№ 12863
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110162328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането на цената.
Ищецът „Т“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя И. Т. на ответника П. М. С. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. в същия срок след
публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика, a след
10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на
продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ГР.СОФИЯ, ул.К №33. ВХ. А, АП. 7, за който се води партида с аб.№ 235529. Моли
ответникът П. М. С. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата
4476,17 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /01.11.2021 г./ до окончателното изпълнение, сумата 649,82 лв. –
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 17.10.2021 г., начислено върху
главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение
в размер на 23,11 лв. за периода от м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., както и и лихва за забава
върху главницата в размер на 4,66 лв. за периода от 31.10.2018 г. – 07.10.2021 г. Претендира
разноски.
1
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави възражение за
давност. Оспорва исковете по основание и размер и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От представения по делото Нотариален акт № 91, том XXIII, дело № 4078/1961 г. се
установява, че И. Г. Т. е признат за собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ГР.СОФИЯ, ул.К №33. ВХ. А, АП. 7, за който се води партида с аб.№ 235529. По
делото е отделено за безспорно между страните, че процесният имот, описан в исковата
молба е идентичен с имота, за който е издаден Нотариален акт № 91, том XXIII, дело №
4078/1961 г. От представеното по делото Удостоверение за наследници изх. №
3161/06.12.2021 г. на СО, район „Сердика“ се установява, че И. Г. Т. е починал на 11.08.2002
г. и е оставил за свой единствен наследник по закон ответницата П. М. С.. Това съдът
намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Поради това съдът приема, че качеството
потребител на П. М. С. е имала през процесния период, като собственик на имота по силата
на настъпилото наследствено правоприемство. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
2
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 235529 за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. –
30.04.2020 г. фирмата за ДР не е отчитала уредите в имота, тъй като ответницата не е
осигурила достъп до имота. За този период, е изчислен служебен разход на максимална
мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61 т.6.5 от НТ. По време на отчетите са
попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 5
отоплителни тела, но не са монтирани топлоразпределители. Поради липса на реален отчет и
водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при
норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл.69, ал.2. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на
общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна
инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 177 м3,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от
председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия,
отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, издадени от ФДР, са изготвени в
съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка изравнителна
сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота/отдадена от
отоплителни тела/ и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за общи части не се начислява. За периода
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от
Наредба № 16-334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
3
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 4091,83 лв.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. С оглед
разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна
енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на “Т” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба е подадена на 03.11.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези,
чиято изискуемост е настъпила след 03.11.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасено по
давност са вземанията за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. включително, в размер на
229,62 лв. видно от изслушаните по делото СТЕ. Ето защо, искът следва да се уважи за
сумата 3 862.21 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. / до погасяването,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. – 30.4.2018 г.,
като искът подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 4476,17 лв. и за периода
01.05.2018 г. – м.08.2018 г., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
4
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м. 09. 2018 г.
– м. 03. 2020 г. възлиза на сумата от 23, 11 лв., определен по реда на при съобразяване на
счетоводна справка на ищеца, както и заключението на ССЕ.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
5
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 649,82 лв. за
периода 15.09.2019 г. - 07.10.2021 г., определен по реда на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 4,66 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На ответника се
следват разноски за процесуално представителство при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 72.01 лв. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на уважените
претенции в размер общо на 797.38 лв. държава такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ”К“ № 33, ет.3, ап.7, да
заплати на „Т” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ...,
по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 3 862.21 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до погасяването, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.09.2018 г. – 30.4.2020 г. за имот, находящ се
в ГР.СОФИЯ, ул.К №33. ВХ. А, АП. 7, за който се води партида с аб.№ 235529, както и на
основание чл.86 ЗЗД, сумата от 649.82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 07.10.20129г., сумата от 23.11
лв., представляваща такса за дялово разпределение за м.09.2018 г. – 30.4.2020 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 797.38 лв., разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 4476.17 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
м.08.2018 г., като погасен по давност, и за сумата от 4.66 лв., лихва за забава върху таксата
за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ..., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на адвокат С. К. К., с адрес на упражняване
на дейността град София, ул. „В” № 35, ет.3, офис 1, адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото на ответника П. М. С., в размер на
72.01 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т ЕООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN ...
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7