Р Е Ш Е Н И
Е № 144
гр. Сливен, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 123 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Й.П.П. ***, подадена чрез
адв. С.М. ***, против Решение № 62 от 01.06.2021 г., постановено по АНД №
20212220200096/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е
потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 7142/12.02.2021 г. на Началника
на отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, б. „М.“ ***, с което на Й.П.П., с ЕГН
**********,***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ от ЗП.
В касационната жалба се твърди, че съдът е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение. Касаторът счита за необоснован извода
на съда, че НП е законосъобразно, тъй като при издаването му били допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е извършил нарушение, тъй като
водачът, когато фигурата му не съвпада с тези на собственик и превозвач, е
специфичен субект, необхванат от разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 год.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Длъжни да подадат
заявление за издаване на необходимото разрешение са собствениците на
извънгабаритни и/ или тежки ППС или превозвачите и те са лицата, които носят
административнонаказателна отговорност за липса на разрешително. Изтъква, че
нито в АУАН, нито в НП, било посочено как и къде е била разположена електронната
везна. В НП не било описано как е установено конкретно какво е натоварването на
ос, за да се изготви сумарната стойност на тройната ос на полуремаркето. В АУАН
и НП не била описана точната фактическа обстановка, което било императивно
изискване по чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН и по-точно в хипотезата
„обстоятелствата, при които е било извършено“, като счита че именно допуснатите
празноти лишават от възможността за обективен въззивен контрол при липса на
конкретни данни. Посочва, че без да се извърши замерване на параметрите по чл.
5, чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11 от органите по чл. 35 и чл. 36 от същата, няма
как фактически и технически да се установи наличие на нарушение. Счита, че
неправилно първостепенният съд е приел, че щом имал кантарна бележка, то
водачът, който трябвало да знае тарата на ППС, можело да си направи извод дали
е надвишена допустимата маса. Фактическото формулиране на
административнонаказателното обвинение не позволявало да се направи еднозначен
извод за какво точно съставомерно деяние бил санкциониран жалбоподателят – за
управление на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2, съответно извънгабаритно ППС
по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, без
разрешително, или за управление на такова ППС, но без квитанция за платена
пътна такса, тъй като това били две различни хипотези. В АУАН било посочено
единствено, че осъщественият превоз бил без разрешение. Излага твърдения, че в
обжалваното НП е налице несъответствие между фактически описаното нарушение и посочената
като нарушена законова разпоредба, което било съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като водело до нарушаване на
процесуалните права на жалбоподателя, до невъзможността му да разбере в какво
точно нарушение е обвинен, че е извършил, коя законова разпоредба е нарушил и
коя е приложимата санкционна норма за извършеното от него нарушение. Посочва,
че представител на собственика на ППС (работодателя) на 19.01.2021 г. е подал
заявление за заплащане на пътна такса, но поради административни проблеми на
административния орган, таксата е събрана на 20.01.2021 г. по квитанции №
122012290035944 и № 122012290035945 в следобедните часове. Моли съда да отмени
като незаконосъобразно решението на Районен съд – Нова Загора и съответно да
отмени НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява. Депозирана е писмена молба, чрез п. адв. М., с която
моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение. Претендира
присъждането на сторените разноски, за което прилага списък.
Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. В писмено становище от пълномощник оспорва касационната жалба.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка, като изводите му са съобразени със събраните доказателства. Моли
съда да остави в сила решението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 19.01.2021 год. бил съставен АУАН № 0007784 против Й.П.П.
за това, че на 19.01.2021 год. на път II-55, на 1 км преди с. Н. в посока г. Н.
З. – г. С., управлява и осъществява движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с
две оси марка „Мерцедес", модел „ ******", с рег.№ ******** и
полуремарке с три оси с рег.№ ********, за което са надвишени нормите на
Наредба №11/03.07.2001 г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
/Наредбата/, както следва: при измереното разстояние между осите 1.35 м.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.090 т., при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгл. чл.7, ал.1, т.
3, б. "Б" от Наредбата. Измерването е осъществено посредством ролетка
1301/18 /5м/ и ел.везна DFW-KR №******. В акта било отразено, че ППС превозва
фракция, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а" от Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ. Въз основа на съставения акт, срещу който не било
подадено възражение, било издадено Наказателно постановление № 7142/12.02.2021
г. на Началника на отдел „Контрол по РПМ" към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, с
което на Й.П.П. било наложено административно наказание „Глоба" в размер
на 1000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от
03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Нарушението е извършено
на посочената дата и час и при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон.
Приел също, че не са допуснати такива нарушения и при връчването на акта и НП,
което гарантира процесуалните права на нарушителя/жалбоподателя. Приел за
безспорно осъществяването от обективна и от субективна страна състава на
нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, от страна на настоящия касатор.
Не приел възражението, че са нарушени процесуалните права на жалбоподатателя
поради невъзможност да разбере в какво точно нарушение е обвинен и коя законова
разпоредба е нарушил. Приел, че описанието на нарушението, както в АУАН, така и
в НП е достатъчно, за да прецени наказаното лице, за какво точно му е наложено
административното наказание. Водачът на ППС е бил длъжен да знае дали
управляваното от него ППС попада в хипотезата на "извънгабаритно" или
"тежко" такова и в случай, че е така, да не допуска движение в
обхвата на пътя. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да се осведоми за общата
маса на управлявания от него състав и за натоварването на осите и в случай, че
данните се окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на ППС преди
да се снабди с изискуемото по закон разрешение.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния
закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са определени допустимите
размери, маса и натоварване на ос на различните категории пътни превозни
средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в
движението. За да е съставомерно нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП,
е необходимо ППС да е „извънгабаритно” по смисъла на чл.2 от Наредба №11 от
03.07.2001г. или „тежко” по смисъла на чл.3 от същата наредба. За целта, трябва
да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без
товар, който да е по-голям от стойностите по чл.5 от Наредбата, както и
стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от
тези, регламентирани в нормата на чл.6, или да се установи натоварването на
осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на
чл.7 от същата наредба. Съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3.
В конкретния случай
е безспорно установено, че ППС, което е управлявал П. в деня на проверката, е
било „извънгабаритно” с оглед констатираните след измерване стойности на
допустимата му максимална маса и натоварването на осите. Съгласно §1, т.8 пр.
първо от ДР на ЗП, “Специално ползване на пътищата" е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по
изричната разпоредба на закона движението на извънгабаритно ППС представлява
специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.
Водачът на ППС е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в
хипотезата на “извънгабаритно” или „тежко” такова и в случай, че е така, да не
допуска движение в обхвата на пътя. По отношение възражението на касатора, че
не е бил длъжен да знае теглото на управляваното от него ППС настоящата съдебна
инстанция напълно споделя мотивите на РС – Нова Загора, препраща към тях на
основание чл.221 ал.2 от АПК, поради което не следва да ги преповтаря.
Съгласно нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП с глоба от 1000
до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се наказват физическите
лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Съдът не споделя изложените от касатора
доводи, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността му за
деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е собственик
на въпросното ППС. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно
поради това субект на това нарушение е и лицето, което фактически извършва
дейността по ползване на пътя, като управлява извънгабаритно ППС. В тази връзка
е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Не е
спорно и че отговорността на жалбоподателя, ангажирана за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б."а" от ЗП не игнорира изискването на чл.15, ал.3 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за
издаване на необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение
на тази законова разпоредба, спрямо задължените лица обаче, не освобождава
водачите на съответното ППС от задължение да спазват предписаното правило на
чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП и респективно при неизпълнение на
същото да не носят отговорност. Още повече, че от съдържанието на приложената
санкционна норма на чл.53, ал.1 от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на
наказание глоба на физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.26,
ал.2 или които извършват или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е
установено, че наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на
извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, то попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършеното.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил
процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника
по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 62/01.06.2021 г.,
постановено по АНД № 20212220200096/2021 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
ОСЪЖДА Й.П.П. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: