Р Е Ш Е Н И Е №262632
13.12.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7905/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Искова
молба на М.Д.Д., ЕГН **********,***, депозирана против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, и с
иск с правно основание в чл. 33 от Закона за задълженията и договорите.
Според казаното, между страните имало
множество договори за потребителски кредит, по които ищецът бил кредитополучател. Тъй като
договорите съдържали недействителни клаузи, в изпълнение на които обаче ищецът
платил на кредитора си, то тя имала вземане за връщане на недължимо платеното по тази клаузи в
договорите , на обща стойност от 12500 лева, по договорите с №№
2172999/27.10.2014г.; 3320478/12.09.2018г., 3161382/24.02.2018г.,
3081646/17.11.2017г.; 2783551/04.04.2017г.; 2645830/22.09.2016г. и 2517290/ 18.03.2016г. За да уредят отношенията помежду
си по тези договори и по повод друг
договор, под номер *************/30.05.2019г., на дата 18.06.2020г между
страните било сключено споразумение, по силата на което ответното дружество
опростило на Д. вземанията си по договора с номер **************, включително
главница лихва и неустойка, в общ размер от 2905.32 лева, задължило се да плати
и още 3000 лева надплатени суми по договорите с №№ 2172999/27.10.2014г.;
3320478/12.09.2018г., 3161382/24.02.2018г., 3081646/17.11.2017г.; 2783551/04.04.2017г.;
2645830/22.09.2016г. и 2517290/18.03.2016г., а в замяна на престацията на
ответника, ищецът се задължил да направи отказ от иск по всички съдебни дела,
по които има качеството на ищец, а „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшънъл България“ АД са ответници, както и да
декларира, че тепърва няма да има каквито и да е искови и други претенции по
договорите, сключени с ответното дружество.
Изложени са твърдения, че ищеца живее в
крайна нужда, тъй като не разполага със средства за ежедневните си нужди , и че
споразумението е сключено при явно неизгодни условия за ищеца, тъй като
престациите по него са очевидно нееквивалентни: към датата на сключването на
споразумението , общата стойност на недължимо платената от ищеца неустойка по
договорите, общо 13 броя , била
12 500 лева, макар Д. да се
задължила да се откаже от исковете за връщането им.
С оглед изложеното, се иска унищожаването на
договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия по смисъла на
чл. 33 от ЗЗД, и да се присъдят на ищеца направените разноски.
Ответното дружество оспорва иска, отрича
пороци на договора. Оспорил е наличието
на явно неизгодни за ищеца условия по сделката – престациите не били
нееквивалентни , тъй като твърдяните от ищеца вземания ( или част от тях ) всъщност били погасени по
давност. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноските, направени от него.
Конститутивен иск с правно основание чл. 33
от Закона за задълженията и договорите. Искът е допустим, срока по чл. 33 ал. 2
от ЗЗД е спазен .
Предвид доводите и становищата на страните и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:
І.
Сключването на договора не се оспорва, а и е доказано от приложеното на л. 7 от
делото копие.
ІІ. Според
чл.33 от Закона за задълженията и договорите, унищожаеми са договорите,
сключени при явно неизгодни условия и при крайна нужда, като крайната нужда
следва да е водещ мотив на нуждаещия се
контрагент, за да сключи договора. Така
, сложният фактически състав по чл. 33 от ЗЗД изисква кумулативното наличие на
три факта, които, на плоскостта на
процесуалното отношение между страните, следва съобразно чл. 153 от ГПК да
докаже ищеца: крайната му нужда като
страна по договора, явно неизгодни за него условия по същия, както и това, че
крайната нужда е била еднинствен или поне водещ мотив, за да сключи процесната сделка.
ІІІ.
Крайната нужда по смисъла на чл. 33 от ЗДС е невъзможност ( включително
парична) да бъдат задоволени основни потребности на договарящия – храна,
облекло, подслон и здраве. Съдът приема, че ищеца е с трайно влошено
имуществено състояние; от приложените справки личи, че същата упражнява дейност
по граждански договор като кредитен консултант, при възнаграждение , което не
надвишава минималната за страната работна заплата към датата на сключването на
договора. Приема, с оглед представеното копие от решение на ТЕЛК, че на Д. е
призната частична нетрудоспособност като резултат от общо заболяване,
********** с изчерпани ***********. Тези обстоятелства обаче не водят до извод
за наличие на крайна нужда – освен възнаграждението, Д. получава и пенсия за
инвалидност поради общо заболяване ( разпореждане на л. 9 от делото ) в размер
от 186.52 лева. През 2020 г, средногодишният разход на едно лице , по данни на
Националния статистически институт, е
6220 лева ( средно за един месец 518.33
лева), достатъчни да задоволят всички нужди на ищеца. За същия период от
време, Д. е реализирала доход от общо
5311.03 лева, като разликата не е достатъчна да се приеме , че тя е в крайна
нужда. В представените към договорите искания за отпускане на кредит е
декларирала личен доход от заплата 1100 лева,
и още 1050 лева като „заплата на партньор „,. Декларирала е също така,
че живее в собствено жилище. Тези
искания са изходящи от ищеца частни документи и затова съдът цени записаното
там като достоверно. Вярно е , че
възнаграждението й по договора за
кредитен консултант е било прихващано срещу насрещното вземане на дружеството –
възложител за вноски по договор за кредит, но този факт не може да доведе до
извод за наличие на крайна нужда, тъй като заемът е по дефиниция възмеден и
имуществото на ищеца не намалява. Доходи реализират и родителите й , с което тя
живее в общо домакинство.
През
2018г ищеца и майка й са продали недвижим имот с обща площ от 21 декара в
землището на гр. С., а по делото ( по –
точно , съгласно приложената на л. 53 справка за вписванията по партидата на
ищеца ) има и данни за извършвани през 2012 и 2016г разпореждания с други
недвижими имоти.
С
оглед казаното, съдът приема, че Д. е лице в нужда, но тази нужда не е „крайна“
такава по смисъла на чл. 33 от ЗЗД.
ІV.
Явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД при сключването на
възмезден договор „са налице тогава, когато има явна, очевидна нееквивалентност
между насрещните престации на продавача и купувача по договора“. Преценката за това следва да е конкретна и
комплексна, и се прави и с оглед всички
останали клаузи на договора (ако има такива) и уговорените в тях модалитети или
други (освен основните) насрещни договорни задължения на страните (решение № 26
от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., IV г. о., ГК и др.). В
конкретният случай, престацията на ответника е еднозначно определено парично
задължение на стойност от общо 5905.32
лева.Престацията на ищеца обаче е неопределена, Д. се е задължила да се откаже от исковете си против ответника
или трето на спора лице, което обаче не е страна по договора. Такава престация
е определяема, но по делото отсъстват данни колко дела са били налични в съдилищата
между тези две страни към дата 18.06.2020г. на каква стойност са исковете по
тях и дали всички са приключили с отказ на ищеца по реда на чл. 233 от ГПК.
Доколкото при споразумение с характер на новация или опрощаване, както и по
реда на чл. 234 от ГПК, е нормално да се направят известни отстъпки от
първоначалното правоотношение, за да съвпаднат волите на страните, съдът не
може да приеме, че са договорени нееквивалентни задължения на страните - ищец или ответник; дори да приемем, че е
имало достатъчно образувани дела , интересът на Д. по които е нееквивалентен на
(по – малък от) задължението на
ответника , това не е достатъчно да се приеме, че условията по сделката са явно
неизгодни: изходът на споровете в полза на ищеца е бъдещо несигурно събитие.
Или,
съществените договорки по спогодбата не са „явно неизгодни „ за ищеца.
V.
Разноските остават в тежест на ищеца, като на ответното дружество се присъжда
възнаграждение за защита от юрисконсулт
в минимален размер.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на М.Д.Д., ЕГН **********,***,
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , да се унищожи договор
между страните – споразумение от дата 18.06.202г, на основание чл. 33 от ЗЗД
поради сключване при крайна нужда и явно
неизгодни условия , като неоснователен .
Осъжда М.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, сумата от 150 лева
разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