Решение по дело №1947/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4038
Дата: 10 октомври 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20183110101947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

4038/10.10.2018г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 13.09.2018 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

          

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1947  по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „С.Б.С." АД ЕИК**********, седалище и адрес на управление ***  срещу ответника Р.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от  ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:

- сумата от 22,00 лв. (двадесет и два лева), представляваща незаплатена от длъжника Р.И.Д. сума по Договор за продажба на изплащане № ********/22.12.2016г., която е заплатена от кредитора „С.б.с.” АД, в качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД, по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед № 9075/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 16603/2017 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІ състав.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се , че на 22.12.2016г. между „Мобилтел" ЕАД ЕИК ********(Продавач) и Р.И.Д. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********. (Доказателство № 1 : Договор за продажба на изплащане №**********/22.12.2016.). На основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Р.И.Д. е закупил и е станал собственик на устройство „Tablet ALCOT Pixi4 7"' със сериен номер 356213071448202.

Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на „Мобилтел" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.

Поради неплащане в срок на две месечни вноски, договора между „Мобилтел" ЕАД и ответника Р.И.Д. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № *********.

Непогасените вноски до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 22,00 лв., са станали предсрочно изискуеми на основание чл. 12.3. от Договора.

На 07.11.2014г. между „Мобилтел" ЕАД, ЕИК ********и „С.б.с." АД, ЕИК**********, е сключен Договор за поръчителство. (Доказателство № 3: Договор от 07.11.2014г. сключен между „Мобилтел" ЕАД и „С.б.с." АД)

На основание т.З от Договора за поръчителство „С.б.с." АД се е задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на изплащане.

Поради неплащане на дължимите вноски от страна на Р.И.Д. по Договор за продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „С.б.с." АД в качеството си на Поръчител уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „Мобилтел" ЕАД.

Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като е бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „С.б.с." АД заплати на „Мобилтел" на 18.08.2017 г. сумата от 22,00 лева., представляваща дължимите и изискуеми вноски от Р.И.Д.. ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане от 22.12.2016г.

В този смисъл „С.б.с." АД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответника Р.И.Д., ЕГН ********** в размер на 22,00 лв., представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане № 50497313 8 от 22.12.2016г.

Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата  Р.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се признава предявения иск.

Излага се, че се моли да се задължи ищеца до първото по делото заседание да представи сметка , по която да се плати сумата.

Моли се да не се присъждат разноски по делото, с оглед признаването на иска, както и затова , че ответницата не е станала причина за завеждането му.

 

Ø По допустимостта на производството :

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 16603/2017 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІ състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 30.10.2017 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 9075/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника Р.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „С.Б.С.” АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник адв. Кремен Константинов, сума в размер от 22,53 лв. (двадесет и два лева и петдесет и три стотинки), формирана, както следва: сумата от 22,00 лв. (двадесет и два лева), представляваща незаплатена от длъжника Р.И.Д. сума по Договор за продажба на изплащане № ********/22.12.2016г., която е заплатена от кредитора „С.б.с.” АД, в качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД, по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сумата от 0,53 лв. (нула лева и петдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2017 г. до 30.10.2017 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева), от които: 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – заплатена държавна такса и 360,00 лв. (триста и шестдесет лева) – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: заплатена от заявителя по договор за поръчителство сума, представляваща незаплатена от длъжника сума по Договор за продажба на изплащане № ********/22.12.2016г., платени на „Мобилтел” ЕАД от заявителя в качеството му на поръчител по Договор от 07.11.2014 г.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 16603/2017 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІ състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

Ищцовото дружество поддържа предявените искове и моли с оглед изявлението на ответника за постановяване на решение по делото при признание на исковете,  което е обективирано в постъпилата по делото молба с вх.№ 55798/23.08.2018г.

 СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу него искова претенциь и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на изискванията , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 , а именно:  че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е  разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира,че съдебното решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.

При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, че оспорване на вземането по Заповед № 9075/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 16603/2017 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІ състав чрез подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК е поведение на ответника, дало повод за завеждане на делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК,  следва да се възложат в тежест на ответника, с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, като се съобрази и обстоятелството , че с влязло в законна сила Определение № 7883/10.07.2018г. , постановено по настоящото дело е прекратено частично производството по делото. Вследствие на изложеното, следва да се присъдят направените от ищеца в исковото производство разноски в общ размер от 376,53 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса , представляваща половината от дължимата държавна такса по уважения иск в общ размер от 50,00 лв., на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 351,53 лв.-адвокатско възнаграждение с включен ДДС , съразмерно на уважения иск.  Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 376,53 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 351,53 лв. с включен ДДС, съразмерно на уважения иск.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

                          Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „С.Б.С." АД ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***  , от една страна и ответницата Р.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от 22,00 лв. (двадесет и два лева), представляваща незаплатена от длъжника Р.И.Д. сума по Договор за продажба на изплащане № ********/22.12.2016г., която е заплатена от кредитора „С.б.с.” АД, в качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД, по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед № 9075/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 16603/2017г. по описа на Варненски районен съд-ХVІ състав, на основание чл.422 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ   на „С.Б.С." АД ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:***  сумата в размер на 376,53 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 16603/2017 г. по описа на Варненски районен съд-ХVІ състав, както и сумата от 376,53 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението , ведно със съобщението за постановяването му , на страните.

 

 

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: