Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н
Е
№
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.К. І отделение, 1 състав, в
закрито заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр.дело № 4919/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.623 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с Регламент /ЕО/ №44/2001 година.
Образувано е по молба на Министерство на земеделието и
селското развитие на Р. чрез Агенция за плащания и участие в земеделието /APIA/
– Р., Б., с която се иска допускане на изпълнение на територията на Р. Б. на
Разпореждането /Заключението/ от 19.03.2013 год., постановено по дело № 12824/299/2013
год. на Първи районен съд - Б., Р. Р., с което е разпоредено, че Агенцията за плащания и
участие в земеделието (APIA) може да пристъпи към принудително изпълнение срещу
"П.И.Б." АД, Република Б., на основание изпълнителния документ, представляващ
гаранция № 000LG-L-003277 от 01.06.2012 год. за изплащане на сумата 9 472 916.10
евро и се оторизира К.тора Агенцията за плащания и участие в земеделието /APIA/
да пристъпи към принудително изпълнение на задълженията, съдържащи се в
изпълнителния документ. Моли след влизане в сила на разпореждането на молителя
да се издаде изпълнителен лист.
Претендира разноските в производството.
С молбата е направено искане, на основание чл.623,
ал.4 ГПК във връзка с чл. 391 и сл. от ГПК съдът да допусне обезпечителна мярка
„Запор” върху Б. с. на „П.И.Б.” АД, както следва: в Ц. У. на БНБ, както и в А. Б. Б. АД, Б. П. Б. АД, Б.-А. К. Б.
АД, К. А. Б.
ЕАД, ТБ И.. АД, И. АСЕТ Б. АД, К. Т. Б. АД, Б. Б. ЗА Р. АД, ТИ БИ АЙ Б. ЕАД, О. Б. Б. АД, О. Б. АД, П. Б. Б.
ЕАД, П.И.Б. АД, Р.. Б. ЕАД, С.. Н.А. - К. С., С.Ж.Е.. АД, СИ Б. АД, ТЕ-Д. З. Б.СЪ
- К. С., Т. Б. АД, Т. Б. Д АД, У. Б.. АД, Т. Б. АД, БНП П. С.А., А. Б. - К. Б.,
Б. ДСК ЕАД, Ц.К. Б. АД, Ю.Б. АД и ИШ Б. ГМБХ - К. С., последователно, до
достигане на сумата 9 472 916.10 евро. Искането е подкрепено с аргументи,
че без да се допусне обезпечението ще бъде невъзможно осъществяването на
правата по настоящото разпореждане. Изтъква се, че вземането на Агенцията за
плащания и участие в земеделието е в особено голям размер, произходът на дълга
е свързан с обезпечаване на финансови средства, предоставени от Европейския
съюз в рамките на Европейската програма за хранителни помощи на най-нуждаещите
си лица в Р. /PEAD/ – 2012; че ответникът по молбата е Б., което затруднявало установяването
и движението на имуществото му, тъй като информацията се третира като Б.ова
тайна и може да се затрудни възможността
да се проведе изпълнение. Поради изложеното твърди, че била налице нужда от
обезпечение чрез предложената обезпечителна мярка, която молителят счита за
подходяща.
Към молбата е представено Заключение от 19.03.2013 год.
по дело № 12824/299/2013 год. на Първи районен съд – Б., заверено с апостил с
превод на български език и Сертификат
Приложение V от Регламент 44/2000 год., удостоверяващо, че решението е взето
задочно, без данни за връчването му и влизането му в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
молителя и се запозна с доказателствата по делото, приема от фактическа и
правна страна следното:
От молбата и представените с нея писмени доказателства
е видно, че с Разпореждане /Заключение/ от 19.03.2013 год. по дело № 12824/299/2013
год. на Първи районен съд – Б., съдът е разпоредил, че приема молбата на К.тора
АPIA против „П.И.Б.” АД - Б. и дава съгласие за принудително изпълнение, на основание
изпълнителен документ, състоящ се в писмо за Б.ова гаранция № 000LG-L-003277 от
01.06.2012 год. за връщане на сумата от 9 472 916.10 евро и на следващо
място оторизира APIA да събере принудително задълженията, съдържащи се в
изпълнителния документ. Видно от самия акт е, че същият съдържа т.нар. „изпълнителна
формула” по смисъла на чл.665, ал.7 от ГПК на Р., т.е. съставлява аналог на
изпълнителен лист по нашето процесуално право. Той обаче е издаден в производство,
чиито предмет се ограничава с проверка на формалната редовност на изпълнителния
документ и на ликвидидността и изискуемостта на вземането, чиято изпълняемост /изпълнителна
сила/ е поставена в зависимост от това дали има спор за вземането. Спорността
на вземането блокира, преустановява изпълнителната сила на изпълнителното
основание и развитието на изпълнителносто производство. Разпореждането на Първи
районен съд - Б. е издадено на основание чл.632 от ГПК, чл.638, ал.1 т.З, във
връзка с чл.665 от ГПК и чл.622, ал.З от ГПК на Р. в случая въз основа на
документ по т. 3 - Б.ова гаранция. Съгласно процесуалния закон на Република Р.,
образуваното въз основа на такъв документ изпълнително производство се развива
пред съдебния изпълнител. Молбата за изпълнение се подава до него, но одобрение
на принудителното изпълнение извършва компетентният съд /арг. чл.665/ без да
призовава страните.
