Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.03.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 570/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ, вр.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Мото България” ООД, ЕИК: 20.., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № .. представляван от
управител И. Г., чрез юрисконсулт К.И.К., против И.Г.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2018 г. между ищеца, в качеството
на лизингодател, и ответника като лизингополучател бил сключен договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0003504. С
приемо-предавателен протокол от същата дата ищецът предоставил на ответника
ползването на лек автомобил марка „Audi, модел „A6 Allroad”, с идентификационен номер на рама WAUZZZ4B42N071606, с рег. № А...4НК. Размерът на финансирането по договора бил
5 000 лева, със срок от 48 месеца, изтичащ на 01.07.2022 г., при фиксиран
лихвен процент от 39,60 % и месечна анюитетна вноска в размер на 208,98 лева.
Сочи се, че ответникът заплатил първоначалните разходи и първата месечна вноска
на 02.08.2018 г., след което преустановил плащанията на задълженията си по
договора. С оглед допуснатото неизпълнение ищецът развалил договора, като
изпратил на ответника уведомление за прекратяване, връчено лично на него, с
което го уведомил за задължението му да върне лизинговия актив и да заплати
неустойка в размер на три месечни вноски. Ответникът ползвал лизинговият актив
до 25.10.2018 г., когато бил съставен приемо-предавателен протокол, с който бил
върнат на лизингодателя.
Предвид изложените съображения се претендира, че ответникът
/лизингополучател/ дължи на ищеца заплащането на втора месечна вноска с падеж
01.09.2018 г., трета месечна вноска с падеж 01.10.2018 г. и частично четвъртата
за периода от 02.10.2018 г. до 26.10.2018 г., които възлизали в общ размер на
586,50 лева, от които 131,48 лева за главница и 455,02 лева за възнаградителна
лихва. Поради допуснатата забава в плащането ответникът дължал неустойка в общ
размер от 4,51 лева, от които 3,10 лева за втората месечна вноска за периода от
01.09.2018 г. до 26.10.2018 г. и 1,41 лева за третата вноска за периода от
01.10.2018 г. до 26.10.2018 г. Наред с това ответникът дължал и неустойка за
прекратяване на договора по негова вина в трикратен размер на договорената
месечна вноска или в размер на 626,94 лева. Отделно ответникът дължал да
възстанови на ищеца /лизингодател/ направените разходи за заплащане на данъци в
размер на 102,63 лева.
По наведените в исковата молба доводи
се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът И.Г.Ч. дължи на ищеца „Мого България“ ООД по договор за финансов
лизинг № AG0003504 следните
суми: 131,48 лева – незаплатена главница за лизингови вноски с падеж от
01.09.2018 г. до 26.10.2018 г.; 455,02 лева – незаплатена възнаградителна лихва
за лизингови вноски с падеж от 01.09.2018 г. до 26.10.2018 г.; 4,51 лева –
неустойка за забавени плащания за периода от 01.09.2018 г. до 26.10.2018 г.;
626,94 лева – неустойка за прекратяване на договора; 102,63 лева – разходи за
заплатени данъчни задължения за
В законоустановения срок по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат Ю.Ж.С.,
в качеството й на
назначен особен представител на ответника И.Г.Ч.. Изложено
е становище, че предявените искове са допустими, но по същество неоснователни и
недоказани. Поддържа се, че изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ответникът е
преустановил плащанията на месечните вноски, не доказвали сами по себе си
неизпълнението от негова страна на договорните му задължения. По изложените в
отговора аргументи се претендира, че предявените искове са недоказани, поради
което се иска от съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
„Мото България“
ООД, като лизингодател, и
ответника И.Ч., като лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0003504 от 06.07.2018г., със
срок 48 месеца и договорена главница 5000 лв., дължима на 48 месечни вноски.
Общата дължима сума от лизингополучателя е в размер на 10109.04 лв. С приемо-предавателен протокол от същата
дата ищецът предоставил на ответника ползването на лизинговия актив - лек автомобил марка „Audi, модел „A6
Allroad”, с идентификационен номер на рама WAUZZZ4B42N071606, с рег. № А...НК. Горепосоченият договор, ведно с погасителн
план и общи условия са приети като доказателства по делото.
Поради
неплащане на дължими суми по договора от страна на ищеца е изпратено до
ответника уведомление за прекратяване на договора за лизинг от 12.10.2018г.,
получено и подписано от ответника.
С
приемо-предавателен протокол от 25.10.2018г. ответникът е върнал на ищцовото
дружество процесния лек автомобил, ползван от него по силата на договора за
лизинг.
Приложено е ч. гр. д. №570/2020 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за
изпълнение №2 от 13.01.2020г. срещу длъжника И.Ч. за сумата от 1320.58 лв. – главница, дължима по договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0003504, ведно със законната лихва от
08.01.2020г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 26.41 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултски хонорар. Доколкото заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените
от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил
установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията
си по заповедта.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че ответникът е заплатил на ищеца по договора за лизинг обща
сума 1406.98 лв., от които 1000 лв. - първоначална вноска, 100 лв. - такса
ангажимент, 120 лв. - такса регистрация КАТ, 186.98 лв. - първа погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Вещото лице е изчислило, че
незаплатената част от главницата за периода от 01.09.2018г. до 26.10.2018г. е в
размер на 131.48 лв., включващи втора и трета вноска и частично четвърта вноска
от 02.10.2018г. до 26.10.2018г., а за периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г. –
129.91 лв. Съгласно експертизата незаплатената част от договорната лихва за
периода от 01.09.2018г. до 26.10.2018г. е в размер на 455.02 лв., включващи
дължимата възнаградителна лихва по втора и трета вноска и частично по четвърта
вноска за периода от 02.10.2018г. до 26.10.2018г., а за периода от 01.09.2018г.
до 25.10.2018г. – 449.84 лв. В експертизата е посочено, че дължимата неустойка
по чл.15 от ОУ върху неплатената главница за периода от 01.09.2018г. до
26.10.2018г. възлиза на сумата от 1.05 лв., съответно за периода от
01.09.2018г. до 25.10.2018г. – 1.03 лв., а дължимата неустойка по чл.15 от ОУ
върху неплатените месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, за
периода от 01.09.2018г. до 26.10.2018г. възлиза на 4.68 лв. и съответно за
периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г. – 4.60 лв. Съгласно заключението
неустойката по чл.15.5 от ОУ, а именно в случаите на прекратяване на договора
за лизинг по вина на лизингополучателя, същият дължи неустойка в размер на 3 бр.
лизингови вноски – 626.94 лв. Според вещото лице лизингодателят е заплатил
данък МПС в размер на 102.63 лв., която сума не била възстановена от ответника,
а пропорционалната част от данъчното задължение, съотвестваща на периода от
06.07.2018г. до 25.10.2018г. е в размер на 45.17 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 16/2020г. по
описа на РС-Харманли,
по което има издадена срещу ответника Заповед №2 от 13.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за сумата от 1320.58 лв. – главница, дължима по договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0003504, ведно със законната лихва от 08.01.2020г. до изплащане
на вземането и разноски в размер на 26.41 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултски хонорар. Исковете по
чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното
възникване
на задължението на ответника, размера на същото и основанието
за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по делото
доказателства (договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0003504 от 06.07.2018г.,
ведно с погасителен план към него) се установява, че
действително отв.И.Ч., като лизингополучател, е сключил с ищеца „Мото България” ООД, като
лизингодател, договор за лизинг №
AG0003504
от 06.07.2018г., по силата на който и съгласно
приемо-предавателен протокол от същата дата е получил за ползване лек автомобил марка „Audi”, модел „A6 Allroad”, с идентификационен
номер на рама WAUZZZ4B42N071606, с рег. № А.....НК и съответно е поел задължение за заплащане на
договорени 48 месечни погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва,
като общата дължима сума е в размер на 10 109.04 лв. Следователно доказва
се, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало на
основание сключения между тях договор за лизинг, както и че ищецът е изрядната
страна по този договор, изпълнила задълженията си по него.
Не се доказа обаче по делото ответникът да е заплатил
дължимите на ищеца суми по договора, като такива твърдения от негова страна не
се излагат и съответно не се сочат и доказателства в тази насока. Ищецът
претендира за дължими и неплатени от ответника следните
суми: 131,48 лева – незаплатена главница за лизингови вноски с падеж от
01.09.2018 г. до 26.10.2018 г.; 455,02 лева – незаплатена възнаградителна лихва
за лизингови вноски с падеж от 01.09.2018 г. до 26.10.2018 г.; 4,51 лева –
неустойка за забавени плащания за периода от 01.09.2018 г. до 26.10.2018 г.;
626,94 лева – неустойка за прекратяване на договора; 102,63 лева – разходи за
заплатени данъчни задължения за
От
неоспореното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че незаплатената част от
главницата по процесния договор
за лизинг за периода от
01.09.2018г. до 25.10.2018г.
е в размер на 129.91
лв., включващи втора и трета вноска и частично четвърта вноска от 02.10.2018г.
до 25.10.2018г.
Съгласно експертизата незаплатената част от договорната лихва за периода от
01.09.2018г. до 25.10.2018г.
е в размер на 449.84 лв., включващи
дължимата възнаградителна лихва по втора и трета вноска и частично по четвърта
вноска за периода от 02.10.2018г. до 25.10.2018г.
В експертизата е посочено, че дължимата неустойка за забава по чл.15 от
ОУ върху неплатената
вноски за периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г.
възлиза на сумата
от 4.60 лв. Съгласно заключението неустойката по чл.15.5 от ОУ, а именно в
случаите на прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя,
същият дължи неустойка в размер на 3 бр. лизингови вноски, а именно в размер на
626.94 лв. Според вещото лице лизингодателят е заплатил данък МПС в размер на
102.63 лв., която сума не била възстановена от ответника, а пропорционалната
част от данъчното задължение, съотвестваща на периода от 06.07.2018г. до
25.10.2018г. е в размер на 45.17 лв.
Доколкото по делото не се доказа горепосочените
задължения да са били погасени от страна на ответника в качеството му на
лизингополучател и предвид това, че договорът е прекратен, поради неизпълнение
на задълженията на ответника, едностранно от страна на ищеца на основание
чл.13.5.i, вр. чл.13.6 от ОУ с получаване от ответника на уведомление за
прекратяването му от 12.08.2018г., както и предвид връщането на ползваната
лизингова вещ на ищеца на 25.10.2018г. съгл. приемо-предавателен протокол от
същата дата, съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят дължимите и
неплатени главница и договорна лихва за периода от датата на забавата до
връщането на автомобила, а именно за периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г.,
възлизащи съгласно експертизата на сумите от 129.91 лв. – главница и 449.84 лв.
– договорна лихва. Вземанията са с
настъпил падеж към датата на заявлението по чл.410 ГПК, т.е.
вземанията са изискуеми, а плащане не е последвало от страна на ответника. За
разликата до пълния предявен размер съответно – 131.48 лв. – главница и 455.02
лв. – договорна лихва, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни,
доколкото за претендираната дата 26.10.2018г. плащане от ответника не се дължи,
поради неползването на лизноговия актив на тази дата.
Според
чл.15.1 от договора за лизинг при забава на плащане на лизингово задължение
лизингодателят има право на неустойка за забава в размер на законната лихва
върху неплатената в срок сума за периода на забавата. Ищецът
има право на неустойка и съгл. разпоредбата на чл.92,
ал.1 от ЗЗД, в която
е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват.
Имайки предвид така изложеното и с оглед доказаното неизпълнение на задълженията
на ответника, съдът счита, че същият дължи на ищеца неустойка за забава за
периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г. в размер на 4.60 лв., изчислена на
върху дължимите месечни вноски. Доколкото по делото се претендира сума в
по-малък размер – 4.51 лв. и предвид диспозитивното начало в гражданския процес
(чл.6 от ГПК), съдът следва да уважи иска в този размер.
Ищецът
претендира и неустойка по чл.15.5 от ОУ към договора, според който при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, какъвто е и настоящия
случай, последният дължи неустойка в размер на последните 3 броя лизингови
вноски с настъпил падеж. На основание така посочената договорка и чл.92 от ЗЗД
и доколкото процесният договор за лизинг е прекратен по вина на ответника, то
същият дължи на ищеца претендираната неустойка в размер на 3 лизингови вноски,
възлизаща съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза в размер на
626.94 лв. В случая така уговорената неустойка не
излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не създава
условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата,
не
нарушава принципа за справедливост и съответно не противоречи
на добрите нрави, поради което следва да се установи дължимостта й в полза на
ищеца.
Съгласно чл.8.6 от ОУ към договора лизингополучателят
се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита и т.н. във връзка с
ползването на лизинговия актив, като според
съдебно-счетоводната експертиза лизингодателят е заплатил данък МПС в размер на
102.63 лв., която сума не е била възстановена от ответника. Предвид изложеното
ответникът Ч. дължи на ищеца и сумата от 45.17 лв., представляваща пропорционалната част от данъчното
задължение и дължима съответно за периода от 06.07.2018г. до 25.10.2018г., т.е.
за периода, в който ответникът е ползвал МПС-то. За разликата до пълния
предявен размер от 102.63 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен,
доколкото лизингополучателят според чл.8.6 от ОУ дължи заплащане на данъци,
такси и др. разноски свързани с използването на лизнговия актив, т.е. следва да
се отчете и времето на ползването му.
Като законна последица и
доколкото е отправено такова искане следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, каквато законна лихва на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е дължима и присъдена и със заповедта за изпълнение.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважеността на иска,
доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
общо 72.70
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково
производство разноски в размер на общо 664.88 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
По предявените обективно
кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.342, ал.2 от ТЗ, вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ответника И.Г.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: *** съществуването на
вземанията на ищеца „Мото България” ООД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров”
№ 16А, представляван от управител И. Г., чрез юрисконсулт К.И.К., за сумите от 129.91 лв. – главница за периода от
01.09.2018г. до 25.10.2018г., 449.84 лв.
– договорна лихва за периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г., 4.51 лв. – неустойка за забава по
чл.15.1 от ОУ за периода от 01.09.2018г. до 25.10.2018г., 626.94 лв. – неустойка за прекратяване на договора по чл.15.5 от
ОУ, 45.17 лв. – данъчно задължение
за периода от 06.08.2018г. до 25.10.2018г., дължими по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №
AG0003504 от 06.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на
08.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 2/13.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16/2020г. по описа на PC- Харманли,
като исковете в частта за разликата до пълните им предявени размери от 131.48
лв. – главница, 455.02 лв. – договорна лихва и 102.63 лв. – данъчно задължение,
отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника И.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Мото България” ООД, ЕИК: .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № ..., представляван от
управител И. Г.., чрез юрисконсулт К.И.К., разноските по настоящото дело в размер
на общо 664.88 лв. за държавна такса, възнаграждения за вещо лице и особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника И.Г.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Мото България” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров” № .., представляван от управител И. Г., чрез юрисконсулт К.И.К., разноските по ч.гр.д.№ 16/2020г.
по описа на PC- Харманли в размер на общо 72.70 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: