Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,10. 07. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 2674
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпили въззивни жалби от:
1- „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение № 534297 от 14.11.2018 г., постановено от
СРС, Второ ГО, 163 състав по гр.д.№ 11796 по описа за 2018 г., в частта, в която са отхвърлени предявените
искове по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК, както следва: за главница за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1235,77 лв. до пълния предявен
размер от 2318,32 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 30. 04.2014г.; иска за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия в размер над 371,80 лв. до 559,61 лв., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54414 по описа за 2017г. на
СРС, ГО, 30 с-в, като погасени по
давност.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния закон- чл.32, ал.1 ОУ на дружеството,
съгласно които задължението за заплащане на сумите в ежемесечните фактури,
ставало изискуемо най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставка на ТЕ. Претендирали се сумите по Обща фактура, издадена на 31.07.2014
г., в която било посочено, че срока за плащане бил до 14.09.2014 г. и от този
момент започвал да тече срока за плащане. Заявлението било депозирано на 08.08.2017 г. Сумите по фактури за м.07.2014 г. ставали
изискуеми едва м.09.2014 г. Затова неправилно СРС бил приел, че претенциите са погасени
по давност.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира
направените разноски.
Ответникът по въззивната
жалба- Е.Н.Е., ответник и пред СРС, е депозирала отговор по въззивната жалба, в който
излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която е прието, че вземанията са погасени по
давност. Напомня, че се касае до вземания за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. Позовава се на ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3 от
2011 г. Правилно СРС бил приложил чл.32, ал.1 ОУ. Наред с това не било
доказано, че ОУ на дружеството, действително били влезли в сила на 12.03.2014
г. Не било изпълнено изискването на чл.150, ал.2 ЗЕ за публикуването им. Наред
с това счита, че въззивната жалба не съдържа
конкретни доводи за неправилност на така постановеното решение в обжалваната от
въззивника /ищец/ част. След като вземането за
главница било погасено по давност, погасена била и лихвата за забава. Прави се
възражение за прекомерност на юриск.възнаграждение.
Претендират се разноски.
Третото лице-помагач- „Т.с.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
2- Е.Н.Е., ответник пред СРС, срещу
решение № 534297 от 14.11.2018 г., постановено от СРС, Второ ГО, 163 състав по
гр.д.№ 11796 по описа за 2018 г., в
частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК, както следва: за сумата в размер на 1235,77
лв. – стойност на доставена и потребена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва от 08.08.2017 г. до
изплащането на вземането, лихва в размер на 371,80 лв. за периода от 15.08.2014
г. до 31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.“П етко
Ю.Тодоров“ № 4, вх.А,1 ап.6, аб.№ 253050, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54414 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 30
с-в. Сочи се, че от сумата 1235,77 лв., стойността на топлинната енергия
възлизала на 1213,45 лв., а сумата в размер на 22,32 лв. била за дялово
разпределение. Върху тази сума била начислена и лихва в размер на 5,24 лв.
Сочи, че в заповедното производство била претендирана
само стойност на топлинната енергия, а после в исковото бил разширил кръга на
претенциите си. Това водело до недопустимост на производството в тази му част.
В този смисъл била и съдебната практика на СГС. Наред с това с възражението по
чл.414 ГПК била признала за дължима сумата в размер на 1213,45 лв., както и
сумата 247,23 лв. – лихва за забавеното й издължаване. Тези суми били и платени
от нея. СРС не се бил произнесъл по искането за прекратяване на производството
по делото като недопустимо в тази му част. За „Т.С.“ ЕАД не бил налице правен
интерес от поддържане на иск за сумите, които били признати от длъжника
/ответник в исковото производство/. В тази част заповедта за изпълнение била
влязла в сила. Затова решението на СРС в частта по иска относно признатите с
възражението суми, било недопустимо. В този смисъл била и съдебната практика на
ВКС. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Иска се от настоящата инстанция
да обезсили решението в частта, в която са уважени претенциите по чл.422 ГПК
или да отмени по отношение на присъдените суми за дялово разпределение и лихва
за забава върху същите. Претендират се разноски.
От въззиваемата
страна по тази въззивна жалба- „Т.С.“ ЕАД, отговор не е постъпил. В течение на
производството се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на първоинстанционното решение в
частта в която претенциите са уважени. Претендират се разноски. Прави се
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
На „Т.С.“ ЕАД:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 19.11.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 28.11.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва , СРС
частично е отхвърли иска по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
2-
Е.Н.Е.:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 16.
11.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 30.11.2018 г.
С решението, което се обжалва СРС
частично е уважен иска по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
По допустимостта на обжалваното решение:
За издадената на 10.01.2018 г. по
ч.гр.д.№ 54414 по описа за 2017 г. на СРС, 30-ти състав, заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на 17.01.2018 г.
В срока по чл.414 ГПК –на 23.01.2018
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 31.01.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 20. 02.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Видно от съдържанието на
възражението по чл.414 ГПК от длъжника е признато вземането по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
в размер на 1 213,45 лв.- главница, както и сумата в размер на 247, 23
лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.07.2015 г. до 31.07.2017 г.
Следователно, по арг. от чл.416 ГПК, в частта относно признатите от длъжника
вземания, заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, е влязла в сила.
Основателен е довода на въззивницата, ответник пред СРС/, че в частта относно
признатите от нея вземания не е налице правен интерес от предявяване на иска по
чл.422 ГПК.
Налага се извод, че в тази му част, в която е уважен иска по
чл.422 ГПК за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2015 г. в размер на 1 213,45
лв.- главница, както и сумата в размер на 247, 23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2017
г., обжалваното решение е недопустимо и
като такова ще следва да бъде обезсилено.
Относно допустимостта на решението в частта, в която СРС се е произнесъл досежно дължимостта на сумите за
дялово разпределение, респ. за лихвата за забавено издължаване на същите:
Видно от т.12 на заявлението
подадено по реда на чл.410 ГПК, поискано е издаване на заповед за изпълнение и
за сумите за дялово разпределени, съответно 22,32 лв.- главница и лихва – 5,24
лв. Същите представляват част от главницата в размер на 2340,64 лв. и част от
вземането за лихва в общ размер от 559,61 лв. по заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК от 10.01.2018 г.
Видно от възражението по чл.414 ГПК
длъжника е оспорил дължимостта на сумите за дялово
разпределение и лихвата за забавеното им издължаване.
Следователно в тази му част, в която е признато вземане в полза на ищеца по иска по
чл.422 ГПК за сумите за дялово
разпределени, съответно 22,32 лв.- главница и лихва – 5,24 лв. обжалваното решение е постановено във валиден
и допустим процес.
/По дължимостта
на последните суми настоящата инстанция ще се произнесе по –долу/.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията
по давност е приел същото за основателно за периода от м.05.2013 г. до
м.04.2014 г. и на стойност 1104, 90 лв.- главница, както и съответната лихва за
забава върху същата.
За основателни са приети
вземанията за периода м.05.2014 г. до 30.04.2015 г. в общ размер на 1235, 77
лв., вкл. и задължението за услугата дялово разпределение.
Лихвата за забавено издължаване
на главницата в общ размер от 1235,77 лв. , изчислена за периода 15.08.2014 г. до
31.07.2017 г. е определена в размер на 371,80 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно погасяването на вземанията по давност:
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 08.08.2017 г., а
претендираният период по отношение на стойността на потребената
ТЕ е от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г.
Съгласно действалите до
11.03.2014 г. ОУ на ищцовото дружество, купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок от 30 дни след изтичането на
периода за който се отнасят.
Ищецът позовава наличие на
вземане по Обща фактура № ********** от 31.07.2015 г., касаеща
и периода 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г.
Към датата на издаване на тази
т.нар.“Обща фактура“ вече са в сила ОУ от 2014 г.
От доказателствата представени от
третото лице помагач на страната на ищеца /л.60 и следв.
от делото пред СРС/, обаче, се установява, че по индивидуалната справка за
отопление и топла вода, за аб.№ 253050, е сума за получаване в размер на 141,03 лв.
При това положение при
прилагането на 3-годишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията на ищеца за
главница за топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. правилно
са били приети като погасени по давност.
По претенцията по чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД:
Лихвата е акцесорно
вземане и при положение, че част от главницата е приета за погасена по давност,
то лихва за тази главница не се дължи.
Видно от доклада по чл.140 ГПК
съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи, че вземането е изискуемо, както и от кога е изпаднал
ответника в забава.
По отношение необходимостта от
покана за изпадането в забава на ответника при действието на ОУ на ищцовото дружество, в сила от 12.03.2014 г., такава
безспорно е необходима- съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, задължението на потребителя
за заплащане на цената на топлинната енергия следва да се изпълни в 30-дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на Интернет страницата на продавача,
т.е. на ищеца.
По претенциите за услугата за дялово разпределение и лихвата за забавеното
й издължаване:
Действително, тези суми са били
оспорени с възражението по чл.414 ГПК от длъжника, ответница пред СРС, въззивник пред настоящата инстанция.
С доклада си по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 18.09.2018 г. /л.55 по
делото пред СРС/ съдът е допуснал по искане на ищеца изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза за установяване на точния размер на сумите, които
се претендират за установяване по реда на чл.422 ГПК.
Видно от заявеното от пълномощника
на ответницата в публичното съдебно заседание, състояло се на 26.10.2018 г. ,
същата е заявила, че се оспорват само вземанията за които се твърди, че са
погасени по давност. СРС е отменил определението си в частта, в която е била
допусната съдебно-счетоводната експертиза.
При това положение следва да се
приеме, че вземанията в размер на 22,32 лв. – стойност на услугата за дялово
разпределение и лихвата за забавеното й издължаване в размер на 5,24 лв. ,
правилно са прието за установено от ищеца.
В тази му част обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В заповедното производство:
СРС е присъдил разноски в полза
на ищеца /заявител/ в размер на 59,87 лв. за уважената част на
претенциите по чл.422 ГПК. Такива са дължими, тъй като приехме, че в тази й
част заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила.
Длъжникът е
претендирал и направил разноски в това производство и такива му се следват за
частта, в която претенциите на ищеца /заявител/ са приети за погасени по давност.
СРС е присъдил разноски в размер на 66,86 лв.
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца
разноски се следват за частта относно признатите суми за дялово разпределение и
лихвата за забавеното им издължаване като съдът определя юрк.възнаграждение
в размер на 50 лв. и припадаща се част от държавната такса в размер на 49,26
лв. или общо в размер на 99,26 лв.
На ответницата разноски се следват за частта, в която се прие, че иска по чл.422 ГПК е
недопустим или такива в размер на 178,29
лв./толкова е определил и СРС/, тъй като същата не е станала причина за
предявяването му.
Доколкото, обаче, СРС е направил
служебно прихващане на дължимите суми за разноски без волеизявление на
страните, то настоящата инстанция намира, че в тази му част обжалваното решение
ще следва да бъде отменено и горецитираните разноски
присъдени, както се следва на всяка една от страните.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника „Т.С.“
ЕАД разноски се следват само за частта, в която беше прието, че въззивната жалба на ответницата пред СРС е неоснователна.
Съдът определя разноски за юриск.възнаграждение
в размер на 100 лв.
На въззивника Е.Н.Е. се следват разноски за
частта, в която беше прието, че решението на СРС е недопустимо, които съдът
определя в размер на 146,65 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 534297 от
14.11.2018 г., постановено от СРС, Второ ГО, 163 състав по гр.д.№ 11796 по
описа за 2018 г., в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 ГПК
вр. с 415 ГПК, както следва: за сумата в размер на 1213,45
лв. – стойност на доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва
от 08.08.2017 г. до изплащането на вземането, лихва за
забава в размер на 247,23 лв. за периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, бул.“*******ап.6, аб.№ 253050, за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54414 по
описа за 2017г. на СРС, ГО, 30 с-в, като
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Е.Н.Е.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски дом, вх.****, кантора 313- адв.Д., в частта,
както следва: за сумата в размер на 1213,45 лв. – стойност на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 08.08.2017
г. до изплащането на вземането, лихва за забава в размер на 247,23 лв. за
периода от 31.07.2015 г. до 31.07.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, бул.“*******ап.6, аб.№ 253050, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54414 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 30
с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 534297 от 14.11.2018 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 163 състав по гр.д.№ 11796 по описа за 2018 г., в частта, в която са уважени
предявените искове по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК, както
следва: за сумата в размер на 22,32 лв. – стойност на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и лихвата за забавеното й
издължаване в размер на 5,24 лв., изтекла за периода от 15.08.2014 г. до
31.07.2017 г., както и в частта, в която
са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК вр.
с 415 ГПК, както следва: за главница за доставена топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 1235,77 лв. до пълния предявен размер от 2318,32 лв. и
за периода от 01.05.2013г. до 30. 04.2014г.; иска за мораторна
лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия в размер над 371,80
лв. до 559,61 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54414 по описа за 2017г. на СРС, ГО, 30 с-в.
ОТМЕНЯ решение № 534297 от 14.11.2018 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 163 състав по гр.д.№ 11796 по описа за 2018 г., в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.Н.Е., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски
дом, вх.***, кантора 313- адв.Д., да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 59,87 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на Е.Н.Е.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски дом, вх.***, кантора 313- адв.Д., сумата в
размер на 66,86 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.Н.Е., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски
дом, вх.***, кантора 313- адв.Д., да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 99,26 лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на Е.Н.Е.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски дом, вх.***, кантора 313- адв.Д., сумата в
размер на 178,29 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Е.Н.Е., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски
дом, вх.***, кантора 313- адв.Д., да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** Б, сумата в размер на 100 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на Е.Н.Е.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски дом, вх.***, кантора 313- адв.Д., сумата в
размер на 146,65 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-„Т.С.“ ЕООД като помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: