№ 6904
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504438 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №1907 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело №22808/2023г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат
*********, да заплати на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД сумата от 9450.01 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на
МПС марка "БМВ", модел "М850И", рег.№********, при ПТП, настъпило на
14.03.2022г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 2262.00 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с
Булстат *********, чрез процесуален представител юрисконсулт П.Т., с приложено
пълномощно, с която се обжалва изцяло решение №1907 от 02.02.2024г., постановено
по гр.дело №22808/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав. Инвокирани са
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Излага се още, че неправилно СРС е приел за
доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, част от общинската пътна
мрежа. Оспорва се приетият от първоинстанционния съд механизъм на настъпилото
ПТП. Твърди се, че за установяването на тези обстоятелства е представен по делото
1
протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е
съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на настъпилото
ПТП. В тази връзка се излага, че по делото не е установено по категоричен начин, че
процесното ПТП е настъпило на мястото, посочено от ищеца, съответно не е доказан
механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на
ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан. Поддържа се още, че първостепенният съд е пренебрегнал релевираното в
писмения отговор възражение за липсата на материално-правна легитимация на
ответника да отговаря досежно претендираните от ищеца вреди, които са причинени
от пропадане в шахта, която се стопанисва от "Софийска вода" АД. По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения
осъдителен иск. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание е
представен списък по чл.80 ГПК. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител адв.Ал.Б. депозира писмен отговор, в който
се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са
доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е
обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и
обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна
връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона
за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1494.00 лв. с вкл.ДДС. С молба
от 22.10.2025г. се прилага списък по чл.80 ГПК.
Предявен е от "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, осъдителен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол
подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен
предявения осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от "ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД срещу СО осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2
КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу
ответника – въззивник в настоящото производство - СО се основава на чл.49 ЗЗД,
регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
3
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.
В конкретния случай от приетия пред СРС протокол за ПТП №1795292 от
14.03.2022г., съставен от длъжностно лице при СДВР след посещение на място, се
установява, че на същата дата около 14.45 часа лек автомобил марка "БМВ", модел
"М850i", с рег.№********, се движил в гр.София по ул."Станислав Доспевски" и след
кръстовището с бул."Владимир Вазов" превозното средство реализира ПТП като
попада в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в
участъка на улична шахта, в резултат на което са причинени щети по лекия автомобил,
описани в протокола – предна броня, калник, врата, радиатор и джанта.
В случая не се спори между страните относно обстоятелството, че ул."Станислав
Доспевски", находяща се в гр.София, е общински път.
Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани
от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил за ремонт на щетите по
увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 9435.01 лв., с
преводно нареждане от 27.04.2022г.. Този факт не е спорен и се установява от
събраните по делото доказателства.
В заключение, настоящият състав намира, че след като е налице плащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за застраховка,
от този момент за него възниква суброгационното право по чл.410, ал.1 КЗ да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП,
респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение, при
установяване елементите от фактическия състав на деликта: вреда, противоправност,
причинна връзка и вина.
На следващо място неоснователни са и възраженията на въззивника-ответник -
СО, че не е установен механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с
него. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за недоказаност на
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на
застрахования автомобил през необозначена и необезопасена неравност на пътното
платно на общински път. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за
ПТП №1795292 от 14.03.2022г., който представлява официален документ, съставен
след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и
по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./
Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в
деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед
и професионална преценка на ситуацията, въз основа на съставена докладна записка от
мл.автоконтрольор, който е посетил мястото на ПТП, а не се е доверил само на разказа
на водача. Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила както относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител,
така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в
него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
4
този документ. Протоколът има такава материална доказателствена сила и за
извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се
противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на
оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и
чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е последователната практика на
съдилищата отразена в решение №24 от 10.03.2011г. по т.д. №444/2010г., Т.К., І Т.О. на
ВКС, решение №98/25.06.2012г. по т.д. №750/2011г. на ВКС, Т.К., II T.O., решение
№43/15.03.2011г. по т.д. №414/2010г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и др.). В случая
автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени по предвидения в
закона ред - в производство по реда на чл.193 ГПК. При липса на надлежно оспорване
материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде зачетена и съдът
следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Следва
да се посочи, че механизмът на произшествието може да бъде установен с всички
допустими доказателствени средства в хода на производството, като ищецът е провел
доказване в тази посока освен със САТЕ и с разпита на свидетел - водача на МПС – А.
А.. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото
лице в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която
изрично е посочено, че причинените щети по лек автомобил марка "БМВ", модел
"М850i", с рег.№********, могат да се получат при преминаване през неравност,
намираща се на пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът
намира за установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в
протокола, като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната
връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като
протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед
на мястото на произшествието и съставлява доказателство за възприетите от
длъжностното лице факти и направените пред него изявления и действия, то в
доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа
обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на
задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на
съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са
ангажирани от въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред
първата инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице
по САТЕ заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола
ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в
закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че противно на аргументите
поддържани във въззивната жалба в конкретния случай от съвкупния анализ на
доказателствата, в това число заключението на САТЕ и показанията на разпитания
свидетел е установен както механизма на ПТП, така и причинно-следствена връзка на
щетите по застрахованото МПС с този механизъм. Следователно се налага извода, че
по делото е доказан факта, че вредите по процесния лек автомобил са настъпили на
посочения в исковата молба пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа,
поради което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на
въззивника-ответник. Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото
доказателства безспорно се доказва, че въззивника-ответник е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая настъпване на вреди по
5
застрахования при ищеца автомобил вследствие на преминаване му през необезопасена
и несигнализирана неравност на пътното платно, е установено и бездействие от страна
на компетентните служби на ответната административна структура да поддържа и
стопанисва процесния пътен участък /чл.31 във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от
ЗП/, от което са причинени вредите по автомобила. На следващо място съдът счита за
неоснователно поддържаното във въззивната жалба възражение, че след като
причинените на процесния лек автомобил материални щети са резултат от пропаднала
шахта, която се стопанисва от "Софийска вода" АД и същата не е собственост на
общината, поради което последната не е отговорна за причинените от нея вредите.
Първо, в случая се касае до пропадане на пътното платно, и второ, независимо дали то
е резултат от пропадане на самата шахта или не, е налице "препятствие на пътя" по
смисъла на §1, т.19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност за движението, която е следвало да бъде сигнализирана от общината.
Предвид нормата на чл.167, ал.1, изр.1 ЗДвП за СО е било налице задължение
регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите
проверки за безопасността на всички елементи от пътя и при необходимост да
сигнализира неизправностите до отстраняването им. Бездействието на служителите на
общината или на други лица, на които тя е възложила изпълнението, във връзка с
обозначаване на препятствието на пътя до премахването му е довело до неизпълнение
от страна на възложителя на задължението по чл.31 ЗП, чл.13 и чл.167, ал.1, изр.1
ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Следователно налице е противоправно бездействие, което е основание за ангажиране
отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е
необходимо. При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410, ал.1,
т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на увреден лек
автомобил по застраховка „Каско“ настоящият съд приема че е доказана по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния
размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки приетото по делото
заключение като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по
делото.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в
т.ч. и за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция основателна се
явява претенцията на въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК. Направеното в хода на устните
състезания от процесуалния представител на въззивника възражение по реда на чл.78,
ал.5 ГПК относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съдът счита за основателно. В
случая въззиваемата страна – ищец претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1494.00 лв. с вкл.ДДС за осъществено
процесуално представителство и защита по въззивната жалба на въззиваемата страна –
ищец, за която сума по делото са налице доказателства, че е реално платена.
Настоящият въззивен състав счита, че така претендираните от въззиваемата страна –
6
ищец разноски за адвокатско възнаграждение са завишени като с оглед предмета на
спора, отчита се липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и
извършените от процесуалния представител на ищеца действия във въззивното
производство, които включват подаден писмен отговор по въззивната жалба, без
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, и същите следва да
бъдат намалени от претендирания размер от 1494.00 лв. с вкл.ДДС до размер на сумата
от 600 лв. с вкл.ДДС. В процесния случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по
описа на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба №1/2004г., нямат задължителна сила за съда. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС,
определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно материалния интерес на
правния спор, съответно действителната правна и фактическа сложност на делото пред
въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемия- ищец
процесуални действия в настоящата инстанция, съдът намира, че претендираното от
въззиваемата страна – ищец адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1494.00
лв. с вкл.ДДС е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер на сумата от 600
лв. с вкл.ДДС, която сума въззивникът – ответник - СО, следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна-ищец - "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за
сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1907 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело
№22808/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат *********, с адрес: гр.София,
ул."Московска" №33; да заплати на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Витоша" №89Б; на
правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК сумата от 600.00 лв.
/шестстотин лева/, направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7