Определение по дело №23/2020 на Окръжен съд - Варна

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                       №             /                   2020г.

                      

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с., в закрито заседание  в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ :        КОНСТАНТИН И.                                                                                         МАЯ НЕДКОВА

 

разгледа докладваното от председателя на състава

ч.гр.д.№ 23/ 2020г.

 

Производството е по реда на чл.274 , ал.1, т.2  от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А.Г.И., предявена от пълномощник- адвокат З.С.,  срещу определение № 15787/ 02.12.2019г. на Районен съд-Варна, постановено по гр.д.№ 12856/2019г., с което е оставена без уважение молба вх.№ 84600/ 15.11.2019г. от А.Г.И. за изменение на решение № 4601/ 30.10.2019г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 ГПК.

Според изложението на жалбата ответникът не е дал повод за завеждане на нов иск за издръжка, поради навършено пълнолетие, щом такава вече се заплаща преди завеждане на делото и продължава да се заплаща в претендирания размер без прекъсване. С отговора на исковата молба е  признала иска за основателен до размер от  180лв., а с писмен документ от „Банка ДСК“ е опровергал  твърдението на ищеца, че не е получил издръжка за м.август 2019г. , която е внесена на падежната дата- 01.08.2019г. по сметка на ЧСИ Д.Янкова- Петрова по изп.д.№ 757/ 2019г. По тези съображения счита, че в случая следва да се приложи чл.78, ал.2 от ГПК  и разноските по делото да се възложат на ищеца. Искането е за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

С писмен отговор от П.Т.И., чрез адвокат С.С., е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Позовава се на правната квалификация на иска по чл. 144 СК и липсата на изпълнително основание на решението постановено по чл. 143, ал. 2 СК, след навършено пълнолетие от ищеца. Счита, че плащането на издръжка за август 2019г. е ирелевантно за този спор. 

Страните претендират разноските, направени в настоящото производство.

Разглеждащият състав, след преценка на доказателствата по делото, съобразно становищата на страните, приема следното:

Пред РС-Варна е предявен иск от П.Т.И. срещу А.Г.И., с правно основание чл.144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200лв.,намален на 180лв. в съдебно заседание на 16.10.2019г. С постановеното решение № 4601/ 30.10.2019г. по гр.д.№ 12856/ 2019г. издръжката е присъдена в посочения размер ,с начална дата- датата на подаване на исковата молба, съответната държавна такса  и направени от ищеца разноски , на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Срещу решението в частта за разноските ответната страна е подала молба  по чл.248 ГПК , в която са развити съображения, че разноски по реда на чл. 78, ал.1 ГПК не се дължат, предвид предпоставките на чл.78, ал. 2 от ГПК.  Оставена е без уважение с определението от 02.12.2019г.

 

Частната жалба е допустима, но по същество- неоснователна.

По силата на съдебно решение по гр.д.№ 11425/ 2018г.ВРС, майката А.Г.И. е заплащала месечна издръжка в полза на своя непълнолетен син, в размер на 180лв. от датата на завеждане на исковата молба- 25.07.2018г., на основание чл. 143 СК, която се  дължи до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. С осъществяване на юридическия факт-навършени 18 години на 12.08.2019г., издръжката по този ред се прекратява, поради отпадане на основанието за това задължение.  

С предявения иск по чл.144 от СК ищецът претендира издръжка като  пълнолетен учащ,  която се присъжда при определени условия: доказана невъзможност да се издържа от собствени доходи и имущество, и  доказана  възможност на родителя да я осигурява без особени затруднения. Това е защита на друго правно основание при наличието на правен интерес от водения спор.

Следва да се посочи, че с писмения отговор ответникът не е признал предявения иск по основание и размер. Изразено е желание да заплаща издръжка до завършване на обучението в училище  и оспорване на  претенцията по размер, за сумата над 180лв. Страните не са постигнали споразумение, което да включва и разноските по делото, и не са предприели процесуални действия към прекратяването му на друго основание по ГПК.

Обсъдените данни изключват приложимостта на чл.78, ал. 2 от ГПК по искането на ответната страна за освобождаване от разноски, доколкото с писмения отговор не е направил признание на иска, а  поведението му към датата на образуваното дело не може да се преценява като изпълнение по смисъла на чл.144 СК.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна.

На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят поискани от другата страна разноски за това производство в размер на 200лв., внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и защита.

В съответствие с направените изводи съдът

 

                       О  П  Р  Е  Д  Е Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на  А.Г.И., предявена от адвокат  З.С.,  срещу определение № 15787/ 02.12.2019г. по гр.д.№ 12856/2019г. на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА  А.Г.И., ЕГН- **********, да заплати на П.  Т.И., ЕГН-**********, сумата 200/ двеста/ лева- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.