Р Е Ш Е Н И Е
№ 260145 10.05.2021 год. гр.С.З. В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VI-ти Граждански състав
на
пети април две хиляди двадесет и първа година
в
публично съдебно заседание, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар:
Павлина Георгиева
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско
дело №80 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е на основание чл.49 от ЗЗД
във връзка с чл.45 и чл.52-53 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищцата Е.Д.Б.,
ЕГН:********** *** против “БИАД-С” ООД ,ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Шар планина” №75 и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “Александър Стамболийски” №14
в качеството им на съдружници в ДЗЗД КРАСИВА БЪЛГАРИЯ С.З.с адрес: гр. Бургас,
бул. “Демокрация” №7, център ОРИОН, ет.2, офис 1 и против ответника Община
Стара Загора, представлявана от кмета на общината Живко Веселинов Т.,*** Симеон
Велики №107 с цена на иска: 50 000 лв.- неимуществени вреди.
Правното основание на иска е въз основа на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Ищцата
твърди,че на 04.04.2019г. около 16:00 часа прибирайки се от работа, минавала по
северния тротоар на ***(посока запад-изток между ******) и малко преди *** на
тротоара имало стълбище,на което се е извършвало строителни-ремонтни работи. В
резултат на тях били направени отвори по дължина, с дълбочина колкото едно
стъпало и върху тях били поставени неукрепени кофражни платна. При стъпване
върху едно от тези платна, същото се е разместило и кракът й попаднал в отвора
по дължина. В резултат на това загубила равновесие и паднала по стълбите на долното ниво на
тротоара. Изпитала изключително силна болка и установила,че не може да движи
двете си ръце. На строителната площадка липсвали каквито и да било информационни
табели и указателни знаци за извършвания ремонт. Била откарана в УМБАЛ Проф.
Д-р Стоян Киркович където й установили травматичен оток, деформация и патологична
подвижност на двете предмишници, проксимално от двете гривнени стави и фрактури
в дисталните части на двете лъчеви кости. Извършена й била оперативна
интервенция, изразяваща се в закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация, радиус и улна както и репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация.
След извършване на манипулациите, двете
й ръце били имобилизирани-дясната ръка в
продължение на 50 дни, а лявата в продължение на 32 дни след което била
подложена на болезнена и тежка рехабилитация, която продължава и до настоящия
момент. Пострадалата преживяла тежки болки и страдания в резултат на
увреждането и за нея полагали грижи
дъщеря й и съпругът й. Към настоящия момент пострадалата е в отпуск по
болест,тъй като не може да си служи пълноценно с ръцете си и да изпълнява
служебните си задължения. Ето защо смята, че вредата,която е настъпила се
изразява в претърпени болки и страдания от фрактурите на двете й ръце,които са
настъпили в резултат на противоправни действия от страна на работниците и
служителите на строителя,т.к е липсвало
адекватно обезопасяване на строителната площадка. Твърди, че е налице основание
за ангажиране на отговорност на
ответниците.
Моли да бъдат призовани на съд, и след като се убеди съда в
основателността на претенцията й, да постанови съдебно решение, с което да
осъди солидарно “БИАД-С” ОДД и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД в качеството им на съдружници
в ДЗЗД КРАСИВА БЪЛГАРИЯ С.З.и Община- С.З.да й заплатят сумата от 50 000
лв.- представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
противоправни действия от тяхна страна, ведно със законна лихва от датата на увреждането 04.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Моли
да се назначи строително-техническа експертиза,по която вещото лице да даде
заключение относно въпросите, посочени в исковата молба. Също така моли за
назначаване на медицинска експертиза, която да удостовери характера на
увреждането и необходимия период за възстановяване. Прави искане да бъдат
допуснати в качество на свидетели-трима лица, с които ще се установят твърдените
от нея факти и обстоятелства за претърпените болки и страдания.
В законния едномесечен срок по чл.131,ал.1 от ГПК има постъпил писмен
отговор на Исковата молба от ответникa Община-Стара
Загора, представлявана от кмета на общината Живко Веселинов Т., с който се счита,
че исковата претенция е недопустима по отношение на другите ответници и за ищцата липсва правен интерес да ги определя
като такива. Сочи, че Общината е собственик на вещта и тя носи отговорност за
причинените от нея вреди. Оспорва изцяло иска по основание и размер и твърди, че
не е доказан механизмът на непозволеното увреждане. Според твърденията му,
ищцата е била наясно, че стълбището се ремонтира и съответно кофражните платна
били неукрепени, но въпреки това тя е преминала стъпвайки върху платното.
Същата е могла да премине встрани от тях, а не върху тях. Твърди, че е
допуснала груба небрежност като е решила
да премине през кофражното платно, съзнавайки че е възможно настъпването на
вредоносен резултат. Освен това тя била запозната с извършваните правомерно
ремонтни дейности в централната част на града и не е налице противоправно
поведение от страна на Общината, а напротив извършила е задълженията си като
собственик за дейностите по ремонтиране и поддържане на общинската собственост.
С оглед на твърденията си, счита че не са налице основания за ангажиране на
деликтна отговорност по отношение на нея. Моли настоящия въззивен състав да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана по размер и да бъде
осъден ищецът да й заплати направените по делото разноски. Прави искане за
допускане и разпитване на свидетели по делото.
В указания едномесечен срок е постъпил отговор и от “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “Александър
Стамболийски” №14 чрез пълномощника-адвокат З., чрез който се счита иска за
допустим, но недоказан и неоснователен. Излага обстойни доводи в подкрепа на
твърдяното. Не оспорва твърденията на ищцата, че към датата на злополуката в
пешеходната зона на ***действително били извършвани ремонтни дейности, но
оспорва мястото на инцидента, което е посочено в исковата молба както и, че
липсва механизмът на настъпването му. Счита че , мястото което сочи ищцата е
било забранено за преминаване от пешеходци към онзи момент. Имало е поставени
временни метални ограждения, които са забранявали преминаването на пешеходци, но
въпреки това ищцата неправомерно е преминала. Не ставало ясно защо се е
наложило изобщо да стъпва върху кофражните платна, при положение, че е можело
свободно да премине без да стъпва върху тях. От самото начало при движение на
булеварда е станало ясно, че трябва да
прояви внимание тъй като се е движила по строителна площадка, за което
обстоятелство е налице строително разрешение. Оспорва твърдението наведено в
молбата, че липсвали каквито и да било информационни табели и указателни знаци
за извършения ремонт. Строителният обект бил надлежно ограден,обезопасен и
обозначен с необходимите предпазни съоръжения. Също така били направени
множество ежедневни проверки за безопасност, както от техниците така и от
контролните органи. Видно от Седмичен отчет по вид работа, който е предоставен
като доказателство се установило, че към датата на инцидента, строителят е
работил по четвърти участък: 1.Монтаж на гранит- тротоар ляво и дясно. Целият
северен тротоар на ***където ищцата е преминала в посока запад на изток е
представлявал строителна площадка, поради което било необходимо обезопасяване
чрез поставени временни метални оградни платна с размери от около 3.00м. на
ширина и височина от 2.00 м., които са забранявали достъпа в този участък.
Разрешен за преминаване бил само южният тротоар на ***и още един коридор с
ширина от около 3-4 метра, находящ се на северния тротоар, който осигурявал
достъпа на клиентите до търговските обекти в търговски център “Електродом”. Ищцата
не е трябвало да преминава през това място, тъй като свободният достъп бил
забранен за пешеходци. След като била установила,че достъпът не е разрешен е
следвало да бъде по-внимателна и изобщо не е трябвало
да преминава през този участък. Вредата, изразяваща се в болките и страданията
от фрактурите на горните крайници не били настъпили в резултат от противоправни
действия от страна на работниците и строителя, тъй като строителната площадка
била адекватно обезопасена. Намира, че исковата претенция е прекомерно завишена
по размер съобразно икономическата обстановка в страната. Съобразявайки
съдебната практика и степента на увреждането би следвало за претърпените от нея
неимуществени вреди да бъде присъдено обезщетение в размер на 3 000 лв.,което
би било справедливо и съобразено с настоящия случай. Липсвали доказателства,които
да сочат как е протекло лечението на пострадалата. Тя била виновна, че все ще
не се е възстановила от получените травми, което се дължало на нейното
поведение. С оглед на изложеното моли да се постанови съдебен акт, с който да
се отхвърли изцяло предявените искове от ищцата, а при условия на евентуалност да
се отхвърлят по отношение на ответниците “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД и “БИАД-С” ООД
в качеството им на съдружници в ДЗЗД КРАСИВА БЪЛГАРИЯ С.З.и ответника Община С.З.над
сумата от 3000лв. до размера на сумата от 50000 лв. и да бъдат осъдени да заплатят
обезщетение за претърпени от ищцата
болки и страдания от непозволено увреждане в размер на 3000 лв., ведно със
законна лихва от датата на увреждането-04.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира присъждане на
разноски в настоящото съдебно производство и моли да се допуснат до разпит
двама свидетели при режим на довеждане, които
ще установят различни обстоятелства относно обезопасяването на
строителния обект.
Правото да се подаде писмен отговор на
Исковата молба съобразно разпоредбата на чл.131,ал.1 от ГПК е реализирано в
законоустановения едномесечен срок и от ответника “БИАД-С”ОДД, който оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Исковата молба била
нередовна,т.к не бил ясен и конкретизиран петитума, а твърденията били неясни и
противоречиви по отношение на мястото и точния механизъм на настъпване на
инцидента. Искът също бил недоказан по
размер и основание, т.к претенцията в частта по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху главницата не била конкретизирана. От представените
доказателства не било установено,че инцидентът е настъпил именно на въпросното стълбище
с посочената локация и вредите, които са настъпили нямало данни да са пряка и
непосредствена последица от противоправни действия от страна на работници/служители
на съответните изпълнители по договора. А точно обратното, всички необходими
действия за обезопасяване на строителния обект били предприети като обектът бил
надлежно ограден и обозначен. Относно претендираната стойност за размера на
предявения иск бил посочен напълно произволно и липсвали данни за проведеното
от ищцата лечение, както и за проведена рехабилитация. Състоянието й не налагало
необходимост от постоянна грижа от двама души , тъй като същата е способна да упражнява трудова
дейност. Ако се приеме,фактът,че действително е настъпил инцидент при описаните
обстоятелства, то било налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД
като следва да се отчете ,че конкретни действия на ищцата са допринесли за
твърдяната вреда. Тя не положила дължимата грижа и не е проявила нужното
внимание за подсигуряване на собствената си безопасност, като е преминала
неправомерно през строителната площадка и не е съобразила поставените огради и
предупредителни знаци. Поведението в голяма степен й е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат. С оглед на това следвало да се намали
обезщетението, ако такова бъде присъдено, т.к пострадалият е допринесъл за
тяхното настъпване, което било от значение за определяне наличието и степента
на съпричиняване, а в съответния казус безспорно било налице такова. Размерът
на обезщетението се определя от съда по справедливост и “справедливостта” не
било абстрактно понятие и при присъждането му следвало да се отчитат всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания. В съответния казус присъждането на пълния
размер на претендираната сума бил несъответстващ с фактите и обстоятелствата по
делото и с изискванията за справедливост. Относно задължението за законна лихва
било акцесорно задължение и съществувало само, ако е налице главно парично
задължение. В случая липсвало такова и
претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната сума била
неоснователна. От изложеното становище моли за отхвърляне в пълен размер на предявените
искове както и за отхвърляне на искането
за присъждане на разноски в полза на ищеца. Претендира за направените по делото
разноски.
След
като се запозна с направените в Исковата молба претенции,със становищата на всяка
една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите
по казуса материално-правни и процесуални норми, Окръжен съд-С.З.счита за
изяснено и доказано следното:
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото се установява от
представените и приети като доказателства, че така предявеният иск се явява
родово и местно подсъден на настоящия Окръжен съд- гр. Стара Загора. Същият е
процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в
настоящото гражданско съдопроизводство относно неговата материална
основателност.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Безспорно се установи по делото, че на датата
на 04.04.2019 год. в гр. С.З.на ***посока запад-изток, между ******, ищцата е
пострадала при стъпване в отвор на стълбище, с дълбочина колкото едно стъпало
върху което е имало кофражни платна в следствие на извършвани
строително-ремонтни дейности. В резултат на стъпването кракът й пропаднал в
отвора и тя загубила равновесие и паднала по очи по стълбите като цялата й
тежест се поела от двете ръце. В
следствие на удара е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване
на двете й ръце над китките и ударила главата си. Била откарана по спешност в дежурната
травмотология УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович и на 04.04.2019г. постъпила в
болницата. Там била прегледана от специалист ортопед травмотолог, след което са
установени и доказани фрактурите в дисталните части на двете лъчеви кости и травматичен
оток, деформация и патологична подвижност на двете предмишници. Счупването на
ръцете е съпроводено с остра, силна и
пронизваща болка. Фрактурата прави неефикасни движенията на мускулите, прави
човека безпомощен при опита да движи ръцете си и да прави свободни движения.
Тези характеристики на болката е изпитала и ищцата в острия момент на падането
и счупването. След постъпването си в болницата , ищцата е претърпяла оперативна
интервенция под локална анестезия. Извършено е закрито наместване на
фрактура-вътрешна фиксация, радиус и улна. Под местна анестезия е направена
репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация на фрактурите в дисталните части
на двете лъчеви кости. Състоянието на пациентката било стабилизирано в
следствие на извършената оперативна интервенция. Ищцата е изписана от
отделението по ортопедия и травмотология на 05.04.2019г. с препоръка да носи
имобилизациите на двете гривнени стави за срок от 35 дни и да спазва
указанията, дадени от лекуващия лекар. Е.Б. не можела да извършва ежедневни
действия, свързани с хранене, хигиена,обличане,тоалет и други като е била
обслужвана от своя съпруг и своята дъщеря. Бил необходим дълъг период за
възстановяване като лечението било трудно и продължително, осъществяващо се
чрез активни и постепенно увеличаващи се разнообразни движения. Фактът, че
преди инцидента ищцата е била енергична, дейна, работоспособна,грижела се сама
за себе си, а след увреждането не е можела да извършва елементарни действия,
свързани с ежедневието й, създава чувство за несигурност, на отчаяние, на непълноценност
в живота,преживявайки тежки болки и страдания. Макар по-нататък болката да има бавно затихващ
характер, тя се усилва при опита за движение. След направени контролни рентгенографии
се е установило вторично разместване в гипсовите превръзки, което наложило
повторно наместване и гипс за 30 дни. След свалянето на гипсовите имобилизации
на двете ръце, лицето е започнало рехабилитация и физиотерапевтично лечение. В
резултат на травмата тя е получила и допълнително усложнение-синдром на Зудек,
изразяващ се в разстройство на вазомоторните функции на вегетативната нервна
система, обхващащ меките тъкани и водещ до мускулна и кожна атрофия. От
представената медицинска документация е видно, че лицето e било нетрудоспособно за доста продължителен период от време- т.е в болнични
/видно от съд-медицинската експертиза/. Заболяването има три стадия и съгласно първоначалната
съдебно медицинска експертизата, възстановителният срок при първия стадий е
най-малко 2 месеца при правилно лечение, а при втория възстановяването е около 5-6 месеца, а при
третия почти година и повече. В следствие на всичко това не може да се очаква
пълно и трайно възстановяване на функциите на двете ръце, най-вече движенията в
китките. В случая възстановяването е продължило 8 месеца. Следователно в
резултат на инцидента ищцата освен описаното травматично увреждане-счупване на ръцете
е претърпяла и допълнително усложнение-така
нареченият синдром на Зудек. И към настоящия момент въпреки проведените възстановителни
и рехабилитационни процедури, приеманите медикаменти и спазваните указания от
лекуващия лекар, ищцата все още не може да си служи пълноценно с двете си ръце
и не може да изпълнява служебните си задължения, поради което е в отпуск по
болест.
Причинените й
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на бездействието от страна на
“БИАД-С” ООД и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД в качеството им на съдружници в ДЗЗД “КРАСИВА
БЪЛГАРИЯ СТАРА ЗАГОРА” и бездействието на Община С.З.е пряка причинно-следствена
връзка от техните неправомерните действия,
поради които ищцата е претърпяла съответните вреди. По делото безспорно
и несъмнено се установи, че ищцата е претърпяла описаните телесни увреждания в
резултат на противоправното и виновно бездействие на ответниците, изразяващо
се в липса на адекватно обезопасяване на
строителна площадка по повод изпълнение на строително-монтажни работи. От
предоставения договор с №1444/25.07.2017г. се установява, че между Община С.З.в
качеството си на възложител и ДЗЗД “КРАСИВА СРАРА ЗАГОРА”, наричана изпълнител
е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет на договора
извършване на Реконструкция, благоустрояване и подобряване на физическа среда
на площадното пространство около Община Стара Загора-УПИ №II 3560, кв.1004 по плана на гр.С.З.и Реконструкция,благоустрояване
и подобряване на физическата среда на пешеходната зона по ***от ***. Това доказва, че в деня на
инцидента се осъществявали строително-ремонтни дейности в града. Фактът се
установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице,
който твърди, че инцидентът е станал по време на строителния процес. Констатирано
е , че към момента на злополуката под най-долното стъпало е имало надлъжен
канал с ширина около 30 см. и дълбочина около 10-12 см. и е успореден на
готовите стъпала. Също така каналът бил покрит с кофражни платна. Въпреки, че
върху северния край на въпросния канал нямало предпазни пана и преминаващите
могли да преминат необезпокоявано,това не е решение ,т.к е необходимо поставяне
на необходими указателни табели, оградни мрежи и други знаци, които да
информират пешеходците за извършвания ремонт. Следователно няма как ответниците
да черпят каквито й да било права от собственото си виновно и противоправно
поведение, а именно несигнализиране със съответни знаци и табели площадките, на
които се извършват строително-ремонтни дейности. Налице е и пряката причинно-
следствена връзка между виновното им противоправно бездействие и настъпилото
травматично увреждане.
От показанията
на свидетелите-Т.Б., М.Т. и Т.Б. се установи, че освен чисто физически болки,
ищцата е претърпяла стрес от увреждането, била е много уплашена, преживяла е
състояние на безпомощност и пълната зависимост от трети лица. Тази безпомощност
и стрес са възникнали още в момента на увреждането, като ищцата не е могла да
движи ръцете си, продължило през целия период на възстановяването. Тя не е
могла да се грижи за хигиената си, не е могла да отвори дори бутилка минерална вода и до тоалетна не е могла да
ходи сама. За всички елементарни нужди й помагали съпругът й и дъщеря й. Била
обслужвана от тях месеци наред. Била абсолютно неподвижна и първите месеци дори
не е могла да си пие лекарствата сама. Възстановителният период бил много дълъг
и дори след махане на гипса, тя не е могла да се грижи сама за себе си. На
мястото на инцидента е имало хора, които са помогнали на пострадалата. За да се
стигне до инцидента става ясно , че мястото не е било нормално и надлежно обезопасено
за пешеходците, а относно поставените платна не са били здраво и трайно
закрепени. Липсвали и табелите за обозначение в съответната зона. Изкопаният
канал не бил запълнен, а само покрит с кофражни дъски, които били неподходящи
за извършване на строителни дейности и липсвали металните ограждения. Изкопът
на първата стълба бил по цялото протежение на стълбата и не бил обезопасен.
Дълбочината му бил около 30 см.,а ширината може би повече от една педя. През
времето докато ищцата е била с гипс и дори след снемането му, тя не може да
ползва ръцете си.
Това което
съдът следва задължително да отбележи в случая, е че отговорните лица съгласно
разпоредбата на чл.161 от ЗУТ е Община С.З.в качеството си на възложител и
съгласно чл.163, ал.1 от ЗУТ и съдружниците на ДЗЗД Красива България –
Стара Загора, а именно ответниците “БИАД-С” ООД и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД също
следва да понесат отговорността си в качеството си на строители-изпълнители по
договора. Съответно те са тези, които осигуряват необходимите мерки за опазването
живота и здравето на хората, които преминават или намиращите се в опасната зона
на извършваните строително-ремонтни дейности. Безспорно се установява, че за
участие в процедурата по обществена поръчка “БИАД-С” ООД и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД са сключили договора за гражданско дружество. Дружеството,образувано по
този ред представлява обединение на две или повече лица. То е неперсонифициран
правен субект и не е юридическо лице. Правата и задълженията от дейността
на дружеството не възникват за самото дружество, а са права и задължения на
самите съдружници. В настоящия случай , те имат качеството на строител по
чл.163 от ЗУТ и съгласно ал.2 и ал.3 от същата разпоредба–строителят носи
отговорност за опазване живота и здравето на хората на строителната площадка и
носи имуществена отговорност за причинените щети и пропуснати ползи за виновни
действия и бездействия на своите работници и служители. Съгласно това е
приложима и Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Видно от документацията по делото се установява, че са
нарушени императивните изисквания съгласно чл.30, ал.2 от Наредбата, която
гласи, че строителните площадки в урбанизираните територии, по пътища или
територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение и
ремонт на подземни мрежи и съоръжения се ограждат с временни плътни огради
съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират
със съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни знаци.
Съгласно чл.31 от същата Наредба на входа на площадката и на други подходящи места
се поставят схемите с означение на местоположението на отделните подобекти и на
маршрутите за движение на пътни превозни средства и пешеходците. От снимковият
материал и събраните доказателства по делото такова сигнализиране и
обозначаване на обекта липсва и видно не е извършено от страна на ответниците в
качеството им на възложител и изпълнители по договора за строителни-ремонтни
дейности.
Съгласно
чл.11 от Закона за общинската собственост и разпоредбите на Наредбата за реда
за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост на Община С.З.имотите
и вещите-общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Въпреки,
че по делото не е спорен механизма на настъпване на събитията на процесната
дата 04.04.2019г. от събраните писмени и гласни доказателства се установи
категорично, че около 16:00 часа ищцата Б. *** при преминаването й по стълбище преди
*** е паднала по стълбите на долното ниво на тротоара в следствие
от стъпване върху кофражно платно, именно при което кракът й попаднал в отвора
по дължина. Получила е травматично увреждане, изразяващо се в счупване и на
двете й ръце. Тъй като не е могла да се изправи, помощ й оказала свидетелката
г-жа Т., която я намерила паднала на земята и е помогнала да се изправи. След
това я оставила при нейната колежка в аптеката където работи и била закарана от
дъщеря си в болница УМБАЛ ПРОФ. Д-р Стоян Киркович.
Налице
е неизпълнението от страна на възложителя и изпълнителя по
договор за строителни-монтажни работи на процесната строителна площадка, която
следва да бъде надлежно и сигурно обезопасена, сигнализирана и оградена с
метални ограждения. Необходимо е да се осигури безопасността на пешеходците
съобразно закона и с това с грижата на добрия стопанин и по начин, който да не
застрашава живота и здравето им при
преминаването през ремонтиращия се обект.
Видно
от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Т. в заключението е
посочено, че са констатирани следните травматични увреждания: контузия и
охлузвания на главата; счупване на дясната лъчева кост на типично място с
разместване и фрагментите и счупване на лявата лъчева кост на типично място.
Тези фрактури водят до трайно затрудняване на движението на горен десен и горен
ляв крайник. Контузията на главата и охлузването осъществяват медикобиологичен
признак-временно разстройство на здравето,което е неопасно за живота и причиняват болки и страдания, които
отзвучават за около 10-15 дни. Прието е ,че поради трудното възстановяване на
дясната ръка ищцата е имала синдром на Зудек, първи до втори стадий, но с
по-леко протичане. Основната причина за появата на синдрома е травмата-характеризираща
се със силна болка в областта на двете ръце, венозният застой,оток и
мобилизация. Като предразполагащи фактори могат да бъдат възрастта-климактериум,
свързан с невровегетатини преобразувания,нервно-психично състояние.
Рисковият
фактор у ищцата е възрастта, т.е. годините около климактериума, когато в
организма настъпват преобразувания, подпомагащи развитието на болестта. Дали
ищцата е имала заболяването на Зудек или не, няма особено значение. Възстановителният
период е продължил 8 месеца, тъй като ищцата е имала счупване на двете лъчеви
кости.
Безспорно
се установява, че Община С.З.е собственика на процесната площадка и
отговорността и се реализира в качеството й на собственик и възложител съгласно
разпоредбата на чл.161 от ЗУТ в настоящия
случай. Именно в тежестта на собственика е да поддържа в безопасен за
гражданите вид и състояние собствените си общински вещи, превърнали се в
източника на повишената опасност или най-малкото да се сигнализира за такава.
Отговорността на съдружниците “БИАД-С” ООД и “ТИЙМ-ИНЖЕНЕРИНГ” ООД произхожда
от чл.163 от ЗУТ в качеството им на изпълнители по договор- строителите, които
носят отговорността за опазването на живота и здравето на хората на
строителната площадка и носят имуществена отговорност за причинените щети и пропуснати
ползи за виновни действия и бездействия на свои работници и служители.
В
този смисъл предявеният иск се явява доказан в своето основание. Безспорно от
противоправното бездействие на ответниците, ищцата Б. е преживяла тежки болки и
страдания, както и завинаги в живота й остава болката и ненапълното оздравяване
съобразно описаните по-горе травматични увреждания и страховете от самото
падане.
С оглед така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съобразно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Съгласно нормата на чл. 49.
от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази
специална норма определя настъпването на вредата и съответно понасянето на отговортността
от възложителя, тъй като тази отговорност се явява по своята правна същност обезпечително-гаранционна.
Освен това във всичките случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Съдът счита, че именно с оглед на гореизложеното,
вината на ответниците се доказва по един категоричен начин, тъй като Община С.З.е
именно и безспорно собственика на процесния обект, а освен това третия ответник
Община Стара Загора, се явява и възложителя по процесния договор, от който са
причинени вредите на ищцата, а гражданското дружество КРАСИВА БЪЛГАРИЯ СТАРА
ЗАГОРА, което се явява изпълнителя по договор за строителни и ремонтни работи, сключен
с Общината е имала задължението, както да стопанисва, така и надзирава и да
упражнява необходимия и задължителен контрол на процесния строителен обект.
Относно
размера на предявения иск се явява прекомерен и следва да бъде редуциран, с
оглед на следните съображения:
Съгласно
чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай е безспорно,че
претърпените от ищцата вреди имат неимуществен характер- претърпени множество
физически болки и страдания от психически характер, които са пряката и
непосредствена последица от падането й по стълбите в резултат стъпване върху
кофражното платно, което не е било укрепено, намиращо се непосредствено преди ***,
което стълбище е собственост на Община Стара Загора.
При
обсъждане размера на обезщетението , което се дължи за всеки конкретен случай,
съобразно разпоредбата на закона и задължителната практика на Върховния съд,
решаващият съд съобразява при преценката си за справедливост обстоятелствата
относно характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и другите
обстоятелства,които имат значение за спора. Също от значение са възрастта и
личността на увредения, както и други обстоятелства, относими към конкретния
случай.
Видно
от материалите по делото касае се до пострадала жена в напреднала възраст. От
показанията на разпитаните свидетели,както и от писмените доказателства по делото
се установи, че същата е преживяла и продължава да преживява случилото се
изключително тежко, като това преживяване е съпътствано с проблеми в
общуването, затруднения в личен план, както и лишение от пълноценен начин на
живот и неприятни емоции. Променило се е общото състояние на ищцата и начинът й
на живот в негативен аспект, като дълго време е траел възстановителният процес
и е липсвала възможността за нормален начин на живот. Същевременно се установи,
че случилото се е причинило тежки физически болки и страдания на ищцата, видно
от медицинските документи, заключението на СМЕ, които са довели до оперативна
интервенция за възстановяването на лъчевите кости. Установи се, че понастоящем ищцата
Б. е в напреднала възраст , което само по себе си говори за един човек на тази
възраст, за когото е безкрайно притеснително бавно и трудно да стане зарастване
на счупването, което обстоятелство, създава и особено неудобство ежедневно.
Ищцата
е претендирала заплащане на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.По
отношение на конкретния размер за обезщетението за неимуществени вреди съдът
възприе следното:
Съгласно
чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на
цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото
съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за
претърпените от ищцата болки и страдания от нанесените й травми и телесна
повреда следва да бъде определен на сумата от 25 000 лв. Ответниците ще
отговарят съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, според която, ако увреждането
е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Действително, ищцата е
претърпяла множество и многобройни болки и страдания, като видно от
заключението на приетата като доказателство съдебно-медицинска експертиза,в
конкретния случай и към момента на изготвяне на експертизата са налице данни за
трудното възстановяване на ищцата Е.Д.Б..
Увреждането,
което е получила в следствие на виновното и противоправното бездействие на “БИАД-С”
ООД , “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и Община С.З.е средна телесна повреда- счупване на двете
ръце над китките. Счупването е изисквало оперативно лечение. В продължение на
месеци ръцете на ищцата са били обездвижени и е преживяла значителни болки и
страдания,а самото счупване е било свързано с крайно негативни душевни
преживявания-стрес, уплаха, чувство за безпомощност. Справедливостта изисква да
получи обезщетение за претърпените травми и като се имат предвид последиците от
увреждането, съдът приема,че исковата претенция за неимуществени вреди не
следва да се уважи в пълен размер, а да се редуцира до справедливият и
съответстващ на настоящия случай размер на стойност 25 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, а за останалия пълен размер на иска следва да бъде отхвърлен. От
събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за неимуществени
вреди се явява основателен до размера на 25 000 лв., като тази сума следва да бъде присъдена съобразно
петитума на исковата молба. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането-04.04.2019г. до окончателното й
изплащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата направените по делото разноски, но не в пълен размер, а съразмерно
уважената част на исковата претенция, а ищцата следва да заплати разноските по
делото, направени от ответниците съразмерно ½ от отхвърлената част на иска.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.49 от ЗЗД във връзка
с чл.45, чл.52 и чл.86,ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд-гр. С.З. Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответниците “БИАД-С”
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Шар
планина” №75 и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски” №14 в качеството им на
съдружници в ДЗЗД “КРАСИВА БЪЛГАРИЯ СТАРА ЗАГОРА” с ЕИК ********* с адрес: гр.Бургас,
бул. “Демокрация” № 7 и ответника Община С.З.с ЕИК ********* с адрес: гр.Стара
Загора, ***№107 да заплатят солидарно
на ищцата Е.Д.Б. с ЕГН:********** *** общо сумата от 25 000 лв. /двадесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, болките и страданията от счупването на лъчевите кости и на
двете ръце, в резултат от противоправните действия на първите двама ответници, ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането
04.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част над установените и доказани по делото
25 000 лв. до претендираните 50 000 лв. за счупване на лъчевите
кости на две ръце против ответниците “БИАД-С” ООД ,“ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и
Община С.З.с посочени по-горе данни в размер на 25 000 лв. като
неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА
ответниците “БИАД-С” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Шар Планина” №75 и “ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски” №14 в
качеството им на съдружници в ДЗЗД КРАСИВА БЪЛГАРИЯ С.З.ЕИК ********* с адрес: гр.
Бургас, бул. “Демокрация” № 7 и Община С.З.с адрес: гр.Стара Загора, ***№107 да заплатят солидарно на ищцата Е.Д.Б. с ЕГН:********** *** лв. /две хиляди
триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените от последната разноски
по делото, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ищцата Е.Д.Б. с ЕГН:********** ***
да заплати на ответника “БИАД –С” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Шар Планина” №75 сумата от 1 300 лв. /хиляда и
триста лева/, представляваща направените от това дружество разноски по делото,
съразмерно отхвърлената част на иска спрямо това дружество.
ОСЪЖДА
ищцата Е.Д.Б. с ЕГН:********** *** да заплати на втория ответник
“ТИЙМ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. “Александър Стамболийски” №14 сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста
и петдесет лева/, представляваща направените от това дружество разноски по
делото, съразмерно отхвърлената част на иска спрямо това дружество.
ОСЪЖДА ищцата Е.Д.Б. с ЕГН:********** ***
да заплати на третия ответник Община С.З.с адрес: гр.Стара Загора, ***№ 107
сумата от 1 00 лв. /сто лева/, представляваща направените от този ответник
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска, спрямо този ответник,
за определеното от съда юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата
за правната помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба
чрез Окръжен съд-гр.С.З.пред Апелативен
съд- гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: