Решение по дело №125/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РДГ Стара Загора против решение №297/20.12.2023 год., постановено по АНД №1115 по описа за 2023 год. на Казанлъшкия районен съд, с което съдът е отменил наказателно постановление №225/01.06.2023 год. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона, при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Районният съд не бил разбрал правилно целта и вложеният смисъл в забраната по чл.213 от ЗГ. Приел е, че дружеството е осъществило действие по съхраняване на дърва за горене от върба, но е пропуснал да отбележи, че същите не са придружени с превозен билет. Твърди също така, че съдът е разгледал факт и обстоятелства които не са относими към конкретното нарушение. Възприел е, функцията и предназначението на превозния билет буквално. Този документ не са само придружава дървесината при нейното транспортиране, но и удостоверява законният произход на дървата във всичките хипотези на чл.213, ал.1 от ЗГ – товарене, разтоварване, транспортиране, разпоредителни сделки, придобиване и съхранение. В този смисъл, счита, че мотивите касаещи транспортирането на дървата са за друг вид нарушение, за което обаче, дружеството не е наказано. По този начин съдът е изместил фокуса на доказване от действително извършеното и санкционирано нарушение върху друго неизвършено и несанкционирано, като по този начин се е произнесъл извън предмета на обжалваното наказателно постановление. Районният съд е изследвал и обсъждал и друго неотносимо към делото обстоятелство, а именно от кого и как е придобита дървесината, съхранявана от “В. про 17“ЕООД. За деянието за което е наказано дружеството е без значение от къде е добита дървесината – дали е от горска територия, дали от земеделска земя, в т.ч. овощни градини, дали е от урбанизирана територия, дали от дворно място. На следващо място, счита, че неправилно е прието, че не било доказано, че „В. про 17“ЕООД е собственик на обекта по чл.206 от ЗГ. Наложената санкция е за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, а не защото е собственик на обект по чл.206 от ЗГ. Факта, че е юридическо лице има значение единствено и само по отношение на законовата разпоредба, която определя вида и размера на наказанието. Съдът също така е пропуснал да вземе в предвид, че собствениците на обекти по чл.206 от ЗГ, могат да започнат работа, само след като бъдат регистрирани и след като съответния обект получи достъп до електронния регистър. В случая на дружеството е издадено удостоверение РДГ 15-4826/26.09.2022 год., поради което е налице надлежно издадено разрешение на дружеството за осъществяване на дейност чрез обект по чл.206 от ЗГ, с адрес гр. Казанлък. Изложени са и аргументи за неправилност на мотивите относно измереното количество от дърва върба при проверката, да представляват остатъци от други доставки. Не е възможно ответника по касация да е получил на законно основание дървесина от върба, без същата да е отразена в превозен билет. Въз основа на подробно изложените касационни оплаквания е направено искане за отмяната на решението и постановяване на друго, с което за се потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, касатора се представлява от юриск. Т., която поддържа подадената касационна жалба и моли същата да бъде уважена, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „В. про 17“ЕООД, представлявано от управителя Х. В. В., чрез пълномощника си по делото адв. Р. Ж., изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.212, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е наказателно постановление №225/01.06.2023 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което на „В. про 17“ЕООД, представлявано от управителя Х. В. В., на основание чл.266, ал.2 от Закона за горите, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лв., за това, че като собственик на обект по чл.206 от Закона за горите, съхранява 2.0 /два/ пространствени кубически метра дърва за горене от върба, нарязани за печка, непридружени с превозен билет. Нарушението е извършено на 06.03.2023 год. в обект по чл.206 от Закона за горите в гр. Казанлък, [жк], общ. Казанлък.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Казанлък въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената фактическа обстановка приема, че безспорно установено съхраняването на дървесина от страна търговското дружество. Приема, че не е налице безспорна установеност на административното нарушение, тъй като не е установено транспортирането на да е осъществено от служител на юридическото лице. Не било също така ясно, дали жалбоподателят е собственик на обекта по чл.206 от ЗГ, поради което приема, че не е безспорно установено авторството на нарушението, а оттам е неправилно е било санкционирано дружеството. Не било също така ясно от къде била добита дървесината, като за това кредитира показанията на св. Б., че имало информация, че в землището на с. Ръжена имало почистване на каналите. Дървесина, която е придобита извън горските територии се маркира от служители на съответната община, поради което намира, че така добитата дървесина не може да бъде предмет на нарушението по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. В съхраняваната от дружеството дървесина би могло да има примеси. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, предполага няколко изпълнителни деяния, едно от които е съхраняването на дървесина, несъпроводена с превозен билет. Превозцния билет съпровожда добитата дървесина при нейното транспортиране и се оставя в получателя й, за да се доказва законния й произход. Настоящия съдебен състав намира, че с оглед на събраните по делото доказателства, се налага извод за доказаност на обвинението и безспорна установеност на вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение.

В хода на развилото се съдебно производство в тежест на наказаното лице е да установи, че процесните два кубически метра дървесина – върба, са придружени с превозен билет. Това не е доказано. Представеният превозен билет от страна адв. Желев не може да се приеме за безрезервно, че се отнася до тези два куб. метра върба. В съдържанието на същия е отразена друг вид дървесина. Ето защо не може да се приеме, че се касае за същата дървесина от една страна, а от друга не може да се приеме категорично, че тази дървесина е добита при почистването на канали. Всъщност такива доказателства не са събрани от районния съд. Показанията на св. Б., не доказва това обстоятелство, а само слух, че е налице почистване на канали. Къде са обаче тези канали, дали в горска територия, дали в земеделска територия, не е ясно. Дори да е земеделска територия, то съдът е следвало да съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 от Закона за горите, съгласно която съобществата от дървесни и горски видове, разположени край водните обекти са гора. С оглед това се налага извода, че дървесината е добита от гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.7 от Закона за горите, но което е по-важно в случая, че тежестта да установи произхода е на онзи, който я притежава. По аргумент от чл.213 от Закона за горите, която норма забранява съхраняването на дървесина без контролна марка, без превозен билет и без документ за произход, се налага извода, че всеки който държи дървета е длъжен да докаже откъде се е снабдил с тях и така да отхвърли съществуването на материално правно основание за ангажиране на отговорността му по Закона за горите.Следователно дори и част от съхраняваната дървесина да е била добита по каналите, то е налице административно нарушение по Закона за горите.

Неправилно е прието от районния съд, че не е доказан произхода на съхраняваната дървесина. Това обстоятелство е ирелевантно за ангажиране на отговорността на дружеството. От където и да е добита дървесината, същата следва да бъде съпроводена със съответния билет. Дали този билет е издаден от служители на горското или на служители на общината е без значение. Същият следва да съпровожда дървесината, както при нейното транспортиране, така и при нейното съхранение. В конкретния случай ответника по касация е наказан за осъществяване на съхранение на дървесина без превозен билет, като отново ирелевантно е кой е осъществил транспорта. Това ще има значение, само ако изпълнителното деяние, за което е наказано дружеството се изразява в транспортиране, но не и когато е наказано за съхранение.

Основателно е касационното оплакване, че е неправилен извода на районният съд, че не е доказано, че ответника по касация е собственик на обект по чл.206 от ЗГ. При извършената проверка е съставен констативен протокол серия ИОО, №146496 от 06.03.2023 год., който представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, приложим по силата на чл.85 от ЗАНН. Съгласно, чл.179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. С оглед на така установената доказателствена тежест на официалния документ, както и от показанията на св. Б. и З., е безспорно установено, че на 06.03.2023 год. е извършена проверка на обект по чл.206 от ЗГ в гр. Казанлък и стопанисван от ответника по касация. Не са налице каквито и да и било други доказателства, на процесната дата лицето не е собственик на обект по чл.206 от ЗГ, или че не стопанисвал проверявания такъв на 06.03.2023 год., находящ се в гр. Казанлък, [жк]. Такива възражения не са вписани в АУАН, нито са депозирани писмени възражения срещу отразеното в този акт. Ето защо, изводът на районния съд, че не е доказано, че „В. про 17“ЕООД е собственик на обект по чл.206 от Закона за горите не съответства на събраните по делото доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова подлежи на отмяна. Доколкото не е необходимо събирането на нови доказателства, както и че е налице произнасяне по същество на спора, следва да се постанови решение по съществото на спора. Въз основа на събраните доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че „В. про17“ЕООД като е съхранявал на 06.03.2023 год. два кубически метра дървесина – върба, без същата да е съпроводена с превозен билет е осъществил от фактическа страна нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. Наказанието е наложено в предвидения от закона минимален размер и следва да се постанови решение за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски за касатора за двете инстанции, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да бъде осъден „В. про 17“ЕООД да заплати на РДГ Стара Загора сумата от 160.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за двете инстанции, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №297/20.12.2023 год., постановено по АНД №1115 по описа за 2023 год. на Районен съд Казанлък и вместо нето постановява.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №225/01.06.2023 год. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора

ОСЪЖДА „В. про 17“ЕООД, представлявано от управителя Х. В. В. да заплати на и със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [улица]да заплати на Регионална дирекция по горите Стара Загора сумата от 160.00 лв. разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.