№ 1481
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110204747 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на дружеството чрез процесуален
представител против наказателното постановление, с което е наложено административно
наказание имуществена санкция.
В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че
неправилно е била отразена фактическата обстановка и неправилно е бил приложен
материалният закон. Не ставало ясно как точно на 01.02.2024г. превозвачът не бил
контролирал работата на водача, той като това била датата на която водачът бил извършил
превоза, а едва след 28 дни следвало да отчете тахографските листи, от което формира извод,
че едва на 29 ден би могло да се осъществи контрол върху водача.
Счита че неправилно е наказано дружеството превозвач и развива доводи, че на
санкциониране би следвало да подлежи водача.
Счита , че неправилно е бил приложен и материалният закон като визира разпоредбата на
чл.104 ал.5 от ЗАвП.
Сочи, че в АУАН е посочена нарушена разпоредбата чл.10 §2 изр.1 от регл. 561/2006г. на
ЕП и Съвета, а в НП е посочено нарушение на чл.10 §2 изр.2 от регл. 561/2006г. на ЕП и
Съвета.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество сочи, че при описание на нарушението било посочено, че не е ползвана 9
часа намалена дневна почивка от страна на водача, като ползваната била 6часа и 18 минути,
респ. не достигали реално 2часа и 42 минути, а в НП било описано, че не достигат 1час и 42
минути, което нарушавало правото на защита.
1
Счита че деянието е недоказано т.к. не било установено колко и какви проверки е
извършило дружеството.
На последно място сочи, че нормата на чл.104 ал.1 от ЗАвП не била приложима за така
описаното деяние т.к. следвало да се приложи към превозвач, който не е организирал
работата на своя водач, а в случая е подведен под отговорност за неизвършване на редовни
проверки.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2019г. служители към ОО “АА” Варна, сред които св. К., след извършена
комплексна проверка на „Вали 02”ЕООД, при която били проверени документи по повод
извършвани превози от дружеството, констатирали, че превозвачът „Вали 02”ЕООД не е
организирал труда на работник- водача В. Х. Василев като същия е осъществил обществен
превоз на товари и е управлявал превозно средство – т.а. „Ман“ кат.N3 с рег.№ *** с
монтиран аналогов тахограф по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО)
№565/2006г. на Европейския парламент и Съвета, като водача за 24-часовия период на
управление започващ в 06:58часа на 01.02.2024г. не е ползвал намалена дневна почивка от
най-малко 9 последователни часа, като е ползвал прекъсване от 6часа и 18 минути,
респ.намалението на намалената дневна почивка е с 2часа и 42 минути.
Горното било установено чрез приложените тахографски и пътен лист №
000015/01.02.2024г.
По този начин е било допуснато нарушение на чл.10 §2, изр.1, от регл. 561/2006г. на
ЕП и Съвета вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
В съставен на 18.07.2024г. акт за установяване на административно нарушение св. К.
вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващ дружеството
лице, който вписал в съдържанието му, че няма възражения.
В срок по преписката не постъпили възражения.
АНО приел, че нарушението не би могло да бъде „маловажно“.
Впоследствие на 19.09.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна
квалификация по чл.10 §2 изр.1 от регл. 561/2006г. на ЕП и Съвета вр. чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАвП и дружеството било санкционирано с предвиденото административно наказание в
чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства - приложените по административонаказателната
преписка и делото доказателства- свидетелства за регистрация на МПС; пътен лист;
2
товарителница; тахографска шайба; АУАН ; заповеди и други, както и показанията на св. К..
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице
признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по
Регл.561/06г. вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. В санкционната част на наказателното
постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е
приел, че с липсата на активни действия по организация на работата на водача от страна на
дружеството е осъществен състав на нарушение на чл.104 ал.1 от ЗАвП. При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на
ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Сочи се, че неправилно е била отразена фактическата обстановка и неправилно е бил
приложен материалният закон.
По отношение на това общо възражение съдът намира същото за неоснователно
доколкото фактическато обстантовка е била правилно изведена въз основа на проверените и
приложени документи, както и действията респ. бездействията на дружеството и водача са
били правилно съотнесени към приетите от актосъставитела и АНО правни норми.
В жалбата се сочи, че не ставало ясно как точно на 01.02.2024г. превозвачът не бил
контролирал работата на водача, той като това била датата на която водачът бил извършил
превоза, а едва след 28 дни следвало да отчете тахографските листи, от което формира извод,
че едва на 29 ден би могло да се осъществи контрол върху водача.
Съдът не споделя и това възражение доколкото въпрос на организация на работата в
съотвентото дружество е как точно ще осъществява и колко често контрол върху своите
водачи за да не допускат същите нарушение на изискванията на закона.
Счита че неправилно е наказано дружеството превозвач и развива доводи, че на
санкциониране би следвало да подлежи водача.
Счита още, че неправилно е бил приложен и материалният закон като визира
разпоредбата на чл.104 ал.5 от ЗАвП.
Съдът не споделя и тези възражения доколкото съобразно разпоредбите на чл.10 §2
от регламента именно за превозвача произтича задължението да „….организира работата
на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да
3
спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент /регламентираща
дневните и седмични почивки на водачите/. Транспортното предприятие надлежно
инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Санкционната рацпоредба на чл.104 ал.1 от ЗАвП изрично визира, че отговорността
за неосигурено спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари се носи именно от превозвача,
поради което и съдът памира възражението за неоснователно.
С жалбата се сочи, че в АУАН е посочена нарушена разпоредбата чл.10 §2 изр.1 от регл.
561/2006г. на ЕП и Съвета, а в НП е посочено нарушение на чл.10 §2 изр.2 от регл. 561/2006г.
на ЕП и Съвета.
Съдът не споделя и това възражение доколкото както бе отбелязано и цитирано по-горе
разпоредбата чл.10 §2 изр.1 касае задължението на превозвача да организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент, а в изр.2 на същият
параграф е вменено задължението на превозвача надлежно да инструктира водачите и да
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент.
По същество се сочи, че при описание на нарушението било посочено, че не е ползвана 9
часа намалена дневна почивка от страна на водача, като ползваната била 6часа и 18 минути,
респ. не достигали реално 2часа и 42 минути, а в НП било описано, че не достигат 1час и 42
минути, което нарушавало правото на защита.
Съдът не споделя и това възражение доколкото се касае за техническа грешка при
изчисление на намалената почивка като вместо реалните 2 часа и 42 минути АНО е посочил
1 час и 42 минути, с което на практика дори е посочил по-благоприятно за нарушителя
намаление, поради което и съдът намира, че не е нарушено правото на защита на въззивното
дружество.
Счита че деянието е недоказано т.к. не било установено колко и какви проверки е
извършило дружеството.
Съдът не споделя и това възражение доколкото за дружеството е налице задължение
надлежно да инструктира водачите и да извършва редовни проверки за осигуряване на
спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент и след като
водачът все пак е допуснал нарушение е явно, че не са извършвани необходимият брой
проверки за да се избегне това.
На последно място сочи, че нормата на чл.104 ал.1 от ЗАвП не била приложима за така
описаното деяние т.к. следвало да се приложи към превозвач, който не е организирал
работата на своя водач, а в случая е подведен под отговорност за неизвършване на редовни
проверки.
Съдът не споделя и това възражение доколкото както бе отбелязано и по-горе
4
дружеството е санкционирано не само за неизвършване на редовни проверки,а за това, че не
е извършвало редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕО) №
561/2006 /регламентираща дневните и седмични почивки на водачите/.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0003227/19.09.2024г. на Началник на областен отдел „
АА“ гр. Варна, с което на „Вали 02” ЕООД е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5