РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Търговище, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101178 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове в условията на евентуалност с правно
основание чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
Ищцата Р. Н. Е. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. Д. Ж.-ТАК, твърди в исковата молба(и уточнителни такива), че през
м.май 2021г. от обслужващата я банка „Тексим банк” била уведомена, че е получено
запорно съобщение № 7572/28.04.2021г. от ЧСИ А. З., рег.№ *** с район на действие ОС
Търговище по ИД № 20217690400548, с което по силата на изпълнителен лист от
28.11.2012г. , издаден въз основа на заповед по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№
1946/2012г. по описа на РСТ е образувано посоченото ИД и на ищцата е наложен запор на
банковата сметка с взискател „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК ********* за сума в
размер на 4234,33лв., от които главница в размер на 2555,25лв., ведно със законна лихва в
размер на 9,94лв. от 28.04.2021г. до 12.05.2021г. и неолихвяеми вземания в размер на
69,39лв.-присъдени разноски, както и за сума от 100лв. разноски по изпълнителното дело в
полза на посочения взискател, а също и разноски в размер на 585,09лв. към ЧСИ.Излага, че
не й е известно на какво основание дължи тези суми, не знае коя е тази фирма-взискател;
оспорва, че дължи на същия посочените суми, като сочи, че образуваното ИД № 1221/2016г.
по описа на ЧСИ Г. С. рег. № *** с район на действие ОС Разград образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д.№ 1946/2012г. по описа на РСТ с
взискател Райфайзенбанк Бърлгария ЕАД(който е получил архива на ЧСИ С. А. и който
първоначално е образувал ИД № 20128730400277), било прекратено на осн. чл. 433,ал.1,т.8
1
от ГПК, като последното изпълнително действие е било на 25.05.2016г.Твърди още, че в
приложение № 1 към договора за цесия липсва посочено името на ищцата, от което прави
извод, че вземане, по което тя е длъжник, не е част от договора за цесия.Излага още, че
цесията не й е връчена, поради което не я обвързва, а ЧСИ З. е извършила нарушение на
задълженията си като е образувала ИД за несъществуващо вземане, както и за това, че не е
изпратила на длъжника ПДИ, а направо е пристъпила към налагане на запор на банковите
сметки на ищцата.С оглед на изложеното предявява главен иск за установяване
недължимостта на посочените суми поради липса на валидно прехвърляне на вземането,
както и предвид липсата на надлежно уведомяване на същата за извършената цесия. В
условията на евентуалност предявява втори отрицателен установителен иск за признаване
недължимост на посочените суми поради погасяването им по давност, считано от последно
извършено изпълнително действие на 25.05.2016г.; претендира разноски.В съдебно
заседание и в писмени бележки процесуалният представител на ищцата адв. Д. Ж.-ТАК
поддържа изложеното, като сочи, че съгл. ТР № 3/18.02.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г. на
ОСГТК на ВКС, дори и да е било прехвърлено, вземането е погасено по давност, тъй като
съобразно посоченото ТР давността за задължения по кредитни карти е 3-годишна;
поддържа и останалите си твърдения, като пледира за уважаването на главния иск, а в
условията на евентуалност-за уважаване на евентуалния такъв, претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез
юрисконсулт С.Б., предявените искове се оспорват, като неоснователни.Излага се, че
първоначалният кредитор „Райфайзенбанк България” ЕАД се снабдил с изпълнителен лист ,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1946/2012 г. по
описа на РС Търговище, и въз основа на този изпълнителен лист кредиторът е подал молба
за образуване на ИД№20128730400277 по описа на ЧСИ С. А., преобразувано под №
1221/2016г. по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС Разград, (приел архива на ЧСИ
А.), като след перемиране на ИД при ЧСИ С., било образувано ново ИД№458/2021г. по
описа на ЧСИ З.. Сочи, че с конкретен договор за цесия от 22.03.2021г. към рамков договор
за цесия от 07.12.2016г., кредиторът „Райфайзенбанк България” ЕАД прехвърлил на
настоящия ответник вземанията си по посочения изпълнителен лист. Излага подробни
съображения относно действието на цесията по отношение на длъжника и съобщаването й,
като счита, че доводите на ищцовата страна са неоснователни; оспорва и твърденията на
ищцовата страна за погасяване на вземанията по давност, като излага, че са извършвани
изпълнителни действия; иска отхвърляне на исковете изцяло, претендира разноски;въвежда
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата.В
съдебно заседание представител на ответника не се явява, постъпила е молба за разглеждане
на делото в отсъствие на техен представител; изложени са подробно доводи за отхвърлянето
на исковете, претенидрат се разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени копия на ИД №20128730400277 по описа на ЧСИ С. А.,
2
преобразувано под № 20169120401221/2016г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № *** с район на
действие ОС Разград, (приел архива на ЧСИ Ст. А.), като и ИД №20217690400458/2021г. по
описа на ЧСИ З., рег.№ *** с район на действие ОС Търговище. От ИД
20169120401221/2016г. по описа на ЧСИ Г. С. се установява, че първоначално същото е
образувано от ЧСИ А. по молба на взискателя „Райфйзенбанк България” ЕАД срещу Е. Н. Е.
с ЕГН ********** и Р. Н. ЕНЧ. с ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по силата на Заповед № 1101/28.11.2012г., пост. по ч.гр.д.№
1946/2012г. по описа на РСТ за сумата от 2555,25лв. главница, 682,98лв. редовна лихва от
20.02.2011г. до 04.09.2012г., 231,48лв. наказателна лихва от 20.03.2011г. до 26.11.2012г,
ведно със законната лихва от 27.11.2012г. до изплащане на задължението, както и за сумата
от 69,39лв. държавна такса, представляваща разноски по делото.Видно от самата заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдът е посочил, че задължението
произтича от договор № *************/15.05.2008г. за банков кредит, изменен и допълнен с
Анекс № 1/11.02.2011г. и Договор за встъпване в дълг от 11.02.2011г., като датата на
последното плащане е от 02.03.2011г. и датата на настъпване на предсрочната изискуемост
на цялото задължение е 05.09.2012г., като за настъпилата предсрочна изискуемост
кредитополучателят и съдлъжникът са уведомени с писма. Представен е и изпълнителния
лист, издаден въз основа на посочената заповед.От двете покани за доброволно изпълнение,
изпратени от ЧСИ до длъжниците № 60/04.01.2013г. (до Е. Е.)и № 61/04.01.2013г.(до Р.Е.) се
установява, че същите са получени лично от Р.Е. на 21.01.2013г., а от запорно съобщение
изх.№ 350/15.01.2013г. се установява, че на осн. чл. 450,ал.3вр. чл. 307,чл.508 вр. чл. 446 от
ГПК ЧСИ А. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на настоящата ищца; на
същата дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение и на кредитополучателя, а на
01.04.2013г. ЧСИ е наложил запор и върху движими вещи на кредитополучателя.От
разпореждане от 19.04.2016г. на ЧСИ Г. С. рег. № *** с район на действие ОС Разград се
установява, че въз основа на Заповед № СД-04-51/25.03.2016г. и ДС$04-57 от 13.04.2016г. на
Министъра на правосъдието, архивът на ЧСИ С. А. е прехвърлен на ЧСИ Г. С., като ИД №
20128730400277 по описа на ЧСИ С. А., е преобразувано под № 20169120401221/2016г. по
описа на ЧСИ Г. С..Със същото разпореждане ЧСИ е разпоредил налагане на запори и
възбрани върху имуществото на длъжниците.С молба от 21.04.2016г. на взискателя
„Райфайзенбанк България” ЕАД до ЧСИ е поискано налагане на запори върху трудовото
възнаграждение на длъжниците, при установяване на действащи трудови договори, като на
25.05.2016г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на Е. Е.. С
Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 711/25.03.2020г, ЧСИ Г. С. е
прекратил изпълнителното производство по ИД № 20169120401221/2016г. на осн. чл.
433,ал.1т.8 от ГПК., а на 01.09.2020г. е разпоредил да се върне изпълнителния лист на
заявителя „Райфайзенбанк България” ЕАД. От ИД №20217690400458/2021г. по описа на
ЧСИ З., рег.№ *** с район на действие ОС Търговище се установява, че същото е
образувано по молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* гр.София, като в
молбата е посочено, че същият се легитимира като взискател по силата на Договор за цесия,
сключен с Райфайзенбанк България от 22.03.2021г. , представил е и изпълнителния лист,
3
издаден по ч.гр.д.№ 1946/2012г. по описа на РСТ.От Приложение № 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между Райфайзенбанк България ЕАД и
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД се установява, че с Конкретен договор за цесия от
22.03.2021г. банката е прехвърлила на настоящия ответник вземания, които са
индивидуализирани в Приложение № 1А към конкретния договор, от което приложение се
установява, че под № 142 е посочен Е. Н. Е. с ЕГН **********, с договор от 15.05.2008г., с
одобрен лимит по договора 3 110лв. и дължими към 22.03.2021г. главница в размер на 2
555,25лв. лихва в размер на 914,69лв., законна лихва в размер на 4,33лв. разноски в размер
на 3,97лв. и обща сума от 3 478,24лв.; приложено е потвърждение за извършената цесия,
както и пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми
всички длъжници за сключения на 22.03.2021г. Конкретен договор за цесия. От запорно
съобщение изп.№ 7572/28.04.2021г. се установява, че ЧСИ е наложил запор върху банковите
сметки на ищцата до размер на сумата от 4 243,33лв.от посоченото ИД е видно още, че ЧСИ
е изпратил до двамата длъжници ПДИ от 28.04.2021г., които са останали непотърсени от
тях.От приложеното към писмения отговор на ответника Уведомление от 27.10.2021г. до
ищцата Р. Н. Е. се установява, че настоящият ответник е уведомил ищцата за извършената
цесия, с която е прехвърлено вземането по договора за издаване и ползване на национална
кредитна карта № ************* от 15.05.2008г., което обстоятелство, настъпило в хода на
процеса съдът взема предвид, на осн.чл.235,ал.2 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за
допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до
възражения за липса на правоотношение между ищцата и ответника, както и за ненадлежно
връчване на уведомление за извършена цесия през 2021г., а в условията на евентуалност- и
за изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след влизане в сила на заповедта по
чл. 417 от ГПК, при което съдът е приел исковете за допустими.
По съществото на спора, съдът приема следното:
1. По предявения главен иск: Ищцата обосновава тезата си за недължимост на
посочените суми с твърдения за липса на правоотношение между нея и ответника, тъй като
в приложение № 1 към договора за цесия липсва посочено името на ищцата, от което прави
извод, че вземането, по което тя е длъжник не е част от договора за цесия.Излага още, че
уведомление за извършената цесия не й е връчено, поради което не я обвързва.Ответникът
оспорва твърденията на ищцата, считайки, че връчването на уведомлението, ведно с
писмения отговор, следва да бъде зачетено от съда. По отношение на доводите на ищцата,
съдът приема следното: В случая, ищцата има качеството на лице, встъпило в чужд дълг по
см. на чл. 101 от ЗЗД, обстоятелство, което не е оспорено от ответника. Встъпването в дълг
по чл. 101 ЗЗД е един от случаите на пасивна солидарна отговорност, съгласно чл. 101, ал. 1,
4
пр. 3 ЗЗД, когато по силата на договор, сключен с кредитора или със стария длъжник, трето
лице се съгласява да поеме едно задължение като солидарен длъжник. Задължението на
новия длъжник е самостоятелно, а отношенията между кредитора и двамата длъжници
(стария и новия) се уреждат по правилата на солидарността - чл. 121 и сл. ЗЗД. В този
смисъл съдът приема, че за разлика от поръчителството при встъпването в дълг
задължението на новия длъжник не е акцесорно, а самостоятелно и изменението,
прехвърлянето, прекратяването и погасяването на новия дълг не е функция на стария дълг.
Съответно правата на кредитора при пасивната солидарност в случая са самостоятелни, а не
акцесорни, поради което при цесия на вземането спрямо кредитополучателя, цедентът
следва изрично да уговори и цедиране на самостоятелното си вземане срещу встъпилия в
дълг солидарен длъжник, за да го прехвърли на цесионера. Встъпването в дълг не
представлява привилегия, принадлежност или обезпечение на стария дълг, за да преминава
на осн.чл.99, ал.2 ЗЗД при прехвърлянето му на нов кредитор и без да е налице уговорка в
този смисъл-Решение №50/26.06.2020 по дело №489/2019 на ВКС, I т.о.В настоящия случай,
видно от съдържанието на Приложение № 1 към договора за цесия, единственият
прехвърлен дълг по процесния договор за кредит е на Е. Е. и липсват доказателства
цедентът –Райфайзенбанк България ЕАД да е уговорил изрично и да е прехвърлил на
Фронтекс Интернешънъл ЕАД и вземането си срещу ищцата по договора за встъпване в
дълг, поради което съдът приема, че ответникът няма качеството на кредитор по отношение
на ищцата(такъв е останал цедентът), като цесионерът е придобил качеството на кредитор
на вземането по договора след влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК само срещу Е.
Е. през 2021г., обстоятелство, обуславящо основателността на предявения отрицателен
установителен иск и неговото уважаване, на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск.
По разноските: С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищцата
направените разноски, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно-179,73лв.
внесена държавна такса, 500лв. платено адвокатско възнаграждение и 42,16лв. разноски за
копия на ИД, като в тази връзка съдът следва да се произнесе по възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата.По възражението
съдът приема следното: Настоящото производство е образувано по два иска, предявени в
условията на евентуалност, с цена на иска от 4234,33лв., при което съгл. чл. 7,ал.2,т.2 от
НМРАВ минималното адв. възнаграждение е в размер на 526,40лв., а уговореното в случая е
под този размер, при което възражението за прекомерност е неоснователно и следва да се
остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Ответникът следва да заплати на ищцата
разноските по делото в размер общо на 721,89лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Р. Н. Е. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.**************** не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.************, представлявано от Л.Д. -изп.
директор, следните суми: сумата от 2555,25лв. главница, 682,98лв. редовна лихва от
20.02.2011г. до 04.09.2012г., 231,48лв. наказателна лихва от 20.03.2011г. до 26.11.2012г,
ведно със законната лихва от 27.11.2012г. до изплащане на задължението, както и за сумата
от 69,39лв. държавна такса, представляваща разноски по делото, претендирани от ответника
като непогасено задължение по договор № *************/15.05.2008г. за банков кредит,
изменен и допълнен с Анекс № 1/11.02.2011г. и Договор за встъпване в дълг от 11.02.2011г.,
присъдени по ч.гр.д.№ .№ 1946/2012г. по описа на РСТ, който договор за кредит е цедиран
от Райфайзенбанк България ЕАД на ответника, за които е образувано ИД
№20217690400458/2021г. по описа на ЧСИ А. З., рег.№ *** с район на действие ОС
Търговище на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.************, представлявано от Л.Д. -изп. директор, да заплати
на Р. Н. Е. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.****************, разноските по делото
в размер общо на 721,89лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищцата, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6