Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 505/17.10.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 445 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.А.С. с ЕГН * ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000368 от 08.08.2019год. издадена от Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. Отнети са СРМПС
№********* и два броя рег. Табели с номера М 5551 ВН, за установено с АУАН №АА435657
от 08.08.2019год. административно нарушение по чл.174, ал.3 пр. първо от ЗДвП.
В жалбата се оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на собствения
му автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № М 5551 ВН на посочената в
заповедта дата и място, в тази връзка са ангажирани гласни доказателства в
лицето на допуснатите и разпитани по делото свидетели. Излагат се доводи за
издаването на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ преждевременно, тъй като
не е издаденото НП, както и че в диспозитива на заповедта не е посочено
конкретното МПС чиято регистрация се прекратява.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, представлява се от договорения от него защитник
адвокат П.П. от МАК, който поддържа жалбата, оспорва авторството на извършеното
административно нарушение, като по съществото на делото твърди и съществени
нарушения на административно производствените правила.
Ответникът - Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Прието е заверено копие на административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.08.2019год. около
10,40 часа в гр.Лом, на ул.“И*** “, разпитаният непосредствено от съда свидетел
очевидец на установяване и констатиране на административното нарушение – Т.В.А.
на длъжност полицейски инспектор в РУ – Лом, заедно със свои колега посетил
кв.Стадиона в гр.Лом, като преминавайки по ул.“И*** “ със служебен автомобил
видели на пътното платно паркиран лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.
№ М 5551 ВН намиращ се пред разположени на пътя шатри по повод проведено
предходната вечер празненство. Докато полицейския автомобил бил на улицата, се
появил жалбоподателя заявявайки, че автомобила не е негова собственост, при
което от полицейските органи било издадено устно разпореждане да извика водача
да премести автомобила. След което жалбоподателя се прибрал в дома на баща си и
започнал да отправя обидни думи към полицейските служители. На свой ред св.А.
уведомил ОДЧ за изпращане на полицейски служители за оказване на съдействие.
През това време жалбоподателя излязъл от дома си качил се на паркиран лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № М 5551 ВН, за които впоследствие
било установено, че е негова собственост и преместил същия на 10-20метра
встрани, след което отново влязъл в дома си.
На място пристигнали и дежурни
автоконтрольори от РУ – Лом, разпитания непосредствено от съда в качеството на
свидетел С.И.И., явяващ се и актосъставител на установено с АУАН №АА435657 от
08.08.2019год. административно нарушение по чл.174, ал.3 пр. първо от ЗДвП.
Тъй като по данни на св.Т.А. жалбоподателя
лъхал на алкохол бил поканен да му бъде извършена проверка за установяване на
употребата на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с инв. № ARDM
– 0225, при което същият отказал. Отказал и даването на кръвна проба за
медицинско изследване в МБАЛ гр.Лом, въпреки издаден му талон за медицинско
изследване с №0048311 подписан при отказ приложен на л.13 от делото.
При тези фактически данни на жалбоподателят е
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №АА435657 от 08.08.2019год.
за нарушение по чл.174, ал.3 пр. първо от ЗДвП.
Съгласно текстовото изписване на нарушението,
описано в АУАН, административното нарушение се изразява в това, че на
08.08.2019год. около 10,40 часа в гр.Лом, на ул.“И*** “, в района на №13 като водач
на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № М 5551 ВН отказал да му
бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест 7510 с инв. № ARDM – 0225, както и да даде кръвна проба за
медицинско изследване в МБАЛ гр.Лом по издаден му талон за медицинско
изследване с №0048311. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля,
имената и адресите на които са посочени в акта и е подписан от актосъставителя,
нарушителя /настоящият жалбоподател/ с възражения „не съм карал, никой не ме
видя, че управлявам….“ и свидетеля, посочен в АУАН.
В три дневния срок от връчване на АУАН от
жалбоподателят е постъпило писмено възражение по съставения АУАН до Началник РУ
- Лом, в което, отрича да е управлявал собствения си автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“ с рег. № М 5551 ВН. Възражението е прието за неоснователно и видно от
приложената справка за нарушител на л.20 от делото е издадено НП
№19-0294-001379 от 13.08.2019год. от Началник РУ – Лом, което е обжалвано пред
компетентния Районен съд.
От приложена справка картон на водача е
видно, че оспорващия П.А.С. притежава СУМПС с №********* издадено на 16.03.2016год.
със срок на валидност до 16.03.2026год. с придобити категории „В”, „М” „АМ”.
Има издадени и влезли в законна сила общо 13 бр. НП.
Въз основа на така съставения АУАН, на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3,
пр. първо от ЗДвП, Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ –
Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на
Директора на ОДМВР – Монтана е издал оспорената в настоящото производство
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0294-000368 от
08.08.2019год., с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. Отнети са СРМПС
№********* и два броя рег. Табели с номера М 5551 ВН.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка са оспорени от жалбоподателя,
чрез поисканите и допуснати до разпит свидетели А*** С. Г*** - баща на
жалбоподателя, К*** Ч*** Л*** , Б*** Н*** С*** - съпруга на жалбоподателя и П. Т***
Б*** - първи братовчед на жалбоподателя досежно авторството свързани с управление
на автомобила към момента на проверката.
В жалбата и по съществото на делото се
оспорва авторството свързано с управлението на МПС-то при констатиране на
нарушението, послужило като фактическо основание за издаване на настоящата ПАМ.
По делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на свидетелите по установяване и констатиране на нарушението Т.В.А.
и С.И.И., както и поисканите от жалбоподателя свидетели – А*** С. Г*** баща на
жалбоподателя, К*** Ч*** Л*** , Б*** Н*** С*** съпруга на жалбоподателя и П. Т***
Б*** първи братовчед. По възникналото противоречие досежно обстоятелството „кой
е управлявал автомобила” са проведени и очни ставки, без противоречието да бъде
отстранено.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед
началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, който е издател на оспорената
заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане
на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана
е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на
собственото си МПС изразяващо се в преместването му и отказ на жалбоподателя за
извършване на проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест 7510 с инв. № ARDM – 0225, обосновават наличието на
материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Правилно отказът на жалбоподателя да бъде изпробван
с техническо средство – Алкотест 7510 с инв. № ARDM – 0225, както и отказ да му
бъде извършено медицинско изследване е бил квалифициран от началника на Сектор
"Охранителна полиция" при РУ - Лом като основание за налагане на
предвидената в чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП принудителна
административна мярка.
При тази законова регламентация необходимите
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление
на МПС от жалбоподателя и направен отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или медицинско изследване.
Съставеният акт за нарушение се ползва с
материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се
подкрепят от показанията на свидетелите по установяване и констатиране на
нарушението Т.В.А. и С.И.И. които съдът кредитира изцяло като достоверно
дадени, без индиция за заинтересованост и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства, изясняващи в детайли релевантни по делото факти и
обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по управление на МПС-то
от страна на жалбоподателя и съставянето на АУАН, които водят на извода за
наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Показанията на допуснатите и поискани от
жалбоподателят свидетели А***
С. Г*** - баща на жалбоподателя, К*** Ч*** Л*** , Б*** Н*** С*** - съпруга на
жалбоподателя и П. Т*** Б*** - първи братовчед, настоящият състав на съда не
кредитира, тъй като същите се явяват заинтересовани в настоящето производство,
предвид отношенията им с жалбоподателят, както и че същите са насочени единствено
към оневиняване на същият, с когото са празнували предходната вечер. От друга
страна твърденията на тези свидетели, не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства, в това число и с факта, че както заяви единия от
свидетелите по улицата е било възможно преминаване на автомобили през самите
шатри.
След, като материалната доказателствена сила
по чл.179 от ГПК с представените гласни доказателства от жалбоподателя не бе
оборена, правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП
е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.174, ал.3, пр.
първо от ЗДвП. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по
неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от
административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
Неоснователни са възраженията за допуснати
процесуални нарушения, тъй като в разпоредителната част на заповедта не е
посочено по отношение на кое МПС на жалбоподателя се налага процесната ПАМ.
Действително, в диспозитива на заповедта непрецизно лекия автомобил по
отношение на който се налага ПАМ не е индивидуализиран, а е посочена само
наложената ПАМ, но това нарушение не е съществено. То не води до нарушаване
правото на защита на лицето, тъй като в мотивите на заповедта лекият автомобил
е надлежно индивидуализиран, включително и посредством регистрационния му
номер, като след диспозитива на заповедта са записани, както табелите с
регистрационните номера, които се отнемат, така и номера на свидетелството за
регистрация на МПС. С оглед така извършеното описание не е налице съмнение по
отношение на кое МПС е наложена процесната ПАМ и правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено.
Извършеното нарушение е безспорно доказано,
същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността
на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на
жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения.
Наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК./в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на
ВАС/.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон,
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради
това развиваните в жалбата съображения по същество на вмененото административно
нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на
наказателното постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и
доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е
достатъчно съставянето на АУАН. Такъв в настоящия случай е налице и той
предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателите в
противния смисъл са неоснователни.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.С. с
ЕГН * ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000368 от 08.08.2019год. издадена от Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ – Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание
чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година и са отнети
СРМПС №********* и два броя рег. табели с номера М 5551 ВН, за установено с
АУАН №АА435657 от 08.08.2019год. административно нарушение по чл.174, ал.3 пр.
първо от ЗДвП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: