№ 844
гр. Варна, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900089 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Мелон България“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“ №100,
ет.3, представлявано от Б.Г.А., действащо чрез юрисконсулт С.Д., с електронен адрес за
кореспонденцията: *******, против “Станя“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.“Димчо Дебелянов“, бл.19, ет.4, ап.11, представлявано от
С.Д.К., и КР. Й. ЕФТ., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, **********, със съдебен адрес:
гр.Варна, ********, чрез адв.Х.Б., с която e предявен иск с правно основание чл.99 от ЗЗД
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30000лв., представляваща
непогасена главница по Договор за банков кредит *******г. сключен между ответниците и
“Българска пощенска банка“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца от “Юробанк
България“ АД, като правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД с Договор за цесия
от 21.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на
исковата молба-16.02.2022г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни
разноски. Сочи се банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а
именно: ******.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата КР. Й. ЕФТ., е депозирали отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват възраженията, релевирани в отговора на ответницата.
В срока по чл.373 от ГПК ответницата Е., е подала допълнителен отговор, с който
оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
1
Ответникът “Станя“ ЕООД, с ЕИК *********, не е подал отговори.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ответницата за недопустимост на иска, тъй като дали процесният
договор за цесия е породил ефект или не, е въпрос по същество на спора.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. По изложените съображения, следва да се допусне и
исканата от страните съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на формулираните
от тях въпроси.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.140, ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Мелон България“ ЕАД, против “Станя“ ЕООД и КР. Й.
ЕФТ., с която e предявен иск с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 30000лв., представляваща непогасена главница по Договор за
банков кредит *******г. сключен между ответниците и “Българска пощенска банка“ АД,
което вземане е прехвърлено в полза на ищеца от “Юробанк България“ АД, като
правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД с Договор за цесия от 21.06.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба-
16.02.2022г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба се твърди, че на 21.06.2017г. между “Юробанк България“ АД, като
правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД и ищецът е сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, с който банката е прехвърлила вземането си по Договор за
банков кредит *******г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и
другите им принадлежности. Сочи се, че прехвърленото вземане фигурира в представената
извадка от Приложение №1, неразделна част от договора за цесия, като номер на сделка е
“693009“. Прави изявление, че настоящата искова молба следва да се счита за уведомление
2
до длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне от страна на
“Юробанк България“ АД в полза на ищеца на вземането по Договор за банков кредит
******г. Твърди се, че между ответниците и “Българска пощенска банка“ АД, чиито
универсален правоприемник се явява “Юробанк България“ АД, е сключен Договор за банков
кредит *******г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя “Станя“
ЕООД кредит в размер на 30000лв. за посрещане на бизнес нужди, с крайна падежна дата-
01.03.2017г. Сочи се, че на основание чл.4 от договора годишната лихва по предоставеният
кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент малки фирми (БЛПМФ) за лева,
обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4.5 пункта. Към датата на
подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ с в размер на 10 процента.
Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след
месеца на откриване на заемната сметка. На основание чл.5 от договора при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл.4.1 се увеличава автоматично с наказателна
надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Поддържа се, че
съгласно договора за кредит и по-конкретно според чл.8б от него ЕТ “Краси-К.Е.“, с
БУЛСТАТ *********, встъпва в дълга при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя. Сочи се, че според вписванията в Търговски ЕТ
“Краси-К.Е.“, е заличен търговец, поради което физическото лице, на което е било
придадено търговско качество, отговаря за задълженията, възникнали в резултат на
упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. На
следващо място се, твърди, че длъжниците не са обслужвали кредита в срокове и по начини
уговорени в него, поради което и на основание чл.430, ал.1 от ТЗ с изтичане на срока по
кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва. Сочи се, че кредитната линия е пределният размер на кредита, който клиент на
банката може да изтегли в рамките на определен времеви период, като при този вид
контракт кредитополучателят може многократно да изтегля средства и да ги изплаща в
рамките на периода, в който договорът между него и финансовата институция е валиден.
Сочи се още, че по силата на договора за кредит овърдрафтът банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока, като не съществува изградена програма за плащане. Поддържа се, че предвид
настъпилия на 01.03.2017г. падеж на задължението по договора за кредит и наличието на
непогасени задължения на ответниците, за ищеца е налице правен интерес от настоящата
претенция за събиране на цедираното вземане по съдебен ред.
С отговора на исковата молба подаден от ответницата Е., се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се поддържа, че процесния договор за цесия не е
породил ефект по отношение на длъжника, защото не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от
ЗЗД, съгласно който предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Сочи се, че е възможно цедентът да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като
3
това упълномощаване не противоречи на целта на горецитираната разпоредба. Поддържа се,
че в случая приложеното към исковата молба нотариално заверено пълномощно от
04.12.2019г. с което “Юробанк България“ АД е упълномощило ищеца да извърши
необходимите фактически и правни действия с оглед надлежното уведомяване на
длъжниците, е със срок на валидност от 12 месеца от датата на издаването му. Твърди се, че
тъй като ИМ е постъпила в съда на 16.02.2022г., то ищцовото дружество не е могло да
извърши валидно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради липса на
представителна власт. На следващо се поддържа, че според чл.2, ал.2 от договора за
прехвърляне на вземания, цесионерът приема вземанията да му бъдат прехвърлени срещу
покупна цена, която е следвало да бъде определена в чл.4 от договора. Твърди се, че цената
на договора за продажба на вземания, е съществен елемент за придобиването на права по
него, поради което непосочването на тази цена в договора, е основание за недействителност
на същия. Твърди се, че е налице пълна нееквивалентност на насрещните престации, което
води до висока степен на накърняване на добрите нрави, съответно до нищожност на
договора за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Сочи се, че след като е налице
нищожност на договора за прехвърляне на вземания, то ищецът не е придобил права по
отношение на ответницата. На последно място се прави възражение за изтекла погасителна
давност, като се сочи, че съгласно чл.24 от договора за банков кредит, банката има право да
обяви за изискуемо, преди срока цялото задължение, когато кредитополучателят е станал
неплатежоспособен или са настъпили други предвидени в договора условия. Твърди се, че
вземането за главница в размер на 30000лв. по процесния договор е било обявено за
предсрочно изискуемо от страна на банката и към момента на подаването на исковата
молба, предвидената по закон пет годишна давност е била изтекла. Сочи се, че от
представената с исковата молба Справка ”Дълг” на ”Станя” ЕООД към 03.08.2017г., е видно,
че като времеви момент за изпадане в просрочие на процесното вземане за главница, е
посочена датата 21.08.2008г. Поддържа се, че с оглед неоснователността на главния дълг, на
основание чл.119 от ЗЗД неоснователна е и претенцията за лихви.
С постъпилата допълнителна молба, се оспорват възраженията на ответницата
неспазване на изискванията за уведомяване на длъжника за извършената цесия и за
погасяване на вземането по давност. По отношение на оспорването на факта на
уведомяването на ответницата по реда чл.99, ал.3 от ЗЗД, се поддържа, че ищецът разполага
с надлежно пълномощно от цедента, нотариално заверено с рег.№3165/04.11.2020г., от
нотариус с рег.№444 на НК, което го легитимира да уведоми длъжника-в случая с връчване
на исковата молба. По отношение на възражението за погасителна давност, се сочи, че при
договорите за банков кредит, който се погасява на вноски е налице разсрочване на
задължението на кредитополучателя по волята на страните, което разсрочване не може да
промени погасителната давност от общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД на
краткият тригодишен такъв приложим за периодични плащания. Сочи се, че досежно
началния момент на давността, следва да се съобрази текста на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно
който с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума,
4
ведно с уговорената договорна лихва. Ето защо ако не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок и от
този момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Поддържа се, че овърдрафта е
пределният размер на кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на
определен времеви период като в рамките на периода, в който договорът между
кредитополучателят и финансовата институция, е валиден, първия може многократно може
да тегли средства и да ги изплаща. Поддържа се още, че върху усвоената главница,
задължително се дължи месечна лихва, но главницата следва да се погаси на падежа или в
срока даден от кредитора, при обявена предсрочна изискуемост. Ето защо давността започва
да тече от крайната дата за погасяване на дълга. Относно оплакванията за нищожност на
договора за цесия, се поддържа, че независимо от разнообразието на основанията, на които
цесията се извършва /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./, определеността,
респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Твърди се, че процесният договор е действителен,
защото е сключен в писмена форма, подписан е от представляващите дружествата-цедент и
цесионер, уговорена е цена, съобразно представеното Приложение 1. Освен това са налице
доказателства, че цесията е потвърдена по надлежния ред от цедента. Твърди се, че
цесионерът е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на вземането по
договора, а цедентът е изпълнил задължението си да прехвърли вземането и да предаде на
цесионера документите, на основание на които се легитимира като кредитор. Поддържа се,
че фактът на заличаване на цесионната цена в представения по делото препис от договор за
цесия е направено с оглед запазване на търговската тайна между страните и не може да се
тълкува като липса на реквизит, респективно не представлява основание за отхвърлянето му
като доказателство. Наред с това в потвърдителното писмо за цесия, се упоменава, че
цедентът потвърждава настъпване на прехвърлителното действие, което обстоятелство не би
било възможно, ако не е платена пълната цена на цедираните вземания.
С постъпилият отговор на допълнителната молба подаден от ответницата, се
поддържат изцяло доводите и възраженията изложени в отговора на ИМ и се оспорват
направените възражения с допълнителната искова молба. В частност се поддържа
възражението за погасяване на вземането по давност като се сочи, че вземането по
процесния договор, представляващо главница в размер на 30000лв. е било обявено
предсрочно за изискуемо от страна на банката на 21.08.2008г. и към момента на подаването
на исковата молба, предвидената по закон пет годишна давност е била изтекла.
Правна квалификация и разпределение на доказателствената тежест:
Предявените претенции намират правното си основание в чл.99 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между “Българска пощенска банка“ АД, чиито универсален
правоприемник се явява “Юробанк България“ АД от една страна и от друга “Станя“ ЕООД и
КР. Й. ЕФТ., е сключен Договор за банков кредит *******г., по силата на който банката е
5
предоставила на кредитополучателя “Станя“ ЕООД кредит овърдрафт в размер на 30000лв.
за посрещане на бизнес нужди, с крайна падежна дата-01.03.2017г. Останалите твърдения на
страните подлежат на доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между ответниците и праводателят
му, а имено договор за бизнес кредит овърдрафт, предвиждащ сочените права и задължения,
по който договор ответниците имат качеството на солидарни длъжници. Следва да ангажира
и доказателства за придобиване вземането посредством твърдения договор за цесия и
сбъдване на условията за пораждане на ефект от този договор, както и размера на
претенциите си. Ответниците следва да установят, че е налице погасяване на задължението
по договора за кредит, или обстоятелства изключващи дължимостта на претендираните
суми, включително възраженията си нищожност на договора за цесия, за липса на
уведомяване за цесията, за обявена предсрочна изискуемост и изтекла давност.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК, съдът намира, че страните сочат доказателства в
подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите
формулирани от ищеца в ИМ и от ответницата в отговора на ИМ.
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 500лв., от които 300лв. вносими от ищеца и 200лв. вносими от
ответницата, в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок
следва да се представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещо лице Р.С., който да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№89/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.07.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
6
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7