Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 08.06.2020 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и шести май, две хиляди и двадесета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ разгледа докладваното от председателя КАНД № 85 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ЕТ “ЛАНД – ДИЗАЙН - М.Д.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тулча“ № 11,
ет. 2, ап. 4, представляван от М.Д.Д., чрез адв. М.Я.и адв. В.З., ДАК, срещу
Решение № 157/ 18.12.2019 г. по НАХД №
277/ 2019 год. по описа на Районен съд – Балчик, с което е изменено Наказателно
постановление № 08 – 001212/248 от 12.07.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич, като е намалена наложената имуществена санкция
от 2000 лв. на 1500 лв.
Касаторът оспорва съдебното решение, като настоява, че
същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено
съдебното решение, като бъде отменено и Наказателното постановление (НП)
изцяло. Твърди, че към момента на проверката лицето Г.Х.И. не е имала сключен
трудов договор, тъй като последният е бил сключен непосредствено след
извършената проверка. В този смисъл извежда довод, че след като не е имало
сключен трудов договор, то не е имало и основание да се търси подадено
уведомление до компетентната ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ). Претендира, че квалификацията на деянието е неправилна, тъй като не е
имало сключен трудов договор, а този порок е съществен и не може да бъде
саниран в хода на съдебното производство. Допълва, че несъответствието между
установените факти и правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП представлява
съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателното
производство и е основание за отмяна на НП. Прави оплакване, че съдът
неправилно е счел, че Г.Х.И. е упражнявала трудова дейност, като настоява, че
същата не е полагала труд, а е посетила полето, за да придобие представа за
характера на работата, която предстои да върши и за да сключи трудов договор.
Сочи, че изводът на съда, че не са налице предпоставките за приемане на случая
за маловажен, е необоснован. На последно място обръща внимание, че полето, в
което е извършена проверката, се стопанисва от друго лице, а именно от
„Градинариум“ ЕООД, ЕИК *********.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от адв. З., която поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. Претендира съдебно – деловодни разноски, за които представя
доказателства.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, в
съдебно заседание, редовно призован, се представлява от старши юриск. Г.Н.,
надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП - Добрич счита касационната жалба за
неоснователна. Моли да се остави в сила решението на Районния съд.
Административен съд – Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания,
съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата
обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи,
които напълно се споделят от настоящата инстанция.
Предмет на разглеждане пред БРС е било Наказателно постановление
№ 08 – 001212/248 от 12.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич, с което на едноличния търговец на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 във
връзка с ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две
хиляди лева). Наказанието е наложено за това, че при извършена на 21.02.2019 г.
в 10.00 часа проверка от инспектори на ДИТ – Добрич на поле с лавандулови
насаждения, находящо се в землището на с. Безводица, общ. Балчик, стопанисвано
от ЕТ „Ланд Дизайн – М.Д.“, е заварена Г.Х.И. да сее лавандула преди да е
регистриран сключеният с нея трудов договор и преди да ѝ бъде връчено
копие на уведомлението до НАП относно регистрацията на договора.
БРС е приел нарушението за доказано, като е изменил НП и е
намалил наложеното наказание на предвидения минимум.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на БРС.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че на 21.02.2019 г. в 10:00 часа на обект – поле с лавандулови
насаждения, находящо се в землището на с. Безводица, общ. Балчик, инспекторите
от Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, извършвайки проверка, заварили да
работи Г.Х.И.. От представените при проверката и впоследствие, на 05.03.2019 г.,
от работодателя документи било видно, че касаторът е допуснал до работа работничката
преди да регистрира в ТД на НАП сключения на 21.02.2019 г. трудов договор и
преди да ѝ връчи копие от уведомлението за регистрация на трудовия
договор в ТД на НАП.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал. 2
от Кодекса на труда.
Нарушението е безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният
съд е обсъдил приложимите норми и съответствието им със събраните по делото
доказателства. Изрично е отразил, че спор по отношение обстоятелството, че лицето
е полагало труд, няма. Твърдението, че лицето е пробвало дали ще може да се
справя с такъв вид дейност, настоящият състав възприема за защитна теза, която
обаче се опровергава от останалите по делото доказателства. Няма спор и че
между страните същия ден е сключен трудов договор, който не е бил предоставен
на лицето към момента на допускането му на работа. Не е било предоставено и
уведомление за договора, доколкото обективно няма как де е било предоставено
такова, след като е подадено 56 минути след проверката. Дали към момента на
проверката трудовият договор е бил изготвен, но не е бил предоставен, не е от
значение за спора. За обективното извършване на деянието от значение е фактът,
че лицето е било допуснато до работа преди да му бъде предоставен екземпляр от
договора и завереното в НАП уведомление. В този смисъл възражението, че
правната квалификация е неправилна, тъй като нямало как да се подаде
уведомление за несключен трудов договор, е неоснователно. АНО е квалифицирал
деянието по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ, т.е. че работодателят е
нарушил забраната да не допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1.
Описаното нарушение, както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление, е конкретизирано в достатъчна степен. Тълкуването на
двете разпоредби на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ, налага извода, че в
случая е съставомерно допускането до работа на конкретното лице. В тази връзка
съдът намира, че правилно въззивният съд е приел нарушението за доказано от
обективна страна. Фактическите обстоятелства по нарушението, описани в НП,
водят до извод за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ, като
нормата е императивна и неизпълнението ѝ е свързано с ангажиране на административнонаказателната
отговорност на работодателя. Обстоятелството, че именно касаторът се явява
работодател, се извлича от представения трудов договор, декларацията на
работничката и представеното впоследствие, заверено в НАП, уведомление. В този
смисъл доводът, че конкретното поле се стопанисвало към онзи момент от друго
лице – „Градинариум“ ЕООД, е неотносим към спора. Защо работодателят е възложил
на работничката да изпълнява трудова функция на съответното поле и в какви
отношения са били ЕТ и юридическото лице не е от значение, след като в
декларацията лицето, работещо на полето, е заявило, че работи за касатора.
Съставът на РС е изложил мотиви защо не може да се приеме
нарушението за маловажно. Тези мотиви почиват на забраната на чл. 415в, ал. 2
от КТ. Съобразил е, че не са налице предпоставки за завишаване на наказанието и
правилно е намалил същото до предвидения минимум.
По изложените по - горе съображения настоящият касационен
състав намира жалбата за неоснователна. Решението на Районния съд следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157/ 18.12.2019 г. по НАХД № 277/ 2019 год. по описа на Районен съд –
Балчик, с което е изменено Наказателно постановление № 08 – 001212/248 от
12.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, като е
намалена наложената имуществена санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: