РЕШЕНИЕ
№…………..
гр. София, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
състав, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Братоева ч. гр. д. № 1949 по описа за
2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника в изпълнителното производство „И.“ ЕООД, срещу действията на ЧСИ Р.А.по изп. дело № 20208480400717, изразяващи се в оправомощаване
с постановление от 07.12.2020 г. на взискателя Н.Н.А.да извърши за сметка на длъжника заместимите
действия, за които е осъден с издадения изпълнителен лист.
Длъжникът твърди, че оправомощаването на взискателя било извършено в нарушение на чл. 526, ал. 1 ГПК, тъй като предоставеният с призовката за доброволно изпълнение срок бил
технологично невъзможен за спазване, а от друга страна за изпълнението било
необходимо съдействието на взискателя, който следвало
да осигури достъп до жилището, в което следвало да бъде заменена/поправена прозоречната
система. В жалбата е релевирана и претенция за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя,
която е от компетентността на съдебния изпълнител.
Взискателят, Н.Н.А., счита жалбата
за процесуално недопустима, а по същество – неоснователна, като цялостното
поведение на длъжника „И.“ ЕООД било насочено към отлагане на изпълнението.
Частният съдебен изпълнител Р.А.излага мотиви по обжалваните действия, като счита жалбата
за неоснователна, а
издаденото постановление от 07.12.2020 г. за постановено в съответствие с ГПК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано за принудителното изпълнение на заместими действия, изразяващи се в замяна/поправка на
прозоречни системи, съгласно изпълнителен лист, издаден на 18.08.2020 г. по гр.
д. № 75413/2016 г. на СРС. До длъжника „И.“ ЕООД е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена му на 23.10.2020 г., след което не се установява
същият да е предприел действия в посока изпълнение на заместимите
действия. Въз основа на заявление на взискателя Н.Н.А.от 30.11.2020 г., с обжалваното постановление от
07.12.2020 г., ЧСИ Р.А.го оправомощила
да извърши за сметка на длъжника „И.“ ЕООД заместимите
действия, обективирани в изпълнителния лист, в срок
до 31.01.2021 г..
Предмет на жалбата са действията на ЧСИ Р.А., изразяващи се в оправомощаване на взискателя Н.Н.А.да извърши заместими действия за сметка на длъжника, за които
последният е осъден. При това положение жалбата е процесуално допустима, тъй
като изрично в нормата на чл. 527, ал. 4 ГПК е предвидено действията на
съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане
на глобите да подлежат на обжалване по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Действително, уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа
за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия
и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени.
Във всички останали случаи защитата на участниците
в изпълнителното производство
се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност
върху извършени действия, респ. отказ такива да
се извършат, се осъществява косвено от съда,
при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност. В случая обаче е налице изрично предвидено право на
жалба срещу овластяването на взискателя, затова и
неоснователни са доводите на последния за недопустимост на жалбата.
Разпоредбата на чл. 526, ал. 1 ГПК предвижда, че когато длъжникът не
изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде
извършено от друго лице, взискателят да иска от
съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши
действието за сметка на длъжника, за да се реализират последиците на осъдителното
съдебно решение.
Единствената предпоставка за оправомощаването на взискателя е неизпълнението на длъжника, което следва да е релевирано в рамките на срока за доброволно изпълнение,
предвиден в чл. 428, ал. 1 ГПК, който е двуседмичен и към оправомощаването
на взискателя, безспорно е изтекъл. Процесуалният
закон не въвежда други изисквания за прилагане на уредената в чл. 526, ал. 1 ГПК хипотеза.
Възраженията на длъжника „И.“ ЕООД за недостатъчност на срока за доброволно
изпълнение, са напълно неоснователни. Изпълнителният лист е издаден на
18.08.2020 г., в рамките на производство, образувано през 2016 г., поради което
очевидно е, че длъжникът до 07.12.2020 г. е разполагал с технологична
възможност да изпълни задължението си, още повече, че същото е със сериозна
давност (поне от 2016 г.), а осигуряването на невъзможност за пропускане на
въздух и външни течения в жилищно помещение, чрез качествена прозоречна
система, е съществено за интереса на взискателя и с
известна неотложност.
Длъжникът е имал възможност да осуети оправомощаването
като пристъпи към изпълнение на заместимите действия,
но в нито един момент от производството по изп. дело № 20208480400717 не се установява да е налице активност от
„И.“ ЕООД в такава посока. Твърдението за неоказано от взискателя
съдействие предполага такова съдействие да е било потърсено, а това значи да е
предложено изпълнение от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение,
а както се посочи такива доказателства не са налице.
С оглед изложеното, жалбата е неоснователна и се налага да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийският градски
съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „И.“ ЕООД, ЕИК *******, депозирана
срещу действията на ЧСИ Р.А.по изп. дело № 20208480400717, изразяващи се в оправомощаване
с постановление от 07.12.2020 г. на взискателя Н.Н.А.да извърши за сметка на длъжника заместимите
действия, за които е осъден.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.