Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./21.02.2024 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 527/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145
и сл. от АПК, във вр. с чл. 11, ал. 10 от ЗРКЗГТ.
Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********,***,
срещу Отказ за регистрация на земеделска техника с изх. №
РД-12-05956-1/21.08.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Добрич, постановен
по Молба с вх. № РД-12-05-956 от 18.08.2023 г. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ поради неправилно приложение на
материалния закон. Счита се, че са налице всички законови основания за
регистрацията на процесната техника. Твърди се, че посочената като правно
основание за отказа разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г.
за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ (Наредба № 2) е
неприложима в случая. Сочи се, че жалбоподателят е закупил процесната
земеделска техника от заложен кредитор по реда на чл. 37 ЗОЗ, а не от вписания
в регистрационния талон собственик, спрямо когото са наложени обезпечителните мерки.
Продажбата по този ред представлява първичен (оригинерен) придобивен способ, поради
което купувачът извършва първоначална регистрация, а не пререгистрация и на
него не могат да се противопоставят наложените запори на вещта. В писмена
защита по делото се твърди, че дори и да се приеме обратното, техниката следва
да бъде регистрирана, което следва от съвместното тълкуване на чл. 16 от
Наредба № 2 с чл. 37, ал. 8 от ЗОЗ. Изразява се несъгласие с изводите на
административния орган, че жалбоподателят следва да поиска вдигане на
наложените запори. Сочи се, че съгласно константната съдебна практика той няма
признато право да оспорва наложените обезпечения по реда на ГПК, тъй като нито
е страна в изпълнителните производства, нито е трето лице, владяло вещта при
извършване на описа по ГПК. По тези съображения се иска отмяна на отказа и
връщане на преписката на органа за ново произнасяне по заявлението за
регистрация на земеделска техника. Претендират се и разноски за платена
държавна такса по жалбата.
Ответникът
– директорът на ОД „Земеделие“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за недопустимост на жалбата по съображения, че не е налице подлежащ
на оспорване административен акт. Счита, че обжалваното писмо не представлява отказ
за извършване на административна услуга, тъй като има само уведомителен
характер. С него се указва на заявителя наличието на несъответствия, които
следва да се отстранят с цел довършване на административното производство и
извършване на исканата административна услуга. В условията на евентуалност ответникът
оспорва основателността на жалбата. Твърди, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 2 е императивна и при наличие на наложени запори административният
орган не е имал друга възможност освен да постанови отказ за регистрация на
земеделската техника. Сочи, че жалбоподателят в качеството си на купувач и
собственик на вещта е следвало да поиска заличаване на запорите от съдебните
изпълнители, които са ги наложили. Едва тогава той би могъл да се впише като
собственик в регистъра на земеделската и горската техника в съответствие с
изискванията на чл. 16 от Наредба № 2. По тези съображения иска жалбата да бъде
отхвърлена.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна
:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Не се споделят възраженията на ответника за недопустимост на жалбата по
съображения, че оспореното писмо не съдържа волеизявление за отказ, а има
характер на акт по смисъла чл. 21, ал. 5 от АПК. При наличие на отправена молба
за регистрация на земеделска техника отказът на компетентния орган да
удовлетвори искането не съставлява уведомително писмо, а носи белезите на
индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК. От неговото
съдържание настъпват пряко неблагоприятни последици в правната сфера на
заявителя, поради което е налице годен предмет за съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно приложеното по делото свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника, част I, Хедер, марка Claas
Vario 750, рег. № ТХ 10974 А, е регистриран като собственост на
Т.С.Т..
Видно от записванията в ЦРОЗ по партидата на Т.С.Т., на 12.02.2021 г. в
полза на В.Ж.Т.е вписан особен залог върху процесната земеделска техника.
На 15.03.2022 г. е вписано заявление на заложния кредитор за пристъпване
към изпълнение на основание чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ.
На 27.07.2023 г. заложният кредитор от свое име и за сметка на длъжника –
залогодател по особения залог е продал процесната земеделска техника на жалбоподателя
И.Д.И.. За прехвърлянето на собствеността е сключен договор с нотариална
заверка на подписите с рег. № 2360 на нотариус с рег. № 710 от регистъра на НК.
С молба с вх. № РД-12-05-956/18.08.2023 г. до ОД „Земеделие“ – Добрич купувачът
е поискал закупената земеделска техника да бъде регистрирана на негово име.
С писмо с изх. № РД-12-05-956-1/21.08.2023 г. директорът на ОД „Земеделие“
– Добрич е уведомил жалбоподателя, че според данните в информационната система
на дирекцията върху процесния хедер има наложени обезпечителни мерки от ЧСИ по
пет изпълнителни дела съответно на 02.04.2021 г., 31.05.2021 г., 05.04.2022 г.,
12.09.2022 г. и 05.04.2023 г., поради което и на основание чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 2 не може да се извърши промяна в регистрацията на техниката.
Писмото е получено от жалбоподателя на 04.09.2023 г., видно от вписването
на ръка.
От представените в съдебното производство справки от ЧСИ с рег. №№ 736,
737, 810 и 901 на КЧСИ и съобщение с изх. № 22561/13.10.2023 г. на ЧСИ с рег. №
810 се потвърждава, че върху процесната земеделска техника има наложени запори
по пет изпълнителни дела с различни взискатели и с различни по вид и размер
вземания за принудително събиране. По едно от изпълнителните дела запорът е
вдигнат на 12.10.2023 г. от ЧСИ с рег. № 810 по искане на взискателя – заложния
кредитор В. Ж. Т.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Оспореният отказ е издаден от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 11,
ал. 2 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 7 и чл. 15 от Наредба № 2, в необходимата писмена
форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Действително в
акта не се съдържа ясна разпоредителна част и указание пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва той, но това не е съществен порок, водещ до неговата
незаконосъобразност. От съдържанието на писмото може да се извлече по
недвусмислен начин волята на административния орган и съображенията му за
постановения отказ, поради което не е нарушено правото на защита на засегнатото
лице.
Обжалваният отказ е издаден в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
По делото няма спор по фактите. Не е спорно, че
жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния хедер въз основа на
договор за покупко – продажба, сключен със заложния кредитор по чл. 37 от ЗОЗ.
Не е спорно и това, че върху земеделската техника има наложени няколко
изпълнителни запора, които не са отменени. Основният спорен въпрос между
страните се свежда до това дали наличието на наложени запори върху вещта е
основание да се откаже нейната регистрация на името на заявителя.
Съгласно чл. 11, ал. 9 от ЗРКГЗТ регистрация на
техника се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
земеделието и храните. На основание законовата делегация е приета Наредба № 2 от
03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ
(Наредба № 2).
В чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 е предвидено, че промяна в регистрацията на
техниката, върху която са наложени обезпечителни мерки по
реда на ГПК или на ДОПК, се извършва след отмяна на мярката или писмено
разрешение от органа, наложил мярката. Тази норма императивно въвежда
специални изисквания за регистрацията на земеделска и горска техника с наложени
обезпечителни мерки, при липсата на които административният орган е длъжен в
условията на обвързана компетентност да постанови отказ.
По делото е безспорно, че към
датата на постановяване на обжалвания акт не е налице отмяна на наложените
запори (вдигането
на един от запорите е извършено близо два месеца по-късно). При
отсъствието на законовите предпоставки по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 правилно
и законосъобразно административният орган е отказал регистрацията на техниката.
В случая за заявителя като купувач на движимата вещ съществува възможността да се
снабди с доказателства за отмяна на наложените запори и едва след това да
поиска вписване на промяната по реда на чл. 15 от Наредба № 2. Безспорно жалбоподателят
не е нито страна в изпълнителните производства, по които са наложени запорите, нито
трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, но няма пречка заложният
кредитор, който му е продал заложената вещ по реда на чл. 37 от ЗОЗ, да поиска вдигане
на наложените запори, както го е направил по едно от изпълнителните дела, което
е образувано по негова молба. Няма пречка заложният кредитор да го направи и по
останалите изпълнителни дела, макар и да не са образувани по негова молба,
доколкото по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ и чл. 459, ал. 2 от ГПК той се
явява присъединен взискател по право по всички изпълнителни дела по ГПК и ДОПК,
в които изпълнението е насочено срещу заложеното имущество, какъвто е и настоящият
случай. Разбира се, това е въпрос на вътрешни отношения между купувача на
заложената техника и заложния кредитор, но той не може да бъде разрешен чрез
оспорване действията на ответника по делото.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че ограниченията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 са
неприложими в случая, тъй като продажбата на движими вещи по реда на чл. 37 от
ЗОЗ е оригинерен способ на придобиване и купувачът извършва първоначална
регистрация, а не пререгистрация.
Производството по глава III от
Наредба № 2 не е поставено в зависимост от вида на придобивния способ. По
своята правна същност пререгистрацията на техниката е вписване на промяна в
данните относно собствеността и/или името на собственика. В случая е видно, че процесният
хедър е вписан на името на заложния длъжник Т.С.Т., поради което искането за
регистрация на техниката на името на жалбоподателя попада в хипотезата на чл.
14, т. 2 от Наредба № 2 и следва да отговаря на всички изисквания по чл. 16,
ал. 1 от същата наредба.
Безспорно разпоредбата на чл. 37, ал. 7 от
ЗОЗ, която препраща към чл. 482 от ГПК, дефинира продажбата на заложени движими
вещи от заложния кредитор като оригинерен способ на придобиване на правото на
собственост, но това не изключва приложимостта на специалния режим за
регистрация. Административният орган не е компетентен да прави преценка дали
наложените запори продължават своето действие или са погасени, а още по-малко да
тълкува правния ефект от разпоредбите на чл. 37 от ЗОЗ. Той е обвързан от информацията
по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 2 и докато заявителят не му представи
доказателства за отпадане на ограниченията по чл. 16, ал. 1 от същата наредба, не
може да извърши исканата промяна в регистрацията на техниката. В този смисъл е
и трайната съдебна практика на ВАС по идентични казуси относно приложението на
чл. 143, ал. 13 от ЗДвП, във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г.
С оглед на изложеното съдът намира,
че не са налице основания за отмяна на обжалвания отказ по смисъла на чл. 146,
т. 1 - 5 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът по делото не
е претендирал такива, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И., ЕГН **********,***,
срещу Отказ за регистрация на земеделска техника с изх. №
РД-12-05956-1/21.08.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Добрич, постановен
по Молба с вх. № РД-12-05-956 от 18.08.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: