Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
08.01.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи
граждански състав
На седемнадесети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 4339 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищецът „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, гр. София твърди в исковата си
молба, че на 25.07.2019 г. му било връчено съобщение по ч.гр.д. № 5321/2018 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, с което били дадени указания да предяви
иск относно вземането си, тъй като заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. На 05.11.2016 г. С.Д.С.
кандидатствала онлайн за отпускане па потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД с
ЕИК *********. Процедурата започнала с попълване па заявление за отпускане на
кредит от разстояние на интернет
страницата на дружеството - www.credissimo.bg. В зададените полета в
заявлението длъжникът попълнил личните си данни. При подаване на заявлението
лицето посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит,
наименованието на кредитния продукт, при условията на който желаел да ползва
кредита, и желания начин за усвояване на сумата. На така подаденото заявление
бил даден индивидуален идентификационен № 757545. На посочения в заявлението
електронен адрес при сключване на договора за кредит с Кредисимо били изпратени
автоматично договор № 757545/05.11.2016 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи
условия и Стандартен европейски формуляр. Освен това, на сайта на дружеството
гореизброените документи били налични и преди сключване на договора между
клиента и Кредисимо, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания
кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. На ответника
бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението
към него, в които били посочени дължимите от него на суми — заявения размер на
главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на
погасяване. След запознаване с всички условия във връзка с кредита С.Д.С.
въвела самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора.“. С това свое действие ответникът заявил съгласието
си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел
III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ с извършване на
гореописаните действия заявлението се считало за подадено от кредитополучателя,
а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани. В резултат, между Кредисимо и С.Д.С.
на 05.11.2016 г. бил сключен във формата на електронен документ договор за
кредит № 757545 с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума —
28.02.2018 г. По смисъла на чл. 2, ал.1 от договора, неразделна част от него
представлявали СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо
погасителен план. Сключването на договора във формата на електронен документ
било обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на
действащото законодателство. При кандидатстването си за кредит от Кредисимо С.Д.С.
сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между нея
и Кредисимо договор, като осигуряла поръчителство от трето одобрено от
Кредисимо юридическо лице съгласно
Раздел II. Обезпечение, §20 от ОУ. Ищцовото дружество като поръчител се
съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
негови задължения по договора, за което кредитополучателят дължал
възнаграждение на поръчителя в размер на 90,61 лева на месец за периода на
действие па договора. На ответника бил предоставен за запознаване проект на
договор за предоставяне на поръчителство от ищцовото дружество, включително и
посочения по-горе размер на възнаграждение на поръчителя. Ответникът се
съгласил с предложените му условия иподписал договора за предоставяне па
поръчителство на 05.11.2016 г. чрез размяна па електронни волеизявления,
съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, като ответницата С. използвала индивидуално генерирания
петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочения от
нея мобилен номер за попълване и подписване на договора за предоставяне на
поръчителство на указаното за това място в хола на сключване на договора с
поръчителя. В резултат на така сключените договори, на 05.11.2016 г., между
Кредисимо и поръчителя бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължавал да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за
изпълнението на всички задължения на последния, които можели да възникнат по
договора. Ищецът уточнява, че клиентът можел да заплаща задълженията си към
поръчителя по начините, използвани за заплащане на задълженията си към
Кредисимо, но въпреки че Кредисимо можел да администрира плащанията от клиента
към поръчителя, плащанията за услугите и рискът на поръчителя не се извършвали в
полза на Кредисимо. Въз основа на така сключения договор Кредисимо изпълнил
своето задължение и предоставил на С.Д.С. заем в размер на 1378,31 лева
/главница/ при лихва и други условия, подробно уговорени в договора, Приложение
1 към него, СЕФ и ОУ. С предоставената заемна сума кредитополучателят погасил
задълженията си чрез рефинанс по предходен договор за кредит №
609603/08.02.2016 г., сключен с Кредисимо. Ответникът не изпълнил задълженията
си по сключените от него договори, като във връзка с погасяване на задължението
били постъпили следните плащания: 02.12.2016г. - 204.02 лв. / 2 дни просрочие/;
05.01.2017г. - 204.02 лв. / 5 дни просрочие/; 30.01.2017 г. - 204.02 лв. / -1
дни просрочие/; 30.03.2017г. - 235.00 лв. /30 дни просрочие/; 07.06.2017г. -
205.00 лв. / 68 дни просрочие/; 27.12.2018 г. - 100.00 лв. / 606 дни
просрочие/;17.01.2019г. - 100.00 лв. / 627 дни просрочие/; 19.02.2019г. -
100.00 лв. / 660 дни просрочие/; 04.04.2019г. - 150.00 лв. / 704 дни
просрочие/; 20.05.2019г. - 150.00 лв. / 750 дни просрочие/; 27.06.2019г. -
20.00 лв. / 788 дни просрочие/; 09.07.2019г. - 180.00 лв. / 800 дни просрочие/;
20.08.2019г. - 100.00 лв. /811 дни просрочие/. Счита, че така направените
частични плащания от страна на ответника само по себе си представлявали
признание за съществуването на валидно сключения процесен договор. Във връзка с
това неизпълнение на основното му договорно задължение лицето било търсено
многократно от Кредисимо с цел извън съдебно уреждане па отношенията
посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на
задълженията му по договора. В този смисъл Кредисимо с сторило административни
разноски в размер на 81,76 лева. Съгласно т.2.1. от раздел VIII „Права и
задължения па страните“ от ОУ, представляващи неразделна част от договора,
сторените по този ред разноски oт Кредисимо били за сметка на длъжника, респективно за
поръчителя. Предвид липсата на пълно и точно изпълнение на задълженията на С.Д.С.
по сключените от нея договор зя кредит и договор за предоставяне на
поръчителство и след полагане на усилия за събиране на дължимите суми
доброволно от ответника през целия период на просрочието, на 08.10.2018 година
Кредисимо изпратило искане за плащане до Ай Тръст, в качеството му на
поръчител, който отговарял солидарно с кредитополучателя за всички негови
задължения пред заемодателя, възникнали съгласно договора. За това
обстоятелство и съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на
поръчителство дружеството Ай Тръст изпратило уведомление до С., в което
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. В указания в
уведомлението срок С. не се свързала нито с поръчителя, нито с кредитора и на
12.10.2018 година ищцовото дружество Ай Тръст изпълнило задълженията си и
заплатило на Кредисимо всички дължими от длъжника суми, съгласно искането за
плащане, а именно: 1024,51 лева главница, 223,11 лева договорна лихва, 221,10
лева наказателна лихва и 81,76 лева за всички извършени административни
разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, като на
същата дата уведомило длъжника за така извършеното плащане и встъпване в
правата на кредитора от „Ай Тръст“ ЕООД, в това число и за дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 485,84
лева. Предвид заплащането на дълга на ответника от поръчителя към кредитора
Кредисимо и липсата на доброволно изпълнение от страна на С.Д.С. ищцовото
дружество било принудено да предприеме действия за събиране на дължимите му се
суми по съдебен ред и подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение но чл. 410 Г'ПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.
№ 5321/2018 г. по описа на Районен съд — Стара Загора. В тази връзка била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
било разпоредено длъжникът С.Д.С. да заплати на Ай Тръст следните суми: 1024,51
лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане; 223,11 лева — договорна лихва за периода
от 01.04.2017 г. до 28.02.2018 г.; 221,10 лева - наказателна лихва за периода
от 08.06.2017 г. до 03.10.2018 г., 81,76 лева - административни разноски и
485,84 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както
и 40,72 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В
хода на заповедното производство ищцовото дружество Ай Тръст осъществило
контакт с длъжника и на 07.08.2019 г. било сключено споразумение за доброволно
уреждане на отношенията между страните, с което длъжникът признал изцяло
процесното задължение към Ай Тръст по основание и размер и поел ангажимент за
погасяване на същото, както и бил декларирал, че не оспорва издаването на
изпълнителен лист в полза на Ай Тръст по ч.гр. д. № 5321/2018 г. по описа на
Районен съд — Стара Загора. С. се задължила да върне дължимите суми, подробно
описани в споразумението, съобразно договорения в него погасителен план. На
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в законоустановения едномесечен срок
ищецът предявява установителен иск срещу С.Д.С.. Моли съда да приеме за
установено по отношение на С.Д.С. съществуването на вземания в негова полза, за
които е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5321/2018 г. по описа на Районен съд — Стара Загора, за следните суми: 1024,51
лева — главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане; 223,11 лева - договорна лихва за периода
от 01.04.2017 г. до 28.02.2018 г.; 221,10 лева - наказателна лихва за периода
от 08.06.2017 г. до 03.10.2018 г., 81,76 лева — административни разноски и
485,84 лева — възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Моли
му бъдат присъдени и всички направени разноски в заповедното производство и в
настоящото производство.
Ответницата С.Д.С.
заявява, че признава предявения иск в молба от 05.12.2019 г.
В съдебно заседание на 17.12.2019 г. ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което
съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение
съобразно признанието.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска по чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се
разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде
постановено решение, с което предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено по отношение на
ответницата вземането на ищеца за сумата 2036,32 лева, от които 1024,51 лева
главница по договор за кредит №757545 от 05.11.2016г., 81,76 лева
административни разноски и 485,84 лева възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, с 223,11 лева договорна лихва от 01.04.2017г. до
28.02.2018г., с 221,10 лева наказателна лихва от 08.06.2017г. до 03.10.2018г. и законна лихва от 24.10.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
3069/26.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5321/2019 г. по описа на Старозагорския районен
съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца
направените разноски в заповедното производство в размер на 140,72 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото
производство - в размер на 90,73 лв., представляващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.С. *** съществуването на вземането на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ 146, бизнес център „България“, сграда А, ЕИК *********,
представлявано от Ива Шаламанова, сумата 2036,32 лева, от които 1024,51 лева главница по договор за кредит №757545
от 05.11.2016г., 81,76 лева административни разноски и 485,84 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, с 223,11 лева
договорна лихва от 01.04.2017г. до 28.02.2018г., с 221,10 лева наказателна
лихва от 08.06.2017г. до 03.10.2018г. и законна лихва от 24.10.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3069/26.10.2018
г. по ч.гр.д.№ 5321/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА С.Д.С. *** да заплати на „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ 146, бизнес център
„България“, сграда А, ЕИК *********, представлявано от Ива Шаламанова, сумата 140,72
лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 90,73 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: