№ 186
гр. ***, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
в присъствието на прокурора Светлозар Стоянов Кабакчиев (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100423 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 1681/29.04.2021 г.,
подадена от М. Г. АНГ., ЕГН ********** против Д. К. Н., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 134, т. 1, във вр. с чл.
143 от СК и чл. 149 от СК и чл. 134, т. 2 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала няколко години.
Когато се запознали, тя вече била бременна с детето Я.Д.К., ЕГН **********, род. на *** г.
Ответникът обаче пожелал да се съберат и да живеят заедно като семейство. Настоявал, че я
обича и по същия начин ще обича и детето, което не е негово. Тя му се доверила и заживели
заедно. Д. обаче пиел много и не работел. Харчел каквото имали за пиене. Тя настоявала да
съберат пари за количка и дрешки за детето и го молела да започне работа, но той не се
вслушал в думите . Детето се родило, а те живеели в недоимък и беднота. Нямали пари
дори за храна. Отново го помолила да започне работа, но пак не се случило. Това положение
много тежало, а тя искала добро бъдеще за детето си. Д. продължил да пие и да прави
скандали, а като се напиел дори посягал да я бие. Принудила се да го помоли да гледа детето
за месец-два, за да може тя да отиде да работи в чужбина, за да имат доходи, с които да
посрещнат финансовите нужди на семейството и детето. На втория месец обаче ѝ се обадили
роднини, че той не се грижи за детето. Оставял го да плаче и по цял ден събирал компании,
с които се напива с алкохол. Тя не могла да издържи на това, което чула, и се върнала в
България. Това, което заварила я изумило – в дома било мръсно, разхвърляно, имало
бутилки от алкохол, детето плачело – мръсно, с рани и пъпки, недохранено, гладно и жадно.
Тя взела детето и напуснала Д.. Когато взела детето имало данни за блудство с него, за което
тя уведомила социалните служби. От септември не живеела с Д.. Твърди, че от тогава той не
е заплащал издръжка на детето и не се интересувал от него. От осем месеца връзката дете-
баща съществувала само формално и не изпълнявала своята социална функция. Тя не
желаела такъв човек, позволил си да посегне на детето , да има право да решава неговото
1
бъдеще и съдба. Тя била винаги до детето и с него имали изградена силна емоционална
връзка Стараела се да бъде и майка и баща за детето и нищо да не му липсва.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски
права по отношение на детето Я.Д.К..
Моли упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на нея, като се определи местоживеене на детето на нейния адрес: гр. ***, ул.
„***” № 13.
Моли да бъде осъден ответникът да заплати издръжка за периода 01.09.2020 г. –
01.04.2021 г. – осем месеца по 180 лв., издръжка в общ размер на 1440 лв., платима в полза
на детето Я.Д.К., чрез неговата майка и законен представител М. Г. АНГ..
Моли също така да бъде осъден Д. К. Н. да заплаща месечна издръжка в размер на
180 лв. до 6 - то число на месеца, считано от 01.05.2021 г. до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, платима в полза на детето Я.Д.К. чрез неговата майка
и законен представител М. Г. АНГ., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Съобщението ведно с преписи от исковата молба и уточнението към нея са връчени
на ответника редовно на 12.06.2021 г. на адреса, посочен в исковата молба /л. 23/.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез своя процесуален представител,
изразява становище за основателност на исковете и моли за тяхното уважаване. Представя
писмена защита. Ответникът се явява лично и моли за отхвърляне на исковете. Заявява, че
иска и може да си гледа детето. РП - Варна, ТО – ***, представлявана от прокурор К.,
изразява становище за неоснователност на иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, като недоказан.
Относно исковете за родителските права, местоживеенето на детето, мерките на лични
отношения на бащата с детето, както и по исковете за издръжка на детето, не изразява
становище. Не се явяват представители на ДСП – *** и ДСП – Нови пазар. Постъпили са
социални доклади от двете Дирекции.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане на детето Я.Д.К., както и от служебно
направените справки в НБД „Население” се установява, че детето е родено на *** г., за
което е съставен акт за раждане № **** г. от Община Варна, както и че родители на детето
са М. Г. АНГ. – майка и Д. К. Н. – баща.
По делото е представен социален доклад от ДСП – ***, според който от раждането на
детето грижи за него са полагани от двамата му родители. По време на съжителството им
последните често са имали конфликти, многократно са се разделяли и събирали. Бащата е
споделил, че по време на съжителството им майката е поддържала паралелна връзка с друг
мъж, за който твърди, че е баща на второто дете – М.М. А., родена на *** г. Майката е
изоставила бебето, което е настанено в професионално приемно семейство. На 17.11.2020 г.
майката е заминала за Германия, като е оставила Я. на грижите на баща му. В доклада се
посочва, че ОЗД – *** наблюдава случая и често посещава адреса на семейството.
Непосредствените впечатления на социалните работници от срещите са, че детето е здраво, с
чисти и съобразени със сезона и възрастта дрехи. По данни на бащата, майката не
предоставя средства за отглеждането на детето. На 18.01.2021 г. е била проведена среща с
майката и новия и съжител – А.В.А.. Майката е съобщила, че от завръщането си от
2
Германия на 28.12.2020 г. е взела при себе си Я. и се грижи за него към момента. Същата се
е установила със съжителя си В. в собственото му жилище в с. ***, община ***, където
живее към момента. Бащата живее в апартамент под наем със съквартирант. Домът е с добри
хигиенно – битови условия. Същият работи на частно в сферата на строителството, като е
споделил, че месечните му доходи са около 1000 лева. Детето контактува с баща си рядко,
като бащата е посочил, че майката ограничава контактите му с детето. Пред социалните
работници бащата е заявил, че е силно привързан към детето и че има възможност да полага
добри грижи за сина си, но отношенията им с майката са влошени. Те не можели да
постигнат споразумение, тъй като тя често сменяла мнението си. Становището на ДСП – ***
е, че бащата желае да се вижда с детето и да участва в грижите за него, и че в интерес на
детето е да поддържа емоционална връзка и с двамата си родители, както и с техните близки
и роднини.
Според социалния доклад, представен от ДСП – Нови пазар, изготвен след проведен
разговор с М.А., родителите на Я. са заживели на семейни начала по време на бременността
. След раждането на детето тримата са живели в гр. *** при недобри хигиенно – битови
условия и чести конфликти между родителите. Посочила е, че по време на това съжителство
е започнала връзка с А. В. и на *** г. е родила дъщеря М.. През месец ноември 2020 г. е
заминала за Германия, където по това време е работел В., а детето Я. остава при Д., който
поема грижите за него. М. е настанена в приемно семейство със съгласието на майката. През
месец януари 2021 г. майката и новият и съжител се завърнали в България. Понастоящем
живеят заедно в с. ***. Майката е поела грижите за детето Я.. М. е припозната от В. и е
депозирано заявление за нейната реинтеграция. Социалните работници са установили, че
майката и новият съжител се стараят да полагат добри грижи за Я.. Жилището, в което
живеят е собственост на В. и хигиената в него е на добро ниво. Майката е безработна.
Същата получава месечни помощи за детето на основание чл. 7 от ЗСПД в размер на 40
лева. В. е пенсионер и получава месечна пенсия в размер на 600 лева, като периодично
работи в чужбина. Майката е заявила, че бащата не търси детето. Към момента Я. не
посещава детско заведение. Констатирано е, че съжителите се стараят да осигуряват на
момчето сигурна, спокойна и подкрепяща среда.
По искане на ищцовата страна по делото е разпитан свидетелят А.В.А. – съжител на
ищеца.
Според показанията на свидетеля А. В. двамата с ищеца съжителстват от около 2
години. В момента двамата се грижели за детето и живеят в неговата къща в с. ***. Заявява,
че преди да вземат детето от бащата, двамата с ищеца били в Германия. Тогава М. се
виждала с детето по камерата. Твърди, че детето било зле при баща си. Д. пиел всяка вечери
правел кавги. Много пъти го е виждал пиян. Твърди, че преди да замине за Германия е идвал
в квартирата на страните в гр. ***, за да им помага в грижите за двора и квартирата. Оставал
е да нощува в квартирата. М. му правела забележка, че си идва от работа с мръсни дрехи. За
отношението на бащата към Я. посочва, че ответникът не уважавал детето и нямал добро
отношение към него, не му обръщал внимание. Заявява, че не е виждал бащата да бие
детето. Твърде, че е подпомагал финансово семейството. Давал пари на М. да купи мляко на
3
детето – по 40 – 50 лева почти всяка седмица. На детето също давал пари. Твърди, че не е
виждал Д. да дава пари на детето или подаръци. Когато М. дошла при него в Германия, тя
останала там един месец. Наложило се детето да остане при Д., защото то нямало паспорт, а
бащата не искал да подпише документ за излизане на детето извън граница. Те се върнали
заедно от Германия, защото Д. и К. пиели всяка вечер. Когато отишли в квартирата Д. и
детето ги нямало, тъй като заминали за Нови пазар при един негов приятел. По думите на
свидетеля Д. криел детето от тях. Те му се обадили по телефона и той казал, че няма да даде
детето. Те му казали, че ще вземат детето за 1-2 дена и повече не го върнали. Детето било
стресирано – плачело, не било спокойно, не можело да спи, събуждало се през нощта.
Детето не било чисто. Когато се обадили от Германия било 11 часа вечерта и детето не си е
легнало, а Д. и К. пиели. В Германия били декември месец 2020 г., а през октомври и
ноември М. си била в България заедно с Д.. След като се върнали от Германия завели детето
на лекар и при социалните. М. се оплакала в полицията, че бащата пие и буйства, но това
така си останало. Твърди, че Д. им дал детето декември месец 2020 г. и досега се обаждал по
телефона да пита как е детето. Два пъти поискал да дойде. Заявява, че той и М. разрешили
на ответника да дойде да вземе детето, но той не дошъл. М. идвала да води детето до
детската градина и те се виждали на центъра. М. казала на свидетеля, че бащата дал на
детето само 1 лев. Чул от М., че с детето е имало блудствени действия, но посочва, че не е
присъствал на такова нещо. Описва, че като лежал и детето било върху него, то започнало да
го пипа неприятно. Свидетелят му се скарал да не прави така. М. се оплакала на социалните,
че нещо са вършили с детето. Сега детето било добре, ходило на детска градина в ***.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК,
с изключение на частите, в които посочва, че ответникът нямал добро отношение към детето
и не му обръщал внимание, че когато се върнали от Германия, детето не било чисто и че
ищецът е останала в Германия само един месец – месец декември 2020 г., тъй като в тези
части същите не кореспондират с останалите доказателства по делото.
По делото е изслушан ищецът, която заяви, че заминала за Германия 2020 г. зимата.
Мисли, че било октомври или ноември месец. Върнала се преди Коледа и на Бъдни вечер
вече била тука, за да подари подарък на детето си. Преди да замине за Германия, говорила с
Д., че заминава и той ще гледа малкия. Твърди, че той имал взаимоотношение с детето и се
разбрали да няма сексуални посягания към малкия. Тя не очаквала, че това ще стане и когато
се върнала от Германия, го забелязала. Като тръгвала, той обещал, че ще се грижи за Я..
Всяка вечер се обаждала на Д., за да го пита как е малкият. Имало моменти, в които не
вдигал телефона. Почти всяка вечер имало дандания на музика в 11-12 часа вечерта.
Виждала на камерата мизерия, дрехи, мръсно. Заявява, че в Германия е била на гости и че не
е работела. За себе си твърди, че не пие постоянно алкохол, а за ответника – че когато пиел
не му личало. Когато говорили в тези видео връзки, той започвал да ругае, да я псува, да я
вкарва в гроба. Посочва, че двамата са се били в къщи с ножове, с вилици, с лопати. Поводът
да се сбият бил, че се повишава тон, когато децата спят. Това станало преди да замине.
Заявява, че затова се принудила да замине, за да си вземе малко почивка от всичко и да има
разнообразие в живота. Тя искала да пътува с децата си и затова били тук. Затова се съдили
с Д.. Той не пожелал да даде съгласие за един документ да изкара на сина си, да е с нея.
Тръгнала си за България, защото това, което виждала на камерата, на месинджър, не
харесало. Мръсотия било навсякъде. Тя била със 140 лв. детски и майчинство. Когато се
върнала от Германия, Д. вдигнал телефона след десетия път и казал, че е в Нови пазар.
4
Казала му, че се е върнала от Германия, за да си вземе детето да го гледа. Той бил пиян и
казал, че след два дена ще го даде, после казал за другата вечер и станали 3 дена. След 3 дни
той довел детето. Детето било в добро здравословно състояние. За блудствените действия
посочва, че не ги е извършвал Д., а неговият съквартирант. Твърди, че Д. го правил с пръст,
а съквартирантът му го е направил към детето буквално, но тя не ги е виждала. Не ги е
видяла тези неща, но видяла детето, че върху котката ги прави. Детето бръкнало в дупето на
котката. Дупето му било зачервено. Докато спяло детето подскачало, известно време спряло
да се храни. Завела го при личния лекар, който казал, че от само себе си ще мине. Казал да
го вкара в психиатрия. Не поискала направление от лекаря, защото можела да се справи с
това и защото бил още малък да го тъпчат с хапчета. Не било удобно да пуска жалби за
това блудство, тъй като той бил момче. Това щяло да му мине с времето. Посочва, че
причината да се върне от Германия била, че детето ревяло от време на време, защото е
искало да спи. След като се върнала от Германия ответникът звънял посред нощ и казвал,
че иска да вземе детето събота и неделя, а тя му звъняла винаги за пари. Преди да се скарат ѝ
давал 10 – 15 лева. Когато поискал детето, му казвала, че е късно. Тя много често идвала в
*** и като идвала му се обаждала, защото искал да види детето. Давал му 1 лв. Откакто
ответникът имал съквартирант, той се напивал всеки ден. Когато той пиел, ставали
конфликтите. И тя пиела с тях бира. Живяла с ответника от март-април 2018 г. до септември
2020 г., преди да се роди М.. Тя била родена *** г.
При изслушването ответникът заявява, че се грижил за детето в тяхната квартира в
*** през месеците октомври, ноември и декември. Преди това разбрал, че М. има връзка със
свидетеля В.. Един ден се прибирал от работа и ги заварил в леглото. Тогава започнали
скандали и панаири. Тя вземала наркотици и лежала в психиатрия за това. М. решила да
живее с него. Казала, че иска да даде детето в приемно семейство. Той казах, че това няма
как да стане, защото той е бащата. Отишли с нея в Закрила на детето и другото дете го дали
в приемно семейство, за да може да отиде в Германия при този господин. Той идвал уж им
помага. Той давал пари на М.. Не е виждал да дава пари на детето, но на М. е давал пред
него и той се усъмнил, че имат връзка. След като дали момиченцето в приемно семейство
М. заминала в Германия и оставила Я. при него. Не може да каже кой месец М. е излязла от
квартирата, но било зимата. Тя правила панаири и постоянно се карали. Заминала за
Германия и тогава напуснала квартирата. Твърди, че когато дал детето на майка му,
постоянно се обаждал. Посочва, че тя е идвала с детето в къщата 3-4 пъти. Той не е ходил в
***, да види детето, защото му ставало тъжно и не искал да има проблеми. Заявява, че обича
детето си. За рождения му ден му дал 40 лв. и разбрал, че тя ги е изпила с приятеля си.
Твърди, че може постоянно да дава пари на детето, но не иска да ги дава на нея, защото
постоянно пие. Взел му също и едно комплектче. След като се върнали от Германия, той бил
в ***. Те му се обадили и той дал детето. Тя му казала, че го взема за 2-3 дена и не го
върнала. Веднага и доброволно предал детето. Те били в центъра, излезли с количката, и той
дал детето. Тя после заминала да живее в *** и отписала детето от ясла. Той искал детето
и казал, че може да го гледа. Те искали да го изкарат в Германия. Той сам се грижил за
детето. При него имало един приятел, с който си поделяли разходите за квартирата. Леля му
помагала при отглеждането на детето, както и жената на приятеля му. Тогава той ходел на
работа, но в месеца само 3-4 дена. Тогава нямало детски ясли. Като дошли социалните
написали, че детето е добре гледано. Той го водил на лекар, на детска градина. През това
време М. го търсела по телефона и питала как е детето. Не му изпращала пари. Твърди, че
добре е гледал детето. Отрича твърдението за извършени блудствени действия с детето.
Оставял детето на жената на приятеля си. Тя работела в яслите. Твърди, че не е оставял
детето само при съквартиранта си. М. била в Германия два или три месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По исковете по чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК и по чл. 132, ал. 1, т. 2
5
от СК:
В практиката на ВКС е изяснено, че лишаването от родителски права на основание чл.
132, ал. 1, т. 1 от СК е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето
/личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Мярката се налага от
съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство /насилие,
изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по
отношение на детето.
Грижата по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е съвкупност от действия на родителя,
насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят
полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с
него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи
финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна
причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за
материалното осигуряване на детето. Недаването на издръжка за осигуряване живота на
детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения.
Засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК предполага
внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя -
ответник по иска и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички
представени за установяването на това поведение доказателства. Искането за лишаване от
родителски права не е достатъчно мотивирано, когато е продиктувано от чисто практически
съображения – напр. да се преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие
от родителя за пътуване на детето в чужбина, и не може да се уважи на това основание /в
този смисъл са решение по г.д. № 172/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение по г.д. № 153/2011 г.
на ВКС, III г.о., решение по г.д. № 4468/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение по г.д. № 1125/2010
г. на ВКС, IV г.о. и др./.
В случая малолетното дете на страните Я.Д.К. е родено по време на тяхното
съжителство на съпружески начала. Детето е припознато от ответника и в акта му за
раждане същият е вписан като негов баща. От събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че по време на това съжителство и паралелно с него майката е създала и друга
връзка – тази със свидетеля А.В.А., от която е родено второто дете на ищеца – М. А.ева В.а.
Така установените факти не се отричат от ищеца. Съвместното съжителство на страните е
било съпроводено с чести конфликти, като при изслушването в съдебно заседание всеки от
тях посочва различни поводи и причини за възникването им – ищецът упреквал ответника,
че повишава тон, когато децата спят, а ответникът упреквал ищеца за изневярата . Според
показанията на свидетеля В., който често гостувал на страните, ищецът правела забележки
на ответника и за това, че се прибира от работа с мръсни дрехи. По думите на ищеца, за да
си вземе малко почивка от всичко и да има разнообразие в живота, през месец октомври
2020 г. тя заминала за Германия, където по това време работел свидетелят В.. Преди
заминаването двамата с ответника се разбрали той да поеме грижите за детето Я., а бебето
М. дала временно за отглеждане в приемно семейство. Според показанията на свидетеля В.,
майката се интересувала за детето, като осъществявала видео връзка с ответника. Не се
кредитират обаче показанията на свидетеля в частта, в която твърди, че бащата нямал добро
отношение към детето, не му обръщал внимание и детето било мръсно. Противно на
6
всякаква житейска логика е да се приеме, че баща, който е поел грижите за детето си, което
през месец октомври 2020 г. е било на около 1 година и 9 месеца, без всякакви условности и
уговорки, и за неизвестен период от време, разчитайки единствено на помощта на леля си и
жената на приятеля си, не проявява нужното родителско отношение, грижа и внимание към
него. Напротив, от представения по делото социален доклад на ДСП - ***, в чиято
обективност съдът няма основание да се съмнява, се установява, че социалните работници
от ОЗД – *** са наблюдавали случая и често са посещавали адреса на семейството, като
непосредствените им впечатления от срещите са, че детето е здраво, с чисти и съобразени
със сезона и възрастта дрехи. Основание за този извод дава и самото поведение на майката,
оставила невръстното си дете на грижите на баща му, и заминала в друга държава при мъжа,
с когото също е поддържала връзка, по думите - за да си почине от всичко и да има
разнообразие в живота. Тези нейни действия са показателни за това, че тя се е доверила на
бащата, преценявайки привързаността му към детето, както и способностите и желанието му
да се грижи за сина си. Именно бащата е този, който се е противопоставил Я. да бъде даден
за отглеждане в приемно семейство, което не се отрича от ищеца. Ето защо съдът счита, че
показанията на свидетеля в тази им част са недостоверни.
По делото не се установи по категоричен начин, твърдението на ищеца, че бащата
често употребява алкохол. Показания в тази насока дава свидетеля В., но при посещенията
си в дома на ответника, социалните работници не са констатирали бащата да има проблеми
с алкохола. Дори това да е така, което поведение би било укоримо, с оглед отговорностите
му като родител и преценката на родителския му капацитет, то на същата плоскост следва
да се преценява и поведението на майката, която сама признава, че пиела бира с ответника и
съквартиранта му.
Недоказани и голословни останаха и твърденията на ищеца за извършени от бащата
блудствени действия с детето. Съдът не намира за нужно да обсъжда подробните и детайлни
обяснения на ищеца, дадени във връзка с тези твърдения, които се базират на нейни
предположения и на лична преценка, а не на такава, направена от специалисти. Следва
обаче да се посочи, че по делото не се събраха каквито и да било доказателства в подкрепа
на тези твърдения. Абсолютно нелогично и неправдоподобно звучат обясненията за
причините за нейното бездействие при наличието на увереност за случилото се с детето и
за лицето, което го е извършило.
По делото не се установиха и твърденията на ищеца, че бащата не работел, че при
завръщането от Германия детето е било с рани и пъпки, недохранено, гладно и жадно, че
от месец септември той не е заплащал издръжка на детето и не се интересувал от него.
Противно на тези твърдения в социалния доклад на ДСП – *** е посочено, че бащата работи
на частно в областта на строителството и има месечен доход от около 1000 лева, а косвено
доказателство за неговата трудова ангажираност са показанията на свидетеля В., който
посочва, че ищецът правела забележки на ответника за това, че се прибира от работа с
мръсни дрехи. По отношение на здравословното състояние на детето, както вече беше
посочено по – горе, при честите посещения на социалните работници е било установено, че
детето е здраво. Що се отнася до твърденията, че детето е било стресирано, че се събуждало
нощем и плачело, че не искало да се храни, такива реакции са напълно естествени, когато в
една съвсем крехка възраст за един некратък период от време детето е лишено от майчината
топлина и грижа. Въпросът е дали майката осъзнава действителните причини за това
състояние на детето или е критична единствено към поведението на другия родител.
Очевидно в случая тя е намерила по – лесния отговор. Обратно на твърдението на ищеца, че
от месец септември бащата не е заплащал издръжка на детето и не се интересувал от него,
съдът приема, че по делото се установиха фактите, че към месец септември страните са
живели заедно, а през месец октомври майката е заминала за Германия и е оставила детето
на грижите на баща му. Същата се е завърнала в България в края на месец декември, когато
е взела детето от ответника. От този момент по признание на ищеца, установено и от
7
свидетелските показания, бащата редовно се е обаждал по телефона, за да се интересува за
детето и е изразявал желание да го вижда. Срещите му с детето са се осъществявали в гр.
***, където детето е живяло с майка си след завръщането от Германия и където е
посещавало и детско заведение, преди майката да го отведе със себе си в дома на новия си
съжител в с. ***. Действително средствата, които е давал за детето след окончателната
раздяла с майката, са били незначителни с оглед нуждите на детето, което е укоримо и
неоправдано, а обясненията му в тази връзка – неприемливи, но това не означава, че е
изпълнен фактическият състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Обстоятелството, че свидетелят
В. е давал средства на майката е ирелеванто, тъй като по този начин той е изпълнявал
собствено си задължение да издържа детето си М., родено от ищеца М.А. от връзката с
него.
Накрая следва да се посочи, че заявената от ищеца при изслушването действителна
причина за предявяване на исковете е нейното желание да пътува в чужбина заедно с детето
и отказът на бащата да даде съгласие да бъде издаден паспорт на детето. Следователно
настоящият случай е типичен пример за немотивирано искане за лишаване от родителски
права, тъй предявяването на исковете е продиктувано от практически съображения – да се
преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие от бащата за пътуване на
детето в чужбина.
При тези данни по делото, според съда, не се установява поведение на бащата, което
да бъде квалифицирано като особено тежък случай, в който са поставени в опасност
личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето – чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК. Той
не само, че го е припознал, но и никога не го е изоставял. Напротив, поел е отговорността да
полага самостоятелно грижи за него, като пред съда отново заяви желанието си и
възможностите си да продължи да се грижи за детето. Не се установи и да се е
дезинтересирал от момчето по смисъла на чл. 132, ал. 1,т. 2 от СК, като без основателна
причина трайно не полага грижа за него /не го търси и не се интересува от потребностите и
състоянието му/ и не му дава издръжка.
Основанията за лишаване от родителски права на бащата, като крайна мярка за защита
на детето, предвидена в закона, не се установяват по делото. Исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК и чл. 149 от СК:
Предвид ниската възраст на детето, в която то се нуждае най – много от грижите на
майката, добрите условия, при които същата живее в момента и помощта на настоящия
съжител, на която тя може да разчита, според данните от социалния доклад на ДСП – Нови
пазар, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето Я.
следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето да детето бъде определено
при нея на адреса, на който тя пребивава понастоящем, а именно: с. ***, община ***, област
Шумен, ул. „***” № 6. Съдът определя местоживеенето на детето на този адрес, доколкото
посоченият такъв в исковата молба в гр. ***, ул. „***” № 13 е бил актуален към датата на
нейното подаване, но по делото се установи, че впоследствие майката и детето са се
установили да живеят в с. ***.
Относно режима на лични отношения на бащата с детето съдът, като взе предвид
възрастта на детето, доказаните възможности на бащата да полага грижи него и нуждата му
от общуване с бащата, намира, че режимът на лични отношения на бащата с детето следва
да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа
8
в събота до 17:00 часа в неделя; всяка четна година в деня на рождения ден на детето от
09:00 часа до 17:00 часа, а всяка нечетна година - в деня, следващ рождения ден на детето, от
09:00 часа до 17:00 часа; по един ден на Великденските, Коледните и Новогодишните
празници - от 09:00 часа до 17:00 часа; в деня на рождения ден на бащата – от 09:00 часа до
17:00 часа; както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на
майката.
Съдът разпорежда на родителите, независимо от своите лични чувства, да намерят
начин да започнат отговорно да контактуват по въпросите, засягащи детето, а при
необходимост да потърсят и професионална помощ.
Ищецът е предявил иск по чл. 143 от СК – за присъждане на първоначална издръжка
на малолетното дете, който е процесуално допустим. Такъв е и искът по чл. 149 от СК.
Предявените искове за издръжка за бъдеще и минало време - с правна квалификация
чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК, следва да бъдат уважени. Родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си – задължение, регламентирано в чл. 143, ал. 2 от СК.
Обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка, са
потребностите на детето и от друга страна, възможностите на родителите. Преценявайки
нуждите на детето, съдът взе предвид възрастта му, която към настоящия момент е около 2
години и 10 месеца. Съдът взе предвид и нуждите на детето от подходяща за възрастта му
храна, облекло, памперси отопление, здравеопазване, играчки и други. Според данните от
социалните доклади, бащата е споделил, че работи на частно в сферата на строителството и
получава месечен доход от около 1000 лева. Не се установи бащата да има други деца, които
да издържа. Майката не работи. Същата, освен детето Я., има още едно дете, чиято
реинтеграция в биологичното му семейство предстои, което означава и задължение на
майката да го издържа. Като съобрази нуждите на детето и материалните възможности на
родителите, съдът приема, че двамата родители следва да осигурят обща месечна издръжка
на детето Я. в размер на 330 лева, от която майката, която полага и непосредствени грижи за
детето, следва да осигури месечна издръжка в размер на 150 лева, а бащата – в размер на
180 лева, с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 14.04.2021 г. Съобразно задължителните указания, дадени с
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС, семейните добавки, които се
получават в полза на децата следва да бъдат съобразени при определяне на размера на
издръжката. Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП – Нови пазар,
помощите които се получават от майката за детето са в размер на 40 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад от предявяването на иска. За този период няма значителна
разлика в нуждите на детето и възможностите на родителите от обсъдения по-горе. В тежест
на ответника е било да докаже, че е заплащал издръжка за детето за процесния период преди
предявяване на иска, както е указал съдът в доклада по делото. По делото се установи, че
през месец септември 2020 г. родителите все още са живели заедно и детето е било
отглеждано и от двамата си родители. По твърдение на ответника и признание на ищеца при
изслушването през месец октомври 2020 г. майката е заминала за Германия и се е завърнала
9
в България в края на месец декември 2020 г., като през този период грижи за детето е
полагал само бащата. Ето защо претенцията за издръжка за минало време е основателна за
периодите от 01.01.2021 г. до 01.04.2021 г., както и от 01.05.2021 г. до 13.04.2021 г. /искът е
предявен на 14.04.2021 г./, като за периода от 01.04.2021 г. до 01.05.2021 г. такава не е
претендирана. За разликата от уважения до претедирания размер от 1440 лева за периода от
01.09.2020 г. до 31.12.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По горните съображения размерът на дължимата издръжка от бащата на малолетното дете за
минало време следва да бъде определен в същия размер – по 180 лева месечно. Предвид
изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на детето, чрез неговата майка и
законен представител, издръжка за минало време в общ размер на 618 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в тази част решението подлежи на предварително
изпълнение.
По разноските:
При този изход на делото разноски на ищеца се дължат само съразмерно на уважената
част от исковете за издръжка, а от страна на ответника не е направено искане за присъждане
на разноски. Ищецът е доказал направени разноски в размер на 30 лева за платена държавна
такса, поради което на същия се дължат разноски по съразмерност от 17.13 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
ДТССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС - *** сумата в общ
размер на 283.92 лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки /4%
върху тригодишните платежи на определената издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК и 4% върху
определения размер на издръжката за минало време/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община ***,
област Шумен, ул. „***” № 6 против Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „****”
№ 35 искове с правна квалификация чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права по отношение на детето Я.Д.К., ЕГН
**********, род. на *** г.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Я.Д.К.,
ЕГН **********, род. на *** г., на неговата майка - М. Г. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с.
***, община ***, област Шумен, ул. „***” № 6.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Я.Д.К., ЕГН **********, род. на *** г., при
неговата майка - М. Г. АНГ., ЕГН **********, на адрес: с. ***, община ***, област Шумен,
ул. „***” № 6
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ул. „****” № 35 с детето Я.Д.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя; всяка
четна година в деня на рождения ден на детето от 09:00 часа до 17:00 часа, а всяка нечетна
година - в деня, следващ рождения ден на детето, от 09:00 часа до 17:00 часа; по един ден на
Великденските, Коледните и Новогодишните празници - от 09:00 часа до 17:00 часа; в деня
на рождения ден на бащата – от 09:00 часа до 17:00 часа; както и един месец през лятото,
10
който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „****” № 35 да заплаща на
детето Я.Д.К., ЕГН **********, род. на *** г., чрез неговата майка и законен представител
М. Г. АНГ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/,
с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
иска – 14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, до настъпване на обстоятелство, обуславящо нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „****” № 35 да заплати на
детето Я.Д.К., ЕГН **********, род. на *** г., чрез неговата майка и законен представител
М. Г. АНГ., ЕГН **********, издръжка за минало време в общ размер на 618 лева
/шестстотин и осемнадесет лева/ - по 180 лева месечно, за периодите: от 01.01.2021 г. до
01.04.2021 г. и от 01.05.2021 г. до 13.04.2021 г., като отхвърля иска за разликата от уважения
до претендирания размер от 1440 лева за периода от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „****” № 35 да заплати на М.
Г. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община ***, област Шумен, ул. „***” № 6 сумата
от 17.13 лева /седемнадесет лева и тринадесет стотинки/ - разноски по делото за настоящата
инстанция, определени по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „****” № 35 да заплати в
полза на РС - *** дължимата по делото държавна такса съобразно присъдените издръжки по
чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, в общ размер на 283.92 лева /двеста осемдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане
на решението в сила, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна
такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните, ДСП – ***, ДСП – Нови пазар и РП – Варна, ТО - *** пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
11