№ 115
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500394 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. Н. Д.,
ЕГН **********, чрез адв. П. К. – САК, против Решение № 260017 от
08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 113/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Ямбол, в частта, с която е отхвърлен искът на въззивницата за сумата над 70
000 лв. до претендирания размер от 160 000 лв., част от общата сума 200 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
съпруга М.Д., причинена при ПТП от водач на лек автомобил, чията
гражданска отговорност е била застрахована по договор с “Д.З.“ АД.
Въззивницата-ищца К.Д. изразява недоволство от приетото от
съда съпричиняване, респективно неговия размер от 50 %. Навеждат се
оплаквания, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тъй като не е
съобразено с установените от съдебната практика елементи на приноса и не е
установено наличие на причинно-следствени връзки между извършеното
нарушение на Закона за движение по пътищата и настъпилия деликт.
Приетото от съда съпричиняване се основавало на тезата, че ако се беше
движил със скорост в рамките на разрешената, пострадалият Д. нямало да се
намира на мястото на пресичане на траекториите на автомобилите и сблъсък
нямало да настъпи. Техническата възможност, с която е разполагал водача на
1
л.а. „Ситроен“ за избягване на сблъсъка според вещото лице, а именно
скорост на лекия автомобил под 50 км/ч, била един от множеството фактори,
довели обективно до настъпване на произшествието. Превишената скорост
сама по себе си не е способствала за настъпването на деликта, т.е. и при
движение в рамките на разрешената скорост, ударът не би могъл да се избегне
от Д. посредством някакво негово действие или въздържане от действие. Било
налице и несъобразяване с разпоредбата на чл. 300 ГПК и с влязлата в сила
присъда въпреки изложените в мотивите на решението аргументи по
отношение на установеното противоправно деяние на водача И., причинил
ПТП, и смъртта на съпруга на ищцата-въззивница.
Във въззивната жалба се изразява недоволство и от приетия от съда
справедлив размер на обезщетението. Предвид съществувалите отношения на
обич и разбирателство между съпрузите, тяхната продължителна семейна
връзка, 40 години, и страданията на съпругата на починалия след смъртта му,
тя следвало да бъде компенсирана в поискания пълен размер от 160 000 лв.
Сочи се, че при застраховка “Гражданска отговорност“ волята на
законодателя била да се постига все по-пълно компенсиране на вредите и
лимитите непрекъснато се увеличавали. През 2019 г., годината на
катастрофата, лимитът на застрахователя е бил 2 000 000 лв., като при
настъпили телесни повреди по вина на водач на МПС, е предвидена особена
защита в полза на пострадалите, а не в полза на застрахователя.
Неправилно била определена и началната дата на лихвата за забава.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ същата следвало да бъде от получаване на
претенцията от застрахователя, а именно – 11.06.2019 г.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен иска на К.Д. за сумата над 70 000 лв. до претендирания размер от
160 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди поради
смъртта на съпруга М.Д., в резултат от ПТП, настъпило на ******* г., ведно
със законната лихва от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и разноски за адвокатско
възнаграждение. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
“Д.З.“ АД, ЕИК ********, чрез юрк. Г.Р., в който се навеждат доводи за
нейната неоснователност, респективно – за законосъобразност и правилност
2
на обжалваното с нея решение.
Сочи се, че пострадалият е управлявал МПС със скорост, почти два
пъти повече от разрешената в процесния участък, а противно на изложеното
във въззивната жалба, според вещото лице по САТЕ при движение на водача
на л.а. “Ситроен“ в рамките на допустимата съгласно указанията на пътните
знаци скорост сблъсъкът би бил избегнат. Водачът на застрахования в
ответното дружество л.а. “Мицубиши“ не е могъл да съобрази превишената
скорост на движение на другия участник, а оттук и два пъти по-краткото
време, за което същият ще достигне до кръстовището. Определеният от съда
размер на обезщетение дори бил завишен спрямо претърпените и доказани в
първоинстанционното производство душевни болки и страдания и бил
достатъчен за репариране на всички причинени на ищцата неимуществени
вреди. Нейната претенция от 160 000 лв. била прекомерна и не намирала
своята обществена и икономическа обосновка. По официални данни на НСИ
средният доход на едно лице от домакинство в България за 2019 г. е бил 6 900
лв., или претендираният размер се равнява на този за 23 години.
Присъждането на прекомерно високи обезщетения с оглед изравняването им с
европейските такива, без да се отчитат разликите в икономическата
конюнктура, било нелогично. Преживяванията на ищцата не се
характеризирали с някаква изключителност, която би могла да обоснове
завишено обезщетение.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Не се
ангажират доказателства.
В срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от “Д.З.“ АД, ЕИК
********, чрез юрк.Г.Р., против Решение № 260017 от 08.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 113/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в частта,
с която дружеството е осъдено да заплати сумата над 60 000 лв. до
присъдените 70 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното
изплащане.
Поддържа се, че в тази обжалвана част решението е постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Правилно бил установен
механизма на увреждането и бил направен извод за съпричиняване на
3
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Размерът на присъденото
обезщетение обаче бил завишен и несправедлив, несъобразен със съдебната
практика по сходни дела. Същият би следвало да бъде определен въз основа
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и
обстоятелствата, при които е извършен деликтът, възрастта на пострадалия и
увредените лица, общественото положение, степента на родство и др.,
включително икономическата конюнктура. Ориентир следвало да бъдат
официалните данни на НСИ, според които средният доход на едно лице от
домакинство в България за 2019 г. е бил 6 900 лв. Установените по делото
страдания на ищцата се свеждали до житейски логичните и обичайни такива
за случаите на внезапна загуба на съпруг.
Иска се отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди за
сумата над 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.
Отговор на насрещната въззивна жалба е подаден от страна на К. Н. Д.
и в него се сочи, че определената като справедлива сума – 140 000 лв. не може
да се квалифицира като несъобразена със съдебната практика, нито с
критерият “справедливост“. Изтъква се дългогодишния съвместен
съпружески живот на двойката, спокойните и хармонични взаимоотношения
между пострадалия и съпругата му, и наличието на дълбока и неразривна
връзка между тях. Сочи се, че ищцата е имала здравословни проблеми,
съпругът е бил нейна опора, а изненадващата му загуба я лишава от
подкрепа. Навеждат се доводи, че критерият „социално-икономическа
обстановка в страната“ е помощен, а не основен и нивата на застрахователно
покритие са нормативно определени. В отговора се твърди още, че при
застраховка “Гражданска отговорност“ волята на законодателя била да се
постига все по-пълно компенсиране на вредите.
Иска се да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 27.09.2021 г. са
4
допуснати за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка
съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд
констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните части.
Окръжният съд е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени
вреди заедно със законна лихва. Ищцата К. Н. Д. излага твърдения, че в
резултат на ПТП от ******* г., предизвикано от водача на лек автомобил
Мицубиши Паджеро, рег. № РК******, И. А. И., който е управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, е била причинена смъртта на нейния съпруг М.Д.,
като водач на автомобил Ситроен АХ с рег. № *****. В резултат на смъртта
на съпруга ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в шок,
морални страдания, покруса и мъка, скръб от невъзвратима загуба. Поискала
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лв.,
като част от общо дължимите 200 000 лв., заедно с лихва за забава от
11.06.2019 г., когато е предявена застрахователната претенция, до
окончателното изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил
претенцията. Оспорил наличието на деликт и увреждането на ищцата.
Повдигнал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорил
претендирания размер на обезщетение. Поискал отхвърляне на иска.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска за
обезщетение за неимуществени вреди до размер от 70 000 лв. заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 11.09.2019 г.
до изплащането, като в останалата част до претендирания размер отхвърлил
претенцията. Дължимото обезщетение е определено при отчитане на
съпричиняване от страна на починалия в размер на 50 % и е намален от 140
000 лв. на 70 000 лв.
По същество относно главния иск: наличието на деликт,
застрахователно правоотношение, вземане на ищцата за обезщетение за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване, но с изключение на
размера на обезщетението, то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК
настоящият въззивен състав препраща към съответните мотиви, които
споделя и не намира за необходимо да повтаря.
5
По отношение на размера на обезщетението и съпричиняването, в
допълнение към мотивите на първоинстанционното решение и по повод
конкретните оплаквания във въззивните жалба:
От оплакванията на страните става ясно, че пред настоящата инстанция
се поддържа спор единствено за размера на обезщетението, за наличието на
съпричиняване и евентуално за количественото измерение на
съпричиняването.
Оплакването на ищцата К.Д. по отношение определения от
първоинстанционния съд за справедлив размер на обезщетението за
неиумеществени вреди от 140 000 лв., е основателно. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да
определи по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с
преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически
условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на
застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на
понесените от ищцата душевни болки и страдания, съдът съобрази
продължилият над 35 години брак между нея и починалия, съществувалите
между тях отношения на обич, привързаност, хармония и подкрепа и
свидетелствата за конкретните проявления на мъката от непоправимата
загуба. Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2019
г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е
справедлива и достатъчна сума в размер на 160 000 лв.
Неоснователно е оплакването на ищцата относно съпричиняването и
възприетия от съда процент. Според експертното заключение по приетата
автотехническа експертиза смъртта на съпруга на ищцата се дължи на
комбинираното действие на два фактора. От една страна е противоправното
поведение на деликвента И. И., който управлявайки л.а. Мицубиши не е спрял
на знак “Стоп”, не е осигурил предимство на движещия се по главния път л.а
Ситроен, управляван от пострадалия, и е навлязъл в кръстовището със
скорост от 35 км/час. От друга страна е противоправното поведение на
пострадалия водач на л.а. Ситроен М.Д., който не се е съобразил с поставения
6
преди кръстовището ограничителен пътен знак, не е намалил скоростта до
или под максимално разрешената от 50 км/час и е навлязъл в кръстовището
със скорост от 92 км/час. Тези два фактора имат равно влияние и въздействие
върху крайния трагичен резултат. Липсата на който и да е от тях би
предотвратил сблъсъка между автомобилите и смъртта на единия водач. Ако
И. беше спрял и осигурил предимство, независимо от превишената скорост на
другия автомобил, до сблъсък не би се стигнало. Ако Д. беше навлязъл в
кръстовището с разрешената скорост до 50 км/час, независимо от отнетото му
предимство, до сблъсък не би се стигнало. По тези съображения следва да се
приеме, че пострадалият е допринесъл за вредите в равна степен с деликвента
и на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се намали
наполовина. Следователно ищцата има право да получи обезщетение в размер
на 80 000 лв.
По тези съображения е налице съвпадане на крайните изводи на
инстанциите по отношение на размера до 140 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, поради което насрещната въззивна жалба на
застрахователя е неоснователна. В отхвърлителната част за разликата от 70
000 лв. до 80 000 лв. обжалваното решение следва да се отмени и в полза на
ищцата да се присъди допълнително сумата 10 000 лв. В останалата
обжалвана част решението на първоинстанционния съд ще се потвърди.
По отношение на присъдената лихва за забава:
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено (1),
че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в
рамките на застрахователната сума и (2) че застрахователят плаща само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая лихвата се дължи от 11.06.2019 г., на която дата е предявена
застрахователната претенция, а не от 11.09.2019 г. В тази част решението ще
7
се отмени и лихвата ще се присъди от 11.06.2019 г.
Поради изхода на делото страните имат право на разноски за
въззивното производство съразмерно с уважената/отхвърлената част от
въззивните им жалби.
На осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК съразмерно с уважената част от въззивната
жалба на ищцата по отношение на началния момент на лихвата и за защитата
й против неоснователната въззивна жалба на застрахователя на осн. чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ищцата адв. П. К., оказала
безплатна правна помощ на ищцата, ответникът дължи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 700 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с неоснователната и отхвърлена
част на въззивната жалба на ищцата ответникът има право на разноски в
размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260017 от 08.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 113/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в частите, с които: (1) е
отхвърлен искът на К. Н. Д. против “Д.З.” АД за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 70 000 лв. до размера от 80 000 лв.
и (2) е осъден ответникът “Д.З.” АД да заплати на К. Н. Д. законната лихва за
забава върху сумата 70 000 лв., считано от 11.09.2019 г. до окончателното
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Д.З.” АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. К.А.Д. № 68, да заплати на К. Н. Д., ЕГН
**********, от с. В., Област В., както следва: (1) допълнително обезщетение
в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на съпруга М.С.
Д., починал на ******* г. при ПТП, причинено от водача на л.а. Мицубиши
Паджеро, рег. № РК******, застрахован по застраховка “гражданска
отговорност” при ответника, и (2) законната лихва за забава върху главницата
от 80 000 лв., считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260017 от 08.03.2021 г., постановено
по гр. д. № 113/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в останалата
8
обжалвана част.
ОСЪЖДА “Д.З.” АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. К.А.Д. № 68, да заплати на адвокат П. К., САК,
гр. Казанлък, ул. С. № 6, ет. 4, офис 10, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение за защитата и процесуалното представителство
на К. Н. Д. във въззивното производство в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН **********, от с. В., Област В., да заплати
“Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. К.А.Д. № 68, сумата 150 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9