Определение по дело №40519/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33667
Дата: 26 септември 2023 г. (в сила от 26 септември 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110140519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33667
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110140519 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „...............“ ЕАД срещу А. Д. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 898,32 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: .........................., с абонатен № 152888,
394,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г.
върху главницата за доставена топлинна енергия; 39,76 лева, представляваща главница за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2022 г. и 7,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
16.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело
№ 4912/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата А. Д. Г., в качеството й на клиент за
битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град
.........................., с абонатен № 152888, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от
01.05.2019г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е
изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „................“ ООД в края на отчетния период
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., А. Г., като
1
клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила в срок дължимите
суми, както следва: 2 898,32 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 394,87 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
16.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 39,76 лева – цена за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. и 7,19
лева - лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия. Намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г.
до окончателното й заплащане. Поддържа, че за процесните суми в хода на производството
по ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на съда в полза на ищеца и срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С тези съображения
„...............“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата А. Д. Г., чрез
пълномощника си адв. А. Г., оспорва предявените искове по основание и размер с доводи
относно липсата на облигационно правоотношение между страните, тъй като А. Г. не
притежава качеството на собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот.
Поддържа се, че последната е наемател на жилището с наемодател Столична община. Ето
защо намира исковете за допустими, но по същество за недоказани. Претендира присъждане
на сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на
ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на
облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на
собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на
топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества,
при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест по предявените искове на ответницата е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
С оглед оспорването на исковите претенции, направено в отговора на исковата молба и
изложените доводи по същество, съдът намира, че по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК на
ответницата следва да бъде указано в двуседмичен срок да уточни дали оспорва процесният
имот да е топлоснабден, както и извършването на доставката на топлинна енергия през
процесния период до последния, респ. дали оспорва вземанията по размер, предвид общото
оспорване на исковете по основание и размер, с наведени възражения, насочени към
оспорване основанието на исковете.
По доказателствените искания:
2
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Като такова следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване по реда на чл.
192, ал. 1 ГПК третото за процеса лице „................“, с ЕИК: ............... да представи заверени
преписи от документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през
процесния период до исковия имот, в т.ч. изравнителни сметки с данни за връчването им на
представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп за отчет – в случай,
че са съставяни и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
По искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа и
съдебносчетоводна експертиза съдът ще се произнесе след уточнение от ответната страна на
конкретното оспорване.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ответницата в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба да уточни дали оспорва обстоятелствата
процесният имот да е топлоснабден, както и извършването на доставката на топлинна
енергия през процесния период до последния, респ. дали оспорва вземанията по размер,
предвид общото оспорване на исковете по основание и размер, с наведени възражения,
насочени към оспорване основанието на исковете, като й УКАЗВА, че при липсата на
отговор в указания срок съдът ще приеме, че се оспорва размерът на вземанията.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК третото за процеса лице „................“, с
ЕИК: ............... в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен
препис от намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в процесния имот, находящ се
на адрес: .........................., с абонатен № 152888, включително изравнителните сметки с
данни за връчването им на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп за отчет – в случай, че са съставяни и документи относно сертификацията на уредите
за дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на
изисканите документи в срок на същото ще бъде наложена глоба по реда на чл. 192, ал. 3,
вр. чл. 87 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до третото за процеса лице с горните указания.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба – до постъпване на уточнение от ответната страна, респ. изтичане на срока за това.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
3
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4