№ 71
гр. Варна, 23.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20223001000673 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от К. В. Д. с ЕГН **********, с
адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“С.“ № 6, офис 10 против определение
№ 260191/14.09.2022г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 200/2019г., с което е отхвърлена молбата му вх. №
261498/25.07.2022г. за изменение на определение № 260141/30.06.2022г. по
т.д. № 200/22г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита, че с
обжалваното определение съдът неправилно е определил разноските на
ответника, като размерът на присъденото адв.възнаграждение е прекомерен.
Не е съобразено, че така претендирания от ответника адв.хонорар е до
приключване на съдебното производство – т.е. това възнаграждение се плаща
за представителство, обхващащо всички процесуални действия и пълна
защита на ответника, каквато в случая не е осъществена, тъй като
производството по същество въобще не се е развило, а е прекратено още в
процеса на размяна на книжа, преди разглеждане на спора по същество, само
в хода по допустимост на иска и уточняване на надлежния ответник, като е
подаден един отговор на исковата молба. Не е отчетено и своевременно
направеното възраЖ.е за прекомерност на адв.възнаграждение. Счита, че в
случая на ответника се дължи възнаграждение под нормативно установения
1
минимум, определен в съответствия с цената на иска, а именно – 150 лв за
изготвяне на писмен отговор. Иска се от съда да отмени обжалваното
определение и вместо него постанови друго, с което, ако прецени, че се
дължат разноски, да определи техния размер в рамките на 100-150лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уваЖ.е.
Изразено е мнение, че присъдените разноски са в справедлив размер,
съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и осъществената
правна защита.
Съдът след преценка на фактите по делото, намери следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съобраЖ.я:
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
смъртта на неговата сестра Ж. В.а Д., на 27 години, загинала в ПТП,
осъществено на територията на Р.Германия на 26.10.2016г.
Първоначално искът е бил предявен срещу СдруЖ.е „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, гр.София. С
определение № 260141/30.06.2022г. е допуснато изменение на иска чрез
заменяне на ответника с нов такъв – германския застраховател, чрез
представителя му в България ЗАД „Алианц България“, гр.София, като ищецът
е осъден да заплати на НББАЗ сторените от него до този момент разноски в
размер на 2 796лв.
С обжалваното определение съдът е отказал да измени прекратителното
си определение в частта му за разноски, като е приел, че те не се явяват
прекомерни с оглед нормативно определените граници и фактическата и
правна сложност на делото на този етап на съдопроизводствените действия.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намери следното :
Първоначално конституираният ответник е осъществил защита по
2
делото, като до оттеглянето на иска против него е изготвил и подал отговор
на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба. Според трайно
установената съдебна практика в този случай съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК му
се дължат реално сторените от него разноски - определение №
461/01.07.2013г. по ч.т.д. № 1701/13г. на ВКС, второ т.о. и определение №
13/11.01.2023г. по ч.т.д. № 2373/22г. на ВКС, първо т.о. Липсват основания за
присъждане на адв.възнаграждение по 100-150лв, тъй като в случая чл.6 т.т.2
и 3 от Наредба № 1/04г. за МРАВ в случая е неприложим / определение №
13/11.01.2023г. по ч.т.д. № 2373/22г. на ВКС, първо т.о./.
Възражението за прекомерност на претендираното от ответника
адв.възнаграждение, релевирано в молба вх.№ 261842/10.10.22г. – л.200,
съдът намира за неоснователно доколкото същото е определено в минимално
установения размер съобразно цената на иска и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/
2004г. за МРАВ, в приложимата към 15.06.2020г. редакция, а именно -
2 796лв / 2 330лв + 466лв ДДС/. Предвид на това същото се оставя без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. В. Д. с ЕГН
**********, с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“С.“ № 6, офис 10 против
определение № 260191/14.09.2022г. на Добричкия окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 200/2019г., с което е отхвърлена молбата му
вх. № 261498/25.07.2022г. за изменение на определение №
260141/30.06.2022г. по т.д. № 200/22г. в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3