РЕШЕНИЕ
№2303
гр. Пловдив, 15.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на девети февруари, през две хиляди и двадесет
и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Димитър Молев, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2836 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „Галатея 2016“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. Раковски, против Областна дирекция по безопасност
на храните /ОДБХ/ - Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане
на ответната страна да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - Заповед №
269/05.06.2020 г. на Директора на ОДБХ Пловдив, с която на „Галатея 2016“ ЕООД
е било отказано изплащането на обезщетение за смъртта на 14 550 броя
патици - мюлари в животновъден обект с рег. № 415В-0439, претендирано със
Заявление вх. № 861/24.02.2020 г., подадено от Д. Б. Г.., като управител на
„Галатея 2016“ ЕООД гр. Раковски. Имуществените вреди се претендират в размер
на 37 132,56 лв., като същите са оразмерени със стойността на законната лихва
върху сумата от 163 606,50 лева, съставляваща определеното с Акт за
обезщетение на умрели/убити животни от 30.08.2022 г. на Директор на ОДБХ
Пловдив обезщетение по заявлението от 24.02.2020 г., изчислена за периода
05.06.2020 г. - датата на издаване на незаконосъобразната Заповед № 269 на
Директор ОДБХ Пловдив до 30.08.2022 г. – датата на издаване на Акт за
обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински
произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар. Претендира се и
законна лихва върху исканото обезщетение за имуществени вреди, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Прави се
искане за присъждане на разноските по делото.
Ищецът се
представлява в съдебно заседание от пълномощника му адв. П., който моли за
уважаване на основната и акцесорната искова претенции, като доказани по
основание и размер, като претендира и разноски по делото по представен списък
за платената държавна такса и адвокатско възнаграждение. Представени са писмени
бележки със становище по същество.
Ответникът по иска, ОДБХ - Пловдив, не е депозирал отговор по исковата
молба, нито е изпратил представител в съдебно заседание за вземане становище по
съществото на делото.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за основателност на иска и моли за уважаването на претенцията в
пълния претендиран размер.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение
за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от
незаконосъобразен административен акт – Заповед № 269/05.06.2020 г. на Директор
на ОДБХ - Пловдив. Основание
за допустимост на иска по чл.204 от АПК е наличието на отменен по надлежния ред
административен акт, което в случая е налице, видно от приложеното в цялост
административно дело № 1896/2020 г. на Административен съд Пловдив, чийто
предмет е било обжалването на въпросната заповед, от която се претендират вреди. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат
да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на
чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.
В случая ответникът е Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, а
тези дирекции, съгласно чл.7, вр. с чл.4, ал.1, т.2 от ЗБАБХ са юридически лица.
Поради това и доколкото се твърди незаконосъобразно бездействие на Директора на
ОДБХ Пловдив, която е самостоятелно юридическо лице, правилно искът е насочен
срещу посочения ответник.
По същество основната искова претенция за обезщетение се явява и основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че към 2020 г. дружеството-жалбоподател било собственик на регистриран
животновъден обект за отглеждане на патици - мюлари в гр. Раковски. По повод на
установено инфекциозно заболяване по птиците в животновъдния обект, със заповед
на Директора на ОДБХ - Пловдив било разпоредено принудителното убиване по
хуманен начин на птиците и обезвреждането им, като в тази връзка и на
18.02.2020 г. било извършено унищожаване и загробване на унищожени и умрели
общо 14550 птици, за което били съставени съответни протоколи. На 24.02.2020 г.
от управителя на дружеството до Директора на ОДБХ- Пловдив било подадено
заявление, на което бил поставен входящ № 861/24.02.2020 г., за изплащане на
обезщетение за принудително убити/унищожени птици- патици -мюлари от
животновъдния обект на „Галатея 2016“ ЕООД на основание чл.147, ал.1 от ЗВМД.
По представеното заявление Директорът на ОДБХ –Пловдив се произнесъл със
Заповед № 269/05.06.2020 г., с която отказал на „Галатея 2016“ ЕООД гр. Раковски изплащане на обезщетение за
14550 броя патици - мюлари в животновъдния обект на дружеството. Последното
обжалвало заповедта пред Административен съд - Пловдив, като в тази връзка било
образувано адм. дело № 1896/2020 г. По същото с Решение № 1295/23.06.2021 г.
съдът отменил обжалваната заповед за отказ от изплащане на обезщетение, като върнал
преписката на Директора на ОДБХ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението с
вх. № 861/24.02.2020 г. за изплащане обезщетение за смъртта на 14 4550 патици -
мюлари в животновъдния обект на ищеца, при съобразяване на дадените от съда
указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението на Административен съд -
Пловдив било обжалвано от Директора на ОДБХ – Пловдив пред Върховния
административен съд. По касационната жалба било образувано адм. дело №
9694/2021 г. по описа на ВАС, по което с окончателно Решение № 2582/21.03.2022 г.
съдът оставил в сила решението на административния съд за отмяна на заповедта
от 05.06.2020 г. на Директора ОДБХ - Пловдив. На 30.08.2022 г., в изпълнение на
съдебното решение, с което преписката била върната на Директор ОДБХ Пловдив за
ново произнасяне по заявлението от управителя на дружеството-ищец, бил издаден
Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от
животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар на
Директор на ОДБХ - Пловдив, с който акт на дружеството – ищец за унищожените
патици - мюлари било определено обезщетение от 163 606,50 лева на основание
чл.148 от ЗВМД. Сумата на обезщетението била наредена по сметката на
дружеството-ищец от ОДБХ- Пловдив на 11.10.2022 г.
Така
установеното от фактическа страна съдът намери изцяло въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, като спор по фактите и не е бил формиран от
страните.
При тези фактически установявания, от правна страна съдът намери следното: За
да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са
налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена
вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, претендираното обезщетение за
имуществени вреди е от незаконосъобразен административен акт. За да е налице
основание за обезщетяване на вреда от незаконосъобразен акт е нужно същият да е
отменен по предвидения за това ред, като отмяната е както процесуална предпоставка
за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК, така и условие за възникване на
материалното правоотношение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай
категорично се установява, че въпросната незаконосъобразна Заповед № 269/05.06.2020
г. на Директор на ОДБХ - Пловдив, на която се позовава ищецът, е била отменена
по предвидения за това съдебен ред с Решение на Административен съд Пловдив по
адм. дело № 1896/2020 г., в сила от 21.03.2022 г. Дружеството-ищец претендира
да са му причинени имуществени вреди от въпросната заповед, изразили се във фактически
забавено определяне на дължимото му се обезщетение по чл.148 от ЗВМД, което е
станало извън сроковете по този специален закон и е лишило дружеството-ищец от
възможността му да се ползва от средствата по обезщетението своевременно. Сочи
се, че е налице причинно-следствена връзка между отменената заповед и
претендираната вреда, тъй като именно издаването на незаконосъобразния
административен акт е станало причина ищецът да не получи в законоустановените
срокове дължимото обезщетение в размер на 163 606,50 лева. На практика
съдът е сезиран с искане за обезщетяване на пропусната полза, доколкото е
налице твърдение за невъзможност ищцовото дружество да се ползва своевременно
от средствата, които са му били дължими по закон, като вредата именно поради
това и се равнява на размера на законната лихва върху непредоставената
своевременно дължима сума на обезщетението по ЗВМД за умрели и убити птици, причина
за което е издадения незаконосъобразен акт за отказ от предоставяне на
въпросното обезщетение. Според съда, в случая действително е налице настъпила
вреда именно като следствие на издадената незаконосъобразна заповед от
05.06.2020 г. за отказ от предоставяне на обезщетение за унищожените патици от
обекта на дружеството-ищец, доколкото, ако компетентният да разреши изплащането
на обезщетение по чл.147 от ЗВМД орган бе действал законосъобразно и бе уважил
заявлението на ищовото дружество още първоначално, а не бе издал
незаконосъобразен отказ за определяне на обезщетение, то дружеството нямаше да
е лишено в рамките на такъв продължителен период от време от възможността да се
ползва от определеното му обезщетение. При това положение и съдът намира, че е
налице и изискуемата от закона пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между незаконосъобразната заповед и твърдяната от ищеца вреда, изразила
се в пропуснатата за дружеството-ищец полза - пропускане на възможността му да
се ползва от сумата на обезщетението, както за целия период на действие на
незаконосъобразната заповед, така, включително и за времето до издаването на
последващия законосъобразен акт за неговото определяне. Посоченото е така,
доколкото, на практика с решението на административния съд, с което е отменена
заповедта за отказ от определяне на обезщетение за мъртвите птици, въпросът за
определянето на обезщетението не е бил решен по същество. Поради това и
независимо, че самата отмяна на незаконните
актове от съда, която е последвала издаването им, е вид форма на поправяне на
понесените от актовете вреди, то в случая, предвид начина, по който се е
произнесъл съдът, е налице малко по-различна хипотеза. В тази насока, следва да
се има предвид, че и според ВАС /Решение № 16033 от
30.12.2020 г. по адм. д. № 6814/2019 г./ „отмяната на един от издадените в хода на производството
административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този
момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за
вреди. Претендираните от лицето право или законен интерес се признават или
отричат със съответните правни последици с влизане в сила на административния
акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това в подобни случаи
искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след
окончателното приключване на административното производство, ако реално има
настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради
постановените при разглеждането на преписката незаконни актове.“ В случая
административното производство по заявлението на дружеството-ищец от 24.02.2020
г. на практика е окончателно приключило едва с издадения акт за определяне на
обезщетение, с който му е било признато правото на такова и същото е определено
в съответен размер. Затова и до издаването на този акт, на практика дружеството
е търпяло неблагоприятните имуществени последици от издадената преди това
незаконосъобразна заповед за отказ от определяне на обезщетение, доколкото е
било налице отложено във времето решаване на въпроса по неговото заявление.
Незаконосъобразната заповед е издадена при изпълнение на административна
дейност на длъжностно лице при ответника, като се има предвид, че същата е
издадена в нарочно административно производство, предвидено в ЗВМД. При това
положение и според съда са налице всички изискуеми обстоятелства от фактическия
състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.
Правилно ищецът е оразмерил претендираната
вреда от незаконосъобразната заповед именно като стойността на законната лихва
върху определената му сума на обезщетението от момента на издаване на
незаконосъобразния акт до момента на приключване на производството с издаването
на благоприятния за дружеството –ищец акт за определяне на обезщетение. В случая се претендират вреди от забавено/отложено определяне на дължимо
обезщетение, което е пряка последица от издаването на отменения впоследствие
като незаконосъобразен отказ от определяне на обезщетението с процесната
заповед на Директор ОДБХ –Пловдив.
Размерът на претендираната от ищеца вреда, изчислен въз основа размера
на обезщетението, което в крайна сметка му е било определено от Директора на
ОДБХ - Пловдив, се установява категорично от приложената разпечатка от
електронен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва, което
доказателство не е оспорено от ответната страна. Така е видно, че размерът на
законната лихва върху размера на определеното на ищеца обезщетение по чл.148 от
ЗВМД за умрелите птици от животновъдния му обект -163 606,50 лева, за периода
от датата на издаване на незаконосъобразната заповед за отказ 05.06.2020 г. до
датата на издаване на акта за определяне на исканото обезщетение - 30.08.2022 г.,
възлиза на 37 132,56 лева, какъвто е именно и
размерът на претендираното от ищеца обезщетение с исковата му молба.
Поради това и искът ще следва да се уважи до пълния му предявен размер, както
като основателен, така и като доказан.
Не се установява от
доказателствата по делото нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са
основание за отхвърляне на иска, или намаляване размера на присъденото
обезщетение.
От изложеното следва, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в посочения размер от 37 132,56 лева,
произтекли от незаконосъобразната Заповед № 269/05.06.2020 г., издадена от
Директор ОДБХ - Пловдив при изпълнение на административната му дейност.
Настоящият
състав намира за основателно и направеното акцесорно искане, което принципно
следва съдбата на основното, за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, което ще се присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният
момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, а при нищожните – моментът на издаването им. В случая законна лихва се
иска от момента на депозиране на исковата молба в съда, който следва момента на
влизане в сила на решението за отмяна на процесната заповед, поради което и
няма пречка и следва това искане да се уважи така, както е заявено, като от 02.11.2022
г. се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението от 37 132,56 лева.
Следва тук да се има предвид и че не се касае до присъждане на лихва върху
лихва, доколкото се присъжда законна лихва върху размер на обезщетение, който
единствено е съизмерѐн с дължимата при забава законна лихва.
С оглед изхода на делото, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото
производство разноски за държавна такса от 25 лева, внесена за образуване на
настоящото дело, както и разноски за един адвокат. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение за адвокат от 4 440
лева, платимо по банков път, както и фактура и преводно нареждане за изплащане
сумата в полза на адвокатско дружество, с което е бил сключен договора. Не е
налице възражение от ответната страна за прекомерност на възнаграждението,
поради което и ще следва да се осъди ответника да го заплати на ищеца в цялост.
По
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив,
бул.“Марица“ № 86, да заплати на „Галатея 2016“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. Раковски, ул. „Гагарин“ ***, сумата от 37 132,56 лв. / тридесет и седем хиляди, сто тридесет и
два лева и петдесет и шест стотинки/, съставляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Заповед №
269/05.06.2020 г. на Директора на ОДБХ - Пловдив, ведно със законната лихва
върху сумата на обезщетението, считано от 02.11.2022 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив, бул.“Марица“ № 86,
да заплати на „Галатея 2016“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. Раковски, ул. „Гагарин“ ***, сумата
от 25 лв. /двадесет и пет лева/, разноски за държавна такса и сумата от 4 440 лв. /четири хиляди
четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направените от
дружеството-ищец разноски за адвокатско възнаграждение по делото за един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: