С решение от 20.12.2011г. по гр.д. № 5419/ 2010г. по описа на Великотърновски районен съд, е осъден А. А. М. от гр.Р. да отстъпи собствеността и предаде владението на К. К. К. от гр.В.Т. върху недвижими имот: нива от 9,208 дка, пета категория, в м.”Б.”, представляваща имот № 047040 в землището на с.П., община П.Т., при граници и съседи: имот № 047020 на А. Т. Т., имот № 047021 на М. Ц. С., имот № 047039 на наследници на П. П. Ц., полски път № 0003.. на Община П.Т. КЕ, имот № 0470..на И. С. И.. С решението е отхвърлен предявеният иск от К. К. К. от гр.В.Т. срещу Д. И. Й. и Ю. И. Й., двамата от гр.В.Т., като наследници на Г. И. И., б.ж. на гр.В.Т., починала на 14.02.2011г., за заплащане на сумата 460,40 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализирани ренти за стопанските 2009/2010г. и 2010/2011г. от ползването на горния имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.Ф.М., пълномощник на А. А. М. от гр.Р.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по изложени за това съображения. Счита, че ако задължението на ответницата Г. И. е било погасено още на 30.06.2009г. по-нататъшните изпълнителни действия на ЧСИ В.Г. по изп.дело № 46/ 2006г. са били извършвани без правно основание и са незаконосъобразни. Предвид на това, счита, че и извършената през м.август 2009г. публична продан на имота и постановлението за възлагането му са също незаконосъобразни. Сочи и че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл.108 от ЗС за уважаване на иска. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд изцяло и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на ответника по жалба К. К. К. адв.Станчев.Счита подадената жалба за неоснователна и недоказана, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. В с.з. пълномощникът на ответницата по жалба Д.Й. адв.Е. заема становище, че искът по чл.45 от ЗЗД е неоснователен и жалбата срещу решението по този иск е недопустима, тъй като М. не е страна по иска по чл.45 от ЗЗД. Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Жалбата срещу решението в частта досежно иска по чл.45 от ЗЗД е недопустима, тъй като жалбоподателят М. не е страна по този иск, поради което няма правен интерес от обжалването. По същество решението в частта досежно иска по чл.108 от ЗС е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявени са искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Предмет на въззивната проверка е производството по делото по иска по чл.108 от ЗС, предвид недопустимостта на жалбата в останалата й част-срещу решението по иска по чл.45 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и съдебната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск по чл.108 от ЗС. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: По отношение възражението, че действията на ЧСИ В.Г. по изп.д.№ 46/ 2006г. след 30.06.2009г., вкл. извършената публична продан и постановлението за възлагане на процесния недвижим имот, са незаконосъобразни поради погасяване на задължението на Г. И. към кредитора: същото е неоснователно. На първо място, в настоящото производство не може да бъде обсъждана законосъобразността на извършената публична продан и постановлението за възлагане, тъй като за това има предвидена изрична процедура в ГПК. Дори да бъде обсъдена обаче, липсват доказателства по приложеното изп.дело, че е налице извършено плащане по задължението на И. ±прямо взискателя, и че за това извършено плащане е уведомен ЧСИ Г.. Показанията на св.С. за уведомяване на ЧСИ Г. за извършеното на 30.06.2009г. плащане на кредитора, не могат да бъдат кредитирани, след като няма писмени доказателства по изп.дело, че има такова извършено плащане. От приложената към отговора на исковата молба вносна бележка от 30.06.2009г. за сумата 1599,65 лв., внесена от С. С., свидетеля по делото, по сметка на „У.К. Б.” , с основание окончателно погасяване на потребителски кредит, не може да се установи дали с посочената сума е погасен кредит на И. и то към взискателя по делото и то за задълженията, предмет на изпълнителното производство. Т.е. липсват доказателства, които да обосновават приложението на чл.433 ал.1 т.1 или чл.491 от ГПК от ЧСИ Г.. Постановлението за възлагане е влязло в сила и съгласно чл.496 ал.3 от ГПК действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушение на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената. Разпоредителната сделка И. е извършила след влизане в сила на постановлението за възлагане, поради което същата не поражда правни последици, тъй като И. не е притежавала права върху имота, с които да се разпорежда. По отношение възражението, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл.108 от ЗС:същото е неоснователно. За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС е необходимо наличието на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на имота, ответникът да владее същия и то без правно основание. Правилно е приел районният съд, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл.108 от ЗС за уважаване на предявения иск. Безспорно е установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, придобит въз основа на постановлението за възлагане на ЧСИ Г.. Безспорно е установено и че М. владее процесния имот-същият в съдебно заседание е заявил, че е получил рента за стопанските 2009/ 2010г. и 2010/ 2011г. за имота, т.е. очевидно е, че същият го владее чрез наемател. Безспорно е и че ответникът М. не е собственик на процесния имот, тъй като неговата праводателка към момента на разпоредителната сделка не е притежавала правото на собственост върху имота, поради което не е могла и да го прехвърли на приобретателя, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Предвид на това, същият владее имота без правно основание. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение в частта досежно иска по чл.108 от ЗС не страда от посочените в жалбата пороци, не са налице сочените нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, водещи до неправилност на решението, същото следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба К. направените по делото разноски пред въззивната инстанция-300лв. за адв.възнаграждение. Жалбата срещу решението в частта досежно иска по чл.45 от ЗЗД като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производството по въззивното дело в тази му част следва да се прекрати. С оглед на това, жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба Д.Й. разноските по делото, направени пред въззивната инстанция-230 лв. адв.възнаграждение. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.12.2011г. по гр.д. № 5419/ 2010г. по описа на В. районен съд в частта, с която е осъден А. А. М. от гр.Р. да отстъпи собствеността и предаде владението на К. К. К. от гр.В.Т. върху недвижими имот: нива от 9,208 дка, пета категория, в м.”Б.”, представляваща имот № 0470.. в землището на с.П., община П.Т., при граници и съседи: имот № 0470.. на А. Т. Т., имот № 0470.. на М. Ц. С., имот № 0470.. на наследници на П. П. Ц., полски път № 000394 на Община П.Т. КЕ, имот № 047041 на И. С. И.. ОСЪЖДА А. А. М. от гр.Р., ул.”Д. Ц.” № 18, В.1, .5, А.15, ЕГН *, да заплати на К. К. К. от гр.В.Т., ул.”М. Г.” № 6 Ж, ЕГН *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300лв. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивната жалба на А. А. М. от гр.Р. против решение от 20.12.2012г. по гр.д. № 5419/ 2010г. на ВТРС в частта, с Ûоято е отхвърлен предявеният иск от К. К. К. от гр.В.Т. срещу Д. И. Й. и Ю. И. Й., двамата от гр.В.Т., като наследници на Г. И. И., б.ж. на гр.В.Т., починала на 14.02.2011г., за заплащане на сумата 460,40 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализирани ренти за стопанските 2009/2010г. и 2010/2011г. от ползването на горния имот, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан, и ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 208/2012г. по описа на ВТОС в тази му част. ОСЪЖДА А. А. М. от гр.Р., ул.”Д. Ц.” № 18, В.1, .5, А.15, ЕГН *, да заплати на Д. И. Й. от гр.В.Т., ул.”И. Я.” № 3, В.В, .5, А.14, ЕГН *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 230лв. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |