Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   12 юли 2017 г.                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав на …26 юни 2017…………… година, в публичното заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Нина Кънчева……………………………..…като разгледа докладвано от… съдията  МИШОВА………………. гр. дело № 5264 по описа  за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                               Предявен е ревандикационен иск по чл.108 ЗС.

         Ищецът З.К.С. твърди, че с решение № 536 от 04.04.2008 г. е допусната делба на лек автомобил марка ВАЗ модел 2101 раг.№ СТ 5679 АС, № на рамата ВАЗ 21012185370 и № на двигателя 21012415317; на дворно място цялото от 650 кв.м, представляващо парцел XIX-439 в кв.71 по плана на с. Средногорово, обл.Стара Загора заедно с построените в него - паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ XVII1-441 със застроена площ 22.42 кв.м. и още един имот, който не е предмет на настоящото съдебно производство, при квоти 1/2 ид.ч. за ищеца и по 1/4 ид.ч. за още двама сънаследници. Счита, че с дяловете от вещите и имота му се полагат по закон и съгласно ЗН никой не може да се разпорежда с тях без негово разрешение. Счита, че всяко разпореждане е нищожно, докато не си ги получи или откаже. Ищецът твърди, че ответникът се е сдобил с имота, находящ се в с.Средногорово, общ.Казанлък, обл.Стара Загора, чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане, организирани от ЧСИ Димитър Стоев Димитров per.№ 687, район на действие ОС Стара Загора и в момента го владее чрез извършен въвод, като цялата покъщнина и вещи от имота били изхвърлени на улицата и за два дена разкрадени. Твърди, че имотът е продаден с цел удовлетворяване на две незаконни вземания от взискателите Д.Г.И. и Стефка Николова Карагенска, на които били издадени нищожни изпълнителни листове. Счита, че е „направен” умишлено изкуствен длъжник.

         Ищецът твърди, че с присъда № 220/14.12.2007г. по НЧХД № 912/2007г. по описа на Районен съд-Стара Загора бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 3, вр. чл. 147, ал.1 НК, поради което му е наложена глоба в размер на 5000 лв. затова, че на 04.04.2007 г. чрез подадената жалба с вх. № 5933 пред Окръжен съд - Стара Загора е разгласил позорни обстоятелства срещу Д.Г.И. в качеството му на длъжностно лице - съдия в Районен съд - Казанлък по повод на изпълнение на функцията му. С решение № 28/17.03.2008 г., по ВНЧХД № 46/2008 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора тази присъда била изменена. След като по посоченото дело присъдата е влязла в сила, Д.Г.И. предявил иск против ищеца пред Районен Съд - Стара Загора, с правно основание чл. 45, ал.1 и чл. 52 ЗЗД, като Старозагорски районен съд образувал гр. д. № 1483 по описа за 2008 г. С решение № 844/15.10.2009 г.  ищецът бил осъден заплати на Д.Г.И. сумата от 1500 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Д.Г.И. се снабдил с изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 0128670400097 по описа на ЧСИ Димитър Димитров. С постановление за възлагане на недвижим имот от  18.03.2015 г. притежаваните от ищеца ½ ид.ч. от дворно място в с. Средногорово, общ. Казанлък, заедно с постройките в него и всички подобрения, били са възложени на Х.М.Х.. Възлагателното постановление било влязло в законна сила на 01.04.2015 г. С решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 12.07.2016 г. по делото „З.С. срещу България”, влязло в сила на 12.10.2016 г., било установено нарушение на чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. С решение № 7 от 24 януари 2017 г. ВКС е отменил решение № 28/17.03.2008 г., по ВНЧХД № 46/2008 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда № 220/14.12.2007г., по НЧХД № 912/2007 г. по описа на Старозагорски районен съд, като оправдава ищеца по обвинението по НЧХД № 912/2007г. по описа на Старозагорски районен съд. Ищецът счита, че с отмяната на горепосочените присъди и изцяло оправдаването му следва, че изначално не дължи претендираната от Д.Г.И. сума от 1500 лв., която му е присъдена по гр.дело № 1483 по описа за 2008 г. на Районен съд - Стара Загора. Преди незаконосъобразното му осъждане той бил собственик на ½ ид.ч. от процесното дворно място. Счита, че към днешна дата не съществува правно основание за изнасяне на публична продан на притежавания недвижим имот, поради което счита, че продажбата следва да бъде отменена и да се възстановят притежаваните от него идеални части от процесния имот. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да установи, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от описания недвижим имот и да осъди ответникът да му предаде владението върху нея.

         Ответникът Х.М.Х. счита, че искът е неоснователен. Оспорва твърденията, че е възможно, ответникът да е подставено лице. Оспорва твърденията, че се е сдобил с имот чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане. Счита, че решение № 7/24.01.2017 г. на ВКС, с което се отменя решение № 28/17.03.2008 г. по ВНХЧД № 46/2008 г. по описа на ОС - Ст. Загора, има отношение от наказателнопрзвен аспект, но не и от гражданскоправен аспект. Приложеният към исковата молба изпълнителен лист бил издаден, след като решение № 844/15.10.2009 г. по гр. дело № 1483/2008 г. по описа на PC гр. Ст. Загора е влязло в сила. Изпълнителният лист не бил обезсилен, нито имало влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Признава, че фактическата власт върху процесния имот се осъществява от него, но на правно основание. Твърди, че възлагателното постановление е влязло в законна сила на 01.04.2015 г. Същото било вписано в Служба по вписванията в гр. Казанлък на 03.04.2015 г., както и че имотът бил деклариран в Община Казанлък. Твърди, че е заплатил данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:

                   По делото не е спорно, че ищецът З.К.С. е бил собственик по наследство на ½ ид.ч. от дворно място цялото от 650 кв.м, представляващо парцел XIX-439 в кв.71 по плана на с. Средногорово, обл.Стара Загора заедно с построените в него паянтова жилищна сграда, стопански постройки и стоманобетонна конструкция (колони и плоча) на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ XVII1-441 със застроена площ 22.42 кв.м. С присъда № 220 от 14.12.2007 г. по нчхд № 912/2007г. по описа на Районен съд - Стара Загора ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т. 3, вр. чл. 147, ал.1 НК и му е наложено наказание „Глоба” в размер на 5 000 лв. Тази присъда е изменена с решение № 28 от 17.03.2008 г., по внчхд № 46/2008г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като наказанието е намалено.  С решение № 844 от 15.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1483 по описа за 2008 г. на Старозагорския районен съд ищецът бил осъден заплати на тъжителя по горното наказателно дело, Д.Г.И. сумата от 1 500 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Д.Г.И. се снабдил с изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 0128670400097 по описа на ЧСИ Димитър Стоев Димитров. С постановление за възлагане на недвижим имот от  18.03.2015 г. притежаваните от ищеца ½ ид.ч. от дворно място в с. Средногорово, общ. Казанлък, заедно с построените в него и всички подобрения били възложени на ответника Х.М.Х.. Възлагателното постановление е влязло в законна сила на 01.04.2015 г. и е вписано в Службата по вписванията.

                    С решение на Европейския съд за правата на човека  от 12.07.2016 г. по делото „З.С. срещу България”, влязло в сила на 12.10.2016 г., е установено нарушение на чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи във връзка с производствата по гореописаните наказателни дела. С решение № 7 от 24.01.2017 г. ВКС е отменил решение № 28/17.03.2008 г., по внохд № 46/2008 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда № 220 от 14.12.2007г. по нчхд № 912/2007 г. по описа на Старозагорски районен съд, като оправдава ищеца по обвинението да е извършил престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 във връзка с чл.147, ал.1 НК с твърденията си в жалба срещу присъда от 29.03.2009 г. по нохд № 1130/2006 г. на РС – Казанлък.

                    С определение от 19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 1488/2017 г. състав на ВКС е допуснал до разглеждане в о.с.з. молбата на ищеца З.К.С. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 72 от 15.10.2009 г., постановено по гр.д. 1483/2008 г. на Старозагорския районен съд.

                    При така установеното съдът намира от правна страна следното:

                   Съгласно чл.108 ЗС всеки собственик може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, при което и съобразно общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, в негова тежест е да установи по положителен начин основанието за придобиване на правото на своята собственост. Пак по силата на посочения по-горе текст ответникът, който владее изцяло имота, следва да докаже, че има основание за това.

                    В случая страните не спорят по фактите. Спорно е това дали отмяната на решение № 28/17.03.2008 г., по внохд № 46/2008 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда № 220 от 14.12.2007г. по нчхд № 912/2007 г. по описа на Старозагорски районен съд, са основание ищецът да претендира връщане на продадения на публична продан негов имот или с други думи дали правните последици на отпаднало изпълнително основание са противопоставими на купувача по публична продан, закупил имота преди отмяната на изпълнителното основание.

                   Съгласно чл.496 ГПК публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на правото на собственост. Купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане – ал.2 на посочения по-горе текст. Тълкувайки нормата може да се направи извод, че в хипотезата, когато към момента на проявление на вещноправния ефект на публичната продан длъжникът е собственик на недвижимия имот, то и купувачът по проданта придобива правото му по силата на частното правоприемство. Отпадането на изпълнителното основание след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение на вещноправния ефект на проданта.

                   В случая изпълнителното основание не е отпаднало, тъй като осъдителното съдебно решение за паричното вземане за обезвреда, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение върху недвижимия имот, не е отменено. Но дори и да беше отменено, купувачът по публичната продан, а и неговите частни правоприемници, запазват придобитите вещни права, тъй като тяхното придобивно основание е противопоставимо на правото на собственост на длъжника по изпълнението, чийто недвижим имот е разпореден с влязлото в сила постановление за възлагане при публична продан (Р-105-2017 г., ІІ г.о.).

                   Неоснователно ищецът счита, че ответникът се е сдобил с имота чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане, организирани от ЧСИ. Ако възлагането при публичната продан не бъде обжалвано, действителността на проданта може да се оспори по исков ред само при допуснати нарушения по чл.496, ал.3 ГПК. Недопустимо е обявяване на недействителност на друго основание, тъй като влязлото в сила постановление за възлагане се ползва със стабилитет (Р-365-2012, І г.о.; Р-153-2013, ІІ г.о.).

                   С оглед на тези съображения съдът намира, че ищецът не е собственик на процесното дворно място, а ответникът го владее на правно основание, поради което искът следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                     ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З.К.С. ***, ЕГН **********, иск по чл.108 ЗС за установяване по отношение на Х.М.Х. ***, ЕГН **********, че  З.К.С. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място цялото от 650 кв.м, представляващо УПИ XIX-439 в кв.71 по плана на с. Средногорово, общ. Казанлък, заедно с построените в него - паянтова жилищна сграда на два етажа и стопански постройки и стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ XVII1-441 със застроена площ 22.42 кв.м, при граници на имота: север УПИ ХХ-435, УПИ ІХ-438; изток – УПИ Х-440, юг – УПИ VІІІ-441 и запад – улица, и за осъждането му да предаде владението върху описания имот.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З.К.С. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.Х. ***, ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: