№ 53
гр. Свиленград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200499 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 206/2021г. от
31.05.2021 година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване (МРР) Тракийска” в Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно
митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници”, с което на „Вип
транс 17” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Димитровград, ул.„Стефан Стамболов” № 5, вход „А”, ап.№ 2, област
Хасково, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” № 24, етаж 3,
офис № 312, чрез адвокат Н.Н., представлявано от управителя В.Ж.З., за
нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове
(ЗАДС) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 36 920 лв. (пункт 1), на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети
в полза на Държавата 26 000 л. енергиен продукт (пункт 2) и на основание чл.
124, ал. 2 от ЗАДС е отнето полуремарке марка „Кроне СД” с държавен
1
регистрационен номер Х 14 75 ЕМ, ведно със Свидетелството за регистрация
(пункт 3).
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя
В.Ж.З., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен,
неправилен и постановен при съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие със закона. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не
изпраща представител. За тях се явява адвокат Н.Н., която пледира за отмяна
на обжалвания акт поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Представен е Списък на разноските, наименуван Молба.
В дадения срок адвокат Н. представя Писмена защита, в която сочи, че
НП следва да бъде отменено, тъй като било незаконосъобразно – Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен при
посочване на две взаимноизключващи се хипотези – тази на ал. 1 и тази на ал.
2 на чл. 40 от ЗАНН, представител на дружеството-жалбоподател не бил
поканен за съставянето на АУАН на дата 23.12.2020 година, АУАН бил
съставен преди произнасянето от Районна прокуратура – Свиленград по
преписката, не било конкретизирано деянието, дружеството-жалбоподател не
можело да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, пробите не били взети в
присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, поливият уред
не бил сертифициран, не било установено точното количество на предмета на
нарушението, пробите не били взети правилно, свидетелят И. не бил
оправомощен да взема подобни проби, било налице несъответствие относно
датата на вземане на пробите – отразена в Протоколите и т.н.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д.
Началник на Отдел „МРР Тракийска”, редовно призовани, изпращат
процесуален представител - юрисконсулт Надежда Димитрова, която сочи, че
НП е издадено законосъобразно. От Съда се иска същото да бъде потвърдено
изцяло с правни аргументи за отсъствие на процесуални нарушения и
правилно приложен материалния закон, предвид безспорно доказано, от
събраните в хода на процеса доказателства, извършването на нарушението по
2
ЗАДС и установени съставомерните обективен и субективен признак на
същото при възведената правна квалификация, както и авторството на
деянието. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 28.09.2020 година около 11.00 часа на трасе „Изходящи моторни
превозни средства (МПС)” на Митнически пункт (МП) „Капитан Петко
войвода”, област Хасково, пристига товарна композиция, пътуваща от
Република България за Република Гърция и състояща се от влекач марка
„Рено” с държавен регистрационен номер СВ 51 46 НМ (собственост на „ВФС
България” ЕООД с ползвател дружеството-жалбоподател съгласно Договор за
лизинг от 23.07.2019 година) и полуремарке марка „Кроне СД” с държавен
регистрационен номер Х 14 75 ЕМ (собственост на дружеството-
жалбоподател) (видно от представените Свидетелства за регистрация,
приложени в кориците на делото) и управлявана от Живко Иванов Златков
(назначен по трудово правоотношение в дружеството-жалбоподател видно от
Трудов договор № 3 от 28.08.2017 година). Служителите на АНО –
свидетелите Янк. Ж. П., М. Б. Кр. и Д. Ст. Ст. извършват проверка на
документите, представени от шофьора, като констатират че съгласно
Международната товарителница превозвач на товара е дружеството-
жалбоподател (в този смисъл е и представената в хода на проверката заявка за
транспорт от 25.09.2020 година). Превозното средство е селектирано за
физическа проверка. В присъствието на шофьора Златков товарното
помещение е разпломбирано (премахната е металната пломба,
представляваща средство за обезпечаване на товара) (като премахнатата
пломба е различна от тези, използвани от Агенция „Митници”) като са
установени 26 броя пласмасови (ПВЦ) съда (контейнери) с форма на куб с
3
метална обшивка, всеки с вместимост 1 000 л., пълни с безцветна течност със
специфичен мирис. Съгласно представените документи и по-специално
Митническата декларация превозваната стока е „Течност за хидравлични
системи”. Поради възникнали съмнения относно съответствието на
представените документи с превозваната стока, товарната композиция е
отклонена за последваща проверка, респ. вземане на проби от течността в
гореспоменатите съдове, от служители на Отдел „МРР Тракийска”.
За така извършената проверка е съставен Протокол с № 1949 от
28.09.2020 година, приложен в Административнонаказателната преписка
(АНП).
На същия ден около 15.30 часа екип от служители на АНО – свидетелите
Тр. Д. Ил., М. Ант. Ш. и Д. М. Ил. продължават контролните действия, като
измерват плътността на течността с полеви уред денситометър. В
присъствието на шофьора са взети проби от всеки съд (, тъй като
установените характеристики (цвят и мирис) и плътност са характерни за
енергиен продукт) – общо 26 проби, като за целта са съставени Протоколи.
