№ 249
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора и Е. В. П.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600673 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 30/27.02.2025 г., постановена по НОХД №4063/2024 год. по описа на
СГС, НО, 38 – ми състав, съдът е признал подс. А. В. А. – род. на ******** г. в гр. ***, с
постоянен адрес гр. ***, ул. “***“ № *, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2023 год. в гр. Стара Загора дал на А. С. М. имотна облага –
сумата от 100 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на
политическа партия „Движение за права и свободи“ в проведените на 02.04.2023 год. избори
за народни представители, поради което и на основание чл. 167, ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК
го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, „глоба“ в размер на
12 000лв. и на „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност в
държавните и обществени органи, изпълняващи функции при провеждане на местни,
национални и европейски избори, както и на местни и национални референдуми“ за срок от
пет години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.
С оглед изхода на делото, подс. А. В. А., със снета по делото самоличност, е осъден
да заплати направените по делото разноски в размер на 120 лв. по сметка на съда, както
1
държавна такса в размер на 10.00 лв. при издаване на два броя изпълнителни листа.
В законоустановения срок, срещу така постановената присъда, е постъпила въззивна
жалба от договорния защитник на подсъдимия А. В. А. – адв. И. С. С.. По изложените
съображения в същата, касаещи допуснати процесуални нарушения на закона, съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила и явна несправедлИ.ст на наложеното
наказание, се иска от апелативния съд да го признае за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото обвинение. В двете допълнения към виззивната жалба, се прави анА.з на
показанията на свидетелите, акцентира се на нА.чие на протИ.речията в тях и въз основа на
което се твърди, че първоинстанционният съд необосновано е дал вяра на едната група
свидетели – А. М., К. С., Д. А., Н. О., като е игнорирал показанията на свидетеля Н. О. и
кореспондиращите към тях трафични данни, изключващи възможността подсъдимият да е
бил на мястото и по времето, когато се твърди че е извършено инкриминираното деяние.
Доказателствени искания не се правят в жалбата и в допълненията към нея.
Възражения против така подадената жалба, не са били направени от СГП.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София,
изразява становище в пледоарията си, че присъдата като правилна и законосъобразна следва
да бъде потвърдена. Според представителя на държавното обвинение, наведените доводи за
незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата, липсват, а
жалбата като неоснователна не следва да бъде уважавана.
Защитата на подсъдимия А. А. – адв. С. поддържа жалбата и допълненията към
нея и пледира, че не е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен начин авторството на
престъпното деяние.
Подсъдимият А. А., в предоставеното му право на лична защита, заявява че
поддържа изложеното от защитата му.
Съдът, като взе предвид подадената жалба, допълненията към нея, доводите на
страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, приема че
присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Съображенията за
това са следните:
Подсъдимият А. А. е роден и живее в гр. ***, ул. „***“ № *. В същият квартал,
но на ул. „***“ № *, живее и св. А. С. М.. Двамата се познавА., включително свидетелят
знаел, че подсъдимият е местен лидер на политическата партия „Движение за права и
свободи“, за която и пропагандирал при провеждането на избори за народни представители.
По повод насрочени избори от президента на Република България за Народни представители
на 02.04.2023 год., с Решение № 34-НС/27.02.2023 год.на РИК – Стара Загора, била
регистрирана кандидатска листа за народни представители, предложена от партия
„Движение за права и свободи“ за 27 - ми избирателен район – Старозагорски. Подсъдимият
А. бил под номер 16 в посочената листа.
2
В деня преди изборите, на 01.04.2023 год., около 19,00 часа, св. А. М. бил пред
дома си на ул. „„***“ в гр. ***, в компанията на своята дъщеря – св. К. С. и внуче и жената
на братовчед му – св. Д. А., когато на улицата спрял лек автомобил марка „Форд“,
управляван от подсъдимия. В последвА.я разговор, инициран от подсъдимия, без да слиза от
автомобила, същият дал на св. М. 100 лв. и поискал да гласува в полза за политическа
партия „Движение за права и свободи“ на изборите, провеждани на 02.04.2023 год., с думите
„нА. знаеш за кого да гласуваш“, а св. М. се съгласил, сочейки че това е партията на
подсъдимия „Движение за права и свободи“. Свидетелят имал нужда от пари, поради което
предложената сума го мотивирала да вземе това решение.
Присъствието на подсъдимия на посоченото място и време, се установява и от
показанията на свидетелките Д. А. и К. С., които възприели предаването на парите. След
като подсъдимият си тръгнал, св. М. обяснил на присъстващите защо е получил парите и
поетия от него ангажимент „да хвърли“ бюлетина с №13 на ПП “ДПС“ на изборите на
следващия ден. Свидетелката А. поискала и на нея да й бъде платено, за да гласува за
посочената партия, но св. М. уточнил, че получените от него 100 лв. касаят вота на него и на
дъщеря му – св. С. и не може да дели с друг тази сума, поради което предложил на св. А. да
се обърне към „А.“ /“А.“/, под каквото турско име бил известен подс. А. след съгражданите
си.
Св. А., се прибрала у дома си, намиращ се на същата улица „***“ №87 и
разказала на св. Н. О., с когото живеела на съпружески начала за случката. В деня на
изборите, 02.04.2023 год., св. А. и св. О. отишли до избирателната секция, намираща се в
сградата на училище „Христо Смирненски“ и в двора на същото видели подс. А.. Св. О. се
приближил до подсъдимия и му предложил двамата със св. А. също да гласуват за ПП
„ДПС“, за което да им бъде заплатено. Подсъдимият отговорил, че в момента нямал пари, но
ако упражнят правото си на глас в полза на ПП „ДПС“, ще се „оправят“ по – късно. Св. О.
изразил съмнение за това, че ще им бъде платено след изборите, на което подс. А.
отговорил, че няма да има пари за „тях“, без значение за кого ще упражнят правото си на
глас.
Двамата, св. А. и св. О. си тръгнА. и малко след това св. О. подал сигнал на
тел. 112 за това, в последствие и сведение, че подс. А. „купувал“ гласове за ПП „ДПС“ за
провежданите в този момент парламентарни избори.
Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от
приобщените в наказателното производство доказателства пред първата инстанция. В
мотивите на обжалваната присъда, СГС е изложил приетата за установена фактическа
обстановка, като е и посочил доказателствата, които са послужили за извеждане на
ревлевантната фактология. Изложените мотиви се споделят и от настоящата въззивна
инстанция, въз основа и на следните свои съображения:
В показанията, дадени в съдебно заседание пред СГС на 02.12.2024 год. /л. 58 от НОХД/,
св. А. С. М. е заявил, че е получил 100 левова банкнота от непознато нему лице на
инкриминираната дата, за да гласува с бюлетината за народни представители на ПП „ДПС“.
3
Не конкретизира по име приятеля за когото твърди, че преди това е бил с него, но пък
подробно е обяснил, че същият си е тръгнал за да „гледа“ гълъбите си преди въпросната
случка. Свидетелят също така е потвърдил, че там е била дъщеря му К. и детето й, която
видяла даването на парите. В посочените показания е заявил, че не познава лице на име Д. и
мъжа й Н., както и другите съседи на улицата. Отрича подсъдимият да има нещо общо с
изборите, въпреки безспорните доказателства за това. Свидетелят обаче излага подробности
за мястото, на което е спрял автомобила с човека, дал му парите – от другата страна на
улицата, но пък вече твърди че при предаването на парите, дъщеря му вече и била вътре в
къщата и нищо не е видяла.
Тези протИ.речия и непоследователност в показанията на свидетеля М. относно лицето,
дало му парите и поради липсата на спомен за датата, са довели до приложението на
разпоредбата на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /без съгласието на подс. А./ и
приобщаването на показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство на
16.05.2023 год. /л. 7, т. 3 ДП/ и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, дадени по реда на
чл. 223 от НПК на 16.05.2023 год. /л. 20 – л. 21, т. 3 ДП/. Така приобщените показания, след
прочитането им, се потвърдени от свидетеля М.. Свидетелят също така е заявяил, че същите
са му били прочетени в досъдебното производство и той се е подписал на протоколите,
удостоверявайки верността на написаното. И при двата разпита, св. М. е посочил
подсъдимия, като лицето дало му парите, който познавал под името „А.“, описал е външния
му вид. Въпреки че е нА.це познанство между двамата, разследващият орган е провел
процесуално следствено действие по разпознаване /л. 8-10, т. 3 ДП/.
Неоснователни са възраженията на адв. С., че не следва да бъдат кредитирани
показанията, дадени от св. М. в ДП, тъй като според него не е имало реален разпит пред
съдия, тъй като протоколът по ЧНД възпроизвежда дословно свидетелските показания на
разпита му по ДП пред следовател при СО – СГП. Действително се вижда твърдяното
повторение на разпита на свидетеля, но в случая е нА.це проведен разпит в различно време
/16,30 часа/ и орган /пред съдия/, с подписан протокол от свидетеля, съдия, съдебен секретар
и следовател. Отразено е както, че свидетелят го е прочел, така и че показанията са били
прочетени на свидетеля и във връзка с това е без значение, че свидетелят е заявил че е
неграмотен и в каква степен. Свидетелят се е подписал за верността на същите и по никакъв
начин не е било установено и отразено в протокола да е оказван някакъв натиск спрямо него
при провеждане на разпита, да е имало смущение в поведението на свидетеля, както да е
отрекъл истинността на прочетеното му от протокола за разпит. Цитираното в допълнението
към жалбата на адв. С., че св. М. в съдебно заседание по делото е заявил „Когато отидох в
полицията, полицаите ме накараха да кажа тези неща…“ е извадено от контекста на разпита
му в цялост и намира обяснение с направеното пояснение от свидетеля, след поставени
въпроси от съда, че „полицаите като ме разпитваха ме накараха да си кажа всичко. Казаха,
че искат да кажа истината, както се е случило и аз им казах истината“.
При така изложеното относно показанията на свидетеля в досъдебното производство и в
съдебната фаза от една страна и заявеното от свидетеля, че поддържа прочетените му
4
показания от досъдебното производство и въззивната инстанция кредитира тези от
досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза.
В тази връзка са от значение и показанията на свидетелката К. С., дадени при
разпита й пред първата инстанция. Свидетелката е била категорична, че именно
подсъдимият е дал пари на баща й /св. М./ във връзка с гласуването им с бюлетина №13 –
ПП „ДПС“, като в ДП е извършено и разпознаване от страна на свидетелката по отношение
на подсъдимия. По повод разпита си в досъдебното производство, св. С. е уточнила, че е
неграмотна /не може да пише и чете/, но след разпита в досъдебното производство,
написаното й е било прочетено и тя го е потвърдила. Във връзка с времето, когато е станало
инкриминираното деяние, свидетелката е посочила че е било „светло“, „не е валяло“ и е
било „по обяд“. Поради липсата на спомен за определени факти и обстоятелства, СГС на
осн. чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК /без съгласието на подс. А./ е приобщил
показанията на свидетелката, дадени в досъдебното производство на 16.05.2023 год. /л. 3, т.
3 ДП/, както и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, та тези дадени по реда на чл. 223 от
НПК на 16.05.2023 год. /л. 23 – л. 24, т. 3 ДП/. Така приобщените показания, са били
потвърдени от свидетелката С., с уточняването, че същите са й били прочетени и тя се е
подписала на протоколите, удостоверявайки верността на написаното. И при двата разпита,
св. С., е посочила подсъдимия като лицето дало парите и когото познава повече от 15 години
под името „А.“ или „А.“, описва външния му вид. Въпреки че е нА.це познанство между
двамата /св. С. и подсъдимия/, разследващият орган е провел процесуално следствени
действия по разпознаване /л. 4 - 6, т. 3 ДП/.
И тук, по повод възраженията на адв. С., че не следва да бъдат кредитирани показанията,
дадени от св. С. в ДП, тъй като според него не е имало реален разпит пред съдия, тъй като
протоколът от този разпит възпроизвежда дословно свидетелските показания на разпита й
по ДП пред следовател при СО – СГП, се възприеха като неоснователни от въззивната
инстанция по вече изложените по – горе съображения касателно показанията на св. М.. В
случая е нА.це проведен разпит в различно време /16,10 часа/ и орган /пред съдия/, с
подписан протокол от свидетеля, съдия, съдебен секретар и следовател. Отразено е както, че
свидетелката го е продиктувала лично, така и че показанията са й били прочетени и във
връзка с това е без значение, дА. е нА.це неграмотност на свидетелката и в каква степен.
Свидетелката се е подписала за верността на показанията си и по никакъв начин не е било
установено, с отразяване в протокола да е оказван някакъв натиск, да е имало смущение в
поведението на свидетелката, както да е отрекла истинността на прочетеното й. В случая,
относно показанията на свидетелката, дадени в различните фази на наказателното
производство, въззивната инстанция не констатира протИ.речия в същите.
Св. Н. Ж. О., при разпита си в с. з. на 14.01.2025 год. пред СГС, /л. 78 НОХД/ е заявил че е
имало „нещо такова“, но с оглед изминА.я период от време, вече не помнел. С оглед на това,
съдът на осн. чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК е прочел показанията дадени на
01.09.2023 год. в ДП /л. 28, т. 3 от ДП/. Свидетелят е заявил, че при разпита му, е изложил в
свободна форма това което знае и никой не му е казвал какво да говори в този разпит.
5
Въпреки това, свидетелят не е категоричен относно прочетеното му, но също така не отрича
положените подписи върху протокола за разпит да са негови, както и че текстът в
сведението, което е написал и подписът под него, също са изпълнени от него. В предвид на
това, въззивната инстанция кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на
досъдебното производство.
Св. Д. М. А., заявява, че по това време /инкриминираната дата/ е била бременна, била
изпаднала в депресия, а и с оглед на изминалото време, нямала спомен за случилото се във
връзка с изборите на 02.04.2023 год. Свидетелката е познавала подсъдимия, същият живеел
в техния квартал „Лозенец“ в гр. Стара Загора, виждала е негови портрети по улицата, но
въпреки това е заявила, че не е знаела с какво се занимава. Свидетелката познава св. С. /П./ и
св. М., които освен че живеели на нейната улица, били и някакви роднини на мъжа, с когото
живеела на съпружески начала. Въпреки всичко заявено във връзка с липса на спомени за
инкриминираното деяние, свидетелката в последствие е дала показания с подробности, че по
това време е била на улицата, видяла спирането на автомобила и че св. М. е получил
някакви пари след разговор с „човека в колата“, за което споделил М.. С оглед на това, съдът
на осн. чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК е прочел показанията дадени на 04.04.2024
год. в ДП /л. 30, т. 3 от ДП/. В така приобщените показания, свидетелката сочи времето,
мястото и обстоятелствата във връзка срещата между подсъдимия и св. М. на
инкриминираната дата и поводът за дадените пари. Действително свидетелката говори за
време около следобед, без да може да уточни часът, но в случая това не е такова
обстоятелство, което да опровергае авторството на деянието, повдигнато като обвинение.
Въззивната инстанция дава вяра на така приобщените показания, тъй като същите са в
синхрон с останА.те събрани по делото доказателства и допълват частичната липса на
спомен, заявен от свидетелката. Едва след прочитането на нейните показания, свидетелката
започва да отрича прочетеното й и да надгражда показанията си, с детайли, но в обратна
посока, което поставя под съмнение обективността на заявеното в съдебно заседание.
По искане на подсъдимия, пред първата инстанция, е била допусната и разпитана като
свидетел жената, с която подсъдимият А. живеел на семейни начала – св. Н. М. О..
Показанията на свидетелката касаят обстоятелствата при които според нея е преминал денят
преди изборите – 01.04.2023 год. и ангажираността на подсъдимия във връзка с изборите за
народни представители на 02.04.2023 год. Свидетелката е посетила и видяла подсъдимия в
клуба на ПП „ДПС“, където около 17 -18 часа му е занесла храна и инсулин. След
прибирането си у дома, на ул. „***“ № * и около 19,30 – 20,00 часа, св. О. се обадила от
телефон, с номер 08******** на подсъдимия на телефонен номер 08******** и според нея,
същият бил в клуба. Твърдението на свидетелката, че същият ден, 01.04.2023 год., била
посетена от св. М. у дома й, с искане на пари в заем поради затруднено семейно и финансово
положение и нейния отказ за това, не може да се тълкува като такъв, който води до
разколебаване на казаното от св. М. в досъдебното производство, във връзка с
инкриминираната дата. На първо място, показанията в тази част на св. О., при анА.з на
всички доказателства по делото, не могат да бъдат тълкувани като такива, служещи като
6
основание за дадена банкнота от подсъдимия в заем, на фона и на лансираната теза от
защитата на подсъдимия, с която изобщо се отрича подсъдимия да се е срещал със
свидетеля. На следващо място, отказът на свидетелката да даде пари в заем, не може да се
възприеме като мотив св. М. да свидетелства против подсъдимия на досъдебното
производство, тъй като наказателното производство е било иницирано след получаване на
паричната сума от М. и то от други лица.
Подсъдимият А. се е възползвал от законовото си право и не е дал обяснения във връзка с
повдигнатото обвинение.
НА.це е справка от мобилния оператор „Виваком“ /л. 88 НОХД/ във връзка с
клетките на оператора, обслужващи територии в гр. ***, ул. „***“ № * /28252, 28503, 28258,
28509, 28255, 282550, 282558, 28506, 285060, 285068, 285069/, ул. „Гьоноц“ № 20 /28251,
28257, 28254, 282540, 282548, 282549/ и ул. „Княз Борис“ № 41 /26342, 26343, 26602, 26348,
26349, 26608, 26345, 263450, 263458, 263459, 26346, 263460, 263468, 263469, 26605, 266050,
266058, 266059/ за инкриминираната дата 01.04.2023 год. Последният адрес касае
предоставена частна общинска собственост на ПП „ДПС“ за ползване под наем /Договор
№548/25.03.2022 год. за предоставяне за безвъзмездно ползване, л. 97 – 99 от НОХД и
Договор № 334/14.02.2024 год. за предоставяне за безвъзмездно ползване, л. 100 – 102 от
НОХД/.
Видно от приложената справка от мобилния оператор „Виваком“ /т. 1, л. 21 ДП/,
касателно телефонен номер 08********, за който св. О. твърди, че е ползвала на 01.04.2023
год. и от който се е обаждала на подсъдимия, с посочен от свидетелката телефонен номер
08******** и съгласно справка за абонат /л. 22, т. 1 от ДП/, свидетелката си е била в къщи
/клетка 28 251/, когато 19:41 и 20:57, се е обаждала на телефонен номер 08********.
НА.це е и справка за телефонен номер 08********, ползван от подсъдимия за
01.04.2023 год. /л. 23 – 27, т. 1 от ДП/ . Посоченият телефонен апарат е бил регистриран в
периода от 18 часа – 20 часа в клетки с номера 26608, 253769, 28251, 26348, 26342.
При съпоставка на така посочените справки, се установява че телефона на
подсъдимия е регистриран в периода 18-20 часа/ в клетка 28251, която обслужва адреса на
ул. “***“ № *, неговия дом. След като св. О. твърди, че съпругът й не е бил у дома си в
посоченото време, то тогава следва да бъде взето в предвид обстоятелството, че
разстоянията между дома на подсъдимия и дома на св. М. не са големи и е нА.це техническа
възможност подсъдимия да се е намирал на инкриминираното място по инкриминираното
време, за което са нА.це и свидетелски показания. Във връзка с този извод е и частта от
справката /л. 24, т. 1 ДП/, че в посоченото време подсъдимият е получил входящо обаждане
от телефона на св. О. **********, регистриран в клетка 28251, като телефонна му е бил
регистриран също в клетка 28251. Цитираната клетка на мобилния оператор Виваком
обслужва адреса на ул. „***“ № 20.
В предвид на всичко изложено, въззивната инстанция приема за недоказана
лансираната от защитата теза, че в подсъдимият в инкриминираното време се е намирал
7
непрекъснато в офиса на ПП „ДПС“ – ул. „Княз Борис“ № 41 и че не са събрани
доказателства относно авторството на деянието. Както правилно и законосъобразно е прието
от първоинстанционния съд, подс. А. е осъществил състава на чл.167, ал. 2 от НК както от
обективна, така и от субективна страна, с изложени за това мотиви, които се споделят и от
настоящия въззивен съдебен състав.
По отношение на твърдените процесуални нарушения, че първоинстанционният
съд необосновано е дал вяра на едната група свидетели – А. М., К. С., Д. А., Н. О., като е
игнорирал показанията на свидетеля Н. О. и кореспондиращите към тях трафични данни,
изключващи възможността подсъдимият да е бил на мястото и по времето, когато се твърди
че е извършено инкриминираното деяние, въззивната инстанция освен че приема направения
разбор на доказателствата от СГС, изложи и самостоятелни мотиви.
Във връзка с декларативното твърдение в жалбата за явна несправедлИ.ст на
наложеното наказание, въззивната инстанция прие, че определеното наказание е било
съобразено от първоинстанционният съд, при преценка на всички обстоятелства имащи
значение за това, а именно:
По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 167, ал. 2 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и „глоба“ от
десет хиляди до двадесет хиляди лева, като в А.нея 6 на посочената разпоредба е
предвидено в случаите по ал. 2, 3, 4 и 5 съдът да постанови и наказание „лишаване от право“
по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК.
Първоинстанционният съд е определил наказания, преценявайки както смекчаващите
/чистото съдебно минало и добрите характеристични данни/, така и отегчаващите вината
обстоятелства /заявеното желание пред свидетелите О. и А. да въздейства срещу заплащане
за упражняването на изборния им вот в полза на ПП „ДПС“/ и при превес на първите, при
липса на основания за определяне на наказанията във вр. чл. 55 от НК, е определил
наказания малко над минималния размер „лишаване от свобода“ /2 година/, и „глоба“ /12 000
лева/, както и „лишаване от право“ да заема държавна или обществена длъжност в
държавните и обществени органи, изпълняващи функции при провеждане на местни,
национални и европейски избори, както и на местни и национални референдуми за срок от
пет години. По отношение на лишаването от права, първоинстанционният съд, ръководейки
се от разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК е определил срок на същото, който надминава
срока на наказанието „лишаване от свобода“ с максималния предвиден срок от с три години,
като правилно и законосъобразно е приел че упражняването на такава дейност е
несъвместимо с характера на извършеното престъпление. При анА.за на тези обстоятелства,
въззивната инстанция не намира основания за намаляване на размера на наложените
различни по вид наказания, като напълно споделя изложените мотиви от първата инстанция
в тази връзка.
Правилна и законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд и относно
приложението на института на условното осъждане, с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и
отлагането на изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
8
четири години.
В частта за разноските, присъдени от първата инстанция, присъдата също следва
да бъде потвърдена, тъй като са нА.це изискванията на чл. 189, ал. 3 от НПК, с признаване
на подсъдимия за виновен, поради което правилно и законосъобразно са възложени на
подсъдимия.
При извършената на осн. чл. 314 от НПК служебна проверка, САС не констатира
основания за изменение на първоинстанционната присъда, като същата като правилна и
законосъобразна на осн. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен съд-
София, НО, 12 - ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30 от 27.02.2025г., постановена по НОХД № 4063/2024г. на
СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9