Решение по дело №663/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1062
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20227180700663
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1062

гр. Пловдив, 10.06.2022 год.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                              ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Михайлова КАНД № 663 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационната жалба на адв. Й., като пълномощник на „Пик интернешънъл транспорт“ ООД, ЕИК **********, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. „Победа“ № 31, ет.2, против Решение № 293/07.02.2022 г.,  постановено по НАХД № 6613/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI н. с., с което решение е потвърдено НП № 568506-F576927 от 29.03.2021 г., издадено от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, с което на „Пик интернешънъл транспорт“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 572.49 лева за нарушение на  чл.86 ал.1 т., т.2 и т.3 във връзка с чл.86 ал. във връзка с чл84 във връзка с чл.63 ал.1 и ал.4 във връзка с чл.117 ал.1 т.1 и ал.3 във връзка с чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се изтъкват доводи, че решението е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, тъй като актът е съставен по време на проверка на факти и обстоятелства, която е предхождана от други вътрешни проверки, поради което жалбоподателят счита, че не е спазен срока за съставяне на акта за нарушение. Налице е касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице нарушение, моли да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като липсва вреда за фиска. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява.

Ответникът – ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се представлява. С постъпилия отговор на касационната жалба се изразява становище по същество, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска от съда да остави в сила така оспорения акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив намира жалбата за неоснователна и необоснована, поради моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

На свидетеля Николай Славов е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства, касаещи дейността на дружеството „Пик интернешънъл транспорт“ ООД. Самата проверка е инициирана по повод подадено уведомление по чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС от името на дружеството, чрез Веска Маргенова, в качеството й на управител на „Деникал-05“ – обслужващата го счетоводна кантора, до органите на НАП. Установено е, че дружеството жалбоподател е регистрирано лице по ЗДДС. Последното сключило договор за покупко-продажба № **********-**********/04.06.2019 г. със „Силвър стар моторс“ ЕАД, в качеството му на продавач. По силата на договора продавачът се задължавал да достави и прехвърли собствеността върху два броя моторни превозни средства марка „Мерцедес-Бенц Актрос“ срещу цена в размер общо на 160 800 евро (313 089.57 лв.) за двете транспортни средства, или за едното – 80 400 евро, която се заплаща, както следва: аванс в размер на 10% от стойността на договора или 16 080 евро (31 449.75 лв.) – в срок от 5 дни от датата на договора и остатък от стойността – 144 720 евро (283 047.72 лв.) – в срок от 5 дни от писмено съобщение на продавача, че автомобилите са готови за експедиране от заводапроизводител. В договора е предвидено автомобилите да бъдат доставени и предадени в гр. Вьорт, Федерална република Германия, съгласно уговорка за транспортиране EX WORKS по клаузите на ИНКОТЕРМС, като купувачът се задължава да транспортира за собствена сметка предадените му моторни превозни средства до България. Уговорено е, че собствеността върху автомобилите не се прехвърля на купувача, докато не бъде изцяло заплатена цената. Прехвърлянето на собствеността се извършва с предаването на предмета на доставката на купувача, след заплащането на цената с подписването на приеме-предавателен протокол, с който се индивидуализират автомобилите с конкретните им номера и други индивидуализиращи признаци. Съгласно уговорките, дружеството жалбоподател превело на „Силвър стар моторс“ ЕАД следните суми: на 04.06. 2019 г. – 31 449.75 лв. и на 31.07.2019 г. – 144 720 евро (283 047.18 лв.). Общо стойността на пълния размер на договорената цена възлиза на 313 089.27 лв. На 07.08.2019 г. товарен автомобил „Мерцедес-Бенц Актрос SZM“ с рама WDB96340510396984 и двигател № 470913С0514043 бил предаден на дружеството жалбоподател и индивидуализиран с приемо-предавателен протокол. За прехвърлянето била издадена фактура № ********* от 22.08.2019 г. В 15-дневен срок от 22.08.2019 г. – 06.09.2019 г. дружеството не издало протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС с отразен в него данък, който да включи най-късно в дневника за продажбите и справка- декларация до ТД на НАП гр. Пловдив с вх. № 16004092105/11.10.2019 г. за данъчен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. Това обаче не е сторено, а ДДС е начислен през данъчен период месец 07.2020 г., като дружеството издава протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС с № **********/31.07.2020 г., който е отразен в дневника за продажби и справка декларация за месец 07.2020 г., подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004394486/13.08.2020 г. Същото следва да бъде сторено, доколкото другото дружество контрагент е българско юридическо лице с немски ДДС № DE312683514.

Нарушението е извършено на 15.10.2019 г. в гр. Пловдив и е открито в ТД на НАП при представяне на уведомление по чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС с вх. № 70-00-7775/14.08.2020 г. в хода на извършване на проверка.

Въз основа на резултатите от проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F576927/29.10.2020 г. срещу дружеството за нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.3, чл.86 ал.2 във връзка с чл.84, чл.63 ал.1 и ал.4, чл.117 ал.1 т.1 и ал.3, чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Подписан е без възражения. След съставянето му са постъпили такива в писмен вид.

За извършеното нарушение е издадено обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция по чл.180а ал.1 от ЗДДС в размер на по 1572,49 лв. за нарушението.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са констатирани нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административно-наказателното производство. И двата акта са съставени от компетентен орган; спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административният орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези Изложена е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, като е формиран краен извод, че от обективна страна са осъществени всички признаци на визираното в чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.3, чл.86 ал.2 във връзка с чл.84, чл.63 ал.1 и ал.4, чл.117 ал.1 т.1 и ал.3, чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС нарушение, което според съда е правилно квалифицирано, като е посочено, че доколкото с НП е ангажирана обективната отговорност на юридическото лице, въпросът за вината не подлежи на изследване. Съдът се е произнесъл и по отношение размера на наказанието, като е изложил и подробни доводи защо не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН.   

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти, по които страните нямат спор, са направени законосъобразни и обосновани изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора относно броенето на срока по чл.34 от ЗАНН. На първо място, съставянето на други документи - протоколи, искания, актове в хода на данъчната проверка или данъчната ревизия е без правно значение за административно-наказателното производство и реализирането на отговорността на виновното лице. Съгласно нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По делото от събраните доказателства е безспорно установено, че нарушението е извършено на 15.10.2019 г.; открито е в ТД на НАП на 14.08.2020 г., когато е представено уведомление по чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС с вх. № 70-00-7775/14.08.2020 г. в хода на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства, а на 29.10.2020 г. компетентното длъжностно лице съставя АУАН, т. е. към тази дата то е разполагало с всички необходими документи, въз основа на които е могло да се направи обоснован извод относно нарушителя и нарушението. Фактът, че обработването на информацията е направено твърде късно, не може да се тълкува в полза на жалбоподателя, защото от значение е, моментът на откриване на нарушителя, което е сторено на 14.08.2020 г. Или иначе казано, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, относно приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в чл.28 ЗАНН е предвидено, че в "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. В Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС се приема, че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

            Видно от оплакванията в касационната жалба, жалбоподателят счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказващият орган, като не ги е приложил, е постановил едно незаконосъобразно НП, респ. съдът, от своя страна, като е отказал да ги приложи, също е постановил един незаконосъобразен съдебен акт.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

            Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на първостепенния съд, че поначало, обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяването на финансовата и контролната й дейност, като не се изисква щета, която да настъпи от нарушението.  

Воден от изложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,  следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така,с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80  лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.63 ал.1 изр.2 ат ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293/07.02.2022 г.,  постановено по НАХД № 6613/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI н. с.

ОСЪЖДА „ПИК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК **********, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. „Победа“ № 31, ет.2, да заплати  Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                                                       2.