Иззети са с Опис документите, придружаващи стоката, самата стока и
товарната композиция, като последните две са иззети с Приемо-предавателен
протокол и са заприходени със Складова разписка за приемане/предаване на
материални ценности № 0035/29.09.2020 година (по-късно влекачът е върнат
на правоимащо лице). След приключване на проверката товарното
помещение на композицията е обезпечено с митническа пломба.
Предприетите действия от страна на митническите органи приключват в
20.30 часа. За извършената проверка е съставен Протокол № 1950, екземпляр
от който е предоставен на шофьора. В последствие служителите на АНО се
снабдяват със „Сори” номер, който вписват на екземпляра, останал при тях.
В присъствието на шофьора са взети са от всеки контейнер по четири
броя проби – една контролна проба, два броя проби за Централната
митническа лаборатория (ЦМЛ) и един брой за проверяваното лице. Четирите
проби от всеки контейнер са опаковани, маркирани с етикет и запечатани с
пломби по начин, който да не позволява тяхното разрушаване и
манипулиране. За вземането на пробите от всеки контейнер е попълнен
Протокол по образец съгласно Приложение № 1 към Наредба № 3 от
4
18.04.2006 година за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки (Наредба № 3 от 18.04.2006 година). Два
броя проби за всеки контейнер са изпратени в ЦМЛ в София за лабораторен
анализ, придружени със Заявки за анализ по образец, съгласно Приложение
№ 3 от посочената Наредба. Видно от изготвената Лабораторна експертиза
изпратените проби представлява препарат – смес, съдържаща метилов
алкохол 71% и нефтено масло (с преобладаващо съдържание на парафино-
нафтенови въглеводороди) 29% тегловни; химичният състав на изследвания
продукт не предполага употребата му като течност за хидравлични
трансмисии и може да се използва и като добавка за бензин за двигатели,
както и като органичен разтворител.
Снети са Обяснения от шофьора Златков, в които сочи, че товарът е
напълнен в град Велинград от хора, които не познава и същите тези лица
пломбирали превозното средство и му дали документите за стоката.
Констатирано е, че дружествата, посочени в представените пред
митническите органи документи нямат нищо общо с процесната стока, като за
всяко едно извършено действие в тази насока от митническите органи е
изготвян Протокол за извършена проверка и са изисквани Писмени
обяснения.
Видно от Становище за тарифно класиране във връзка с резултатите от
Лабораторната експертиза, за процесния енергиен продукт (независимо от
начина на използването му) тарифният код съгласно Комбинираната
номенклатура (КН) на Европейския съюз е 3814 0090.
Изпратена е покана до дружеството-жалбоподателя да се яви негов
представител на 16.12.2020 година за съставяне на АУАН, но такъв не се
явява. Поканата е редовно връчена по електронната поща на дружеството-
жалбоподател като е получен отговор от последното, че същата е получена;
както и е връчена на процесуалния представител на дружеството - адвокат
Н.Н., с Пълномощно, приложено по делото.
При тези фактически обстоятелства и в резултат от осъществения
контрол, митническите органи приемат, че е извършено нарушение на ЗАДС,
като въз основа на представените документи определят процесното
5
количество енергиен продукт за държано от дружеството-жалбоподател.
Предвид разкритото нарушение на ЗАДС, направените констатации в
момента на проверката, отразени в съставения Протокол, материализиращ
данни за откриването на деянието, неговия извършител, изяснените негови
форма и изпълнителен механизъм и установения точен предмет,
митническите органи предприемат действия във връзка със съставянето на
АУАН. Предвид констатираното нарушение, в кръга на службата си,
свидетелят Трендафил Иванов И. – Главен инспектор в Отдел „МРР
Тракийска” при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници”, съставя против
дружеството-жалбоподател при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН с
№ 2730 от дата 23.12.2020 година. АУАН е съставен в присъствието на
свидетеля Д.И.. В така съставения констатиращ акт, свидетелят И. излага
подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма,
както и другите обективни признаци, наред и с обстоятелствата по
извършването, откриването и установяването на същото. В съответствие с
обективираните в Акта фактически твърдения, дружеството-жалбоподател
(като превозвач) е привлечено към административнонаказателна отговорност
за това, че превозва с посочената по-горе товарна композиция без данъчен
документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, акцизна стока – енергиен продукт,
индивидуализиран според описаното в Акта относно количеството и вида, а
именно: смес, съдържаща метилов алкохол 71% и нефтено масло (с
преобладаващо съдържание на парафино-нафтенови въглеводороди) 29%
тегловни – общо 26 000 л. Така описаното деяние, по време и място се твърди
да е осъществено на 28.09.2020 година на МП „Капитан Петко войвода”,
област Хасково и по-конкретно на трасе „Изход”. Досежно правната
квалификация на същото – посочена е разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 2 от
ЗАДС. АУАН е връчен на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател – адвокат Н.Н. (с Пълномощно, приложено в
АНП) на 12.01.2021 година, която вписва, че ще подаде възражение в срок,
като личното му връчване удостоверява с подписа си.
6
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Видно от постъпилия в Деловодството на АНО Оценителски доклад,
изготвен от вещото лице Ангел Милчев Ангелов, пазарната стойност на
полуремаркето възлиза на 9 330 лв. За определяне на справедливата пазарна
стойност на полуремаркето вещото лице извършва оглед на полуремаркето и
използва сравнителен (пазарен) метод като директно сравнява оценявания
актив с анализиране на неотдавнашните продажби или оферти на подобни на
него активи, за да се достигне до индикация за най-вероятната му стойност.
Посочената стойност е установена чрез анализиране на неотдавнашните
продажби или оферти на подобни на полуремаркето активи. Използвана е
най-вероятната продажна цена на оценявания актив. Посочено е, че
стойността на полуремаркето по метода на ликвидационната стойност е 8 600
лв. при условие, че има учреден залог върху оценяваната единица.
Според постъпилото в Деловодството на АНО с вх.№
32-34344/01.02.2021 година Становище на митническите органи, дължимият
акциз за процесната стока е в размер на 18 460 лв. съгласно определената в
чл. 32, ал. 7 от ЗАДС акцизна ставка от 710 лв. за 1 000л.
Впоследствие въз основа на този АУАН, И.Д. Началник на „МРР
Тракийска” на 31.05.2021 година издава обжалваното НП № 206/2021г., с
което налага на дружеството-жалбоподател административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 36 920 лв. за нарушение на чл. 126, ал. 1,
т. 2 от ЗАДС. Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че дружеството-жалбоподател (като превозвач) е извършило
нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, тъй като е превозило без данъчен
документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, акцизни стоки. АНО постановява също така на
основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и отнемане в полза на Държавата на
предмета на това нарушение. АНО при съпоставянето тежестта на
извършеното нарушение с пазарната стойност на полуремаркето, послужило
за извършване на нарушението, приема, че е налице съответствие, поради
7
което при издаването на санкционния акт постановява полуремаркето да бъде
отнето в полза на Държавата, ведно със Свидетелството му за регистрация.
Обжалваното НП е редовно връчено на законния представител на
дружеството-жалбоподател на 03.06.2021 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено по делото, с отбелязване и на името на
получателя му, а именно че е получено лично от управителя на дружеството-
жалбоподател. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
653/32-156161 от 18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници”,
Началниците на териториални отдели „МРР” в ГД „МРР” имат право
съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по
ЗАДС. Т.е. И.Д. Началник на Отдел „МРР Тракийска” се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – Директорът
на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Налице и материалната компетентност на актосъставителя Тр. Д. Ил., заемащ
към датата на съставяне на АУАН длъжността „Главен инспектор в Отдел
„МРР Тракийска” при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници”, които
несъмнено е митнически орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, поради
което и този факт се явява установен.
По делото са приложени и Справки относно актуалното състояние на
дружеството-жалбоподател и другите дружества, фигуриращи в
представените пред митническите органи документи.
Документите, представени от шофьора са изпратени в Районна
прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура - Хасково,
Териториално отделение – Свиленград) с твърдения за престъпно ползване от
негова страна на неистински митнически документи пред митнически
служители. С Постановление от 29.12.2020 година е отказано да се образува
Досъдебно производство поради несъставомерност от субективна страна на
инкриминираната деятелност и преписката е върната по компетентност на
митническите органи. Изложеното води до извода, че тази прокурорска
8
проверка, респ. издаденото Постановление са ирелевантни за настоящото
дело, поради което Съдът няма да ги коментира. Ето защо и наведеното
възражение от адвокат Н. относно това, че АУАН бил съставен преди
посоченото произнасяне на Районна прокуратура – Свиленград е
неоснователно.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетите от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.07.2021
година свидетели – Тр. Д. Ил., Д. М. Ил., М. Ант. Ш., Янк. Ж. П., М. Б. Кр. и
Д. Ст. Ст.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не
се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Тр. Д. Ил. и Д. М. Ил. да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на всички свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Посочените
лица (митнически служители) достоверно пресъздават обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
9
АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел,
извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че
лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави
заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този
смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година
на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето
защо, според Съда показанията на всички свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт на превоз без данъчен
документ по ЗАДС или Фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, на акцизни стоки. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
Оценителския доклад, като тази експертиза е назначена от АНО, приобщена и
по правилата на чл. 283 от НПК в открито съдебно заседание и касае
справедливата пазарна стойност на полуремаркето, тъй като е изготвена след
извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото
доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област
(правоспособен оценител, притежаващ Сертификат, издаден от Камарата на
независимите оценители в България), поради което няма основание за каквото
и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези
съображения, Съдът приема посочената Експертиза, назначена от АНО, за
извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
10
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в посочения Доклад на вещото лице, приложен
в АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна
Експертизата, назначена от АНО, касаеща справедливата пазарна стойност на
полуремаркето (както вече бе посочено) и ползва същата при формирането на
фактическите и правните си изводи. Въз основа на Експертизата се
установява стойността на полуремаркето. Досежно приложимия способ за
определяне на стойността на полуремаркето (сравнителен (пазарен) метод),
ползван от вещото лице Ангел Ангелов, Съдът намира същия за правилен и
законосъобразен. Стойността, посочена като получена по метода на
ликвидационната стойност е ирелевантна, тъй като касае хипотеза при
учреден залог, за какъвто по настоящото дело данни няма.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно дължимия акциз за процесната стока, тъй като е
изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически
органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема
Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактическите констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма,
поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както
вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и
правните си изводи. Въз основа на Становището се установява дължимия
акциз на стоката – предмет на нарушението. Досежно приложимия способ за
определяне на дължимия акциз, ползван от митническите органи, Съдът
11
намира същия за правилен и законосъобразен.
С доверие се възприе и Заключението по извършената Лабораторна
експертиза, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която
се установява вида на стоката - предмет на нарушението – смес, съдържаща
метилов алкохол 71% и нефтено масло (с преобладаващо съдържание на
парафино-нафтенови въглеводороди) 29% тегловни и отговоряща на
изискванията за „енергиен продукт”. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство. Доколкото
лицето, изготвило Експертизата е държавен експерт няма основание за
каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С
тези съображения, Съдът приема Експертизата за извършена от специалист с
необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а
от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради
което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват
и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението,
поради това Съдът намира за обоснована и правилна Лабораторната
експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си
изводи. Заключението съдържа необходимите минимум реквизити,
позволяващи индивидуализацията на Експертизата по вид и предмет, респ.
изследваните обекти, както самоличността на лицето, което я е извършило.
Също така то съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени
изводи по поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това,
Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този
доказателствен способ - Експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в
настоящото административнонаказателно производство процесуални
разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с
нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено
средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за
идентификация и тарифно класиране на конкретните стоки, обуславящо
необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира всички
12
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в куриерската фирма „Еконт”), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното НП, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални
нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
13
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по
установяване на нарушението и издаване на НП и в съответствие на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място,
дружеството-жалбоподател е превозило без данъчен документ по ЗАДС или
Фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
акцизна стока. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е нарушена.
Словесното описание на твърдяното нарушение, дадено в Акта и
съответно в НП - констативносъобразителна част, позволява безспорна му
индивидуализация като изпълнително деяние и правната му квалификация на
административно нарушение, осъществяващо всички признаци на
фактическия състав на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС – превозва акцизни стоки
без съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, както и времето и мястото на извършването му.
Съдържими се в описателната част са фактически твърдения за тези
14
обективни признаци, така и за предмета на нарушението – енергиен продукт
и акцизна стока. Налице е пълно правно и фактическо единство между
съдържанието на АУАН и НП, както досежно описаното деяние, така и
дадената му правна квалификация, липсват привнесени нови, различни факти
относно деятелността. А що се отнася до изложените в НП твърдения за
размера на дължимия акциз за процесното количество енергиен продукт,
вярно за първи път, но тъй като този факт е релевантен за преценката относно
наказанието, обвързва единствено компетентността на АНО и в крайна сметка
не касае пряко деятелност за която лицето е привлечено към
административнонаказателна отговорност, поради което и не може да
обоснове противоречие между обстоятелствата в НП и възведените в АУАН,
явяващо се предпоставка за незакосъобразността на санкционния акт и
неговата отмяна.
За пълнота следва да се посочи, че представител на дружеството-
жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са
предприели всички възможни действия за осигуряване присъствието на
представител на дружеството-жалбоподател при съставяне на АУАН. Дори да
се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да
се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е
била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй
като Актът на 12.01.2021 година е бил подписан и надлежно връчен на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател – адвокат Н. (с
Пълномощно, приложено по делото), като дружеството-жалбоподател е имало
възможност да се запознае с него. С оглед на изложеното и тъй като поради
тази причина не се явява съществено, това нарушение не е довело и до
незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на него. Т.е. дружеството-
жалбоподател е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с
факта на депозиране на Жалба срещу същото. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. Което
в случая не е така. В този ред на мисли са неоснователни наведените в
Писмената защита от адвокат Н. възражения, касаещи нередовно уведомяване
15
на дружеството-жалбоподател относно съставянето на АУАН, тъй като
получаването на Поканата-писмо по електронната поща от страна на
дружеството-жалбоподател е удостоверено изрично с обратен нарочен имеил.
Неоснователно е и възражението, касаещо нередовно уведомяване чрез
адвокат Н., тъй като приложеното в АНП нейно Пълномощно е с краен срок
до приключване на проверката с краен акт, а процесуалното представителство
несъмнено включва и получаване на документи, свързани с това
производство.
Действително в АУАН е посочено че е съставен на основание чл. 40, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН, които посочват две взаимноизключващи се хипотези, но това
не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като деянието е
описано точно и ясно, т.е. не е нарушено правото на защита на дружеството-
жалбоподател. От друга страна нямо спор по факта, че при съставянето на
АУАН не е присъствал представител на дружеството-жалбоподател, както и
че е присъствала свидетеля И..
Неоснователно е наведеното от адвокат Н. възражение в смисъл, че
представител на дружеството-жалбоподател не е поканено да присъства при
съставяне на АУАН на дата 23.12.2020 година, тъй като датата, на която е
трябвало да бъде съставен Акта и за която са поканени представителите на
дружеството е била 16.12.2020 година, но никой не се е явил, което е
наложило съставяне на АУАН на по-късна от посочената в Поканата дата,
като няма предвиден срок за съставяне на Акта след неявяване на
представител, както и няма задължение актосъставителят отново да кани
жалбоподателя, респ. негов представител.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че във фазата
на административнонаказателното производство, развила се пред контролния
орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на
Експертизата, касаеща пазарната стойност на полуремаркето и поименното
определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него,
каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно
съдържанието на Експертното заключение – предписания са установени в чл.
152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в
административнонаказателното производството, развиващо се по правилата
16
на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия
характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и
състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и
експедитивност за реализиране на административнонаказателната
отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което
несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното
обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални
изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква,
в случай на необходимост от извършване на Експертиза, същата да се
назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните
действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално,
фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания,
квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената
задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства,
установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, относимо към
извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена
опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата, респ.
Имуществената санкция или нейната индивидуализация - изобщо в
установените параметри от закона.
Фактите, че в Протокол № 1949/28.09.2020 година е посочена като дата
на деянието 28.08.2020 година и в Протоколите за вземане на проби е
посочено, че са иззети на 24.02.2020 година, не води до различни правни
изводи, тъй като в цитираните документи е посочена вярната дата на
нарушението, респ. на вземането на пробите. От друга страна констатираните
несъответствия не представляват съществени процесуални нарушения, тъй
като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено
е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. Ето защо и това наведено от адвокат Н. в Писмената й
защита възражение, Съдът намира за неоснователно.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
17
„а” от ЗАНН, вр.чл. 128, ал. 2 от ЗАДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 128, ал. 2 от ЗАДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания нормативен акт, се съставят от митническите органи. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 23.12.2020 година
Тр. Д. Ил. заема длъжността „Главен инспектор в Отдел „МРР Тракийска”
при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници” (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля И., направени в открито съдебно заседание,
проведено на 13.07.2021 година), т.е. бил е митнически орган. Иначе казано
Т.И. е компетентен орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, която норма
пряко оправомощава митническите органи да съставят АУАН за
констатирани от тях нарушения по ЗАДС, включително за нарушения по чл.
126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, каквато правна квалификация се сочи и за процесното
санкционирано с обжалваното НП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността И.Д. Началник на Отдел „МРР
Тракийска” в ГД „МРР” (, което обстоятелство е служебно известно на Съда),
чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗАДС се
доказва от приетата по делото № ЗАМ – 653/32 - 156161 от 18.05.2021 година
на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел „МРР Тракийска”.
В този ред на мисли следва да се посочи, че пробите са взети от надлежно
лигитимирани за това лица – митнически служители съгласно чл. 2, чл. 4 и
чл. 8, т. 3 от Наредба № 3 от 18.04.2006 година за вземане на проби и
методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Ето защо
наведеното от адвокат Н. възражение, касаещо липса на оправомощаване на
свидетели Т.И., Д.И. и М.Ш. да вземат проби във връзка с осъществявания от
тях контрол по ЗАДС е неоснователно.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
18
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Изпълнително деяние с форма „превозва” представлява установяване на
трайна фактическа власт върху определена вещ, независимо от мястото и
начина на съхранението й. По съществото на спора, Съдът намира, че с
деянието си дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна,
административнонаказателния състав, вменен му в отговорност, а именно:
предвидения в чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, четвърти фактически състав –
„превозва акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза”. Същият то е реализирало
държейки, т.е. в своя фактическа власт, енергиен продукт в полуремарке.
Такава е и правната квалификация, възприета от АНО, която е изцяло
правилна, както правилни са и направените изводи за извършеното деяние,
неговото авторство в лицето на дружеството-жалбоподател и съответно за
съставомерността на последното, консумиращо съвкупните признаци на
съответната санкционна норма - горе посочени, които ясно, конкретно и
точно е обективирал в постановения от него санкционен акт - НП. Правната
норма на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е санкционна и предвижда наказание –
19
„Имуществена санкция” за всяко юридическо лице, извършило дейност и/или
действия, с предмет акцизни стоки и за същите установена е пряка, изрична
забрана в закона, съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, според чиято новела се
забраняват държането, предлагането, продажбата или превозването на
акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или Фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза (наведените от
адвокат Н. възражения, касаещи неконкретизиране на деянието поради
непосочване на конкретен документ, е неоснователно, тъй като АНО няма от
къде да знае кой точно е документа и именно за това се изброяват всички
възможни варианти). Правните изводи за осъществяване на съставомерното
изпълнително деяние - превозване, което е чисто фактическо действие, се
налагат от факта за местонахождението на енергийния продукт в
полуремаркето. В тази допустима изпълнителна форма, предвидена и в чл.
126, ал. 1 от ЗАДС се е изразило конкретното нарушение, покриващо
признаците от фактическия състав на самостоятелно административно
нарушение, очертано с диспозицията на цитираната правна разпоредба. И
поради това, че тази му деятелност е в пряк разрез с установената забрана в
чл. 126, ал. 1 от ЗАДС (да не се държат, предлагат, продават или превозват
акцизни стоки без съответен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза), неизпълнението на която се
санкционира от същата норма, от тук налага се безпротиворечив правен извод
да е осъществено твърдяното - внемено му административно нарушение.
Налице е съставомерно деяние, покриващо признаците на нарушение по
ЗАДС, с посочената правна квалификация. От тук и категоричният пряк извод
за противоправното поведение на дружеството-жалбоподател. И тъй като по
делото, категорично доказано е и обстоятелството, че процесните стоки са
акцизни, всички те превозвани от дружеството-жалбоподател, същевременно
не се установи, същото в качеството на юридическо лице да е имало
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциз, поради това напълно обосновано и безспорно Съдът формира правния
си извод за неизпълнение на задължението на субекта (юридическо лице) и за
нарушаване на законовата забрана, произтичаща от специалния закон - ЗАДС.
20
По изложените съображения, решаващият Съдебен състав приема, че
деянието на дружеството-жалбоподател е съставомерно от обективна страна и
със същото то е консумирало административнонаказателния състав на чл.
126, ал. 1, т. 2, предложение четвърто от ЗАДС. Ето защо наведеното от
адвокат Н. в Писмената й защита възражение, касаещо невъзможност на
дружеството-жалбоподател да носи отговорност по чл. 126, ал. 1, т. 2 от
ЗАДС е неоснователно.
Дължимият акциз на превозваните акцизни стоки е 18 460 лв., видно от
Становището на митническите органи, тъй като акцизът за енергийни
продукти с код 3814, Сложни органични разтворители и разредители,
неупоменати, нито включени препарати за премахване на бои и лакове, е 710
лв. за 1 000 л. съгласно чл. 32, ал. 7, вр.чл. 28, ал. 1, т. 6 и чл. 41 от ЗАДС.
Съобразно така посочения единичен акциз за процесната стока и съобразно
количеството й, в резултат на математическо пресмятане митническите
органи са получили и определили сборно сумата в размер на 18 460 лв.,
формираща дължимият акциз. Фактът, че съгласно Лабораторната експертиза
процесната смес (препарат) може да се използва и като добавка за горива не
променя горните изводи на Съда, тъй като при липса на удостоверяващи
документи от производителя, това е най-възможното тарифно класиране.
Съгласно Закона за националната акредитация на органи за оценяване на
съответствието, „само акредитирани органи за оценяване на съответствието
могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на
съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със
закон не е определено друго.” (аргумент от чл. 1, ал. 3). В чл. 5 от същия
закон е предвидено, че акредитация могат да получат еднолични търговци и
юридически лица. Следователно цитираният по-горе закон не намира
приложение по отношение на държавни органи, които по силата на
нормативни разпоредби са им вменени функции по извършване на анализи и
изследвания. Съгласно чл. 19, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници”, ЦМЛ е Дирекция в структурата на специализираната
администрация на Агенцията с компетентност да изследва, анализира и
идентифицира стоки за целите на класирането им в номенклатурата на
митническата тарифа. След като ЦМЛ е част от структурата на Агенцията
именно тя е оторизираният орган да извършва анализи и контролира стоките
21
за извършване на контрол за правилното им обмитяване. Компетентността на
ЦМЛ да извършва химически анализ на веществата е за нуждите, както на
митническия контрол, така и за нуждите на ЗАДС, което произтича директно
от разпоредбата на чл. 27 от Устройствения правилник на Агенцията. Т.е.
законодателят въвежда изискване за акредитация относно лаборатории, които
проверяват съответствието на стоки, продукти и вещества с въведените
изисквания за съответствие с приетите Български държавна стандарти, а не и
в случаите на проверка на стоките за нуждите на ЗАДС. Разпоредбата на чл.
24 от Наредба № 3 от 18.04.2006 година изрично сочи, че пробите се изпитват
в ЦМЛ на Агенция „Митници” в София или в регионалните митнически
лаборатории на Агенцията в Пловдив и Русе по компетентност, т.е. в
подзаконов нормативен акт е регламентирано кои са легитимните
лаборатории за изпитване на проби, взети в хода на проверки на структури на
Агенция „Митници”. Наличието или липсата на акредитация именно поради
това, не се отразява върху крайния резултат. При изготвяне на Лабораторната
експертиза са спазени правилата на посочената чл. 24 от Наредба № 3 от
18.04.2006 година. С оглед изложеното и резултатите от лабораторното
изпитване, които не са оспорени от жалбоподателя, следва да се приеме, че по
качествени характеристики и химичен състав процесният препарат
представлява енергиен продукт с код по КН 3814 0090.
Пробите правомерно са взети в присъствието на шофьора на товарната
композиция, тъй като той е лицето, което представя процесната стока пред
митническите органи - то е представител на дружеството-превозвач в
конкретния случай, т.е. наведените в тази насока възражения на адвокат Н. са
неоснователни. Неоснователно е и другото наведено възражение, свързано с
несертифициране на полевия уред денситометър, тъй като видът и
параметрите на процесната стока се определят от Лабораторната експертиза,
а не от първоначалните замервания, извършени с полеви уред. Количеството
на процесния енергиен продукт е правилно установено – дори и да се приеме,
че не са налице необходимите документи за удостоверяване правилността на
разграфяването на ПВЦ съдовете, това количество е посочено в
представените от шофьора документи, които не бяха оспорени от страна на
дружеството-жалбоподател и АНО, както и Съда следва да се съобрази с
тяхното съдържание, включително и относно количеството на превозваните
22
стоки.
Пробите правилно са взети с т.нар. „канче”, тъй като то по съществото си
представлява пробоотборник тип „черпак” по смисъла на Европейското
ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи
(SAMANCTA), публикувано на интернет страницата на Европейската
комисия, ГД „Данъци и митнически съюз”,
http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/SAMANCTA/BG/index_BG.htm,
където е предвидено вземането на проби от течности да става от
повърхността им.
Субект на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС може да бъде всяко
лице, което осъществи някое от алтернативно предвидените в състава му
изпълнителни деяния, като в текста на разпоредбата не се визират специални
изисквания досежно качеството на този субект. Т.е. адресат на обсъжданата
забрана са всички административнонаказателноотговорни лица, без значение
от правосубектността им – физически или юридически лица и ЕТ. Това е още
един довод защо наведеното от адвокат Н. в Писмената й защита възражение,
касаещо невъзможност на дружеството-жалбоподател да носи отговорност по
чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е неоснователно.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
Съгласно трайно установената съдебна практика специалният състав по
чл. 126б от ЗАДС на „маловажно” административно нарушение изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
23
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При това в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от
случаите по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на административно наказание, но в
многократно по-нисък размер. По изложените съображения Съдът намира, че
приложението на чл. 28 от ЗАНН се дерогира от специалната норма на чл.
126б, ал. 1 от КТ, касаеща привилегированите състави на административни
нарушения на този закон. Разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от КТ се отнася към
тази на чл. 28 от ЗАНН като специална норма към обща в производствата по
налагане на наказания във връзка с установени нарушения, свързани с
облагането с акциз, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява
неприложима. Разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС дава възможност на
АНО при наличие на обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца с по-
ниска степен на обществена опасност, да наложи по-лека санкция, без да
нарушава принципа за индивидуалната и генералната превенция.
За конкретното административно нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател,
не се установяват основанията за приложението на чл. 126б от ЗАДС. Норма
в своята ал. 2 съдържа легална дефиниция на маловажните случаи на
нарушения, в хипотези на лимитативно изброени в нея
административнонаказателни състави, установявайки обективен критерий за
тях, а именно двойният размер на акциза за стоките - предмет на
нарушението, да не надвишава 100 лв. В кръга на визираните в чл. 126б, ал. 1
от ЗАДС нарушения е включено и това по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, каквато е
водещата квалификация. И тъй като доказаният по делото дължим акциз на
превозвания от дружеството-жалбоподател енергиен продукт - общо, в
двойния си размер възлиза на сумата 36 920 лв., в която си стойност,
безспорно надвишава указания минимум от 100 лв., поради което по
дефиниция от закона изключено е квалифицирането му за „маловажен
случай”. В случая ирелевантни са всички останали смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквито действително се установяват в конкретиката на казуса
- стоките не са били укривани по специален начин - в тайник,
добросъвестното поведение на дружеството-жалбоподателя – негови
24
представители не са възпрепятствали проверката или правили опити да я
осуетят по някакъв начин, няма задължения към митническата
администрация, като изброените не подлежат на обсъждане от Съда и не биха
могли да се съобразяват, по пряк аргумент от закона, на основание чл. 126б от
ЗАДС, както вече се посочи, тъй като процесното нарушение не попада в
хипотезата на действащото легално определение за маловажен случай,
установено в цитираната правна норма от специалния нормативен акт.
Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване и като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата. Ето защо, Съдът намира за съответна на закона преценката на
АНО по чл. 126б от ЗАДС, поради което не е налице това материалноправно
основание за отмяната на НП, като неправилно санкциониращо маловажен
случай на нарушение. От тук и крайният правен извод да е законосъобразно,
правилно и обосновано издаденото НП, поради което не са налице
предпоставки за неговата отмяна в резултат на неправилно приложение на
материалния закон. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са
налице основания за приложението на чл. 126б от ЗАДС, като предпоставка
за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Ясно в НП е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 126, ал. 1,
т. 2 от ЗАДС. Нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е санкционна, но тя съдържа
в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената (материалната) и санкционната разпоредба в случая съвпадат,
поради което не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за
какво точно негово поведение е санкционирано, нито че квалификацията на
25
нарушението е непълна или неточна.
За така установеното и доказано за извършено в хода на съдебното
производство, административно нарушение, на дрвужеството-жалбоподател е
наложено и съответното административно наказание, съгласно предвиденото
в приложимата санкционна норма, а именно: на основание чл. 126, ал. 1, т. 2
от ЗАДС – „Имуществена санкция” в размер на 36 920 лв. Санкцията,
регламентирана в закона, според новелата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е
дефинирана, обвързано с двойния размер на дължимия акциз, за предмета на
нарушението, като е фиксирани и конкретен минимален праг, не по-малко от
1 000 лв. Наложената Имуществена санкция е индивидуализирана в размер,
равен на двойния размер на дължимия акциз за енергиения продукт - предмет
на това нарушение. Посочената сума е определена според стойността на
размера на акциза - дължимия, пресметнат от митническите органи за
процесната смес, законосъобразно, според правилата на действащото
материално законодателство – чл. 32, ал.7, вр.чл. 28, ал. 1, т. 6 и чл. 41 от
ЗАДС, формирана на базата на акцизна ставка и според индивидуалното
конкретно количество (както вече бе посочено). Поради това, както и при
липсата на събрани обратни доказателства, Съдът приема за доказан този
размер на дължимия акциз за процесния енергиен продукт.
В този смисъл санкцията е законосъобразно и правилно определена,
съответно справедлива. А предвид установеният в закона размер, не е налице
и правна възможност за неговото намаляване. Изложените правни
съображения, налагат и потвърждаване на НП в частта по наложената санкция
по т. 1 – Глоба в размер 36 920 лв. Така определеното административното
наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.
12 от ЗАНН цели на административното наказание.
По отношение на постановеното отнемане в полза на Държавата на
предмета на нарушението – енергиен продукт, то тази мярка също е
законосъобразно наложена, при наличие на разпореждане с регламента на чл.
124, ал. 1 от ЗАДС, в лимитативното изброяване на който фигурира и
административнонаказателния състав на чл. 126 , ал. 1 и др. Правната
разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки
26
на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид
доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й. Поради това НП е правилно, обосновано и законосъобразно
в частта си по т. 2 - относно отнемането на 26 000 л. енергиен продукт.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗАДС, средствата -
собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този
закон, се отнемат в полза на Държавата, освен ако стойността им явно не
съответства на тежестта на нарушението. Отнемането не е безусловно.
Преценката на Съда за наличие или липса на несъответствие следва да е
винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай.
В конкретния случай няма спор, че полуремаркето е собственост на
дружеството-жалбоподател. Определената справедлива пазарна стойност на
полуремаркето е в размер на 9 330 лв. Определеният дължим акциз на стоката
- предмет на нарушението, е в размер на 18 460 лв. В случая не е налице явно
несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на отнетото
полуремарке и тази на дължимия акциз, от чийто размер се определя и
тежестта на нарушението, тъй като стойността на полуремаркето не
надвишава стойността на дължимия акциз, поради което Съдът намира, че
подлежи на отнемане полуремаркето. Т.е. правилно и унисон с разпоредбата
на ал. 2 на чл. 124 от ЗАДС е отнето в полза на Държавата полуремаркето.
Предвид изложеното обжалваното НП и в тази част – по т. 3 следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение, а от страна на
дружеството-жалбоподетал – 2 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
27
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане
на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на превод на документи, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството
й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото
НП.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Предвид факта, че НП бе потвърдено искането на дружеството-
жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 206/2021г. от
31.05.2021 година на И.Д. Началник на Отдел „МРР Тракийска” в ГД „МРР”,
ЦМУ при Агенция „Митници”, с което на „Вип транс 17” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Димитровград,
28
ул.„Стефан Стамболов” № 5, вход „А”, ап.№ 2, област Хасково,
представлявано от управителя В.Ж.З., за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от
ЗАДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 36 920 лв. (пункт 1), на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети
в полза на Държавата 26 000 л. енергиен продукт (пункт 2) и на основание чл.
124, ал. 2 от ЗАДС е отнето полуремарке марка „Кроне СД” с държавен
регистрационен номер Х 14 75 ЕМ, ведно със Свидетелството за регистрация
(пункт 3).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Вип транс 17” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Димитровград, ул.
„Стефан Стамболов” № 5, вход „А”, ап.№ 2, област Хасково, представлявано
от управителя В.Ж.З., ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град
София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 80 лв., представляваща
направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
499/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Вип транс 17” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Димитровград, ул.
„Стефан Стамболов” № 5, вход „А”, ап.№ 2, област Хасково, представлявано
от управителя В.Ж.З., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
29