№ 1221
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501507 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
ЗАД „Даллбогг живот и здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк Дианабад, бул. „Г. М. Димитров ” № 1, срещу
решение №1301/19.04.2023г., постановено по гр.д. № 15009/2022 г. на ВРС, в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Л. В. А., ЕГН **********,
адрес: ***************, разликата над 2789.70 лева до 4257.95 лева ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Мини Мини", с peг. № ******, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 20.03.2022г. в гр. Варна, бул. Васил Левски посока ул.
Девня, причинено по вина на водача на л.а. „Форд Галакси", с peг. № *****,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие 09.09.2021-08.09.2022г., вкл. следните
увреждания – предна броня, решетка пред радиатор, фар ляв, капак двигател,
калник преден ляв, лайсна дъга калник преден ляв ПВЦ, рамка радиатор
ПВЦ, основа калник преден ляв, предпазител основа калник преден ляв,
гривна фар ляв, фар за мъгла, гривна за ляв фар за мъгла, врата лява, реглаж
1
преден мост, съд на умивателя, амортизатор /макферсон/ преден ляв и джанта
предна лява алуминиева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решение в частта
относно размера на присъдената сума. Твърди се, че дължимото обезщетение
е следвало да бъде определено в съответствие с вариант №2 от САТЕ в размер
на 2789.70 лева, изчислено съобразно Наредба №49/2014г. за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че според трайната съдебна практика
размерът на обезщетението се определя по средни пазарни цени, а не по
Наредба №49/2014г.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на
ЗАД „Даллбогг живот и здраве“ да заплати на Л. В. А., сумата от 4257.95
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Мини Мини", с peг. № ******, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 20.03.2022г. в гр. Варна, бул. Васил Левски посока ул.
Девня, причинено по вина на водача на л.а. „Форд Галакси", с peг. № *****,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие 09.09.2021- 08.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 14.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.03.2022г. около 13:50 часа в гр. Варна при
управление на собствения си л.а. марка „Мини Мини", с peг. № ****** е
претърпял ПТП по вина на водача на л.а. Форд Галакси", с peг. № *****,
който на кръстовището с ул. Княз Черказки, отляво, при наличие на пътен
знак Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуснал
автомобила на ищеца и навлязъл в кръстовището, като в резултат настъпил
сблъсък между двата автомобила. За настъпилото ПТП, след посещение на
място от органите на реда, е съставен Констативен протокол за ПТП с
2
пострадали лица № 322, в който като виновен за произшествието е посочен
водачът на л.а. „Форд Галакси“, с peг. № *****. Уврежданията на автомобила
на ищеца не позволявали придвижването му на собствен ход, което наложило
използване на специален автомобил „Пътна помощ“, за което били
извършени разходи в размер на 100.00 лв. Ответникът като застраховател на
лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото
събитие и съответно изготвил опис по щета, в който били описани
установените увредени детайли и определил обезщетение в размер на 1
404.97 лева. След приспадне сумата в размер на 100.00 лв., заплатена за
репатриране на автомобила, изплатеното обезщетение възлизало на 1 304.97
лв., което счита за недостатъчно. Претендира заплащане на действителния
размер на причинените вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който
признава наличието на валидно сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил и наведените в исковата
молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Не оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между
описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС.
Навежда доводи, че с оглед възрастта на автомобила към датата на ПТП /13
год./, обезщетението следва да се определи по реда на Наредба № 24. Твърди,
че изплатеното обезщетение в общ размер на 1 404.97 лева овъзмездява
причинените вреди.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
3
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск срещу застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото
производство, е да установи при условията главно и пълно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. Наличието на валидно сключен застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“, механизмът на ПТП, вида
на претърпените вреди и изплатеното извънсъдебно от застрахователя
обезщетение в размер на 1 404.97 лева, са установени от първоинстанционния
съд след правилен анализ на събраните по делото доказателства, поради
което в тази част съдът препраща към мотивите на обжалваното решение.
Спорен във въззивното производство, с оглед наведеното оплакване във
въззивната жалба, е въпросът в какъв размер следва да се определи
дължимото обезщетение, и конкретно следва ли да бъде определено по
методиката, утвърдена в Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължително
застраховане.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не можи да надвишава действителната
стойност на причинената вреда (чл.499, ал.2 КЗ). Обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с приета от
Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди (чл.499, ал.2, изр.2 КЗ). Приложима в конкретния
случай (§29 от ПЗР на КЗ) е Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължително
застраховане, чл. 20, ал. 2 от която препраща към приложения № 1- 6 от
Наредба № 24 от 08.03.2006г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна
4
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата се
прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и
взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и
застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
Посочените норми, съпоставени с установеното от закона правило, че
обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
обхваща действителната стойност на причинената вреда (чл.386, ал.2 КЗ),
чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора (чл.386, ал.1
КЗ), налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз или в хипотезата на липса на пазарни аналози. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер,
съобразно заложените в Методиката правила. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като
ползва заключение на вещо лице. Съдът не е обвързан да проверява дали
дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество не
надвишава минималните размери по Методиката.
С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на застрахователното
дружество относно приложимост на методиката, предвидена в Наредба 49
при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като
противоречат на гореизложените норми на Кодекса за застраховането.
Застрахователното обезщетение следва да се определи по дадената
стойност от вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на
5
коефициент за овехтяване. Тази стойност, съобразно заключението на вещото
лице, при вземане предвид на цената в сервизи, притежаващи европейски
сертификат за качество и такива, които не притежават такъв сертификат, е
5662.92 лева. След приспадане на заплатената сума в общ размер от 1 404.97
лева, дължимото обезщетение е в претендирания размер от 4257.95 лева,
поради което предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ се явява
основателен.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 690 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС и депозит
за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1301/19.04.2023г., постановено по гр.д. №
15009/2022 г. на ВРС, в частта, с която ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Дианабад, бул.
„Г. М. Димитров ” № 1, е осъден да заплати на Л. В. А., ЕГН **********,
адрес: ***************, разликата над 2789.70 лева до 4257.95 лева ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Мини Мини", с peг. № ******, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 20.03.2022г. в гр. Варна, бул. Васил Левски посока ул.
Девня, причинено по вина на водача на л.а. „Форд Галакси", с peг. № *****,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие 09.09.2021-08.09.2022г., вкл. следните
увреждания – предна броня, решетка пред радиатор, фар ляв, капак двигател,
калник преден ляв, лайсна дъга калник преден ляв ПВЦ, рамка радиатор
ПВЦ, основа калник преден ляв, предпазител основа калник преден ляв,
гривна фар ляв, фар за мъгла, гривна за ляв фар за мъгла, врата лява, реглаж
преден мост, съд на умивателя, амортизатор /макферсон/ преден ляв и джанта
предна лява алуминиева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2022г. до
6
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров ” № 1, да заплати на Л. В. А., ЕГН **********, адрес:
***************, сумата от 690 лева, представляваща съдебни разноски за
въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7