Софийският градски съд, счита, че в случая се касае за
акт, който се постановява след извършване на проверка по условията за допускане
на предварителното изпълнение, с оглед на обхвата на същата, който е уреден в 665, ал.5, т.1-7 – но, с който не се
разрешава със сила на пресъдено нещо спор. Тази проверка се извършва без да е
необходимо искане от длъжника, а по служебен почин в указания в закона тридневен
срок от регистриране на молбата. Съдът се произнася с разпореждане /заключението
от 19.03.2013 год. по дело № 12824/299/2013 год. на РС 1 район Б./, с което
постановява само дали К.торът може да събере изцяло или частично сумата на
основание изпълнителния документ, ведно с разноските по изпълнението, обявява
разпореждането за подлежащо на принудително изпълнение в Р., като оторизира К.тора
да пристъпи към принудително изпълнение. Както се посочи обаче, тази
изпълнителна сила ще се ползва под условие. Под условието, че длъжникът не
възрази.
В разглеждания случай, принудителното изпълнение се
извършва въз основа на друг изпълнителен документ, различен от съдебно решение
и при оспорване на изпълнението длъжника може да се позове на фактически и
правни мотиви, отнасящи се до съществото на правото съдържащо се в
изпълнителния документ, ако законът не предвижда във връзка с този изпълнителен
документ специфичен процесуален начин за отменянето му. Съгласно чл.718 от ГПК
на Р. възражението прекъсва изпълнението. В случая, тъй като не се касае за
документ по смисъла на чл.638, ал.1 т.1, а за такъв по т.3 – то съгласно
изричната законова разпоредба на чл.718, ал.4 т.1 от ГПК на Р. задължително се
спира изпълнението и без да е необходима гаранция. Касае се за „прекъсване” на
принудителното изпълнение по силата на закона.
Молителят не доказва факта на неоспорване на
вземането, което предпоставя придобиването на изпълнителна сила на
изпълнителното основание. От намиращите се по делото доказателства -
сертификати от 17.02.2014 г., издадени от Съда в Сектор 1 Б. Р., е видно, че пред
първоинстанционния съд са образувани на дела № 34100/299/2013 год. и
22550/299/2013 год. с искане за анулиране на документите за принудително
изпълнение и анулиране на изпълнението. От изложеното следва да се приеме, че е
настъпил ефекта на възражението и изпълнението е прекъснато. В подкрепа на
изложеното следва да се посочи, че ако вземането не беше оспорено, то К.торът –
молител е могъл да реализира правата си по реда на Регламент /ЕО/ № 805/2004 год.,
тъй като се касае за изпълнение въз основа на документ /несъдебно изпълнително
основание/ и именно оспорването е препятствало същата възможност, която
молителят се опитва да реализира по реда на Регламент №44/2001 год..
Производството по настоящето дело е по
Част VII „Особени правила относно производството по граждански дела при
действие правото на ЕС”, глава 57- „Признаване и допускане на изпълнението на
съдебни решения и актове при действието на правото на ЕС”, раздел II - „Производство
по признаване и допускане изпълнението на решения и актове” от ГПК - чл.623,
ал.1 от ГПК. По посочения ред се извършва признаването и допускането на
изпълнението на територията на Република Б. на решения, постановени в
държави-членки на Европейския съюз. Правната регламентация на производството по
признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение или друг
акт е в Регламент №44/2001 год. на Съвета от 22.12.2000 год. относно
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
както националното законодателство. В приложимото право /на Регламента - чл.38
до чл.56/, то е с наименование „производство по издавена на декларация за
изпълняемост”, защото въз основа на него осъдителното чуждестранно съдебно
решение придобива изпълняемост и става възможно предприемането на принудителни
действия върху имуществото на длъжника на територията на Б.. Следователно за да
се допусне изпълнението първо следва да се касае за документ съставляващ „решение” по смисъла на Регламента,
постановено от юрисдикционен орган, издадено в упражняване на функцията на
териорията на държава-членка и то следва да попада в сферата на материалното
приложение на чл.1 от Регламента /”граждански и търговски дела”/. Не може обаче
да се допуска изпълнение на решение, с което не се иска и не се постига
разрешаването на правен спор. Освен това
е необходимо решението да подлежи на изпълнение в държавата - членка, поради
което е нужно
е специално решение на съда в държавата по изпълнението за допускане на
изпълнението и то да се ползва с такава изпълнителна сила.
