№ 90
гр. Провадия, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101212 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ПЛ. Г. Г. предявява срещу ответника ХР. Д. В. иск за заплащане на сумата от
2000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди –
стрес и безпокойство, настъпили от предявен от ответника срещу ищцата осъдителен иск,
предмет на гр.д. № 195/2018 г. по описа на РС-Провадия, който се отхвърля като
неоснователен, ведно със законната лихва от 15.09.2018 г. – датата на влизане в сила на
отхвърлителното решение до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата посочва, че ответникът подава на 12.02.2018 г. иск срещу нея в РС-Провадия
за нанесени неимуществени вреди, причинени за периода от 05.08.2017 г. до 30.10.2017 г., за
което се образува гр.д. № 195/2018 г. Твърди, че искът срещу нея се отхвърля с влязло в сила
решение на 15.09.2018 г. В тази връзка навежда твърдения, че от момента на образуване на
делото до приключването му ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и
безпокойство от факта, че може да бъде осъдена да плати сума, която е непосилна за нея, тъй
като не работи и не реализира доходи. Посочва, че по време на съдебния процес страда от
безсъние, главоболие, което й пречи да изпълнява ежедневните си дейности. Отделно от
това заявява, че изпитва унижение и срам, тъй като в селото научават за заведеното срещу
нея дело. Поради това иска от съда присъждане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК.
Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага кратко описание на
1
отношенията – неговите и на сина му – с тези на ищцата и фактите, които са предмет на
заведеното от него гр.д. № 195/2018 г. по описа на РС-Провадия. Не оспорва, че предявения
от него иск се отхвърля от съда, но счита решението за незаконосъобразно. Оспорва
твърденията на ищцата, че по време на съдебното производство изпитва стрес; че спира да
излиза и че изгубва авторитета си. Заявява, че сама ищцата разказва в селото, че е в съдебно
дело с ответника. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В о.с.з. ищцата поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Ответникът, чрез
своя процесуален представител, поддържа подадения писмен отговор. Моли за отхвърляне
на иска.
Фактическа констатации и правни изводи на съда:
По делото не се спори че Х.В. предявява иск на 12.02.2018 г. срещу П.Г., въз основа
на който се образува гр.д. № 195/2018 г. по описа на РС-Провадия. Искът е с предмет
осъждане на П.Г. да заплати на Х.В. сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени от П.Г. на Х.В. неимуществени вреди – чувство на срам, притеснение, провал
като родител, тревоги, страх. Не се спори, също така, че предявеният от Х.В. иск се отхвърля
от съда, като неоснователен и решението влиза в сила на 15.09.2018 г.
Спорният по делото въпрос е дали Х.В. носи гражданска отговорност на основание
чл. 45 от ЗЗД спрямо П. Г. за това, че неговият иск се отхвърля от съда и съответно дължи
ли заплащане на парично обезщетение за причинени на ищцата по настоящото дело
неимуществени вреди.
Настоящият състав приема, че действията на Х.В. не изпълват състава на генералния
деликт, уреден в чл. 45 от ЗЗД по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, причинени другиму. Теорията и съдебната практика извеждат следния сложен
юридически факт, който следва да се докаже, че във всеки един граждански процес, за да се
приеме, че възниква задължение за делинквента от заплащане на обезщетение за нарушения
на пострадалия негативен интерес – 1. Деяние (действие или бездействие); 2.
Противоправност на деянието; 3. Вина – умисъл или небрежност; 4. Вреди – имуществени
или неимуществени; 5. Пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
Липсата, на които и да е от тези елементите от гореописания фактически състав, обуславя
липсата на възникване на гражданска отговорност.
В случая, съдът приема, че извършеното от ищеца деяние – предявяване на иск пред
съд, само по себе си, не е противоправно, включително, поради при отхвърлянето му като
неоснователен, тъй като право на всеки гражданин съгласно декларативната разпоредба на
чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 127, ал. 1 от КРБ, е да защити
своите права и законни интереси, когато счита, че същите са нарушени или застрашени.
Тоест всеки субект на правото разполага с предвидената в КРБ процесуална възможност да
предяви иск пред съда за защита на своите права и законни интереси. Това мотивира съдът
да приеме, че предявяване на иск пред съд не може да се квалифицира като противоречащо
2
на закона, независимо от това дали искът се отхвърля впоследствие от съда. Изключение, от
това общо правило, според съда, се предвижда в разпоредбата на чл. 3 от ГПК, която
задължава участниците в гражданския процес и техните представители под страх от
отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Следователно, само когато е налице злоупотреба при упражняване
на процесуалното право на иск, ищецът следва да носи гражданска отговорност пред
ответника за причинените му вреди. В случая, по делото не са събрани доказателства,
включително от разпита на свидетелите, от които да се установява пълно и главно, че с
предявяването на иск срещу П.Г., предмет на гр.д. 195/2018 г. на РС-Провадия, Х.В.
злоупотребява с предоставеното му от закона право на иск. От разпита на свидетелите, се
установява, че между страните по делото и техните деца има личен конфликт през 2017 г.,
който резултира в поредица от искове, които завеждат един против друг. Но това, само по
себе си, не може да доведе до извода, че предявяването на искове от Х.В. срещу П. Г. и
обратното, е израз на злоупотреба с процесуални права. Доказателствата в тази насока
следва да са конкретни, а такива липсват. От свидетелските показания на свидетеля К. –
дъщеря на ищцата, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че в
действителност ищцата изпитва притеснения от това, че може да бъде осъдена да заплати,
сумата, предмет на гр.д. № 195/2018 г. по описа на РС-Провадия, но тези вреди не могат да
бъдат обезщетени, тъй като деянието на Х.В. не противоречи на закона по вече изложените
съображения. Липсата на един от елементите на деликтната отговорност, в случая на
противоправността на деянието, води до невъзникване на деликтна отговорност. Искът
следва да се отхвърли без да се коментират показанията на свидетелите, свързани с
причините за конфликтните събития между страните и децата им през 2017 г., тъй като не са
предмет на настоящия процес.
По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
Предвид отхвърлянето на иска ищецът дължи разноски на ответника в размер на
550.00 лева за заплатена адвокатски хонорар, съобразно представения списък с разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ПЛ. Г. Г., ЕГН: ********** срещу ответника ХР. Д.
В., ЕГН:********** иск за заплащане на сумата от 2000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – стрес и безпокойство,
настъпили от предявен от ответника срещу ищцата осъдителен иск, предмет на гр.д. №
195/2018 г. по описа на РС-Провадия, който се отхвърля като неоснователен, ведно със
законната лихва от 15.09.2018 г. – датата на влизане в сила на отхвърлителното решение до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
3
ОСЪЖДА ПЛ. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на ХР. Д. В., ЕГН:**********
сумата от 550.00 лева съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4