РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 13 ноември 2012 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар
С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1628 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба
от Р.С.З., М.Б.М., И.А.К. и М.А.Г.,***, против решение № 469, взето с протокол
№ 33 от 16.12.2010 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен ПУП-ПРЗ –
план за регулация и застрояване и схеми: водоснабдяване, канализация,
електрификация, газоснабдяване, телефонизация, радио, телевизионни сигнали и
интернет, сборна план-схема на техническата инфраструктура, вертикално
планиране, транспортни комуникации, санитарно-хигиенна обстановка, озеленяване
и отдих, и правилата и нормативите за прилагане на кв.”Смирненски ІV”,
гр.Пловдив, в границите: на север – р.Първенецка, регулационна граница на парк
“Отдих и култура” Пловдив и регулационния план на спортен комплекс “Отдих и
култура” Пловдив до ул.”Парк “Отдих и култура”.
Твърди се, че
решението е незаконосъобразно – неправилно са формирани пътната артерия и
обединеното детско заведение, които фактически заемат 100 % от имотите на
жалбоподателите. Планът не е съобразен с приключилата
съдебна делба на наследствения имот, като органът не е съобразил собственост-та
и реалната нужда от жилища, отнемайки изцяло инвестиционните намерения на
жалбоподателите. От заключението на вещото лице се установявало, че в имота на
жалбоподателите няма предвиждане за застрояване на детско заведение. Не е
спазен чл.103, ал.4 ЗУТ – налице е разминаване между ОУП и ПУП. Иска се отмяна
на решението за одобряване а ПУП-ПРЗ по отношение на имота на жалбоподателите и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли
тя да бъде оставена без уважение. При изработването на процесния план са били
съобразени ОУП и кадастралната основа, според която е създадена кадастралната
карта на Пловдив, доколкото изработването на плана е започнало през 2006 г. и е
било един продължителен период. Процесният ПУП засяга само един сегмент от ОУП
на Пловдив, но с оглед изискването в целия квартал да има пет детски заведения,
е спазено изискването в процесната разработка за бъдат отредени две детски
заведения.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез обнародване в “Държавен
вестник”, бр.11 от 04.02.2011 г., от лица с правен интерес съгласно
разпоредбата на чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 ЗУТ – собственици на ПИ с
идентификатори 56784.510.9548, 56784.510.9547 и 56784.510.9545 (решение № Т-389
от 07.06.1993 г. и решение № Т3891 от 20.11.2000 г. на ПК Пловдив, съдебна
спогодба по гр.д. № 2898 по описа на Пловдивския районен съд за 1998 г., скици
от СГКК Пловдив), предмет на самия план, и след изпълнение на процедурата по
чл.218, ал.2 ЗУТ, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
С
решение № 3, взето с протокол № 1 от 19.01.2006 г. на Общински съвет Пловдив, е
дадено съгласие за изработване на ПРЗ на кв.”Смирненски ІV”, град Пловдив, въз
основа на предварително изготвено задание за възлагане на обществена поръчка.
Проектирането е възложено след проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка с договор за възлагане на проучвателни и проектни работи от 20.10.2006
г. между Община Пловдив и „Вертико” ЕООД. Предварителният проект е разгледан и
приет с решение № 2, взето с протокол № 61 от 22.12.2006 г. на ЕСУТ при Община
Пловдив, а окончателният проект е разгледан и приет с решение № 2, взето с
протокол № 20 от 25.04.2007 г. на ЕСУТ при Община Пловдив, след което е съобщен
в „Държавен вестник”, бр.45 от 08.06.2007 г. на заинтересованите страни.
Постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ при Община Пловдив на заседание, проведено
на 10.10.2007 г., за което е съставен протокол № 43 от същата дата. Във връзка
с приетите решения по възраженията ЕСУТ е наредил отстраняване на техническите
грешки и непълноти и отразяване на всички корекции върху регулационния и
застроителния план и всички схеми към проекта, като се изработи копие на
ПУП-ПРЗ пред настъпилите съществени изменения след разглеждане на възраженията.
Коригираният проект е разгледан на две заседания на ЕСУТ и е приет с решение по
протокол № 11 от 17.03.2010 г. и решение по протокол № 22 от 02.06.2010 г.,
след което е обнародван в „Държавен вестник”, бр.56 от 23.07.2010 г.
Постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ на заседание на 20.10.2010 г., за
което е съставен протокол № 40. Взето е решение, с което е приет ПУП –ПРЗ,
както е изготвен върху кадастралния план, одобрен със заповед № РД-02-14-2278
от 29.12.2000 г. и заповед № РД-02-14-2115 от 11.12.2000 г. на кмета на Община
Пловдив, и картата на възстановената собственост предвид това, че границите на
имотите съответстват на тези в кадастралната карта и ПУП-ПРЗ е изготвен и
процедиран преди одобряването на кадастралната карта на град Пловдив, като е
предложено на кмета на Община Пловдив след получаване на решение за
утвърждаване на площадка съгласно ЗОЗЗ да изготви доклад до Общински съвет
Пловдив за одобряване на проекта. След изпълнение на процедурата с оспореното
решение № 469, взето с протокол № 33 от 16.12.2010 г. на Общински съвет
Пловдив, е одобрен ПУП-ПРЗ и схеми на кв.”Смирненски ІV”, град Пловдив.
От административната преписка се
установява, че жалбоподателите са подали възражение срещу изготвения проект за
ПУП (под № 38 по протокол № 43 от 10.10.2007 г. на ЕСУТ при Община Пловдив –
л.283-301 от делото), което е било оставено без уважение, тъй като улицата от „Пещерско
шосе“ на юг е част от първостепенна улична мрежа на Пловдив, доказана с Общия
устройствен план, приет на 05.09.2007 г.; улиците от вътрешната улична мрежа са
част от необходими мероприятия за урегулиране и са доказани с
транспортно-комуникационна схема на цялата проектна територия; необходимостта
от обединено детско заведение за проектната територия е изследвана и доказана
на ниво ОУП, както и на ниво ПУП при съобразяване с изискванията на
нормативната база; в границите на проектната територия няма общински терен с
необходимата площ за детско заведение. Следва да се отбележи, че към 2007 г.
жалбоподателите вече са били извършили делбата на процесния имот, но не са
възразили срещу несъобразяването с този факт. Други възражения в хода на
административното производство по издаване на оспореното решение няма данни да
са правени.
За установяване твърденията на
жалбоподателите в настоящото съдебно производство е извършена тройна съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондира-що със събраните по делото доказателства. Според вещите лица като
опорен план при изготвянето и одобряването на процесния план са ползвани
кадастралните планове, одобрени със заповеди № РД-02-14-2113 от 11.12.2000 г. и
РД-0-14-2278 от 29.12.2000 г., а успоредно с това са били изработени, били са в
процедура на одобряване или одобрени подробни устройствени планове за значителен
брой поземлени имот. При изготвянето на плана проектантският колектив се е
съобразил с изградената вече жизнена среда и инфраструктура. Успоредно със
създаването и процедирането на процесния ПУП е бил изготвен и одобрен Общият
устройствен план на град Пловдив , както и кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Пловдив. Според вещите лица територията, която е в обхвата на
оспорения план, е част от устройствен модел 3-2 към Общия устройствен план на
град Пловдив, за който модул в таблицата на заявката на Общия устройствен план
към подробните устройствени планове се предвижда осигуряване на терени за 2
ясли по 4 групи, 2 детски градини по 6 групи, едно 26-класно ОУ, едно 26-класно
СОУ и едно 26-класно ПУ. Върху схема ФПС към ОУП местата за детски градини,
ясли и училища не са точно конкретизирани като терен и местоположение. Условно
с кръг/квадрат са посочени обектите на социалната инфраструктура. Процесният
ПУП обхваща част от модул 3-2 с площ 98,2 ха и предвижда два терена за обекти
на социалната инфраструктура за една детска градина и едно училище, които се
намират южно от бул.“Пещерско шосе“. Предвижданията на ОУП по отношение на
обектите на социалната инфраструктура не са конкретизирани с площ, номер на
имот и т.н. В схемите № 4 и 5 към ОУП условният знак за ОДЗ – щрихован кръг –
не е поставен върху процесния имот, местоположението му е условно и се намира
северно от бул.“Пещерско шосе“. С ПУП са предвидени два терена за обекти на
социалната инфраструктура – едно ОДЗ, разположено в кв.72, и едно училище,
разположено в кв.85. И двата терена са южно от бул.“Пещерско шосе“, докато ОУП
е предвидил два обекта северно от бул.“Пещерско шосе“, обозначени с камбанки, и
един обект от южната страна на булеварда. Според вещите лица в това отношение
ПУП не съответства на ОУП, като отбелязват, че плановете са с различна пълнота.
Вещите лица посочват, че няма данни за извършени процедури за частично
изменение на ОУП, както и допълнителни проучвания и обосновки по отношение на
радиусите на обслужване на детските заведения от този район. Според съдебните
експерти предвижданията на ОУП не са точно отразени в процесния ПУП –
несъответствието се изразява в допълнително насищане на югоизточната част на
устройствен модул 3-2, кв.72 и 73, с обекти – публична общинска собственост. В
одобрения ОУП в имота на жалбоподателите не е предвиден обект – публична
общинска собственост (има камбанка североизточно от процесния имот), като
сигнатурните означения имат до известна степен условен характер. Вещите лица
посочват също, че съдебната делба не е взета предвид при изработването на
атакувания ПУП.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение е законосъобразно и не са налице основанията по чл.146 АПК
за оспорване на административните актове. Решението е издадено от компетентен
орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в изискуемата от
закона форма на мотивирано решение, при спазване на административно-процесуалните
правила и на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Не се установява наличие на твърдените от жалбоподателите нарушения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорения ПУП – ПРЗ,
тъй като е одобрен въз основа на неактуална кадастрална карта. Процесният
проект е одобрен с решение № 469 от 16.12.2010 г. на Общински съвет Пловдив.
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив са одобрени със
заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър град София. Т.е., при одобряване на настоящия
проект за ПУП – ПРЗ и схеми за кв.”Смирненски ІV” Общински съвет Пловдив е
следвало да се съобрази с вече одобрената кадастрална карта на град Пловдив,
което е направено от неговия помощен орган – ЕСУТ, който с изрично решение по
т.ІV, взето с протокол № 40 от заседание, проведено на 20.10.2010 г., е приел
представения ПУП – ПРЗ, както е изготвен върху кадастралния план, одобрен със
заповед № РД-02-14-2278 от 29.12.2000 г. и заповед № РД-02-14-2115 от
11.12.2000 г. на кмета на Община Пловдив, и картата на възстановената
собственост предвид това, че границите на имотите съответстват на тези в кадастралната
карта и ПУП – ПРЗ е изготвен и процедиран преди одобряването на кадастралната
карта на град Пловдив. Т.е., ЕСУТ при Община Пловдив изрично се е произнесъл за
съответствието на имотите по последния действащ кадастрален план от 2000
година, който е послужил за основа при създаване на проекта на ПУП – ПРЗ и
схеми за кв.”Смирненски ІV”, с имотите по одобрената кадастрална карта от 2009
година, като не са открити несъотвествия между тях. Следва да се отбележи също,
че самата кадастрална карта на град Пловдив е следвало да бъде съобразена с
последния действал кадастрален план от 2000 г., поради което не може да се
твърди, че е налице несъотвествие между имотите. От друга страна, видно от
приложените по делото скици на процесните поземлени имоти (л.158, 169 и 171 от
делото), жалбоподателите са поискали и със заповед № КД-14-16-373 от 22.02.2010
г. на началника на СГКК Пловдив е направено изменение на кадастралната карта за
имота им – дяловете от съдебната делба от 1998 г. са нанесени като
самостоятелни имоти, всеки със собствен идентификатор и това обстоятелство не е
доведено до знанието на административния орган. Именно в това се състои
разликата между кадастралната карта и кадастралната основа, взета при
изработване на настоящия план, което несъответствие съдът намира за
несъществено, доколкото няма различия във външната граница на четирите нови
имоти с този по ПУП, както и в площта им. Освен това изработването на подробен
устройствен план, обхващащ такава голяма територия, отнема технологично много
време и не може да се вмени в тежест на административния орган във всеки момент
от процедурата да следи за всички настъпили промени в кадастралната карта на
град Пловдив, която от 2009 година се създава, поддържа и променя от Агенцията
по геодезия, картография и кадастър и нейното териториално поделение в Пловдив.
Съдът намира за
неоснователно и възражението за несъответствие на одобрения ПУП с ОУП на
Пловдив. В този смисъл съдът не кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза, защото направените изводи са правни и не са от компетентността на
вещите лица. Съгласно чл.103, ал.4 ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с
предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен и
представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. А
съгласно чл.104, ал.1 ЗУТ общите устройствени планове са основа за цялостното
устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени
места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които
се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите,
видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на
околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни
при изготвянето на подробните устройствени планове. Т.е., законът е определил рамката,
в която подробният устройствен план следва да е съобразен с предвижданията на
общия устройствен план и това са общата структура и преобладаващото
предназначение на териториите. В настоящия случай това изискване е спазено –
преобладаващото предназначение съгласно сигнатурата на цветовете и условните
знаци на общия устройствен план на територията, в която попада имотът на
жалбоподателите, е зона Жм1 – жилищна с малка етажност, до 3 етажа и до 10 м
височина, плътност до 60 % и Кинт 1,2, а условният знак камбанка означава наличие
на обект на образованието – ясла, детска градина или училище, като в схемата на
функционалната подсистема „Социална инфраструктура” към ОУП и заявката към
подробните устройствени планове е предвидено осигуряване на терени за 2 ясли, 2
детски градини, едно 26-класно ОУ, едно 26-класно СОУ и едно 26-класно ПУ, без
тези места да са конкретизирани точно като терен и местоположение, площ, номер
на имота и т.н. Това е така, защото, както вече се каза, общият устройствен
план определя преобладаващото предназначение на териториите, а конкретизацията
се постига именно с подробните устройствени планове, чиято задача е дадат
конкретното предназначение на всеки имот и да определят вида застрояване. В
този смисъл няма несъответствие между общия и подробния устройствени планове,
защото означението Жм1 от общия устройствен план се отнася не конкретно и само
за имота на жалбоподателите, а за цялата територия от квартали 72, 76, 78, 81,
77 и т.н., както и условният знак камбанка се отнася за квартал 72, в който
попада и имотът на жалбоподателите. Конкретният вид на обекта на социалната
инфраструктура и неговото местоположение са определени с подробния устройствен
план, т.е., с подробния устройствен план са спазени предвижданията на общия
устройствен план в квартал 72 да има едно детско заведение, поради което неправилен
и незаконосъобразен е изводът на вещите лица в обратен смисъл. Предвиденият в
повече обект на социалната инфраструктура, както посочват вещите лица, е ситуиран
в квартал 78 (неправилно в заключението е посочен квартал 73), касае други
имоти, не засяга имотите на жалбоподателите неблагоприятно.
Неоснователно е
последното възражение на жалбоподателите във връзка с отнемането на части от
имота им за улици, защото на първо място, транспортно-комуникационната схема е одобрена с общия
устройствен план на град Пловдив, одобрен с решение № 375, взето с протокол №
16 от 05.09.2007 г. на Общински съвет Пловдив, а не с подробния устройствен план
– предмет на настоящото производство. Съгласно чл.80,
ал.1 ЗУТ широчината на обслужващите улици в населените места се определя с
подробния устройствен план и в зависимост от необходимостта от изграждане на
инфраструктура, гарантираща нормалното функциониране на територията. Ал.3 на
чл.80 ЗУТ не допуска улици без тротоари в населени места с население над 30 000
жители, каквото населено място е град Пловдив. Ето защо, не е нарушение на
материалния закон проектирането на улици, макар и обслужващи, с размерите на
процесните, доколкото те са съобразени с изискванията на закона и на Наредба №
2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните
системи на урбанизираните територии, която наредба определя единствено
минималните размери на улиците от съответния клас и не поставя максимални
граници. Следва да се има предвид, че съгласно приложение № 1 към наредбата
ал.12 от забележката предвижда, че при необходимост към пътните ленти за
движение се предвиждат допълнителни пътни ленти с широчина 3 м за обслужване,
за спирки на обществения транспорт и за паркиране. Като се има предвид още, че
територията – предмет на процесния проект – за първи път се урегулира с
подробен устройствен план, нищо не налага съобразяване с минималните размери на
улиците, тъй като не са налице съществуващи жилищни или обществени сгради,
които трябва да бъдат запазени. Трябва да се отбележи също, че конкретната
широчина на улицата е въпрос на преценка на органа, въпрос на най-целесъобразно
решение, поради което не подлежи на съдебен контрол. Такъв контрол може да бъде
упражнен само относно преценката за наличие на условия за упражняване на
оперативна самостоятелност от страна на административния орган.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъдат
осъдени жалбоподателите на основание чл.143, ал.4 АПК да заплатят на Общински
съвет Пловдив 150 лева, юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.З., ЕГН **********,***,
М.Б.М., ЕГН **********,***, И.А.К., ЕГН **********,***, и М.А.Г., ЕГН **********,***,
против решение № 469, взето с протокол № 33 от 16.12.2010 г. на Общински съвет Пловдив, с което е
одобрен ПУП-ПРЗ – план за регулация и застрояване и схеми: водоснабдяване,
канализация, електрификация, газоснабдяване, телефонизация, радио, телевизионни
сигнали и интернет, сборна план-схема на техническата инфраструктура,
вертикално планиране, транспортни комуникации, санитарно-хигиенна обстановка,
озеленяване и отдих, и правилата и нормативите за прилагане на кв.”Смирненски
ІV”, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Р.С.З., ЕГН **********,***,
М.Б.М., ЕГН **********,***, И.А.К., ЕГН **********,***, и М.А.Г., ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на Общински съвет Пловдив сумата 150 (сто и петдесет)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването.
Административен съдия: