№ 1614
гр. Пловдив, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202213 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-6207-
000062/16.03.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пловдив, с което на Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес **** на основание
чл. 183, ал. 2 т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение
по чл.40, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, в частта единствено за нарушението
по чл. 123, ал.1,т .1 от ЗДвП.
В останалата част наказателното постановление е влязло в сила.
Жалбоподателят в жалбата излага възражения за неизясняване на
фактическите обстоятелства. В съдебно заседание страната се явява и се
представлява от процесуален представител. Поддържа аргументите изложени
в жалбата и твърди че е спрял и установил последиците от ПТП като е
потърсил собственика на автомобила.
Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не
изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по
преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като
съобразено с процесуалните правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от
процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което
1
съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 03.03.2022 г. около 21:10 ч. в с. Граф Игнатиево обл. Пловдив,
жалбоподателят управлявал лек автомобил Ауди А4 с рег. № ***, собственост
на Димитър Димитров Димитров. Същият спрял на магазина намиращ се на
ул. „Граф Игнатиев“ на около 50 м от № 28, като направил някои покупки и
бил записан от охранителните камери. Пред магазина имало маси, на които
стояли лица, които консумирали напитки и си говорили. Същите възприели
жалбоподателя като водач на горепосочения автомобил, който след
излизането от магазина се качил в него, дал заден ход и при тази маневра
ударил паркирания пред номер 28 на същата улица, лек автомобил Тойота Рав
4 с ДК№ ****, собственост на свид. Г. Д. П.. След това потеглил по улицата
без да спре и да установи последствията от случилото се. Свидетелите на
инцидента клиенти на магазинчето, тъй като познавали собственичката на
автомобила, която живеела на посочения по-горе адрес веднага я уведомили
за случилото се. Тя излязла от къщата си и установила, че автомобилът й е
ударен. Същата уведомила органите на МВР, на което се отзовал свид. Г.В.,
служител на РУ Труд при ОД на МВР Пловдив. Същият прегледал записите
на камерите на магазина и разбрал какво се е случило от разказите на
очевидците, установил и заснел щетите по автомобила Рав 4, поради което
започнал да търси автомобила Ауди А 4. Установил същия паркиран в двора
на чичото на жалбоподателя и направил снимки. Извикал жалбоподателя и
пред него съставил АУАН, протокол за ПТП № 1756996/07.03.2022 г., както и
снел обяснения от същия, в които Н. заявил, че е слязъл от автомобила, но
никой не излязъл от къщата и той си тръгнал.
На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление и нарушителят бил наказан съответно за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП с глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и за нарушение
по чл. 40, ал. 1, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т. 11, с глоба в размер на
20 лв.
Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на
актосъставителя, който заявява, че поддържа констатираното в АУАН,
изяснява механизма на установяване на нарушението и събитията след
установяването му, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
обективни и логични, поради което им дава вяра. Същото важи и за
показанията на свид. Г.П., чиито показания напълно кореспондират с
показанията на актосъставителя, отразеното с акта, дадените от нея обяснения
и съставения протокол за ПТП.
Макар и производни доказателства, а именно поради липсата на
поименно установяване на очевидците на нарушението съдът е
възпрепятстван да събере преки доказателства, разпитите на двамата
свидетели са достатъчно еднопосочни, че свидетелите са видели автомобила
Ауди А4 да извършва ПТП, след което да тръгва от мястото на
произшествието. В останалата им част разпитите на двамата свидетели са
еднопосочни, без вътрешни противоречия и кореспондират с писмените
2
доказателства. Показанията на свид. П. са последователни, поради което
съдът им дава вяра.
По отношение на показанията на свид. Г. А. съдът намира следното.
Свид. А. в показанията си посочва, че на процесната дата и час се е движил в
автомобила на жалбоподателя. Този факт изниква едва на фаза съдебно
следствие, като не е заявен нито от свидетелите, нито от самия жалбоподател
в дадените пред полицията обяснения. Не е установен и при прегледа от
камерите. Свид. посочва, че след настъпване на ПТП двамата са слезли от
автомобила Ауди А4, за да огледат щетите, дори са викали на дома в близост
на паркирания автомобил, на който са били причинени щетите. Това на първо
място не кореспондира с производните доказателства, а именно показанията
на двамата други свидетели, нито с обясненията на нарушителя дадени пред
органа на МВР, който заявява, че е спрял, изчакал е някой да се появи и след
като не се е появил си е тръгнал. Съдът не ги кредитира и поради факта, че
свид. П. посочва, че си е била вкъщи по това време съответно обаче е била
уведомена за настъпилото ПТП от магазинерката на магазина по телефона.
Поради това, че показанията на свидетеля остават изолирани и не
кореспондират с нито едно от другите доказателства, дори и тези които
изхождат от жалбоподателя на един по-ранен етап, като се установяват
противоречия с тях дори и в частта за уведомяването на кмета, то съдът
отчита, че свид. А. е в близки отношения с жалбоподателя и показанията му
целят да подкрепят защитната версия на нарушителя, поради този факт съдът
не им дава вяра и ги изключва от доказателствената съвкупност.
По отношение на писмените доказателства съдът им дава вяра с
изключение на писмените обяснения на нарушителя, които съдът кредитира
частично. Писмените доказателства Заповед № 8121К-6977/04.06.2021 г.,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., АУАН № 047558/07.03.2022 г., справка
за собственост, справка за нарушител водач, заявление за издаване на
протокол за ПТП и Протокол за ПТП с № 1756996/07.03.2022 г., обяснение от
Г.Д. П., кореспондират помежду си и със събраните и кредитирани от съда
гласни доказателства, поради което съдът ги кредитира напълно. По
отношение на обясненията дадени от нарушителя пред органа на МВР съдът
намира, че същите не кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, в частта им, че нарушителят е спрял и е огледал щетите, тъй като
остават изолирани и не се подкрепят от нито едно от другите събрани
доказателства. В останалата част съдът ги кредитира, тъй като кореспондират
с останалите доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Всички елементи на фактическия състав на нарушението, за което се
развива настоящото производство са подробно описани.
Извършеното нарушение са описано недвусмислено и изчерпателно в
3
унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за
поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
съществените обстоятелства, при които са извършени. Актът е съставен от
компетентно лице по представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., т.
1.3.2, като компетентността не се оспорва, при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на нарушението.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед№ 8121з-1632/02.12.2021 г.,
т. 3.9, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е
инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се
преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта
факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за напускане на ПТП, в което е
участвал без установяване на последиците от него.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 123, ал. 1 т. 1, от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушенията.
Установява, се че Д. Р. Н. като водач на МПС Ауди А4 *** на
03.03.2022 г. около 21:10 часа в с. Граф Игнатиево, на ул. Граф Игнатиев
срещу № 28, след като е участвал в ПТП с друг автомобил, който бил
паркиран, не е спрял за да установи какви са последиците от него. Именно
това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност
по настоящото наказателно постановление. Жалбоподателят не е съобразил
правилата на ЗДвП, като след като е причинил пътнотранспортно
произшествие не е спрял, за да установи щетите. Посочените в НП правила за
поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички
участници в движението, както и да се улесни осъществяването на контрол от
4
страна на органите на МВР.
Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че нарушителят е
спрял и е установил щетите, тъй като това противоречи на събрания
доказателствен материал, като обективна пречка за това действие не е
съществувала. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спре и
да установи вредите може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици. Затова съдът намира, че деянието му е извършено умишлено.
Съдът не споделя възражението, че нарушителят е потърсил контакт със
собственика на автомобила и това води до несъставомерност на деянието. В
случая това дали са положени усилия да се издири собственика не е елемент
от състава на нарушението, поради което остава извън предмета на
обсъждане от съда.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда че
санкцията за водач, който не изпълни задълженията си при настъпване на
ПТП се лишава от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, тъй като
въпреки данните за завишена обществена опасност на дееца от справката за
нарушител водач, такива не са изложени от административнонаказващия
орган. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН. Нарушението е извършено след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която гласи че за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН, поради което не се налага
обсъждане на възможността за приложението на института на маловажния
случай. Наказанието правилно е определено на минимума и в двете си части.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно в обжалваната част, определеното наказание е справедливо
и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-6207-
000062/16.03.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пловдив, с което на Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес **** в частта, в
която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл.
123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
В останалата си част същото е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
5
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6