Определение по дело №1862/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3829
Дата: 6 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Стою Христов Згуров
Дело: 20231100901862
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3829
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901862 по описа за 2023 година
Съдът намира, че предявеният от „С.У.“ ООД (в несъстоятелност) с
ЕИК **** обективно и кумулативно съединен иск с правно основание чл.59
ЗЗД срещу ответника „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК **** за осъждането на последния да
заплати на ищеца обезщетение за бъдещи вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения си
имот, представляващ част от сграда, находяща се в гр.Белоградчик, бивш
„Телефонен завод“, на ул.Иван Страцимир, „Монтажна зала №1 и 2-партер, 2
бр.канцеларии, санитарни възли, коридор, две предверия и прилежащ терен с
площ от 1300 кв.м. в размер на 2000 лв. месечно , считано от датата на
подаване на исковата молба-10.10.2023г. до окончателното освобождаване на
помещенията, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
10.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, е процесуално
недопустим.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически
състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователнообогатяване,
изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като последица
от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно основание за
ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота
и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице – ТР№
82/28.2.75 г. по т.д. №74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са: Решение №
677 от05.11.2010 г. по гр.д. № 1822/2009 г., III г.о., Решение № 193
от02.12.2010 г. по т.д. № 1087/2009 г., II т.о., Решение № 291 от02.08.2011 г.
по гр.д. № 959/2010 г., IV г.о., Решение № 463 от20.12.2011 г. по гр.д. №
109/2011 г. и други. Недопустим обаче е иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за период
след предявяване на вземането по съдебен ред, т.е. за последващ исковата
молба период. В този случай би се касаело за спор относно бъдещи
правоотношения, чието въвеждане в исковото производство е принципно
недопустимо поради липса на правен спор.
Неотносима към настоящия спор е цитираната от синдика в молбата –
уточнение от 06.11.2023г. съдебна практика, касаеща иск за обезщетяване на
1
вреди от деликт за бъдещ период, т.е. такива вреди, които със сигурност ще
настъпят в бъдеще време и които касаят все едно и също по правния си
характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната
отговорност. Вземанията за обезщетение за пропуснати ползи от лишаването
от право на ползване на собственика от даден недвижим имот, равняващи се
по размер на пазарния наем за съответния период, не са с такъв характер.
Предвид изложеното и на основание чл.130 ГПК, исковата молба следва
да бъде върната в частта й, относно предявения иск с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД за бъдещи вреди от пропуснати ползи и затова, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.№91211/10.10.2023г. въз основа на която е
образувано т.д.№1862/2023г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, в ЧАСТТА, с
която е предявен обективно и кумулативно съединен с останалите, иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД относно осъждането на ответника „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК **** да заплати на ищеца „С.У.“ ООД (в несъстоятелност) с ЕИК
****, обезщетение за бъдещи вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения си имот,
представляващ част от сграда, находяща се в гр.Белоградчик, бивш
„Телефонен завод“, на ул.Иван Страцимир, „Монтажна зала №1 и 2-партер, 2
бр.канцеларии, санитарни възли, коридор, две предверия и прилежащ терен с
площ от 1300 кв.м., в размер на 2000 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба-10.10.2023г. до окончателното освобождаване на
помещенията, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
10.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд-София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2