Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 19.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 863/2017., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „С.-Б.Т.И.внос-износ“
Д., чуждестранно дружество учредено съгласно законодателството на Р. М.,
вписано в Централния регистър на Р.М.– Търговски регистър и регистър за други
юридически лица под ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – Р. М., гр.
Б., ул. „*********срещу „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
Предявени за
разглеждане при условията на обективно съединени са осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 442 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „С.-Б.Т.И.внос-износ“ Д.,
търговско дружество, учредено съгласно законодателството на Република М.,
твърди, че е бенефициер по банкова гаранция № 590/760/1140, издадена на
26.02.2016 г. от ответника „Б.Б.З.Р.“ АД като обезпечение на задълженията на „П.“
– дъщерно дружество, регистрирано по съответния ред и структурна обособеност
в Р.М., гр. Скопие по договор за превоз
от 08.07.2015 г. Ищецът твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по
договора в резултат, на което му се дължи възнаграждение, неизплатеният остатък
от което възлиза на 331 114,42 евро,
установено чрез издаването на 23 на брой фактури. Сочи, че с искане от
14.07.2016 г., изпратено чрез „У.И.Б.“ АД,
е отправил до ответната – „ББР“ АД претенцията си за изплащане на сумата
по издадената и валидна към този момент банковата гаранция, като на 25.07.2016
г. обслужващата банка е потвърдила пред ответника автентичността на подписаните
от представителите на ищеца документи и е представила препис от искането на
английски език. На 01.08.2016 г. ответната банка съобщава на обслужващата ищеца
такава отказа си да осъществи плащане по гаранцията, тъй като искането за
плащане не е представено на английски език. На 19.08.2016 г. ищецът изпраща до
„Б.б.з.р.“ АД писмо на английски език, с което изразява несъгласието си с
първоначалния отказ и заявява, че поддържа искането си за плащане на сумата по
гаранцията. На 29.08.2016 г. в отговор на искането от 14.07.2016 г. и писмото
от 19.08.2016 г. ответната банка заявява повторния си отказ да изпълни
отправеното до нея искане за плащане по издадената банкова гаранция, който
обосновава с наличието на разминаване на съдържащите се в гаранцията и в
искането за плащане по нея данни относно наименованията на бенефициера,
наредителя и македонския участник в договора, както и датата на договора, от
който произтича гарантираното вземане. Ищецът посочва, че на 30.08.2016 г.
изпратил до ответника ново писмо на английски език, с което заявил несъгласието
си с отказа му, оставено без уважение от последния с аргументи, че искането
било представено на хартиен носител едва на 01.09.2016 г., т.е. след изтичане
на срока на валидност на гаранцията. Ищецът счита, че основанията, на които
ответникът е отхвърлил искането му за плащане са неприложими, тъй като се
извличат от Еднообразните правила за гаранциите на поискване на МТК в
качеството им на приложим между тях търговски обичай, а предназначението на
последния е единствено да улесни комуникацията между страните без да
регламентира пряко съдържанието на съществуващото между тях правоотношение.
Настоява се върху това, че са се
осъществили условията за плащане по гаранцията и въпреки надлежно отправеното
искане от легитимираното да търси такова плащане лице, ответната банка не е изпълнила
възникналото за нея задължение, като гарант по издадената банкова гаранция. С
оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да заплати дължимата по
банковата гаранция сума в размер на 200 000 евро /с левова равностойност от 391
166 лв./, ведно със законната лихва течаща от предявяване на иска до
окончателното погасяване на вземането, както и лихва за забава в плащането на
главното вземане, която се следва за периода от 01.09.2016 г. до 26.02.2017 г.
в размер на сумата от 5 133 евро /с
левова равностойност от 10 000 лв./. Претендира се за присъждане на разноските
направени в настоящото производство.
Ответникът - „Б.Б.З.Р.“ АД оспорва иска за главница
при твърдението, че до изтичане на срока на банковата гаранция не е представено
надлежно писмено искане за плащане съобразно условията по нея. Поддържа, че по
силата на изрично препращане, съдържащото се в самата банкова гаранция,
съдържанието на възникналото в резултат от издаването на гаранция
правоотношение освен от законовите разпоредби се извежда и от Еднообразните правила за гаранциите на
поискване утвърдени от МТК, в качеството им на приложимо обичайно право.
Изхождайки от формираното по този начин съдържание на правоотношението между
страните ответникът поддържа основанията, на които е отхвърлил искането за плащане
по гаранцията, а именно – искането не е представено на английски език, на който
език е издадена гаранцията, с което се нарушава изискването на чл. 14, б. „ж“
от Еднообразните правила; налице е разминаване на съдържащите се в гаранцията и
в искането за плащане данни относно наименованието на бенефициера, наредителя,
датата на договора, от който произтича обезпеченото вземане, както и
наименованието на македонския участник в договора. Ответникът счита, че
посочените недостатъци на искането, освен че представляват основание за
отхвърлянето му от формална страна, не дават възможност да се установи по
категоричен начин, дали предявеното пред него искане се отнася именно до
издадената от него гаранция. На последно място ответникът посочва, че изпратено
от ищеца на 31.08.2016 г. писмо на хартиен носител е получено в офиса на „Б.б.з.р.“
АД едва на 01.09.2016 г., т.е. след изтичането на срока на действие на
издадената гаранцията, към който момент предоставеното от банката обезпечение
чрез нея е отпаднало.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която ищецът уточнява първоначалната и оспорва
възраженията на ответника, съдържащи се в отговора. Поддържа доводите си, че
искането му за плащане по гаранцията е отхвърлено от банката изключително на
формални основания, като искането е ясно и разкрива недвусмислена претенция за
плащане по процесната банкова гаранция. Ищецът посочва, че макар и да е налице
формално несъответствие, произтичащо от обстоятелството, че в текста на
гаранцията и в този на искането бенефициерът е означен по различен начин,
съответно с пълното и със съкратеното си наименование, доколкото и двете са
официални, те са в състояние да го индивидуализират по несъмнен начин, поради
което и отхвърлянето на искането за плащане на това основание се явява
неоснователно. С аналогични доводи се обосновава формалното разминаване в
текстовете на банковата гаранция и искането за плащане на ищеца що се отнася до
наименованията на наредителя и на македонският участник по обезпечения договор,
за чиято сметка е наредено издаването на гаранцията. Във връзка с
несъответствието на датата, на която е сключен договорът, от който произтича
обезпеченото вземане, ищецът посочва, че такова по същество няма, като
формалното разминаване произтича от различната практика при изписване на датата
в документите, изготвяни на английски и македонски език.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор по
допълнителната искова молба, като със същия ответника – „ББР“ АД. Опонира се
изцяло по разсъждения на ищеца, че в изпратеното от последния искане за плащане
по гаранцията 14.07.2016 г. изготвено на македонски език, било с текстово
съдържание, което се характеризирало с яснота и не оставяло съмнение, че
наредителя по гаранцията претендира заплащане на сумата по нея. Настоява се, че
според приложимите Еднообразни правила /чл. 14, буква „ж“/ документите, които
се представят от наредителя или бенефициера следва да бъдат на езика на
издаване на гаранцията, като единственото изключение от това правило е
допустимо, ако в гаранцията е предвидено нещо различно. Доколкото обаче в
обсъжданата гаранция няма такова предвиждане, то искането отправено от
наредителя за плащане по гаранцията е трябвало да се представи на английски
език, какъвто е езика на самата гаранция. Различен език на искането няма как да
ангажира банката с конкретен прочит и тълкуване. Акцентира се върху това, че
банката-ответник своевременно, още когато е констатирала несъответствието на
езика на изготвяне на гаранцията и на този на изготвяне на искането за плащане
по нея е известила на 01.08.2016 г. , че отхвърля искането направено от нея
чрез обслужващата банка на наредителя, като е изтъкнала и причините за това. На
следващо място ответникът изразява несъгласие с тезата на ищеца, че на 22.08.2016
г. документа за плащане по гаранцията му бил изпратен на английски език.
Банката обяснява размяната на значителен обем писма по повод искането за
плащане по гаранцията с това, че нито едно от изявленията на ищеца за плащане
по гаранцията не било синхронизирано с изискванията на Еднообразните правила за
банковите гаранции и не могло да бъде прието от банката, като валидно отправено
до нея изявление за плащане. Сочи се, че задължение на банката е единствено да
извърши формална проверка относно съдържанието на изпратеното й искане за
плащане, за да установи дали данните фигуриращи в отговарят на поетия от нея
ангажимент, което да й позволи да го
изпълни в съответния обем. В контекста на това банката категорично е заявила,
че е констатирала разминаване в реквизитите по искането за плащане и гаранцията
по която това искане е упражнено. Именно това разминаване е препятствало
банката да предприеме плащане, защото обратното би означавало да се допусне
нарушение на добрите банкови практики и облигационните си задължения. Отбелязва
се, че банката няма никакви ангажименти в насока да извършва проверки, нито да
изисква уточняващи документи във връзка с искането за плащане по издадената
гаранция в това число да извършва справки в различни регистри водени за дадена категория
обстоятелства, било в пределите на Р. България, било в тези на друга държава.
Отрича се банката да е допускала забавяне в отговорите си към лицето отправило
искане за плащане по издадената гаранция, като се споменава, че
кореспонденцията е водена регулярно, като се е стремяла изчерпателно да заяви
своите забележки и да конкретизира начина за предявяване на правата по
гаранцията. Успоредно с това ясно са назовани и причините, поради които
плащането е било невъзможно. В този смисъл сред задължителните реквизити са
тези по чл. 8 от Еднообразните правила – име на бенефициер, име на наредител и
индивидуализация на договора, сключен между наредителя и бенефициера. Изказва
се становище, че бенефициера е разполагал с достатъчно време, което да му
позволи да предяви плащане по гаранцията по начин съобразн с въведените към
банковата гаранция изисквания – да изготви искането си на английски език; да
препише коректно данните от банковата гаранция в своето искане и да изпрати
искането за плащане на хартиен носител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена гаранция за плащане №
590/760/1104, която е издадена на 26.02.2016 г. от ответника – „Б.б.з.р.“ АД,
като съобразно същата е поето неотменимо задължение за плащане на сумата, или
на суми, които не надхвърлят общата сума от 200 000 евро. В така дадената
банкова гаранция, като бенефициент е посочено дружеството – „С. Б.Т.“ ЕООД, Б.,
а като наредител по нея е вписано дружеството – „П.“ – дъщерно дружество, М.,
Скопие. От съдържанието на обсъжданата гаранция се установява и това, че тя е
предоставена от банката във връзка с действащ договор от 08.07.2015 г. изменен
с Анекс от 16.09.2015 г., по силата на които дружеството - „С. Б.Т.“ ЕООД, Б. е
приело да извършва по възлагане от „П.“ – дъщерно дружество, М., Скопие дейност
по транспортиране на строителни и други материали със собствени превонзни
средства – камиони за изпълнението на проекта „Строителни работи по
подновяването и реконструкцията на железопътен участък Б. – Кременица. Условие
за изпълнение по гаранцията е получаване на адресирано от бенефициента към
банката първо искане в писмена форма, което да е придружено от писмена
декларация, в която да е посочено, че наредителят по гаранцията е допуснал
нарушение на задълженията си по договор от 08.07.2015 г. изменен с Анекс от
16.09.2015 г., вкл. в какво се състои/ят тези нарушения, респективно е
добавено, че бенефициента няма необходимост да доказва причините за отправената
към банката заявка за плащане. Освен това в гаранцията за плащане е предвидено,
че установените заявления за плащане и декларация трябва да се предоставят до
банката-гарант чрез ползване посредничеството на обслужваща банка, като е
уточнено, че това се налага за да може да се потвърди, че подписите положени
върху тях са автентични и правно обвързващи адресата на гаранцията. Предвидено
е, че отговорността на гаранта-ответник намалява пропорционално на всяко
извършено плащане по дадената гаранция. Заложен е й краен срок на действие на
даваната гаранция, а именно най-късно 31.08.2016 г., като всяко искане за
плащане трябва да е отправено и прието от гаранта в мястото му на дейност до не
по-късно от момента на настъпване на визираната крайна дата. Отбелязано е, че
след уговорената крайна дата дадената от гаранта гаранция престава да обвързва
страните по нея, като това става изцяло и автоматично без да се отчита, дали
изготвения документ, в който е обективирана гаранцията за плащане е върнат в
държане на банката. В текста на гаранцията е упоменато и това, че тя се
подчинява на правилата за даване на гаранции, възприети от 2010 г. /одит
публикация № 758/. Цитираната банкова гаранция е
изготвена на английски език, като е предоставена по делото в преводи на
македонски и на български езици.
Ангажиран отново в надлежен по смисъла на чл. 185 ГПК
превод на български език е договор от 08.07.2015 г. имащ за страни : „П.“ –
дъщерно дружество, М., Скопие, наричан потребител и „С. Б.Т.“ ЕООД, Б., наричан
превозвач. С него страните са внесли регулация в отношенията си касаещи
транспорт на строителни и други материали посредством транспортни средства
/самосвал, ремаркета/, притежавани от превозвача с цел задоволяване нуждите на
потребителя разкриващи се във връзка с транспортна на земни материали и шлака
по повод реконструкцията на железопътен участък от Б. до Кременица. За така
предоставяните му дейности дружеството-потребител е поело насрещно задължение
да заплаща възнаграждение на превозвача съобрзно уговорения начин в Приложение
1 към договора. Начинът и срокът на разплащане от потребителя към превозвача е
изрично уреден в чл. 6 от договора.
От представения Анекс 14.09.2015 г. към цитирания
договор от 08.07.2015 г. се установява, че страните по договора, както и
дружеството - „П.“ ЕАД по общо съгласие са изменили и допълнили съдържанието на
договора, като съгласно чл. 7 от анекса „П.“ ЕАД е поело договорен ангажимент
към останалите участници в материланото правоотношение и по-конкретно към
превозвача - „С. Б.Т.“ ЕООД, Б. осигуряването на банкова гаранция за плащане в
размер на 200 000 евро в рамките на 15 дни, считано от подписване на
анекса, която гаранция да има валидност в продължение на 3 месеца.
Сред представените по инициатива на ищеца и приети,
като писмени доказателства по делото са общо 23 броя фактури, които „С. Б.Т.“
ЕООД е издало в периода от 31.12.2015 г. до 31.05.2016 г., като за получатели
на услугите по тези фактури са отразени : В. – 98 – В. дъщерно дружество М. и
Понсстрой дъщерно дружество М.. Стойността на така издадените фактури изчислена
в македонски денари възлиза на сумата от
20 326 121,00 денара, респективно превалутирана в евро на сумата от
330 115,26 евро.
Според изявление от 14.07.2016 г. изхождащо от
дружество за транспорт, услуги и търговия – „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД, Б.
/сочещо себе си за бенефициент по гаранция за плащане/ към „Б.б.з.р.“АД е
формулирано искане за активиране на издадена гаранция за плащане №
590/760/1104 от 26.02.2016 г. Констатира се, че това искане е отправено с
посредничеството на „У.Б.“ АД, Скопие. Активирането на искането е мотивирано от
това, че „П.“ – дъщерно дружество, М., Скопие има необслужени задължения по
издадени фактури към „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД, Б. възлизащи на сумата от общо
184 235,86 евро, както и сумата от 15 764,14 евро съставляваща
наказателна лихва начислена върху незаплатеното главно задължение в срок до
13.07.2016 г. В искането за плащане са упоменати и отделните фактури, по които
се сочи да е допуснато неизпълнение по разплащането на предоставените с тях
услуги от бенефициента в полза на наредителя по гаранцията /касае се за
породените задължения по валутното правоотношение, изпълнението по което се
обезпечава от изддената банкова гаранция/. При предаването на така цитираното изявление
за активиране на банкова гаранция от бенефициента към обслужващата го банка в
Р. М. /„У.Б.“ АД, Скопие/ се установява, то да е предоставило на същата, както
следва : гаранция за плащане №
590/760/1104 от 26.02.2016 г. издадена от „ББР“ АД на английски език, вкл. с
нарочен превод на македонски език; списък на незаплатени фактури издадени през
2015 г. и 2016 г., Списък на фактури, чието плащане се очаква с начсилени лихви;
самите неплатени фактури от 2015 г. и 2016 г.; извлечения от съответните
регистри в Р. М. относно правосубектността и актуалното състояние на „П.“ –
дъщерно дружество, М., Скопие и „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД, Б., както и
заяление за активиране на гаранция за плащане
изготвено на македонки език с подходящ превод на английски език от
оторизирн преводач.
Установява се, че на 25.07.016 г. от обслужващата
ищеца банка - „У.Б.“ АД, Скопие посредством системата SWIFT изпраща до ответника – „ББР“ АД писмо с реф. №
13-32752/25.07.2016 г., в което го уведомява, че при обслужващата банка от
страна на „С.-Б.Т.“ ЕООД, Б., в качеството му на бенефициент е постъпило искане
във връзка с вече осъществено от страна на „ББР“ АД /гарант/ отхвърляне на негово искане за плащане по
гаранция № 590/760/1104 от 26.02.2016 г. възлизаща в размер на сумата от 200 000
евро, която е предоствена от страна на „П.“ – дъщерно дружество, М., Скопие,
действащо на територията на Р. М., след учредяваното му от страна на „П.“ АД,
гр. София с цел осъществяване на стопанска дейност в посочената държава. Писмото
е придружено от цитираните в него документи в 8 пункта /подробно посочени
по-горе/.
В отговор на писмо с реф. №
13-32752/25.07.2016 г. „Б.б.з.р.“ АД отправя обратно писмо до обслужващата
ищеца банка в Р. М., а именно - „У.Б.“
АД, Скопие, в което настоява във връзка
с дадена от „ББР“ АД гаранция №
590/760/1104 от 26.02.2016 г. да й бъде потвърдена чрез бързо съобщение
автентичността на писмото от банката, а така също и автентичността на
подписите, които са поставени на него, вкл., че лицата подписали писмото са
упълномощени да подписват заедно, такъв тип документи от името на „У.Б.“ АД.
Видно е, че на 28.07.2016 г. отново посредством
системата SWIFT при
ответника – „ББР“ АД е постъпило писмо изхождащо от „У.Б.“ АД, Скопие, в
качеството му на обслужваща бенефициента по гаранцията банка, с което е
потвърдено, че поставените в писмото от 25.07.2016 г. подписи касаещи гаранция №
590/760/1104 от 26.02.2016 г. са правно обвързващи „У.Б.“ АД, Скопие, доколкото
са положени от лица надлежно упълномощени да подписват подобна категория документи
от името на сочената банка оперираща в Р. М..
Констатира се, че на 01.08.2016 г. ответника и гарант
по банковата гаранция - „ББР“ АД отправя отговор към обслужващата ищеца банка -
„У.Б.“ АД, Скопие, в който се подчертава, че по отношение на заявеното от
бенефициента - „С.-Б.Т.“ ЕООД, Б. искане датиращо от 14.07.2016 г. във връзка с
плащане по гаранция № 590/760/1104 от 26.02.2016 г.
банката-гарант не приема документа изпратен с посредничеството на „У.Б.“ АД,
Скопие, защото ъщия не е написан на езика подходящ за гаранцията, както е
посочено в чл. 14 от УРГД, Одит 2010, публикация 758, което препятства това
същия да бъде предмет на разглеждне.
Установява се, че бенефициента по гаранцията „С.-Б.Т.“
ЕООД, Б., чрез обслужващата го „У.Б.“ АД, Скопие на датата 04.08.2016 г. е
реагирал на отказа на „ББР“ АДнаправен на 01.08.2016 г. да осъществи плащане по издадена гаранция №
590/760/1104 от 26.02.2016 г., като е изразена позицията, че в тексата на
дадената гаранция преобладава изявлението „плащане на първа покана на
бенефициентът“, което означава, че „С.-Б.Т.“ ЕООД, Б. в качеството му на
ползващ се бенефициент разполага с правото да получи плащане по издадената
гаранция без да му бъдат поставяни допълнителни условия, извън подаване на
искане за плащане, което да изхожда от „С.-Б.Т.“ ЕООД, Б.. Възразено е по
изтъкнатия от гаранта аргумент за отказ, а именно, че не е бил спазен текста на
чл. 14Г, от УРГД, Одит 2010, публикация 758. Допълнено е и това, че
представянето на всички документи извън искането за плащане било насочено
единствено за да се елиминират съмненията на гаранта, като банка поела плащане
по гаранцията. В заключение е поискано преосмилане на отказа, като се съобразят
правилата и условията на дадената гаранция, както и установените междунарони
стандарти по плащане на гаранциите.
Ответникът е упражнил отговор по така заявеното
повторно настояване за извършване на плащане по издадена гаранция №
590/760/1104 от 26.02.2016 г., като е акцентирал пред обслужващата ищеца банка
- „У.Б.“ АД, Скопие, че искането за плащане е отхвърлено, поради следните
пропуски допуснати в него : посоченото име в искането за плащане се различава
от това посочено, като бенефициент ползващ се по ддената гаранция от 26.02.2016
г.; налице е несъвпадение и в датата на договора, чието неизпълнение е сочи,
като основание за активиране на гаранцията, както и в неговото предметно
съдържание; отлики имало и в наименованията на издателя по гаранцията и този
посочен в искането за плащане, а така също и в наименованията на македонския
участник в договора, чието неизпълнение е предизвикало отправянето на
процесното искане за плащане по гаранцията. Несъответствията са изрично
дефинирани в съдържанието на отправения отговор.
Установява се, че на 30.08.2016 г. ищецът дейтващ чрез
обслужващата го банка - „У.Б.“ АД, Скопие изпраща до банката-гарант изготвено
на английски език, което декларира, че
контрагентът му не е изпълнил надлежно задълженията си по договора от 2015 г.,
който договор е обезпечен чрез издадената банкова гаранция.
Поледвало е ново отхвърляне от страна на ответника
„ББР“ АД за осъществяване на плащане по гаранцията, като в 2 пункта е
мотивирано, че на първо място гаранцията не съдържала уговорка, дали
предявяването й трябва да се направи под електронна или печатна форма, като с
оглед приложението на чл. 14 /Е/ от УРДГ, публикация 758 предявяването било
нужно да се извърши в печатна форма. На второ място предявяването, като
извършено действие следвало да се приема за осъществено към 01.09.2016 г.,
доколкото това бил момента на постъпването му при гаранта, а този момент
следвал от това, че мястото на издаване на гаранцията е в Р. България,
респективно към този момент действието на дадената гаранция вече било изтекло и
по нея не можело да се изисква плащане.
На 18.11.2016 г. при „Б.б.з.р.“ АД е постъпила покана
за плащане формулирана от адв. О. В., като същия в качеството му на пълномощник
на ищеца - „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД е заявил пред получателя на поканата, че
във връзка с поисканото изпълнение по издадена банкова гаранция №
590/760/1104 от 26.02.2016 г. представляваното от него дружество, в качеството
му на бенефициент е получило няколко отказа за плащане, въпреки настъпилите
предпоставки за това. Позоваването на формални и необосновани пречки за
изпълнение по гаранцията било неправомерно. Изтъкнато е, че искането за плащане
по гаранцията съдържало нейния номер и дата на издаване, което било напълно
достатъчно за да може гаранта да се ориентира относно основанието, което го
задължава да плати. Във връзка с езика на поисканото плащане по гаранцията се
навежда съображение, че македонския език е със съществени прилики на българския
такъв и при прочит на формулираното искане смисълът на неговото съдържание
можел ясно да се разбера от адресата му. Казва се, че отказът е
незаконосъобрзен, като ответникът е поканен от ищеца да реализира доброволно
плащане по издадената банкова гаранция в размер на сумата от 200 000 евро,
като е даден срок това да се случи в рамките на 7 дни, считано от получаване на
поканата за плащане, като сумата се преведе по изрично назована банкова сметка ***.
От писмо с изх. №
4702-173/02.09.2016 г. изхождащо от ответника – „ББР“ АД е видно, че последния
е отправил изявление до издателя на банковата гаранция – „П.“ АД във връзка с
такава имаща № 590/760/1104 от 26.02.2016 г., в
което е посочено, че при прегледа на представените от бенефициента документи за
плащане е било установено, че искането му за извършване на такова плащане е
нередовно, защото не кореспондира с условията заложени по гаранцията. Предвид
това в писмото е посочено, че „ББР“ АД в качеството му на банка – гарант
възнамерява да откаже плащането на исканата му сума от 200 000 евро в
полза на бенефициент - „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и
писмо с изх. № 1701-223 от
м.12.2016 г. изхождащо от „Б.б.з.р.“ АД, което е дадено в отговор на такова
отправено от Българска народна банка, Управление „Банков надзор“, като с това
писмо пред надзорния орган са дадени рзяснения във връзка с предприетия от
ответника отказ да плати по процесната банкова гаранция.
За целите на настоящото производство и във връзка с
установяване на приложимите правила при липса на уговорки в съдържанието на
дадената банкова гаранция от страна на ответника за доказателство са ангажирани
в надлеен превод на български език - Еднообразни правила за гаранциите на
поискване, URDG, публикация
758.
По делото е прието и заключение от 12.10.2017 г. по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, което е дало отговор, че размера на
мораторната лихва върху задължението от 200 000 евро, начислена за периода
от 01.09.2016 г. до 26.02.2017 г. /датата преди постъпване на ИМ в
СГС-27.02.2017 г./ възлиза на сумата от
9 940 евро. Тока депозираното заключение не е оспорено от страните и
сезираният съд го е приел със свое определение от 20.10.2017 г.
При така
установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав извежда следните
правни изводи :
Относно предявения иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 442 ТЗ :
Правната уредба на банковата гаранция се съдържа в чл.
442 от ТЗ, според който с банковата гаранция банката писмено се задължава да
плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията,
предвидени в нея. Тя съставлява едностранно волеизявление на банката-гарант с
адресат бенефициера, което я дефинира, като едностранна формална правна сделка,
достигнала до адресата й. При успешно надлежно упражняване на правата по една
такава сделка, за бенефициера възниква парично вземане до размера на
гаранционната сума. Обикновенно банковата гаранция се издава в изпълнение на
сключен, по инициатива на наредителя, договор с гаранта, съдържащ съществените
елементи на договора за поръчка. Целта на банковата гаранция е да обезпечи
вземането на съконтрагента на наредителя при неизпълнение на задължения на
последния, произтичащи от сключен между тях възмезден договор /валутно
отношение/. Банковата гаранция попада в категорията лични обезпечения, с оглед
задължението, което поема гарантът спрямо наредителя, а именно да престира на
бенефициера съответен паричен еквивалент при неизпълнение на обезпеченото
договорно задължение на длъжника - наредител.
В съдебната
практиката за определяне на една гаранция като „безусловна и
неотменяема”, е възприета дефиницията на отменения § 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 38 от 23.12.2004
г. за капиталовата адекватност на банките,
която е възпроизведена и в § 1, т.6
от Допълнителните разпоредби на сега действащата Наредба № 7 от
22.12.2006 г. за големите експозиции на банките. Тази дефиниция, макар и
отнасяща се до определяне на критериите на една банкова гаранция като
безусловна в случаите, когато банката не е гарант, а бенефициент, се прилага в
съдебната практика по аналлогия и за
банковите гаранции, в хипотезите, когато функцията на гарант се осъществява е
поета от банка. Според цитираната разпоредба на § 1т. 6 от Наредба № 7 за
големите експозиции на банките „пряко и безусловно гарантирана експозиция"
е експозицията, за която е издадена гаранция, отговаряща на следните условия:
а) гаранцията осигурява безусловно плащане, при първо поискване, без възможност
за възразяване или уговаряне на други формални условия на плащане; и б) е
неотменяема и със срок на действие, по-дълъг от договорения срок за изпълнение
на гарантираното задължение; и в) единствено условие за предявяването й е
постъпването при гаранта на писмено искане от банката, в полза на която е
издадена гаранцията, съдържащо твърдение, че длъжникът не изпълнява
задължението, покрито от гаранцията; и г) няма други лица с права да искат
плащане по гаранцията; и д) с изключение на размера е налице пълно съвпадение
между задължението на клиента към банката (гарантираното вземане) и
задължението, посочено в гаранцията и
гаранцията покрива всички видове неизпълнение на това задължение.
Така формулираните критерии към безусловната банкова
гаранция, съответстват на банковата гаранция, дадена като обезпечение на
вземането за възнаграждение по процесния
договор за превоз от 08.07.2015 г. и Анекс към него датиращ от 14.09.2015 г. В
случая с нейното издаване, видно от съдържанието й, банката се е задължила
неотменяемо и безусловно да заплати на бенефициента – „С. Б.Т.“ ЕООД, Б. при
нейно писмено поискване всяка сума или суми, ненадвишаващи 200 000 евро при
представяне на искане за това изготвено в писмена форма, подкрепено с
декларация за неизпълнение на задължението на наредителя по договора от
08.07.2015 г. изменен с анекс от 16.09.2015 г., като се посочва в какво се
състои конкретното неизпълнение. Издаването на обсъжданата банковата гаранция
обезпечава изпълнението на конкретно договорното задължение за заплащане на уговорено
възнаграждение по сключен договор за превоз, което се фомира по ред и начин
уредени с договора. От съдържанието на банковата гаранция – както от
посочването, че банката се задължава „безусловно и неотменяемо да плати”, така
и от изискването да се представи само искане от бенефициера с декларация
за неизпълнение на задължението за
плащане на уговореното възнаграждение за престирани превозни услуги, за да бъде
извършено плащането, вкл. и от изричното отричане в гаранцията от необходимост
от доказване на причините довели до отправеното искане се налага еднозначен извод, че задължението на банката-гарант е
неакцесорно, т.е. абстрактно, независимо и автономно спрямо главното задължение
/ „валутното отношение“/. Тази банкова гаранция е платима „при първо поискване”
или „безусловно”, както е прието да се нарича у нас, като всякакви възражения
на страните по договора / „валутното отношение“/ или на трети лица, включително
такива, касаещи валидността на договора, нямат значение и рефлекция върху
възникването на задължението за изпълнение у гаранта, тъй като поетата от него
гаранция е с неакцесорен спрямо договорното задължение характер.
Тези изводи на натоварения с разглеждането на спора
съд са в духа Еднообразните правила за
гаранциите, платими при поискване– URDG 758, в сила от 01.07.2010 година, с
предходна редакция - URDG 458. Въпросните правила следва да бъдат приети като
част от българското законодателство по силата на препращаща норма на чл. 288 от ТЗ, според който: „За неуредените с този закон положения за търговските сделки
се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в
него – търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат
обичаите по местоизпълнението”. Правилата URDG са именно кодифицирани търговски
обичаи. Следователно дори една банкова гаранция, издадена в България да не
посочва, че се подчинява на Правилата, те следва да се прилагат от съда при
постановяване на съдебни решения.
От характера на разрешенията дадени в цитираните
Еднообразни правила може да се формулира заключение, че когато става въпрос до
издадена абстрактната гаранция банката - гарант извършва с грижата на добрия
търговец единствено проверка за външната редовност на представените от
бенефициера документи. Тази проверка би трябвало да е концентирана върху
следното : вида на документа, който следва да съответства по характер и
авторство на посочения в гаранцията; наличие на явни признаци, сочещи на
неистинност на документа, вкл. на поправки в същия без ясно установено
авторство; очевидни противоречия в документа или в документите, вкл.
удостоверяване на взаимно изключващи се факти или диаметриално противоположни
твърдения; влагане в едно и също понятие на коренно различно значение или обхват
/словесно тъждество при липса на тъждество по съдържание/; откровено лъжливи,
нелогични или крайно двусмислени съждения; пълна липса на конкретност и
определеност на твърденията; позоваване на невъзможни събития/явления или други
подобни, като преценката е винаги конкретна. От съществено значение е не само
обхвата на проверката, но и източниците на информация, въз основа на които се
извършва тя. С оглед правилата, съдържащи се в чл.17 и чл.21 ЕПГП, задължаващи
банката да съобщи на наредителя незабавно за направеното искане по гаранцията
от бенефициера и да изпрати приложените към него документи, следва да се
приеме, че горната преценка на документите по гаранцията може да се извърши и
въз основа на: документация, предоставена от наредителя; въз основа на
договора, който се гарантира; документи, с които разполага самата банка и други
вкл. и на вписвания в публични регистри, какъвто например е търговският
регистър, но в очертания по-горе обхват. При абстрактната гаранция по правило
при извършване на посочената проверка банката не може да отхвърли искането за
плащане по гаранцията, позовавайки се на правата и задълженията по валутното
отношение, предвид абстрактния характер на гаранционното отношение. При всички
случай обаче, независимо дали се упражняват права по каузална или пък по абстрактна
гаранция, банката-гарант при преценката си дали да осъществи плащане по същата
трябва да се ръководи и от принципите за добросъвестност и за незлоупотреба с
права.
Изложените по-горе общи правила,
които следва да се съобразяват при възникване на правоотношения с източник
издадена банкова гаранция, вкл. правата и задълженията, който тази сделка
създава за адресатите си, трябва да бъдат отнесени към поставения за
разглеждане правен спор, като се прецени, дали в полза на ищеца в качеството му
на бенефициер е възникнало субективното право да се удовлетвори от сумата поета
по гаранцията.
На първо място подробния анализ на събраните по делото доказателства
еднопосочно създава извод, че на 26.02.2016 г. ответната банка е станала гарант
по цитираната в исковата молба банкова гаранция, като е поела с нея задължение
да заплати в полза на ищеца - „С.-Б.Т.И.внос-износ“ Д. сумата в размер от
200 000 евро, ако в рамките на действие на гаранцията от страна на
дружеството-наредител по гаранцията – „П.“ – дъщерно дружество, М., Скопие е
допуснато нарушение в задълженията му по договор от 08.07.2015 г. и анекс към
него, вкл. какъв е характера на тези нарушения. Волята на банката поела
плащането по гаранцията във връзка с установяване на описаното неизпълнение е
това да стане чрез представяне на писмена декларация, без да е необходимо
ангажирането на нарочни доказателства, които да разкриват причините
/нарушенията по обезпеченото валутно правоотношение/. Съдържанието на
обсъжданата едностранна сделка показва и това, че същата е с определен срок на
действие, а именно до 31.08.2016 г., което означава, че банката-гарант е длъжна
да плати при предявено в рамките на именно този възприет срок искане по тази
гаранция от страна на ползващото се лице - „С.-Б.Т.И.внос-износ“ Д.. Няма спор
и над това, че гаранцията е издадена на английски език и в нея е предвидено, че
за целите на идентификацията на евентуално подадено заявление за плащане
бенефициера по нея следва да ползва посредничеството на обслужваща банка, чиято
компетентност се изчерпва до това да потвърди, че положените под искането за
плащане подписи са автентични и изхождат от лица, които обвързват правната
сфера на ползващия се от правата по гаранцията субект. В гаранцията изрично е
предвидено, че се подчинява на правилата установени в Еднообразните правила за
гаранциите, платими при поискване– URDG
758, в сила от 01.07.2010 година. Следователно първата необходима предпоставка
от фактическия състав необходим за възникване на спорното материално право
изразяващо се в това ищеца да получи плащане по гаранцията изразяваща се в създадено
търговско правоотношение, по което „ББР“ АД да има качество на гарант по
банкова гаранция в размер на сумата от 200 000 лв., респективно ищеца да е
субект ползващ се от правата по тази гаранция е налична.
На следващо място относно
реализирането на предвидените по гаранцията условия при настъпването на които
за банката се активира задължението да осъществи плащане на бенефициера ползващ
се от дадената гаранция сезирания съд намира следното : В изложението
многократно бе очертано, че ангажимента за плащане от страна на гаранта
възниква с факта на получаване на искането за плащане по дадената гаранция,
като относно пределите на неизпълнението по договора цитиран в едностранната
обезпечителна сделка /банковата гаранция/ е достатъчно от бенефициера по
искането да е назовал нарушенията, които са довело до неизпълнение от страна на
издателя по гаранцията. Видно от съдържанието на приложеното по делото искане
еднозначно се установява, че деклариране в подобна насока е налице, като са
изписани конкретните фактури, по които от страна на длъжника по договора от
08.07.2015 г. „П.“ – дъщерно дружество, М., Скопие е допуснато неизпълнение по
отношение плащане на стойностите на превозните услуги надлежно остойностени в
тях. Нещо повече въпреки липсата на изрично поето облигационно задължение от страна
на дружеството-ищец с оглед яснота и преодоляване на пречки във връзка с
плащането по гаранцията още с първоначалното си искане е ангажирало пред
банката-гарант достатъчно по обем доказателства, които потвърждават твърдението
му в искането за плащане по гаранцията, че издателя по нея /длъжника по
валутното правоотношение/ е допуснал отклонение в основаното си задължение да
плаща уговореното възнаграждение за престираните по договора от 08.07.2015 г.
превозни услуги. Тоест при формулиране на искането си за плащане по издадената
банкова гаранция ползващото се от нея чуждестранно дружество стриктно, че и
извън границите на установените правила по същата се е придържало към
визираните в нея изисквания за реализиране на плащане. Тук трябва да се
отбележи, че ответната банка няма аргументи в обратна насока, а именно не
оспорва твърденията на ищеца, че от страна на издателя е допуснато неизпълнение
по ангажиментите предмет на валутното правоотношение. Дори обаче да имаше
подобни реплики банката не би могла да се позове на възражения произтичащи от начина
на реализацията на правата и задълженията на субектите по това правоотношение,
защото доколкото вече се спомена източника от които ищеца черпи правата по
съдебно предявеното вземане е абстрактна по своята правна природа банкова
гаранция, по която гаранта не може и не следва да се интересува от състоянието
на правата по валутното правоотношение.
Първият съществен спорен въпрос, по
които страните имат разнопосочни становища е позициониран върху това, дали за
да обвърже банката-гарант с отправеното искане за плащане ответното дружество е
следвало да го формулира на езика, на който е била издадена гаранцията, или пък
не напълно достатъчно искането да бъде доведено до знанието на банката по
разбираем за нея начин, който да не я препятства да вземе информирано решение
относно това, дали да плати по предявените права по гаранцията по която се е
задължила. Настоящият съдебен състав, като съобрази съдържанието на приложената
банкова гаранция поета на 26.02.2016 г. в гр. София от ответната търговска
банка, вкл. това, че същата е изписана на английски език, намира, че за
регулиране на възникващите правни последици по тази гаранция, вкл. и за
тълкуване волята на гаранта по нея следва да се съобрази търговския обичай
установен в чл. 14 Ж от Еднообразните правила за гаранциите, платими при
поискване– URDG 758, в сила от
01.07.2010 година. В това правило изрично е разписано, че ако гаранцията не
предвижда друго, то документите издадени от името на заявителя или на бенефициента,
вкл. и всяко поискване или придружаващо го извлечение, трябва да са на езика на
гаранцията. При проведеното доказване се установява, че първоначално искането
за плащане, което е формулирано от чуждестранното ответно дружество към банката
– гарант не кореспондира на това правило на търговския обичай, а именно то е
изписано на македонски език. В този контекст съдът приема, че банката не може
да се смята за обвързана от искане формулирано на език различен от този, по
които е издадена обсъжданата гаранция, респективно за нея не може да настъпи
задължението да плати на субекта изискващ плащане на сумата по гаранцията, в
случая на дружеството – ищец. В рамките на продължилата в следващия период от
време до 01.08.2016 г. кореспонденция между страните се установява, че ответника
е спазил изискването да отправи искането си към банката поела гаранцията на
езика, на които тя е била издадена – английски. Това е станало на датата –
22.08.2016 г. по надлежния ред чрез ползване посредничеството на банка
извършваща дейност в пределите на Р. М. /У.И.Б. – Скопие/. Тук е мястото да се
посочи, че конкретното назоваване на формата на документа /искане или молба/,
който се изпраща не рефлектира върху неговото съдържание и по-конкретно не го
прави двусмислено. Съдържанието на документа отправен на 22.08.2016 г. ясно разкрива волята на
дружеството-ищец, а именно да заяви преди банката-гарант, че иска плащане по
банковата гаранция от 26.02.2016 г., защото са се сбъднали предвидените в нея
предпоставки /условия/. Изпращането на този документ е реализирано при спазване
на предвиденото в гаранцията правило - а именно, че изявленията към
банката-гарант трябва да се отправят посредством посредничеството на обслужваща
банка, и доколкото натоварената с тази функция от ищеца –У.И.Б. – Скопие е
обслужила изпращането на документа до адресата му- ищеца, и това е станало чрез
обичайно използваната (включително и за банкови гаранции) глобална
комуникационна междубанкова мрежа за обмен на финансова информация SWIFT, то изявлението за поискано плащане по гаранцията трябва да се смята за
достигнало до „Б.б.з.р.“ АД и то на езика на издаване на самата гаранция. Потвърждение на този факт се съдържа и в писмото на
ищеца изпратено до Управление „Банков надзор“ функциониращо при БНБ датиращо от
м.12.2016 г., където при описване хронологията на събитията свързани с
претенциите направени по гаранция 590/760/1104 изрично е отразено, че на
22.08.2016 г. в банката е постъпило посоченото по-горе писмо. Макар и косвено в
последвалия си отказ да плати по гаранцията от датата - 29.08.2016 г. с оглед
съображенията изтъкнати от банката-ищец трябва да се заключи, че същата е
получила искането от 22.08.2016 г., като го е разгледала и е открила назованите
от нея нередовности в група реквизити /име на бенефициента; датата на договора,
предмета на договора; наименованието на дъщерното дружество опериращо в Р. М.
от името на издателя по гаранцията; и правно-организационната форма на
наредителя по гаранцията/. В случай, че банката-ищец приемаше искането да
продължава да не е формулирано на релевантния за това език /английския/, то тя
не би пристъпила към разглеждането на заявените в него обстоятелства, вкл. не
би съблюдавала съдържанието на изписаните в него термини и субекти. Несъстоятелно
е възражението, че искането за плащане не можело да се смята за валидно
обвързващо банката, доколкото обслужващата ищеца банка не разполагала с
представителни права да го доставя на ответната такава, защото посредничеството
по правоотношението създадено от банковата гаранция се простирало само до
потвърждаване идентификацията на подписите положени под искането. Анализът във
волята на издалия гаранцията правен субект показва, че тя е недвусмислена и се
състои в това заявлението за плащане да се представи до гаранта от ангажирана
от бенефициера - обслужваща банка, доколкото се изисква гарантиране
идентификацията на подписите на лицата представляващи дружеството. Потвърждение
на подобна идентификация обаче няма как да се осъществи ако пред обслужващата
банка не е налице текста, под които са положени подписите на представляващите
дружеството-ищец лица. Тоест изявлението на бенефициера включва в предметния си
обхват, както текста, така и подписите на субекта, които го прави, а волята на
банката-гарант е доставката на това изявление да стане при осъществяване
надлежна проверка и даване на гаранции от обслужващата банка, че същото изхожда
от легитимирано да извърши изявлението лице. В случая при доставката на
обсъжданото изявление за плащане ищеца се е придържал към това изискване установено
в банковата гаранция, като е ползвал посредничеството на У.И.Б. – Скопие.
Предвид така изложените съображения,
настоящата съдебна инстанция, намира, че позоваването на ответната банка във
връзка с предприетия от нея отказ да плати по издадената банкова гаранция, въз
основа на това, че същата не е била отправена в пределите на релевантния за
това език е неоснователно. Обратното активирането на гаранцията е сторено от
носителя на правата по нея по надлежно разписания в нея юридически механизъм, в
рамките на срока й на действие и при езика на нейното изготвяне.
Другата противоположност в тезите на
спорещите субекти се разкрива в това, дали ищеца е допуснал такива недостатъци
в съдържанието на отправеното от него до ответната банка искане за плащане,
които да създават за банката основание да откаже плащане по издадената от нея
банкова гаранция с мотива, че са допуснати съществени формални нарушения, които
ограничават гаранта в преценката му относно това, дали искането за плащане
реферира именно към процесната гаранция или пък се отнася до друга гаранционна
сделка, която касае обезпечаването по различно валутно правоотношение. Вече се
спомена, че когато гарантът е валидно сезиран с искане за плащане по издадена
от негова страна банкова гаранция, то основен договорен ангажимент на същия е
преди да предприеме плащане по гаранцията да извърши с грижата на добрия
търговец единствено проверка за външната редовност на представените от
бенефициера документи. В случая позоваването от страна на банката, с което тя е
отказала да осъществи плащане по гаранцията е концентрирано върху това, че
между съдържанието на искането за плащане и това на поетата банковата гаранция
е констатирано разминаване в определен кръг от реквизити. За да се отговори
обаче, дали това разминаване е лишило банката от възможността информирано да
прецени, дали да пристъпи към плащане, или да откаже такова, то следва да се
извърши анализ на всяко едно от визираните от ответника несъответствия в съдържанието
на конкретни реквизити. Правилата, които следва да се прилагат в рамките на
този анализ са следните : наблюдават ли се очевидни противоречия в документа
или в документите, вкл. удостоверяване на взаимно изключващи се факти или
диаметрално противоположни твърдения; влагане в едно и също понятие на коренно
различно значение или обхват /словесно тъждество при липса на тъждество по
съдържание/; откровено лъжливи, нелогични или крайно двусмислени съждения;
пълна липса на конкретност и определеност на твърденията.
Най-напред относно недостатъкът във връзка
с изписването на наименованието на бенефициера по гаранцията, а именно, че в
издадената гаранция същия фигурира - като „С. Б.Т.“ ЕООД, Б., а в искането за
плащане назоваването е „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД, Б.. Настоящият съдебен
състав намира, че в посочения начин на изписване наименованието на субекта
търсещ плащане по гаранцията няма очевидно противоречие, а единствено е
употребено пълното и кратко наименование, с което дружеството се идентифицира в
правния мир и търговските си отношения. Приложеното по делото актуално
състояние съобразно данните вписания във водения в Р. М. търговски регистър и
регистър за юридическите лица към 15.07.2016 г. недвусмислено показва, че
пълното наименование на юридическото лице е „С.-Б.Т.И.внос-износ“ ЕООД, Б., а краткото
такова е „С. Б.Т.“ ЕООД, Б.. Това
означава, че субекта бенефициер по банковата гаранция и този отправил искането
за плащане са едно и също дружество. Както вече се отбеляза, когато банката –
гарант извършава проверката предхождаща решението й дали да плати, тя следва да
съобразява всички доказателства, с които разполага и да действа с грижата на
добрия търговец. В този контекст доказателствата по делото разкриват
обстоятелството, че още с първото отправено искане към банката за плащане е
било предоставено удостоверението за актуално състояние на „С.-Б.Т.И.внос-износ“
ЕООД, Б., което съдържа изчерпателна информация за неговия юридически статут,
вкл. и за наименованието му. Независимо от това, дори да се приеме, че отсъства
изпращане на подобен документ до гаранта, то в самото съдържание на искането при
описанието на валутното правоотношение дружеството-ищец е идентифицирано и с
кратното си наименование - „С. Б.Т.“ ЕООД, Б.. Не следва да се пренебрегва й
това, че най-съществените индивидуализиращи белези на гаранцията са нейния
номер и дата на издаване, където е налице пълен идентитет.
По отношение възражението за
съществуващо разминаване в датите на договора създаващ валутното
правоотношение, трябва да се посочи, че проверката на банката формирала този
извод е изключително формална и неотчитаща начина на изписване на датите в
българския и а английския език, а именно когато датата се изписва при оформяне
документ на английски език / и то на американски английски език- най напред се
поставя месеца, а след него деня и годината/. Именно това е довело до
констатираното разминаване в този обсъждан реквизит, доколкото в искането за
плащане вероятно е ползван /американски английски език/, а езика на банковата
гаранция е английски. Допълнителен ориентир относно това, че се касае до един и
същи договор с дата – 08.07.2015 г. съставлява подписания анекс към него, като посочването
на същия кореспондира, като изписана дата, както в издадената банкова гаранция,
така и в искането за плащане по нея /16.09.2015 г./.
Що се касае до наведеното от банката
несъответствието в предмета на договора по валутното правоотношение, то същото
отново е незначително по своето съдържание, като не може да се заключи, че се
касае до предмет коренно различно значение или обхват, а напротив, дори
най-елементарната езикова съпоставка показва, че искането за плащане по
банковата гаранция и съдържанието на самата такава визират един и същ предмет
на престация по договора за превоз /договора създаващ валутното
правоотношение/. Това се отнася и до
названието на дъщерното дружество /P./, с което
наредителя по банковата гаранция – „П.“ АД е извършвало стопанска дейност в
пределите на Р. М., вкл. е договаряло и встъпило в изпълнение на валутното
правоотношение с дружеството-ищец. Преводът на ползвания в искането за плащане
по гаранцията термин /BRANCH/ към
наименованието на изпълнителя по валутното правоотношение, показва да се касае
до филиал, клон на дадено търговско дружество, като на свои ред /P./ няма свое
самостоятелно значение в английския език, но съобразно македонското
законодателство подружницата е организационна единица, с регистрирането на
която дадено чуждестранно дружество придобива възможността да извършва
дейности, да придобива и поема задължения в пределите на Р. М.. Следователно и
при това терминологично несъвпадения не може да се формира извод за съществено
по своя характер противоречие, което лишава банката-гарант от възможността да
осъществи поверената й проверка. Абсолютно същите аргументи важат и за
несъвпадението в начина на изписване на правно-организационната форма на
наредителя по гаранцията, като няма съмнение, че INC, съставлява
съкращение на “Incorporation”, което в
превод от английски означава корпорация и по правно-организационна форма
отговаря на българското акционерно дружество.
Така изложените съображения в тяхната
съвкупност мотивират съдебния състав да формира извод, че ответника е
осъществил необосновал отказ да плати по издадената от негова страна банкова
гаранция, като се е позовал на изброените несъответствия в реквизитите на
гаранцията и искането за нейното активиране.
По въпроса за начина на доставяне на искането за плащане, а именно дали
същото е трябвало да се реализира в електронна форма или пък на хартиен
носител, настоящия съдебен състав, като съобрази волята на банката-издател
изразена в самата гаранция, и по-конкретно комуникацията по повод на същата да
се извършва с посредничеството на банка изрично ангажирана с функцията да
обслужва дружеството – бенефициер, то намира, че приложение изцяло следва да
намери правилото на чл. 14 В от Еднообразните правила за гаранциите, платими
при поискване– URDG 758, в сила от
01.07.2010 година. В него се казва, че когато самата гаранция показва, че
презентацията й /предявяването й/ трябва да се направи в електронна форма, то в
гаранцията трябва да бъде посочен форматът, системата за доставка на данни и
електронен адрес за извършването на тази презентация. Ако гаранцията не съдържа
уточняване по отношение на изложените способи, то може да бъде представен
документ във всеки електронен формат, който позволява доставката да бъде
удостоверена, а така също може да се направи и на хартиен носител. В случаят
искането е направено в електронна форма, като няма съмнение, че ползвания
способ - глобална комуникационна междубанкова мрежа за обмен на финансова
информация SWIFT е
достатъчно надежден и достоверен за да се приеме, че съобщението с искането е
достигнало до адресата му и той е узнал за него. За пълнота следва да се
отбележи, че никъде в гаранцията не е възприемано, че искането за плащане по
нея следва да се прави на хартиен носител, което означава, че банката – гарант
не може да изисква подобен начин на презентация на искането за плащане,
респективно да отказва на лицето ползващо се от правата по гаранцията плащане,
ако този начин на отправянето на искането не е бил осъществен.
Във
връзка с установяването в тяхното единство на всички предпоставки попадащи във
фактическия състав създаващ субективното право да се получи плащане по издадена
банкова гаранция в полза на бенефициера – ищец, то за последния следва да се
приеме да е носител на парично вземане с такъв източник, чиито размер възлиза
на сумата от 200 000 евро, а адресат на задължението да плати по него е
банката-ответник. Относно размера на поетото задължение по гаранция няма спор,
че същия възлиза на сумата от 200 000 евро, като освен това липсват
твърдения, респективно доказване, че от страна на „ББР“ АД е било предприето
някакво плащане по този дълг, което означава, че същият е възникнал и
съществува в неговия пълен размер и към настоящия момент. Следователно иска с
правно основание чл. 442 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказан в
своето основание и размер и следва да се уважи с настоящото съдебно решение.
По предявения иск при квалификацията
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава във връзка с допуснато
отклонение в срочното изпълнение на задължението да се плати по издадената
банкова гаранция, настоящата инстанция намира следното :
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр.І ЗЗД "при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата". Установи се, че ответника е адресат на парично
задължение за плащане по активирана банкова гаранция, чиито размер възлиза на
сумата от 200 000 евро. Изискуемостта на това задължение има конкретна дата
по смисъла на чл. 84, изр. 1 ЗЗД, а именно момента на валидното сезиране на
банката от бенефициера с искането за осъществяване на плащане по издадената
гаранция. Както се спомена в разглежданото материално правоотношение между
страните този момент е настъпил на 22.08.2016 г. Следователно при
констатираната липса на предприето плащане по гаранцията, то ответната банка е
изпаднала в състояние на забава, считано от 23.08.2016 г. Предвид това, че
ищеца е формулирал искането си за присъждане на обезщетението за забава,
считано от 01.09.2016 г., то настоящата инстанция е обвързана от пределите на
заявеното искане и не може да се отклонява от него с оглед спазване принципа на
диспозитивното начало, което означава, че вземането за обезщетение за забава
следва да се изчисли и присъди за периода от 01.09.2016 г. до 26.02.2017 г. –
така както е заявено от ищеца с ИМ. Относно размера на това вземане посредством
кредитирането на данните от събраното заключение от вещо лице се установява
същия да възлиза на сумата от 9 940 евро, като същия е определен при
стриктното спазване на правилата установени в ПМС №
426/18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./. С оглед този доказан размер на
акцесорното вземане за лихва, то предявеното от ищеца такова в размер на сумата
от 5 113 евро, следва да бъде уважен изцяло.
Във връзка с генерираните от
страните разноски по повод водене на нстоящия исков процес : Основният принцип
за присъждане на разноските е това да става съразмерно на уважената и
отхвърлена част от исковете. В разглеждания случай се наблюдава пълна
основателност на предявените осъдителни искове /за главница и лихва/, което
означава, че изключително и единствено право на разноски се е породило в полза
на дружеството ищеца, а ответника е този, който следва да бъде натоварен със
заплащането им. Размерът на доказаните от дружеството-ищец разноски възлиза на
сумата от общо - 25 947,00 лв.,
които са разпределени, както следва : 16 047,00 лв. – държавна такса;
9 800,00 лв. – заплатен от ищеца адвокатски хонорар за осъщественото
негово процесуално представителство по делото, както и сумата от 100,00 лв. –
заплатено възнаграждение за вещо лице. Прегледа на доказателствата намиращи се
по делото показва, че тези разходи са реално извършени от страната, която ги
претендира и по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й се присъдят с крайния
съдебен акт. Негативният изход на спора за ответника го лишава от правото да
получи разноски в производството пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „С.-Б.Т.И.внос-износ“
Д., чуждестранно дружество учредено съгласно законодателството на Р. М.,
вписано в Централния регистър на Р.М.– Търговски регистър и регистър за други
юридически лица под ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – Р. М., гр.
Б., ул. „********на основание чл. 442 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от 200 000 евро,
която представлява поето за плащане парично задължение, въз основа на издадена
от страна на „Б.Б.З.Р.“ АД банкова гаранция с № 590/760/1104 от 26.02.2016 г.,
по която гаранция в рамките на действието й се е сбъднало условието за плащане,
ведно със законната лихва, считано от 27.02.2017 г. /датата на завеждане на
исковата молба/ до окончателното изплащане на главния дълг.
ОСЪЖДА „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
„С.-Б.Т.И.внос-износ“ Д., чуждестранно дружество учредено съгласно
законодателството на Р. М., вписано в Централния регистър на Р.М.– Търговски
регистър и регистър за други юридически лица под ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление – Р. М., гр. Б., ул. „********на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 5 113,00 евро, която представлява
обезщетение за забава върху неизпълнението за заплащане на главния дълг и е
начислена за периода от 01.09.2016 г. до 26.02.2017 г.
ОСЪЖДА „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
„С.-Б.Т.И.внос-износ“ Д., чуждестранно дружество учредено съгласно
законодателството на Р. М., вписано в Централния регистър на Р.М.– Търговски
регистър и регистър за други юридически лица под ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление – Р. М., гр. Б., ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 25 947,00
лв. – представляваща сбор от направени съдебни разноски във връзка с
провежданото исково производство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: