РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1049/21.5.2021г.
Град Пловдив, 21.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 981 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.П., със съдебен адрес
***, пл.“Акад.Николай Хайтов“ № 3, против разрешение № 30 от 10.09.2019 г. на
кмета на Община Асеновград, за поставяне на преместваем обект в УПИ XXIX-2572, кв.249 по регулационния план на
гр. Асеновград, с кадастрален номер 00702.521.80 по КК и КР на гр. Асеновград.
Според жалбоподателя обжалваната заповед е
незаконосъобразна и в нарушение на правилата и нормативите за устройство на
територията. Твърди, че е собственик на 1/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо
парцел УПИ XXIX-2572, кв.249 по регулационния план на гр. Асеновград, с
кадастрален номер 00702.521.80 по КК и КР на гр. Асеновград. Твърди, че не е
бил уведомен за издаването на сочения индивидуален нормативен акт. Позовава се
на нормата на чл.56, ал.5 ЗУТ, според която в чужди поземлени имоти разрешение
за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено
съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на
заетата от преместваемия обект площ. Освен това се посочва, че издаденото
разрешение за поставяне е за обект – дървен склад, плътно долепен до
съществуваща жилищна сграда, поради което считат, че е било налице нуждата от
право на пристрояване, а не разрешение за поставяне. Позовава се и на нормата
на чл.56, ал.7 ЗУТ. Моли да се отмени издаденото разрешение и да се присъдят
направените по делото разноски – държавна такса, адвокатско възнаграждение.
Ответникът – кмет на Община Асеновград, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., счита заповедта за правилна и
законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Подробни съображения са
изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни Ю.Р.Р., Е.Х.К., Ф.Р.К., Р. Р.И.,
Д.Ш.А., Р.И.К., П.Р.Р. и Р.И.К. не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна Р.Р.И., чрез адв. Р., намира
жалбата за неоснователна. Моли да се остави в сила разрешението за поставяне.
Претендира разноски.
Окръжна прокуратура – Пловдив не взема становище по
жалбата.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена в предвидения за това четиринадесетдневен срок,
тъй като няма данни на жалбоподателя да е съобщено за издаването на процесното
разрешение, подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването, предвид
представените доказателства за съсобственост в имота, за който е издадено
разрешението за поставяне, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на настоящия правен спор е разрешение
№ 30/ 10.09.2019 г. на кмета на Община Асеновград, с което е разрешено на Р.Р.И.
за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ, находящ се в УПИ XXIX-2572,
кв.249 по регулационния план на гр. Асеновград, с кадастрален номер
00702.521.80 по КК и КР на гр. Асеновград, съгласно одобрените и съгласувани
проекти в част Архитектура, В и К, конструкции и Електро на основание чл.56 ЗУТ
и одобрена схема на обект: „дървен склад“ в УПИ
XXIX-2572, кв.249 по регулационния план на гр. Асеновград, с кадастрален
номер 00702.521.80 по КК и КР на гр. Асеновград.
По делото е представена пълната административна преписка
по издадената заповед.
По делото се изслуша и съдебно-техническа експертиза,
която установява при преглед на документите по делото, тези в Община Асеновград
и при оглед на място, че кадастралната карта на гр.Асеновград е одобрена със заповед
№ 300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния директор на АК. За процесния имот не е
одобрявано изменение. Процесният обект не е отрезен в кадастралната карта. В
нея е налична следната информация за имота и жилищната сграда, която има връзка
със задачите на експертизата, а именно: поземлен имот 00702.521.80, ниско
застрояване (до 10 м), с площ - 650 кв.м. и сграда 00702.521.80.1 с функционално
предназначение - друг вид сграда за обитаване,
бр. етажи - 5; брой самостоятелни обекти – 14, със застроена площ - 216
кв.м.
Заснемането на място на процесния обект показа, че
размерите му в план, дадени в одобрената схема /л.32 по делото/ са спазени при
изпълнението. Променено е местоположението му, като целият обем е изпълнен
изместен в посока на северозапад. Северозападната страна не е разположена по
линията на ограждащата стена на жилищната сграда от тази страна, а е изместена,
като дължината от 5,30м. по схемата е запазена. Измерена на място тя е 5,35м.,
което е несъществена разлика, получена от неточности при монтажа. Дадената в
архитектурния проект покрита площадка пред складово помещение /л.55/, при
изпълнението е оградена от двете си страни от северозапад и североизток и така
е получен ограден обем с размери 4,00/5,35м., а не 4,00/3,85м., както е по
проект за складово помещение. От одобрените за обекта проекти е видно, че са
спазени височините до котата на стрехата и билото. Проектите са приложени по
делото - част "Архитектура" на л.34-56 и част "Конструкции"
на л. 11-24. Всички размери на обекта са отразени на Приложение №1 към
експертизата в дадените разпределение и вертикален разрез. При огледа на място
е установила, че процесният обект е разделен на две помещения - кухненски бокс
и стая - дневна. Фактическият начин на ползване е за жилищни функции. Процесният обект не е свързан
директно с партерния етаж на сградата чрез отвори във фасадните стени на
жилищната сграда. Връзка е реализирана през остъклението под терасата на първия
жилищен етаж. Входът за обекта не е директен от двора, а се влиза в остъкления
обем под терасата, от който има две врати - съществуваща врата към една стая от
партера на сградата и врата към стаята, част от процесния обект. Двете стаи /по
една от партера на сградата и от процесния обект/, остъкления обем под
терасата, кухненския бокс /част от обекта/ и съществуващите баня с тоалетна и
перално вътре в жилищната сграда, функционално образуват едно жилище.
При съобразяване със събраните доказателства и от
правна страна съдът намира за установено следното:
Оспореното разрешение за поставяне е валиден
административен акт, издадена от кмета на Община Асеновград, съгласно
изискването на чл.56, ал.2, изр. второ ЗУТ, според която условията и редът за
издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за
изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на
обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или
конструктивно становище, и въз основа на чл. 19 от Наредбата за преместваемите обекти, елементите
на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни
елементи на територията на община Асеновград, приета с Решение 1465/28.05.2014
г. на ОбС, изменена и допълнена с Решение 604/28.09.2016 г., според която
разрешенията за поставяне от категорията на процесното се издават от кмета на
общината, въз основа на одобрена от главния архитект на Общината схема.
Оспорваната заповед е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в
този закон форма и съдържание. В случая е спазена предвидената от закона форма,
като заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно
основание, за да породи целените правни последици.
Съдът намира,че в административното производство по
издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.
По отношение възраженията а жалбоподателя за
неспазване изискването на чл.56, ал.5 ЗУТ, съдът намира за необходимо да
посочи, че въпросната разпоредба е неприложима, тъй като изискването за изрично
писмено съгласие касае случаите, когато се касае за чужди поземлени имоти. В
случая няма спор, че лицето, в чиято полза е издадено разрешението за поставяне
е съсобственик в имота, т.е. не се касае за чужд имот. Въпреки това към
административната преписка е било приложено съгласие на по-голямата част от
съсобствениците в имота относно поставянето на исканият преместваем обект.
На второ място не се споделят възраженията на
жалбоподателя за това, че преместваемият обект не е изграден на посоченото
съгласно схемата място. Изслушаната по делото СТЕ установява, че е налице
несъществено разминаване по дължината, а при заснемане на процесния обект се
установява, че размерите му в план, дадени в одобрената схема, са спазени при
изпълнението. Спазени са и височините до котата на стрехата и билото. Вещото
лице е онагледило проучванията си графично със съответните скици.
В тази връзка следва да се посочи, че преместваемите
обекти не се отразяват в кадастралната карта и регистри.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за
фактическото ползване на обекта, тъй като в случая заповедта касае разрешение
за поставяне на преместваем обект, а не за ползване.
Не установиха и останалите твърдения на жалбоподателя
за незаконосъобразност на акта, при указана доказателствена тежест за страната
и неограничаване правото на установяване на сочените факти по събиране на
доказателства.
Оспореният административен акт не разкрива и
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което същият
следва да бъде оставен в сила. Последното налага подадената жалба да бъде
оставена без уважение.
От страна на ответния административен орган и
заинтересованата страна Р.Р.И. са претендирани разноски, поради което направените
претенции следва да бъдат уважени. На ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 100 лв., а на заинтересованата страна – направените за адвокатска
защита разноски в размер на 600 лева.
Ето защо на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, против разрешение № 30 от
10.09.2019 г. на кмета на Община Асеновград, за поставяне на преместваем обект
в УПИ XXIX-2572, кв.249 по регулационния план на гр. Асеновград, с кадастрален
номер 00702.521.80 по КК и КР на гр. Асеновград.
ОСЪЖДА Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Асеновград
сумата от 100 /сто / лева за юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Р.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.Р.И., ЕГН **********,***,
сумата от 600/ шестотин/ лева разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: