№ 300
гр. гр. Добрич, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Надя Г. Славова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно гражданско дело №
20233200500479 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №9649/31.05.2023г., уточнена с
молба с вх. №10699/15.06.2023г., от „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. Д., представлявано от А.А., чрез адв. Д. М., ДАК,
срещу решение №369/15.05.2023г. по гр.д. №2620/2022г. по описа на РС-
Добрич, с което е дружеството е осъдено да заплати на Й. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Д., следните суми: сума в размер на 15000,00 лева –
неплатена адрендна цена за стопанската 2016/2017г. по договор за аренда
№1308, вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт №198, том IV, рег.
№2685/03.11.2015г., за земеделска земя с площ от 199,999 дка, имот
№025002, по плана за земеразделяне на с. К., Община Т., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до плащане на
задължението, на осн. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, и сума в размер на
7587,53 лева – обезщетение за забава върху главницата от 15000,00 лева за
периода от 11.09.2017г. до 05.09.2022г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради
погрешен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Счита, че
становището на вещото лице, че следвало да се извършва аналитична
отчетност по арендодатели, а не, както се извършвало при него, синтетична
отчетност по отделните стопански години, не отчита особеностите на
земеделското производство и в частност – дейностите по арендуване на
земеделски земи. С аргументи за неправилност на приетата по делото
1
експертиза, водещо до погрешни изводи за дължимост на претендираните
суми, иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
срещу въззивника искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна - Й. М. С., чрез пълномощник адв. М. Г., ДАК. Твърди,
че всички заплатени от ответника на ищеца суми са взети предвид и отразени
от експертизата като погасяващи задължения на ответника, като няма други
платени суми. Претендира разноски.
ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, имаща
правен интерес от обжалване, в срока по чл. 259 от ГПК и против съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е правилно, поради следните съображения:
Производството пред Районен съд Добрич е образувано по искова молба
на Й. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. Д., в която ищцата твърди, че с
договор №1308/03.11.2015г., сключен с ответника „****“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Д., представлявано от А.А., е отдала
под аренда собствения си имот с пл. №025002 по плана за земеразделяне на
село К., община Т., представляващ нива с площ от 199,999 дка, четвърта
категория. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години, а именно от
01.10.2015г. до 01.10.2020г. Съгласно чл. 5 от договора, страните се
уговорили арендатора да заплаща в полза на арендодателя годишна арендна
цена в размер на не по-малко от 150 лева на декар, с падеж на 10 септември за
текущата стопанска година. Твърди, че за стопанската 2016/2017г. дължимата
се рента е заплатена частично, като незаплатената част е в размер на 25000
лева, като моли съдът да осъди ответника да заплати тази сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане. Доколкото имало уговорен и падеж на задължението за заплащане
на арендната цена, а именно 10.09 на текущата година, ищцата претендира и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съставляващо сума в
размер на 12646.85 лева за периода от 11.09.2017г. до 05.09.2022г..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „****“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Д., представлявано от А.А., е подал
отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост и
неоснователност на предявеното искане. Същият възразява, че дължимите на
ищцата арендни плащания за стопанската 2016/2017г. са изцяло заплатени
както следва: 10000 лв. заплатени на 20.10.2017г., 5000 лв. заплатени на
2
23.07.22018г., 5000 лв. заплатени на 21.06.2019г. и 10000 лв. заплатени на
20.10.2019г. Предвид извършените плащания и недължимостта на главното
вземане счита, че не дължи и акцесорните вземания за забава. С тези
аргументи, иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
С молба с вх. рег. №3993/02.03.2023г. ищецът е отправил искане за
изменение на предявените искове, като с определение №323/07.03.2023г.
съдът е допуснал изменение на размера на предявените искови претенции
като е намалил размера на главната претенция от 25000 лева на 15000 лева и е
намалил размера на акцесорната претенция от 12646.85 лева на 9432.72 лева,
като производството по исковете за сумите над изменените до първоначално
заявените по-високи суми е прекратено поради оттегляне на исковете в тези
части.
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал.
1 от ЗАЗ е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки,
които следва да са налице кумулативно: валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за аренда; изпълнение
на задължението си за предоставяне на процесните имоти за ползване на
арендатора; размера на арендното плащане за стопанската 2016/2017г., както
и падеж на задължението за плащане по договора.
В настоящия казус от събраните по делото доказателства се установява,
че тези предпоставки са налице.
От приложения с исковата молба договор, се установява, че на
03.11.2015г., между ищеца и ответника е сключен договор за отдаване на
земеделска земя под аренда №1308, вписан в Служба по вписвания гр. Т. под
№198/03.11.2015г. Арендованият имот е с пл. №025002, в землището на село
К., община Т., като същият представлява нива с площ от 199.999 дка,
четвърта категория. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години, а
именно от 01.10.2015г. до 01.10.2020г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора,
страните се уговорили арендаторът да заплаща в полза на арендодателя
годишна арендна цена в размер на не по-малко от 150 лева на декар, с падеж
на 10 септември за текущата стопанска година.
Този аренден договор се явява пореден за страните, доколкото с
предходен договор №862/19.09.2008г., между страните е бил сключен договор
за аренда на същата земеделска земя за 7 стопански години, а именно за
периода от 01.10.2008г. до 01.10.2015г., с посочена в същия арендна цена (чл.
5 от договора).
Между страните не е налице спор, че в изпълнение на договора,
арендования имот е бил предоставен от арендодателя на арендатора.
Спорен между страните по настоящото производство е единствено
въпросът за размера на извършените плащания и погасените с тези плащания
задължения.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно –
3
счетоводна експертиза, кредитирана от съда с доверие. От заключението се
установява, че по договор за аренда №1308/03.11.2015г. извършените
плащания възлизат на общ размер от 45000 лева, като тези плащания
погасяват, както следва: пълният размер на дължимото по договора арендно
плащане в размер на 30000 лева за стопанската 2015/2016г., а останалата сума
погасява частично, в размер на 15000 лева, дължимото по договора арендно
плащане в общ размер на 30000 лева за стопанската 2016/2017г.. Вещото лице
заключава, че остатъкът от дължимото, но незаплатено арендно плащане за
стопанската 2016/2017г., възлиза на сума в размер на 15000 лева.
Предвид възраженията на ответното дружество, че са извършвани
авансови плащания по договор за аренда №1308/03.11.2015г., които не са
били взети предвид и отразени от експертизата, в настоящото производство е
назначена допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, кредитирана от
съда с доверие. От заключението се установява, че по договор за аренда
№1308/03.11.2015г. извършените плащания възлизат на общ размер от 45000
лева, като тези плащания погасяват, както следва: пълният размер на
дължимото по договора арендно плащане в размер на 30000 лева за
стопанската 2015/2016г., и частично в размер на 15000 лева се погасява
дължимото по договора арендно плащане в общ размер на 30000 лева за
стопанската 2016/2017г., като остатъкът от дължимото, но незаплатено
арендно плащане за стопанската 2016/2017г. възлиза на сума в размер на
15000 лева. Вещото лице посочва още, че със заплатени суми от 10000 лева на
29.09.2015г. и от 5000 лева на 12.10.2015г. са извършени погашения на
задължения на въззивника към въззиваемата страна по договор за аренда
№862/19.09.2008г. и анекс №1/862 от 05.09.2012г.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът
възразява, че е установил грешка в счетоводство си по отношение на
начислените и изплатени суми по договор за аренда №862/19.09.2008г. за
стопанската 2010/2011г., като действителния размер на дължимото арендно
плащане на декар е следвало да бъде 57.95 лева, а не начисленото и изплатено
в размер на 61.00 лева/декар. Това, според неговите възражения, се е отразило
и на действителните размери на дължимите от него суми по този договор,
предвид уговореното с чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от този договор прогресивно
нарастване на дължимото арендно плащане за всяка следваща година,
изчислено на база дължими суми за предходната стопанска година.
Доколкото тези негови възражения за грешно начислени и изплатени суми,
въведени едва в последно съдебно заседание, не са били взети предвид и
приспаднати от вещото лице при изготвяне на експертизата, страната е
оспорила изготвеното заключение.
Настоящата съдебна инстанция не намира аргументи в направените от
въззивника възражения, даващи основание да не бъде кредитирано изцяло
изготвеното от вещото лице заключение. Това е така, тъй като въззивникът
сам посочва, че твърдените от него грешки в заключението се дължат на
погрешно заведени и изплатени суми от самия него, а не на непълнота или
грешка в изчисленията на вещото лице. От друга страна, дори и да бъде
установено действително разминаване между дължимите по договор за
4
аренда №862/19.09.2008г. суми за арендни плащания за стопанската
2010/2011г. и следващите, и тези, които в действителност са били изплатени,
това не би се отразило на крайните изводи по настоящото производство,
доколкото нито пред първа инстанция, нито пред настоящата са били
въведени в предмета на спора, чрез иск или възражение за прихващане,
процесните суми, които въззивникът се домогва да докаже, че са недължимо
платени от него на ищцата, поради което същите не са и не могат да бъдат
предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид принципа на
диспозитивното начало.
Допълнителен аргумент в насока за дължимост на претендираната от
ищцата сума в размер на 15000 лева, дължима като незаплатен остатък от
дължимото се арендно плащане за стопанската 2016/2017г., е и сключеното
между страните споразумение от 25.06.2019г. (л. 7 от първоинстанционно
дело), с което страните признават дължимостта на остатъчно задължение за
2016/2017г. към датата на подписване на споразумението в размер на 25000
лева. Вземайки предвид, че подписването на това споразумение представлява
признание на неизгоден за ответника факт, и предвид, че нито истинността,
нито верността на това споразумение е била оспорена от ответника, както и
приложените по делото доказателства за извършено единствено последващо
плащане в размер на 10000 лева на дата 20.10.2019г. (признато от ищцата),
настоящата инстанция намира за доказана дължимостта на остатъчен
незаплатен размер от дължимото се на ищцата арендно плащане за
стопанската 2016/2017г. в размер на 15000 лева.
Предвид установената правилност на изводите на първата инстанция за
дължимост на главното вземане, съдът дължи произнасяне и по отношение на
заявеното акцесорно вземане за обезщетение за забава на неизплатеното в
срок главно задължение. Видно от уговореното в чл. 5, ал. 1 от договор за
аренда №1308/03.11.2015г., страните са уговорили задължението по договора
да бъде заплащано на 10.09 за текущата стопанска година, т.е. задължението
за стопанската 2016/2017г. е било с падеж на 10.09.2017г. Предвид липсата на
пълно изпълнение на посочената дата, длъжникът – ответник е изпаднал в
забава на 11.09.2017г., като от тази дата до датата на депозиране на исковата
молба в съда, 05.09.2022г., дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху незаплатения в срок остатък от дължимата от него
главница в размер на 15000 лева. Изчислено с лихвен калкулатор, размерът на
дължимото на ищцата обезщетение за забава възлиза на сума в размер на
7587,53 лева.
В обобщение, като неоснователно се оценява оплакването във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и в разрез със
събрания доказателствен материал е уважил претенция на ищцата.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд счита, че при постановяване на
решението, районният съд аргументирано, въз основа на пълен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е достигнал до
правилния извод за наличие на всички предпоставки за уважаване на
предявените претенции.
Изложените от настоящата инстанция съображения съвпадат с крайните
5
изводи на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед на неоснователността на въззивната жалба и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски, на въззиваемото дружество се
дължат сторените пред окръжен съд разноски. Страната е представила списък
на сторените от нея разноски в настоящото производство, както и такива,
сторени по образуване на изпълнително производство по допуснатото в нейна
полза обезпечение, като същите са в общ размер на 3762.00 лева, от които 193
лева за заплатена такса за образуване на изпълнително дело №103/2023г. по
описа на ЧСИ Н.Ж., 270 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по
посоченото изпълнително дело, с вкл. ДДС, и 3300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, с вкл. ДДС. С оглед на
своевременното ангажиране на доказателства за реалното заплащане на
претендираните от въззиваемата страна разноски, същите следва да бъдат
присъдени в цялост в тежест на въззивника.
В настоящото производство предмет на исковете са вземания,
произтичащи от търговска сделка - по силата на процесния договор за аренда,
търговското дружество „****“ ЕООД е приело за временно възмездно
ползване земеделски земи срещу опредЕ. арендна вноска, като договорът е
сключен с оглед упражняваното от търговеца занятие, поради което и
съобразно въведения от законодателя с чл. 286, ал. 1 от ТЗ субективен
критерий и установената с ал. 3 презумпция, сделката се счита за търговска
(ТР №3/2019г. по ТД №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, Определение
№31/05.02.2021г. по т.д. №737/2020г., ВКС, II TO). Предвид търговския
характер на производството и цената на иска – 15000 лева, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Добрич
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №369/15.05.2023г., постановено по гр.д.
№2620/2022г. по описа на Районен съд Добрич, IV състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. Д., представлявано от А.А., да заплати на Й. М. С., ЕГН **********, с
адрес гр. Д., сума в общ размер на 3762.00 лева, от които 193.00 лева за
заплатена такса за образуване на изпълнително дело №103/2023г. по описа на
ЧСИ Н.Ж., 270.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по
посоченото изпълнително дело, с вкл. ДДС, и 3300.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7