Съдът намира, че в разглеждания случай не се касае за
решение по смисъла на чл.32 от Регламент №44/2001 год. и представеното
заключение не попада в приложното му поле. Процесното „заключение” няма
изпълнителна сила поради изложените по –горе съображения. Не се касае и за
допускане на изпълнение на изпълнително основание – автентичен документ, а за
документ по т.2 от чл.638 от ГПК на Р., поради което също не е приложим пряко
Регламента. Следователно не е налице основанието по чл.38, т.1 от Регламента за
допускане на изпълнението.
На друго основание - молбата на APIA следва
отново да бъде отхвърлена, поради изрична забрана за признаване на решение на
съд на държава членка, когато решението – дори и да приеме, че е е такова
попадащо под действието на Регламент №44/2001 год., е постановено в отсъствие
на страна и когато на ответника не е връчен документ за образуване на
производството - чл. 34, т.2 от Регламент /ЕО/ №44/2001 год. Представеното
заключение е акт, постановен в едностранно производство, в което ответникът /Б.та/
не е конституирана, нещо повече, в производство, в което не участва нито една
от страните – К.тор или длъжник, а само съдебния изпълнител и въз основа на
несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл.34 т.2 от Регламент /ЕО/ №44/2001
год. признаване и изпълнение на съдебно решение не се допуска, когато то е
постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за
образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок. Тук
следва да се посочи, че връчването на разпореждането заедно с поканата за доброволно
изпълнение не изпълнява това условие поставено от Регламента за допустимост на
изпълнението, тъй като за образуваното на самото производство ответникът не е
бил, а и процесуалния закон не
предвижда, да бъде уведомяван.
Представеният сертификат приложение V от
Регламента не съдържа данни дори за връчването и влизането в сила на акта.
С оглед на изложеното, съдът намира, че липсва съдебен
акт ползващ се с изпълнителна сила, а при евентуалност - не се касае се за акт,
постановен в производство, в което ответникът да е бил призоваван и да му е
предоставена възможност да защити правата си, което е основание за отказ за
допускане на изпълнението му. Ето защо съдът намира, че следва молбата за
допускане на изпълнението да бъде оставена без уважение.
По искането за допускане на обезпечение, на основание
чл.623, ал.4 от ГПК във вр. с чл.391 и сл. от ГПК съдът счита същото за
неоснователно, тъй като молбата за допускане на изпълнението е неоснователна и
не се уважава.
С оглед изхода на делото неоснователно е искането на
молителя за присъждане на разноски в настоящето производство.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р А
З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на М. на з. и с. Р. на Р. чрез
Агенция за плащания и участие в земеделието /APIA/ – Р., Б., със съдебен адрес
в гр.С., ул.”П.” № *, ет..*, офис *, чрез адв. М.Б. от САК, с правно основание чл.623 от ГПК за допускане на изпълнение на територията на Република Б. на Разпореждането
/Заключението/ от 19.03.2013 год., постановено по дело № 12824/299/2013 год. на
Първи районен съд- Б., Република Р., с което се дава съгласие за принудително
изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в писмо за Б.ова
гаранция № 000LG-L-003277 от 01.06.2012 год. за връщане на сумата от 9 472 916.10
евро и се оторизира APIA да събере принудително задълженията, съдържащи се в
изпълнителния документ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на М. на з. и с.р.на Р. чрез
Агенция за п. и у. в з. /APIA/ – Р., Б., със съдебен адрес в гр.С., ул.”П.” № *, ет.*, офис *, чрез адв. М.Б.
от САК, за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор”
върху Б.овите сметки на „П.И.Б.” АД, както следва: в Ц. У. на БНБ, както и в А. Б. Б. АД, Б. П. Б. АД, Б.-А. К. Б.
АД, К. А. Б.
ЕАД, ТБ И.. АД, И. А. Б. АД, К. Т. Б. АД, Б. Б. ЗА Р.АД, Т. Б. А. Б. ЕАД, О. Б. Б. АД, О. Б. АД, П. Б. Б. ЕАД, П.И.Б.
АД, Р.. Б. ЕАД, С.. Н.А. - К. С., С.Ж.Е.. АД, СИ Б. АД, ТЕ-Д. З. Б.СЪ
- К. С., Т. Б. АД, Т. Б. Д АД, У. Б.. АД, Т. Б. АД, БНП П. С.А., А. Б. - К. Б.,
Б. ДСК ЕАД, Ц.К. Б. АД, Ю.Б. АД и ИШ Б. ГМБХ - К. С., последователно, до
достигане на сумата 9 472 916.10 евро.
Разпореждане
топодлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: