Решение по дело №2504/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ ПО НАХД № 2504/2021 год. НА ВРС, ТРИДЕСЕТ И
СЕДМИ СЪСТАВ.

Срещу обвиняемата Д. П. СТ. е образувано и водено дознание за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че: На
30.09.2020 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул.
„Република“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № СВ 63-45 КН, нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП:
Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства“ и чл.37 ал.1 от ЗДвП:
При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.“, като при завиване наляво не
пропуснала насрещно движещия се мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ФЗС
600“ с рег. Номер В 27-48 В, управляван от пострадалия ИС. Л.. ИС.,
реализирала пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на ИС. Л.. ИС., изразяваща се в счупване
без разместване на вътрешния малеол (тибия) на лява глезенна става, което
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
период от около 3 – 3,5 месеца.

С постановление прокурор при ВРП е намерил, че са налице
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на обв. с
налагане на административно наказание и е направил предложение за това.

Съдът, като е взел предвид, че са налице предпоставките за насрочване
на делото по реда на глава ХХ, раздел IV от НПК е насрочил делото по този
ред.

В с.з. обвиняемата, редовно призован се явява лично. Изразява
съжаление за извършеното. В последната си дума моли съда да не налага
наказание лишаване от право да управлява МПС.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител
1

на обвиняемата, адв.Р., ВАК сочи на установените по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства. Моли съда да наложи наказанието глоба в
минимален размер, а по отношение на наказанието лишаване от право да
управлява МПС моли съда да не налага такова наказание.

Прокурор при ВРП моли съда да наложи наказания глоба, което да
бъде определено в минимален размер и да не се налага наказание лишаване
от право да управлява МПС .

От събраните по делото доказателства, устни и писмени, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата Д. П. СТ. е правоспособен водач за МПС категориите „В"
и „АМ"/ без никакви нарушения по ЗДП/.

На 30.09.2020 г. около 09.20 часа в гр.Варна обв. С. управлявала лек
автомобил „Дачия Логан" с peг. № СВ 63-45 КН, собственост на „АЛД –
Аутомотив“ ООД по бул. „Сливница“, с посока на движение кръстовището с
бул.“Република“, от Изток на Запад. Движела се в лява пътна лента,
предвидена за извършване на маневра - завой на ляво по бул.“Република“, в
светлата част на денонощието, сухо време, пътния участък бил асфалтиран, в
добро състояние, обозначена с вертикална /пътни знаци/ и хоризонтална
маркировка, както и работеща светофарна уредба в режим с 2 фази в района
на кръстовището. Движението по пътното платно на бул.“Сливница“ било
двупосочно, разделено от разделителна ивица. Пътното платно на
бул.“Сливница“ в посоката на движение на обвиняемата било от три пътни
ленти: лява пътна лента, предвидена за извършване на завой на ляво по
бул.“Република“, средна пътна лента за продължаване напред в посока –
Запад, по бул.“Сливница“ и дясна пътна лента за извършване маневра
надясно в посока север по бул.“Република“. Управлявания от обвиняемата
автомобил се движел в лява пътна лента от Изток към Запад със скорост от
около 35.32 км/. Светофарната уредба, отнасяща се за движещите се в лявата
пътна лента за извършване маневра завой на ляво в посока ЮГ по
бул.“Република“, разположена на кръстовището светела с „зелен“
разрешителен сигнал. С. навлязла в кръстовището със скорост от 35.32 км/ч.
и се отклонила наляво по посока към южната част на бул.“Република“. По
същото време, по бул.“Сливница“ с посока на движение от Запад към Изток
/към центъра/ се движел мотоциклет марка „Ямаха ФЗС 600“ с рег. № В 27-
48 В, управляван от пострадалия И.И.. Той се движел направо в средна пътна
лента със скорост от около 40.36 км. в час. В момента на навлизане в
кръстовището на пострадалия И., обвиняемата продължила движението си с
2

управлявания от нея автомобил в посока бул. “Република“ и пресякла
траекторията на движение на мотоциклета и последвал удар между двете
превозни средства. От удара И. се превъртял във въздуха и паднал на пътната
настилка на около девет метра след мястото на удара. След удара
обвиняемата отклонила автомобила в дясно и се придвижила в посока Запад,
качила се на „острова“ на кръстовището и се ударила в стълба от
тролейбусната мрежа и от ел.осветлението.

Обвиняемата веднага излязла от автомобила и отишла при пострадалия,
като междувременно подала сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото пътно
транспортно произшествие. Установено било, че в резултат на удара
пострадалия И. получил счупване без разместване на вътрешния малеол
(тибия) на лява глезенна става.

Видно от заключението на авто-техническа експертиза, според която
дължината на опасната зона на спиране на мотоциклета, управляван от
пострадалия И. е в размер на – 19.14 метра, което е повече от 9.19 м., което е
било разстоянието на което се намирал мотоциклета от мястото на удара,
когато автомобила управляван от обвиняемата С. е навлязъл в траекторията
му на движение. Според заключението опасната зона за спиране на
автомобила, управляван от обвиняемата е в размер на – 18.15 м., което е по-
малко от 39.56 м. – разстоянието изминато от лекия автомобил след
навлизането му в кръстовището до мястото на удара. Според експертното
заключение обвиняемата С. е имала техническа възможност да спре
автомобила и да предотврати ПТП, като пропусне насрещно движещия се
мотоциклет, след навлизането си в кръстовището. Пострадалия И. не е имал
техническа възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП от
момента, в който лекия автомобил е навлязъл в траекторията му на движение,
при избраната от него скорост на движение. Сочи се, че към момента на
произшествието не са били налице обекти или други превозни средства,
които са ограничавали видимостта на водачите на процесните превозни
средства, един към друг.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по безспорен
начин се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие,
предизвикано от нарушаването на правилата за движение по пътищата,
обвиняемата С. причинила на И.И.: травматичен оток и ожулване по главата,
лявата повърхност и оток по дясната окосмена слепоочна област на главата,
ожулвания по вътрешната повърхност на дясната предмишница, счупване без
разместване на вътрешния малеол (тибия) на лява глезенна става, което
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
период от около 3 – 3,5 месеца.
3

Приемайки заключението на вещото лице като компетентно и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства, е прието, че на И. е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 от
НК.

По делото са били изготвени две съдебно-химически експертизи: №
990/01.10.2020 г. и № 991/01.10.2020 г. на специализирана лаборатория за
изследване на алкохол при МБАЛ „Света Анна“ АД гр.Варна. От
заключенията на двете експертизи се установява, че изследваните кръвни
проби на пострадалия И. и обвиняемата С. не се установява наличие на етилов
алкохол в кръвта.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в наказателното производство доказателства,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се както и от обясненията
на обвиняемия, дадени в с.з.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че с деянието обв. С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал. 1, от НК, тъй като на 30.09.2020 г. в гр.
Варна, на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Република“, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Логан“ с рег. № СВ 63-45 КН, нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“ и чл.37 ал.1 от ЗДвП: При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства.“, като при завиване наляво не пропуснала насрещно
движещия се мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ФЗС 600“ с рег. Номер В
27-48 В, управляван от пострадалия ИС. Л.. ИС., реализирала
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на ИС. Л.. ИС., изразяваща се в счупване без разместване на
вътрешния малеол (тибия) на лява глезенна става, което обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3 – 3,5
месеца.

Настъпилото увреждане на телесната неприкосновеност причинено на
4

пострадалия се определя от задължителната съдебна практика като
"ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен
обем, като увреждането е съставомерно по чл. 129, ал.2 НК, когато
затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична
загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната
функция на крайника, поради счупване или пукване на кости ..." /изрично т.10
от ППВС № 3/1979 г./. Освен този обективен признак на причиненото
увреждане, налице е и вторият, а именно продължителността на увреждането
– повече от 30 дни. – случая 90-105 дни /изрично в т.см. и р.№ 530/07.11.1984
г. по н.д.№ 520/1984 г., ІІІ н.о./.

От обективна страна - изпълнителното деяние се осъществява чрез
действие - обв. е управлявала МПС в нарушение на изискванията на ЗДП-
чл.5, ал.2, т.1 и чл.37, ал.1 от ЗДП.

Субект - пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна - обв. е действал при условията на
непредпазливост, същата не е съзнавала обществено-опасния характер на
деянието, не е предвиждала настъпването на обществено-опасните последици
и не целяла тяхното настъпване, но е била длъжна да предвиди, че
нарушавайки правилата за движение- чл.5, ал.2, т.1 и чл.37, ал.1 от ЗДП ще
предизвика съставомерния резултат.
Субективни причини - незачитане на установения в страната ред.
Съдът взе предвид, че за престъплението по горепосочения член се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или „пробация“,
обв. С. е с чисто съдебно минало, с деянието не са причинени щети и е
задължително приложението на чл.78А. от НК.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само
техният брой, но и тяхната специфика /така - Решение № 144/20.02.2019 по
5

дело № 598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по дело №
329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело
№ 600 по описа за 2018 г.

Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняеммата, съдът отчете сравнително ниската
степен на обществена опасност на деянието, добросъвестното поведение на
обвиняемата в процеса, проявената критичност към извършеното, което дава
основание да бъде наложено наказание „глоба“ към минималния размер,
предвиден в чл.78а. от НК.

По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
съдът като взе предвид представените по делото доказателства – справка за
нарушител и препоръка от „Виваком“, намери, че при евентуалното лишаване
от право да управлява МПС, обв.С. ще бъде лишена от възможността да
набавя средства за своето и на домакинството си съществуване, поради което
и не наложи на обвиняемата такова наказание.

Поради това и на осн. чл.78А. от НК на обвиняемата следва да се
наложи административно наказание – „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/
лева.

С решението си съдът е осъдил обв. Д.С. да заплати направените по
делото разноски в полза на ОД МВР - Варна, както и постанови ВД – 2 броя
СД да останат по делото.

Водим от горното , съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	426
Дата:	28 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110202504
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 юни 2021 г.

Решение по дело №2504/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите