Решение по дело №15/2023 на Административен съд - Стара Загора

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №52

                    17.03.2023 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:   

                                   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2. ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

                       

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на прокурора Георги Николов

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №15 по описа на съда за 2023 г.

           

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

 

С Решение №529 от 06.12.2022г., постановено по анд №2671/22г., РС Стара Загора потвърдил изцяло наказателно постановление НП № BG2022/3000-510 от 30.08.2022г. на Зам. Директор на ТД Митница - Пловдив, с което на Г.К.С. ***, ЕГН **********, били наложени административни санкции „глоба“ в размер на 1106 лева на осн. чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, а на осн. чл.124, ал.1 от с.з., било постановено отнемане в полза на държавата на общо 100 литра алкохолна течност,, както и осъдил Г.К.С. да заплати в полза на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно наказаният, който го обжалва изцяло и в срок, чрез процесуален представител, който счита, че съдебният акт бил неправилен и необоснован, незаконосъобразно и постановено при непълнота и негодност на доказателствата. Сочи, че актосъстовителят само се предоверил на предоставените му документи, без да бил свидетел на пряк на установеното в проверения обект. Разпитаните свидетели на жалбоподателя били точни, конкретни и последователни при разпита им и те можели да служат като единствено годно доказателство за липсата на нарушение от страна на наказания.

Приетите от съда фактически изводи, не били подкрепени с никакви доказателства, а съдебният акт почивал на писмените такива и недоказани в с.з. твърдения на административно-наказващия орган /АНО/. Размерът на наложената глоба бил неправилно изчислен, тъй като всеки гражданин имал право/ без да търгува и продава, да си произвежда    30 литра ракия /без акциз/, като моли алтернативно да се намали размерът на санкцията или да се приложат чл.27, ал.2 или чл.28 от ЗАНН.

На последно място се счита, че дори и да се държи акциз, то не можело да се отнеме стоката, защото акциз бил платен. Касаторът не разбрал какво дължал на държавата, глоба или акциз. Претендира разноски.

Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от адв. З., който пледира за отмяна на решението на РС. Заявява, че не претендира разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото становище, взема становище за неоснователност на касационната жалба по подробно посочени правни доводи.

Представителят на ОП Стара Загора изразява мнение за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на въззивното решение.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба се явява изцяло неоснователна.

                За да потвърди процесното НП, въззивният съд приел от фактическа страна, при извършена проверка на 24.11.2022г. в недвижим имот в местостта „ Гьоневеца“, общ. Стара Загора, обитаван от Г.С. били открити и иззети 100 литра алкохолна течност – ракия, разпределена в 11 бутилки, за която не бил представен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз. Тази обстановка, която описвал АНО в своите актове, Съдът възприел за доказана чрез писмените доказателства, събрани по делото, чрез показанията на актосъставителя и свидетелите, разпитани пред съда. Приел, че тази фактическа обстановка не се оспорвала от наказаното лице. С оглед на така установеното от фактическа страна, Съдът приел извод, че правилно органът приел извод за извършено нарушение на чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС и наложил глоба в размер на 1106 лева.

            Посочил, че данните по преписката и присъединеното досъдебно производство, сочели, че течността бил алкохол- ракия и дължимият за нея акциз бил 553 лева, съгласно служебна бележка № 32-253407/29.07.2022г. Според съда, това, че св. п. и св.И., сочели, че част от намерените количества ракия били техни, не променяли изводът, че именно наказаното лице /касаторът/ осъществил от обективна страна вмененото му нарушение по ЗАДС. Това било така, защото в случая изпълнителното деяние било  държане, т.е. упражняване на фактическа власт, като нямало значение дали държането е лично или за трето лице. Достатъчно и релевантно било установяването на упражнена фактическа власт върху предмета на нарушението. РС приел, че нарушението било извършено от нарушителя  при пряк умисъл, като заключил, че същият извършил от обективна и субективна страна същото. Въззивният съдебен състав посочил и, че наложеното наказание било правилно определено и нямало основания за неговото изменение, вкл. и липсвали предпоставки за приложение на превилегирования състав на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, както и правилно и на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС органът постановил и отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

            В заключение съдът посочил, че обстоятелството, че образуваното наказателно производство било прекратено, не изключвало възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност от дееца, както и приел, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения на производството по ЗАНН. При извод за неоснователност на жалбата и с оглед направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсулт, съдът определил такива в размер на 100 лева.

            Касационната инстанция изцяло споделя фактическите изводи на РС. Правилно и приел, че именно наказаното лице на посочената в НП дата и място държи около 100 литра алкохолна течност – ракия от посочените градуси на съдържание на алкохол в нея. Това не е било спорно пред него, нито е спорно и пред този съд. Правилно въззивният съд сочи, че за ангажиране административно-наказателната отговорност на дееца за нарушението по чл.126, ал.1 от ЗАДС и в частност за изпълнително деяние „държане“ на акцизна стока е достатъчно да се установи, че именно наказаният е лицето което фактически упражнява власт върху акцизната стока при проверката /като няма спор, че установената такава е именно акцизна, по см. на раздел първи, от глава втора на ЗАДС/. Фактът на държане на 100 литра алкохолна течност е безспорно установен пред съда, както от приетите без оспорване  писмени доказателства, така и от показанията на свидетелите, вкл. и тези на жалбоподателя.  При това положение /държане на акцизна стока/ държателят следва да представи, че за нея има издаден данъчен документ по този закон /ЗАДС/ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Такива не се представят нито пред органа, нито пред съда, поради което правилно РС извежда и правния извод, че е налице осъществяване от обективна страна на конкретното административно нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС и негов деец е именно настоящият касатор. 

Също правилен е и доводът на РС, че изцяло ирелевантно за отговорността на дееца е твърдяното обстоятелство, че част от държаното от него количество акцизна стока не е негова собственост и че било събирано в продължение на няколко години. Дори и това да е така, то то не изключва задължението, което се вменява на всеки, който държи такава стока, тя да се придружава от посочения в нормата документ, чрез който да се удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Нормата на чл.126 от ЗАДС е в сила още от 01.07.2005г.

            Доколкото така нареченото от касатора „благо на народа“, т.е. ракията, по силата на ЗАДС съставлява етилов алкохол /чл.9/, то тя има качеството на „акцизна стока“ и като такава е изцяло подвластна на регламента, който се установява в този закон по отношение на такъв вид стока. Въпросната акцизна стока не е сред предвидените като освободени от заплащане на акциз стоки, по арг. на чл.21, ал.1 и чл.22 от ЗАДС, поради което попада под приложното поле на чл.19, ал.1 от ЗАДС. В този смисъл при производството на такава се дължи съответно предвидения за нея акциз. Макар действително законодателят да е предвидил изрично възможността алкохолна напитка /ракия/ да бъде произвеждана и в малки обекти за дестилиране, които следва да са регистрирани, като съгласно чл. 46 от ППЗАДС допустимото максимално количество е до 30 литра годишно на семейство, то с оглед цитираните по-горе законодателни разпоредби следва да се посочи, че И ЗА ТЕЗИ ДО 30 ЛИТРА ДОМАШНО ПРОИЗВЕДЕН АЛКОХОЛ /по арг. на чл.19, ал.1/ законодателят е предвидил заплащане на съответен АКЦИЗ /т.е. косвен данък/. Акцизната ставка е определена за този вид акцизна стока в чл.31, ал.1, т.5-6 от ЗАДС и видно от т.6, за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране - 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Т.е., напълно правилно и законосъобразно органът е определил акциз и за въпросните 30 литра домашно произведено народно благо /ракия/, като пред РС не е налице оспорване на данните от приложената справка с рег. № 32-253407/29.07.2022г. При това положение изцяло правилно, обосновано и законосъобразно въззивният съд е извел своите правни изводи за осъществено от касатора от обективна и субективна страна на нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което същият следва да понесе предвидената административно-наказателна отговорност – налагане на административна санкция „глоба“ в двойния размер на дължимия се акциз, който при определен такъв от 553 лв. сочи на санкция от 1106 лева, каквато е и наложената с процесното НП. Правилно е определено и кумулативно предвиденото в закона отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението. Правилно е отнемането е на цялото установено като държано количество от дееца, защото, както вече се посочи за него също се дължи начисляване и заплащане на акциз, което се удостоверява по посочения документален начин, а това задължение не е изпълнено от конкретният нарушител, в качеството му на държател на 100 литра етилов алкохол /ракия/. 

            Въззивното решение е изцяло правилно и по отношение на него не е налице визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и като такова същото следва да се остави в законна сила.

            Ответникът по касация претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, като съдът намира, че такова следва да се определи в минималния размер по чл.27е от 80 лева, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и проявената процесуална активност от пълномощника на тази страна.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №529 от 06.12.2022г., постановено по анд №2671/22г., по описа на РС Стара Загора

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ 1.                                                                  2.