Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV- 96 18.10.2018
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданскио отделение, четвърти въззивен състав
На първи
октомври, две хиляди и осемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1175 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано е по
повод въззивна жалба на С.П.Ф.
***, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №91/14.05.18г., постановено от
Айтоски районен съд по гр.д.№898 по описа за 2017г., с което родителските права
над детето Златка Стефанова Филипова са предоставени на майката Г.Д. Хсан; местоживеенето
на детето е определено при майката, на адрес гр.Айтос, ул.“Булаир“, №1; на
бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота
от месеца от 09.00 до 18.00 часа, в присъствието на социален работник, както и
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; бащата
е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка, в размер на 160 лева.
Въззивникът изразява
недоволство от първоинстанционното решение и претендира неговата отмяна, с
постановяване на въззивно решение, с което родителските права над детето Златка
Стефанова Филипова да бъдат предоставени на него; евентуално – да бъде разширен
режима му на свиждане с детето.
На първо място са
изложени съображения за процесуални нарушения – въпреки че е направил искания
за отлагане на делото и е представил доказателства за влошено здравословно
състояние, съдът е разгледал делото в отсъствие на въззивника и така го е лишил
от право на защита.
По същество са изложени
съображения, че въззивникът е искал детето да получи добро образование и е
държал на това, което се тълкува като липса на качества. Обратно – майката е
преместила детето от Френска гимназия в Селскостопнски техникум.
Недоволство е изразено от
режима на лични отношения и от размера на присъдената издръжка, който според
въззивника е завишен, предвид здравословното му и имуществено състояние.
Препис
от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца Г.Д.Х., чрез адвокат К.Я. на
09.07.18г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Препис
от въззивната жалба на ответника е връчен на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Айтос на 28.06.18г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №882/25.04.01г. на Община Поморие, страните са родители на непълнолетното
дете Златка Стефанова Ф., род. на ***г.
С
решение №212/15.11.2006г. по в.гр.д.№707/2006г., Бургаският окръжен съд е
предоставил упражняването на родителските права на детето Златка на бащата С.Ф.,
постановил е детето да живее при него в с.Бата, ул.“Девети май“, №2 и е
определил режим на лични отношения на майката Г.Х. – всяка първа и трета неделя
от месеца от 8.00 до 18.00 часа и един месец пред лятото.
С
предявена на 10.10.17г. искова молба, ищцата Х. твърди, че е налице изменение
на обстоятелствата, при които е бил определен горния режим на упражняване на
родителски права. В тази връзка представя Решение №122/25.08.2017г. по
гр.д.№439/17г. на Районен съд Поморие, постановено по реда на ЗЗДН. С това
решение в полза на детето Златка Филипова са наложени мерки за защита спрямо
бащата С.Ф., по повод конкретен случай, осъществен на 05.07.17г. в присъствието
на служители в Център за обществена подкрепа Поморие, в който между детето и
бащата възникнал конфликт, двамата говорили на висок тон, детето било
разстроено, искало да напусне дома, бащата държал нощ и наричал детето „курва,
малоумница, маймуна“.
С
исковата молба се твърди, че конфликтите между бащата и детето не са изолиран
случай, комуникацията между тях е нарушена, детето не желае да живее при него,
страхува се и е напуснало жилището му, като от 06.08.17г. живее при майката. Претендира
се изменение на режима на родителските права – същите да бъдат предоставени на
майката; на бащата да бъде определен режим на лични отношения всяка първа и
трета събота от 08. до 18.00 часа в присъствие на полицай лили социален
работник; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка, в размер на 160.00
лева.
Ответникът
оспорва предявения иск. Заявява, че до конфликт се е стигнало поради това, че
той има завишени изисквания спрямо дисциплината и успеха на детето и поради
завишения родителски контрол. Заявява, че майката няма родителски капацитет;
първоначално детето се е обучавало в ПГРЕ, а след бягството – в ПГСС. Пред
въззивната инстанция ответникът претендира да му бъдат предоставени
родителските права, като детето да бъде насочено към психологическо
консултиране и задължено да посещава Център за обществена подкрепа.
За
установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред
първоинстанционния и въззивния съд са допуснати до разпит свидетелите Стойчо
Русев Алеков, Кольо Ангелов Христов и Анче Атанасова Генова. В
първоинстанционното и въззивното производства са депозирани социални доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” – Айтос и Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Поморие .
Във
въззивното производство са изискани и представени доклади от директорите на
ПГРЕ „Г.Р.Славейков“ – Бургас – училището, в което детето Златка е учило през
учебната 2016/2017г. и от ПГСС „Златна нива“ – Айтос, където детето учи през
учебната 2017/2018г.
Видно
доклада на директора от езиковата гимназия, където детето е учило в в
чуждоезиков профил – италиански език, пред първия срок на учебната 2016/17г.,
Златка е имала слаби оценки през първия учебен срок, с изключение на музика,
изобразително изкуство и физическо възпитание; през втория срок е имала слаби
оценки по математика и биология; за годината има 129 отсъствия, от които 15
неизвинени, за което има наложено наказание със заповед на директора. С
ученичката са проведени дейности за обществена подкрепа и личностно развитие;
редовно са провеждани срещи с психолога на гимназията поотделно с баща й;
поради затруднения с усвояване на учебния материал е насочена към групи по
обучителни затруднения по български език и литература и италиански език. Златка
не е посещавала редовно учебни занятия и е отсъствала безпричинно от часовете.
Видно
от доклада на професионалната гимназия, Златка е със среден успех 3.65 през
учебната 2017/18г.; не проявява особен интерес към изучаваните предмети, в
извънкласни форми, не е мотивирана към постигане на по-добри резултати. Не
проявява воля за справяне с поставените задачи, не умее да контролира емоциите
си, липсва стремеж към създаване на положителна ценностна система и социална
активност. Не нарушава дисциплината, спазва вътрешния правилник и ред.
Във
въззивното производство са изискани и представени договор за ползване на
социална услуга в Център за обществена подкрепа – гр.Поморие.
В
първоинстанционното и въззивното производства е изслушано е детето Златка
Филипова. Споделя, че бащата я е оставял на грижите на баба й, не е присъствал
на празници и рождени дни; карал я против волята й да работи след навършване на
14 годишна възраст; взимал трудовото й възнаграждение, като й давал по 3 лева
месечно. Задължавал я да пасе до късно през нощта овцете. Разказва случая, за
който са наложени мерки по ЗЗДН. Според детето проблемите започнали от
започване на образованието й в езиковата гимназия, в която децата от български
произход й се подигравали и се държали лошо. Не се чувствала добре в това
училище.
За
отношенията с баща си, детето Златка споделя, че се страхува от него. Заявява,
че го е поздравила за рождения му ден, но той не й отговорил; не й се обажда. Не желае да бъде
разширяван режима на лични отношения с бащата и да преспива в дома му.
Детето
изразява желание да живее при майка си, в дома на св.Алеков, с когото майката
съжителства от много години и от когото има дете на 12 години. Заявява, че
Алеков се държи много добре с нея – кара я на училище, купува й неща – телефон
и не се заяжда с нея. Има собствена обзаведена стая; чувства се добре в
гр.Айтос – има приятели, с които се забавлява.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно. Съображенията на първоинстанционния съд въззивната инстанция
споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже:
От
събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители проявяват
желание да се грижат за детето и обективно и двамата разполагат с възможности
за това. По делото не са ангажирани доказателства, водещи към извод, че някой
от двамата родители упражнява вредно влияние или има негативно отношение към Златка,
нито пък че някой от тях целенасочено е поставил в опасност нейното физическо
или психическо здраве. Като родители и двамата имат добри характеристични
данни, като в тази насока не могат да се направят изводи за превес в полза на
един от тях. Явно е желанието на бащата детето да получи добро средно
образование и да научи чужд език, чрез който да се реализира професионално.
Към
настоящия момент, воден единствено и само от интереса на детето, което е на
17г. и половина, въззивният съд намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката. На първо място за този извод съдът намира опора в
изявленията на Златка, дадени пред съда. От тях се установява несъмнения факт,
че към настоящия момент връзката баща - дете е разрушена. Налице е сериозен и
дълбок конфликт, който би се задълбочил още повече, ако на него се възложат
родителските права. Необходимо е тази връзка да бъде възстановена, за което е
нужен период на адаптация. Възрастта, в която се намира Златка сама по себе си
е особено деликатна и се характеризира често с необмислени и импулсивни прояви
на несъгласие, на протест и отрицание, достигащи до драстични крайности. В тази
възраст тя има нужда от майка си, предвид разрива в отношенията с бащата.
На
второ място, доказателствата по делото сочат, че проблемите между бащата и
детето са възникнали през времето, през което той е упражнявал родителските
права, което води до извод, че той не е в състояние сам да се справи с така
създалата се конфликтна ситуация. Желанието му детето да учи в по-добро средно
училище и да бъде възпитавано в трудови навици от навършване на непълнолетие,
не съответстват на потенциала и на желанието на детето, видно от докладите на
директорите на средните училища. А избраните от него методи да наложи волята
си, са довели до разрива в отношенията.
В
производството за определяне на родителски права, съдът не е компетентен да
задължава малолетните или непълнолетни деца да посещават обществени програми за
психологическо консултиране, за разлика от производството по ЗЗДН – чл.5, ал.1
т.6. Необходимостта от психологическо консултиране, както и необходимостта от
всички видове лечение по отношение на децата, се преценяват от родителите в
рамките на упражняване на родителските им права и задължения, съгласно
разпоредбите на глава девета от Семейния кодекс и конкр. – чл.125 СК.
От
друга страна, макар доказателствата да сочат, че майката не упорства по
въпросите за получаване на средно образование в по-добро средно училище, към
настоящия момент същата предлага на детето по-уютна семейна среда, в която то
се чувства обичано и спокойно. В семейството на майката то живее със своята
сестричка, а в съпруга на майка си среща разбиране и подкрепа.
Ето
защо, при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК,
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Относно режима на лични отношения с детето.
По
отношение режима на лични отношения на бащата с детето, въззивния съд намира,
че, на осн. чл.272 ГПК следва да бъдат споделени аргументите на
първоинстанционния съд. До възстановяване на разрушените отношения родител –
дете, по-разширен режим на лични отношения би довел до нови конфликтни ситуации
помежду им.
Досежно размера на издръжката.
По
този въпрос въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на Айтоски
районен съд, на осн. чл.272 ГПК. Съобразно нормата на чл.142, ал.2 СК,
минималната издръжка, която следва да се присъди за едно дете е 127,50 лева.
същата се дължи безусловно дори в случаите, в които родителят, който я дължи
няма доходи и имущество или здравословното му състояние е трайно влошено. В
настоящия случай ответникът е в работоспособна възраст, работи и получава
трудово възнаграждение и няма задължения за издръжка спрямо други лица от същия
ред.
Въззиваемата
страна не претендира разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
срещу Решение
№91/14.05.18г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№898 по описа за
2017г.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.