Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 251
24.02.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2865/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба
от „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София, представлявана от гл.юрисконсулт В.Т. с посочен
съдебен адрес: *** против Решение № 3706/09.10.2019г. постановено по гр.д.№
14931/ 2018г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на
А.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 1250 лева, представляваща
получена без основание сума по Договор за кредит за текущо потребление от
08.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 18.09.2018г., до окончателното й изплащане, както и в
тежест на жалбоподателя са поставени направените от ищеца разноски по водене на
делото, както и присъдено на проц.представител на ищеца адв.възнаграждение на
основание чл.38 ЗА. По изложени оплаквания и доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на така предявения иск. Претендира се
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Писмен отговор от въззиваемата страна А.Ф.Ю.
, представляван от адв.Д.Б., не е постъпил. В съдебно заседание се изразява
становище за оспорване на жалбата и искане същата да бъде оставена без
уважение, представя се списък на разноските по чл.38, ал.2 ЗА с приложение на
Акт за регистрация по ЗДДС, въз основа на които се иска присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото писмени доказателства във връзка с доводите във въззивната
жалба на основание чл.269 ГПК, намира следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищецът А.Ф.Ю. ***, чрез проц.си
представител адв.Д.Б. е сезирал съда с осъдителен иск по чл.55, ал., пр.І ЗЗД,
предявен против „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София за връщане
на заплатена от ищеца лихва за периода 08.12.2015г. – 18.09.2018г. първоначално
в размер на 300 лева, в последствие след допуснато увеличение размера на
исковата претенция – в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Обстоятелствата,
на които се основава исковата претенция е
наличие на клауза в договора между страните в частта на
възнаградителната лихва, която се явява неравноправна клауза доколкото трайно
установеното в практиката е, че банката може едностранно да променя годишните
лихвени проценти или компонентите, които формират ГЛП в изрично посочени
предпоставки: обстоятелствата,
при чието настъпване може да се измени лихвата трябва да са изрично уговорени в
договора или общите условия; тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да
не зависят от волята на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е ясно и
подробно посочена; да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената лихва; както и при настъпване на посочените условия,
промяната на лихвата да настъпва автоматично. Формулирано е възражение, че не е
налице нито в договора, нито в ОУ определение за това какво представлява т.нар.
„преференция“, въз основа на което била определена лихвата. Поддържано е в
обобщение, че в сключения между страните договор липсва ясно разписана методика
за начина на промяна на възнаградителната лихва, липсва яснота за окончателната
тежест и количественото изражение на втория компонент на възнаградителната
лихва /т.нар „надбавка“/, договорено е само увеличаване на лихвата неограничено
според размера на пазарния индекс, но не и намаляване, когато той е отрицателна
величина.
Ответникът е оспорил така
предявения иск с възраженията, че отпуснатият кредит е бил обезпечен с договор
за залог на бъдещи вземания от Военно формирование 32990 Пловдив в размер на
41 600 лева, като е било налице неизпълнение от страна на ищеца на
програмата ДСК Престиж +, поради което лихвеният процент станал 13,99 %,
кредитът не е бил обслужван редовно, отделно от което ищецът вече не е бил в
правоотношение с посоченото Военно формирование, поради което първоначално
предоставеното обезпечение е отпаднало и към момента не е предоставено друго
такова обезпечение, за което е била предоставена на ищеца необходимата
информация по условията на кредита, вкл. относно обективните фактори, при които
е възможна промяна на лихвения процент, както и посочено обстоятелството, че
лихвеният процент освен, че бил увеличаван, бил и намаляван при намаляване на
6-месечния SOFIBOR.
С оглед на това се обосновава извършените от банката промени на лихвения
процент да са резултат от постигнати между страните индивидуално договорености между страните, съобразно основания в
договора и общите условия.
При уважаване на така
предявения иск районният съд е отчел постигнатата между страните индивидуална
договореност в т.8 от сключения между страните договор за текущо потребление за
олихвяване на кредита с променлив процент в размер на 7,2 %, формиран от
стойността на 6-месечния SOFIBOR
0.986% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.214% при изпълнение на
Условията по програма ДСК Престиж Плюс, като при нарушение на условията,
кредитополучателят губи преференцията си изцяло или частично, при което
максималният размер, до който може да се достигне лихвеният процент в резултат
на неизпълнение на условията е в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата
и фиксирана надбавка в размер на 13,964 %, както и чл.7.6 от представени ОУ по
кредита в аналогична насока относно случаите, в които кредитополучателят
заплаща преференциален лихвен процент по кредит, при неизпълнение на някое от
условията, същият да губи правото си да ползва съответната преференциална
лихва/отстъпка. Отчетено е също така наличието на различни основания за
ползване на преференциални условия при отпускане на потребителски заеми в представените
Условия по кредитната програма „ДСК Престиж Плюс“, вкл. и процесното преференциално условие при превод
на работна заплата с обезпечение залог на вземане по трудово правоотношение,
при което когато трудовото или служебното правоотношение на кредитополучателя
бъде прекратено, или постъпленията на определена месечна погасителна вноска
бъдат преустановени в два последователни месеца, кредитополучателят да губи
правото си да ползва преференциите изцяло, в който случай приложимият лихвен
процент се увеличава и остатъкът по кредита започва да се олихвява от първа
следваща падежна дата с действащия лихвен процент към датата на промяната,
приложим по стандартни кредити за текущо потребление, посочен в договора за
кредит, със съответните изменения на променливата му компонента и след
учредяване на съответното обезпечение. Въз основа на тези констатации от
представените по делото доказателства за договореностите между страните са изведени
правните изводи относно принципните възможности на банката правомерно да
променя едностранно лихвения процент по договора чрез предварително разписани
всички условия, при които може да се осъществява промяната, като промяната не
следва да се поставя в зависимост от волята на търговеца – кредитор, а следва да се влияе от външни и обективни
фактори, върху които кредиторът не може да оказва въздействие. Посочено е, че
следва да е налице предварително разписана изчислителна процедура с оглед
настъпване на предвидените условия за промяната. В тази насока е прието, че е
налице отпаднало основанието за прилагане на преференциалната програма на
ответника поради прекратяване на трудовото правоотношение с неговия работодател
и обезпечението – залог върху вземане е отпаднало, но от разпоредбите
в индивидуалния договор, общите условия и условията по прилагане на
преференциалната програма не може да се определи какъв трябва да е лихвеният
процент при отпадане на преференцията, доколкото в индивидуалния договор е
предвиден единствено максимум, до който може да достигне лихвеният процент –
13,964% плюс размера на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR.
С въззивната жалба от
ответника се поддържат доводите, заявени с исковата молба, а именно, че с
процесният Договор за текущо потребление между страните от 08.12.2015г.
отпуснатият кредит в размер на 41 600 лева е бил усвоен на 09.12.2015г. и
който договор е бил обезпечен с договор за залог на бъдещи вземания на ищеца от
военното формирование 32990; предвиден е срок за издължаване 120 месеца и лихва
7,2 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от 6-месечен SOFIBOR 0,986% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,214% при изпълнение на програмата ДСК
Престиж+, като при неизпълнение на програмата лихвеният процент да става
13,99%; ищецът се е съгласил изрично с действащите промоционални условия с Приложение
А1 от 08.12.2015г. на програмата ДСК Престиж+, като е приет и подписан от същия
предвиденото относно лихвените проценти при спазване на условията и тяхното
нарушаване; по приетите доказателства по делото и кредитната преписка на ищеца
, вкл. справка от Регистър НОИ от 13.11.2018г. е установено, че ищецът не
работи в Министерство на отбраната след 27.09.2016г. и негов последен
работодател е фирма *** 1977-гр.Пловдив от 11.11.2018г.; последното
обстоятелство прави необезпечен кредита от момента на прекратяване на
правоотношението с БА и към момента на постановяване на съдебното решение,
поради което доказан е факта, че не е изпълнено условието по договора за кредит
ищецът да посочи евентуално свой нов работодател и да учреди залог върху вземане
на трудово възнаграждение, получавано от нов работодател, както и към момента
ищецът не е предложил друго обезпечение по кредита; според действащ лихвен
бюлетин лихвеният процент по стандартен кредит в лева без обезпечение е в
размер на 13,45%; на ищеца е била предоставена цялата необходима преддоговорна
информация по чл.5, ал.2 от ЗПК за конкретния кредит, като страните са приели и
общите условия, вкл.оспорваните т.7.1 и т.7.3 от тях, в които са уговорени вкл.
промоционалните условия по програмата
ДСК Престиж+; не са ангажирани от ищеца доказателства за изпълнение
задължението си да информира кредитора за настъпилата промяна в местоработата
си, каквото императивно изискване същият има съгласно т.VІІ, т.5 от подписаните
от същия Общи условия, същият не е изпълнил и задължението си по Приложение А1
на кредитната програма, поради което не се прилага предвидената в нея отстъпка;
заявява се от жалбоподателя, че лихвеният процент по кредита е намаляван при
намаляване на 6-месечния SOFIBOR,
установено по ССчЕ по делото, при което установено също, че само три вноски са
били внесени в срок и в пълен размер; прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца като кадрови войник не е обстоятелство, което е под
контрола на Банката, поради което не следва да бъде приемано от съда като
неравноправна клауза; поискано е с жалбата произнасяне от въззивният съд
на направеното възражение за изтекла
погасителна давност, както и възражението за прихващане относно дължими от
ищеца суми поради неизпълнение на задълженията по кредита с евентуално
присъдени по делото суми в полза на ответника.
При така изложените
становища на страните и видно от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателства във връзка с постигнатите договорености
помежду им безспорно е, че на 08.12.2015г. е сключен договор за текущо
потребление за отпускане на кредит на ищеца в размер на 41600 лева, със срок на
погасяване 120 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, като същият е усвоен на 09.12.2015г. В частта на
условията по неговото погасяване с т.8 от индивидуалния договор е уговорено
кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,2 % годишно
или 0,02 % на ден, формиран от 6-месечен
SOFIBOR 0,986% и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,214% при изпълнение на програмата ДСК Престиж+, като при
неизпълнение на програмата лихвеният процент да става 13,96%. Представен са по
делото към индивидуално сключения договор от 08.12.2015г. Приложения №А1 Условия по кредитна програма
„ДСК Престиж Плюс за клиенти – служители на работодатели, за които се
предоставят допълнителни преференциални условия по кредити, подписани от
кредитополучателя, видно от които за ползване на описаните в условията
преференциални условия е необходимо кредитоискателят да работи във фирма или
учреждение, одобрени за преференциално кредитиране на служителите, от Банка
ДСК. Със същите Условия, приети от
кредитоискателя са уговорени преференциални условия при отпускане на кредита на
ищеца като служител на Военно формирование 32990, за което е учредено обезпечение чрез залог на
вземането на ищеца по трудово правоотношение при посочения работодател, заедно
със залог на вземане по сметка / т.1. от условията/. С раздел ІІ от същите
условия е предвидено отнемане на преференциите при нарушаване на договорените в
т.1 условия, при което приложимият лихвен процент се променя, съобразно
изпълнените условия по т.1 максималният размер, който може да се достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, посочен в
Договора за кредит, заедно със съответните изменения на променливата му
компонента. Представени са по делото и Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, подписани на всяка страница от ищеца, видно от
които същите се прилагат относно всички видове кредити за текущо потребление,
които Банка ДСК ЕАД предоставя на физически лица и се считат неразделна част от
съответния договор за кредит. С т.7.6 от тези Общи условия е регламентирано в
случай, при който ако кредитополучателят заплаща преференциален лихвен процент
по кредита / лихвена преференция/отстъпка/, посочен в договора, при
неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен преференциалният лихвен
процент по кредита / подробно описани в Приложение към договора/
кредитополучателят да губи правото да ползва изцяло или частично съответната
преференциална лихва/ отстъпка от датата на неизпълнението.
Безспорно се явява по
делото от фактическа страна, че
ищецът е работил в учреждението,
одобрено от кредитора, съобразно Условията на
Програмата Престиж Плюс - Военно формирование 32990 до 24.08.2016г.,
като от този момент насетне е спрял превода на работна заплата. Не се твърди от
ищеца и не се установява същият да извършил уведомяване на кредитора относно
това обстоятелство, както и да са налице извършени действия от същия като
кредитополучател за предоставяне на информация относно новия/те работодател/и и
създаване на условия за предоговаряне на условията по кредита, вкл. за
предоставяне на обезпечение чрез залог на вземане по трудово правоотношение. В
тази насока правилно е констатирано и от районният съд, позовавайки се на предвиденото по т.9.1.3 от Условията, че когато трудовото или служебното правоотношение на
кредитополучателя бъде прекратено, или постъпленията на определената месечна
погасителна вноска бъдат преустановени в два последователни месеца,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло. В този
случай , приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът от кредита започва
да се олихвява от първа следваща падежна дата с действащия лихвен процент към
датата на промяната, приложим по стандартни кредити за текущо потребление,
посочен в Договора за кредит, със съответните изменения на променливата му
компонента и след учредяване на съответното обезпечение. Видно от депозираното
и прието като компетентно изготвено заключение по ССчЕ, лихвеният процент е
повишен съгласно договорени между банката и кредитополучателя условия едва на
датата 22.02.2017г., съответно на 13,99%.
С исковата молба
претенцията за заплащане на процесната сума без основание се основава на
твърдението за нищожност на договорената клауза в частта на възнаградителната
лихва поради неравноправния й характер и липса на основание за едностранна
промяна на лихвения процент за целия процесен период, вкл. от момента на
сключване на договора 08.12.2018г., вкл. поради липса на изчислителна процедура
за определяне на възнаградителната лихва, като да е налице и посочване вида и
количествените изражения и относителната тежест на всеки един от компонентите.
В тази насока главната
защитна теза на ответника както в отговора по исковата молба, така и в
депозираната жалба пред въззивния съд, се основава в насоката на това, че макар и постигнатите
договорености да нямат типичните характеристики на индивидуално уговорени
клаузи, доколкото договорът е сключен по
предварително изготвен образец на банката, нито са индивидуално уговорени
общите условия, клаузите за промяна на лихвения процент не са нищожни, тъй като
не са неравноправни, от една страна, а от друга тази теза се основава на
искането съдът да направи първо преценката за липса на нищожност и
неравноправност преди преценката за
индивидуална договореност, доколкото в раздел ІV „Възражения по основателността
и обосноваността на твърденията в исковата молба обстоятелства“ се обосновава
въз основа на съдържанието на чл.8 от процесния договор от 08.12.2015г.
промяната на лихвата да е резултат от постигнати между страните по договора индивидуални договорености, с
които кредитополучателят се е съгласил при подписването му. В тази насока е
извършено изрично позоваване за наличие на индивидуален подход спрямо
кредитополучателя чрез сключването на програма Престиж Плюс като служител на
посоченото учреждение, одобрено от Банката за предлагане на кредити при
преференциални условия, за които чрез извършване и на надлежното обезпечение
чрез залог на вземане от трудово възнаграждение, гаранциите на банката за
събираемост на вземането се явяват в по-висока степен предвидими. На второ
място принципно логична е тезата на Банката в насока на довода, че се касае за
предвидено по договора обстоятелство, свързано с поведението на кредитоискателя
по изпълнението на договора, върху което кредиторът не може да повлияе,
съответно е извън контрола на Банката, макар и и предвиденото в чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП да касае сделки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
измененията на лихвения процент на
финансовия пазар, които да са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансовата услуга, което предпоставя обективност на факторите, извън
поведението на страните по договора във връзка с изпълнението на договора. С
оглед на това на разглеждане подлежи
главната защитна теза за наличие на индивидуален характер на процесната
клауза за възнаградителната лихва, което индивидуално уговорено условие по
договора е по смисъла на чл.146, ал.3 ЗЗП и което е основният формулиран с
исковата молба предмет на спора за нищожност поради неравноправност на тази
клауза с твърдението за едностранност на изменението на лихвения процент без
предвидено в договора основание за това. Съгласно изричната разпоредба на
чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като с разпоредбата на чл.146, ал.4 ГПК в
доказателствена тежест на търговеца, в случая банката, е да докаже, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено. В случая доказателствената
тежест от страна на ответника е реализирана с оглед представените по делото и
коментирани по – горе : индивидуално сключен Договор от 08.12.2015г. с
Условията по програмата Престиж Плюс, неразделна част от договора и двете
съдържащи индивидуално приложими преференциални условия относно лихвения
процент по кредита, промяната на който е уговорено да се променя или промени
освен при промяна стойността на
6-месечен SOFIBOR,
така и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на някое от преференциалните
условия по Програмата Престиж Плюс. В процесния случай безспорно установено се
явява от една страна обстоятелството за неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условието/ предпоставката за олихвяване на процесния
кредит по преференциално уговорените лихвени проценти по програмата Престиж
плюс, неразделна част от индивидуално сключения договор между страните, считано
от 24.08.2016г. поради загубване качеството на служител на одобреното от
Банката учреждение и отпадане обезпечението чрез залог на вземане от трудовото
възнаграждение в това учреждение. Както и от друга безспорно е по делото, че не
са извършени действия от страна на кредитополучателя за уведомяване на
банката относно последващите
обстоятелства, свързани с промяна на работодателя/лите, предоставяне на
евентуално ново аналогично обезпечение на кредитора или съответно иницииране на
предоговаряне по условията на кредита с
оглед настъпилите при кредитополучателя промени, неотговарящи на договореното
преференциално кредитиране. Следователно от въззивния съд се приема при така
постигнатите договорености между страните въз основа на представените
доказателства в тази насока наличието на изключението по смисъла на чл.146,
ал.1 ЗЗП, доколкото е налице доказано
индивидуално договаряне между страните по договора за кредит за текущо
потребление в частта относно приложимия лихвен процент и предпоставките, при
които същият подлежи на промяна чрез прилагане на стандартните условия за този
вид договори за текущо потребление поради отпадане на предпоставките за
преференциалните условия относно лихвените проценти по кредита. Следователно не е налице претендираното в
исковата молба основание за липса на основание за заплащане на
възнаградителната лихва по кредита в увеличен за съответните периоди, доколкото
за периода от сключване на договора 08.12.2015г. до датата 24.08.2016г. такова увеличение по
приетото заключение по ССчЕ не се установява, а след датата 24.08.2016г. е
налице увеличение на лихвения процент на предвидено по чл.8 от договора
основание – неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя във
връзка с предпоставките за приложение на преференциалните условия по програма
Престиж плюс.
За пълнота следва да се
отбележи във връзка с приетото от първоинстанционния съд при разглеждане на
спора на плоскостта на претендираното основание за неравноправност на
договорена клауза относно възможността на кредитополучателя да влия при
определена предварително по взаимно съгласие изчислителна процедура след
изпълнение на основанието за увеличение на лихвения процент поради отпадане на
преференциалните условия, то с клаузата по т.7.6 от Общите условия определянето
на нов размер на месечна вноска за лихва и/или главница и предоставянето на
актуален погасителен план е поставено в зависимост от активното поведение на
кредитополучателя „чрез явяването му в поделение на Кредитора“, очевидно с цел
предоговаряне на условията по кредита.
Изходът от правния спор пред въззивната
инстанция не предполага разглеждане на възражението за погасителна давност и за
прихващане, поддържани с жалбата, независимо от което принципно и не подлежат
на разглеждане, имайки предвид постановките на т.4 от Тълкувателно решение №1/
09.12.2013г по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно недопустимото им
предявяване поради преклудирането им с изтичане на срока за отговора по
исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, в каквато насока отбелязаното от районния
съд е законосъобразно.
По така изложените
съображения въззивният съд намира жалбата за основателна, поради което обжалваното
решение следва да се отмени, а така предявеният иск за връщане на основание
чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД на заплатена от ищеца без основание сумата в размер на
1 200 лева за процесния период 08.12.2015г – 18.09.2018г. следва да се
отхвърли като недоказан по основание.
Поради изхода от правния
спор пред въззивната инстанция на ответника се следва присъждане на направените
по делото разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат в
първоинстанционното производство в размер на 110 лева – депозит за вещо лице, за
въззивната инстанция заплатена ДТ в размер на 25 лева, както и по 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите на основание чл.78, ал.8
във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, съответно общо сумата в размер
на 425 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3706/09.10.2019г. постановено по гр.д.№ 14931/
2018г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което БАНКА ДСК “ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19,
представлявано от Д. М., Д. Н., В. С., Ю. Г. и М. П. – К. е осъдено да заплати на А.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1250 лева, представляваща получена без основание сума по
Договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2015г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2018г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата 160 лева- направени от ищеца
деловодни разноски, както и да заплати на адв.Д.Б. сумата 320 лева-
адв.възнаграждение на основание чл.38 Закона за адвокатурата, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Ф.Ю., ЕГН **********, с адрес *** против БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от Д. М., Д. Н., В. С.,
Ю. Г. и М. П. – К. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща получена
без основание сума по Договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 18.09.2018г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ф.Ю., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19,
представлявано от Д. М., Д. Н., В. С., Ю. Г. и М. П. – К. иск общо сумата 425
лева / четиристотин двадесет и пет лева/ - направени за двете съдебни инстанции
разноски.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: