Номер 368509.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502732 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадената от Л. Н. П. частна жалба вх.№
41071/26.06.2020 срещу Определение на ВРС-ХХХІХс-в, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 19.06.2020 по гр.д.№ 12169/2018, с което е прекратено
производството по делото в ЧАСТТА по отношение на предявения от него и от Ж. М. П.
срещу П. В. П. и Ж. Й. П. иск за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, придобито
в режим на СИО, чрез покупко-продажба, обективирана в НА № 159 том І нот.д.№
137/2004г, върху идеална част от съсобствения с ответниците недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, СО "Прибой", съставляващ ПИ с идентиф.№ 10135.5549.1335 по КК и КР на
гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г на ИД на АГКК, с площ 807кв.м.,
при граници: имоти с идентиф.№№ 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и
път, като ПРЕМАХНАТ изградената в имота МАСИВНА ОГРАДА , очертана с
прекъсната синя линия на приложената окомерна скица на ПИ, приложена към уточняваща
молба вх.№ 64381/3.10.2018г /л.32-33 от Іинст.д./, на осн.чл.109 ЗС.
Счита същото за незаконосъобразно, като излага следните доводи:
1/ допуснато било процесуалноправно нарушение, тъй като решаващият съд неправилно и
незаконосъобразно е прекратил делото на осн.чл.229 ал.1 ал.2 ГПК. Посочената правна
норма била неприложима за хипотезата, сочена от съда в мотивите на определението и това
само по себе си е достатъчно условие за отмяна на обжалваното определение.
2/ налице е и второ материалноправно основание за отмяната на постановеното
прекратително определение, което е свързано с неправилно приетата от съда идентичност
между оградата - предмет на настоящия иск и тази по гр.д.№ 9240/2013г на ВРС.
Това свое становище съдът е приел формално, без да изследва и съобрази, наличието
1
и генезиса на обстоятелствата, довели до изменение на процесната ограда за периода от гр.д.
№ 9240/2013г на ВРС до настоящия момент, довели до липса на идентичност между двата
обекта.
Такива обстоятелства и факти безспорно имало и те се доказали в хода на
делото.
Видно от показанията на свидетелите Иван Русанов Плачкинов, Михаил Янчев Илиев
и свидетелката на ответниците Тоня Павлова Пенева, както и от Констативен протокол,
приложен с допълнението към ИМ 26.11.2019г, се доказва по безспорен начин, че Лъчезар
Пометков към м.август 2017г бил съборил по предписание на Община Варна, р-
н“Аспарухово“ незаконно изградения в имота му склад /отбелязан на комбинирана скица по
СТЕ на инж.Баев, приложена на л.З от СТЕ на в.л.Онцов/.
От свидетелските показания ставало ясно, че източната страна на склада изпълнявала
ролята на ограда и след като посоченият склад бил съборен изцяло в оградата се образувал
отвор с размер 2,20м, който давал възможност за преминаване през оградата. Този отвор
впоследствие бил зазидан незаконно в условията на самоуправство от ответника Пенев, без
съгласието на съсобственика му Пометков,
Съдът , като бил отчел идентичност само по външни белези /с вече зазидания отвор в
оградата/, пропуснал да установи и не отчел функционалните различия в двете огради :
едната давала възможност за преминаване през нея, а другата – не. Тези функционални
различия в оградата безспорно водели до липса на идентичност от обективна страна в
процесната ограда с тази, която е била предмет на делото на ВРС под № 9240/2013г.
Към горепосоченото следвало да се добави и това, че след събарянето на склада и
другите постройки в имота на Пометков и изграждането на склад и барбекю в имота на
Пенев, са настъпили съществени обстоятелства, при които било налице основание да се иска
промяна в първоначално извършеното разпределение правото на ползване в съсобствения
имот, което налагало и преразглеждането на въпроса с процесната ограда.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното прекратително определение и
делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия и
разглеждане на спора по същество.
В срока по чл.263 ГПК П. В. П. и Ж. Й. П. са депозирали писмен отговор вх.№
48076/20.07.2020 със становище за неоснователност на жалбата и за нейното оставяне без
уважение, тъй като постановеното прекратително определение е правилно и
законосъобразно.на постановеното от ВРС определение.
2
СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна. Съображенията са следните:
РС е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответниците да
преустановят неоснователните си действия,с които пречат на ищците да упражняват правото
си на собственост, придобит в режим на СИО чрез покупко-продажба, обективирана в НА
№ 159/2004, върху идеална част от съсобствения с ответниците недв.имот, находящ се в
гр.Варна СО“Прибой“, съставляващ ПИ идентификатор по КК № 10135.5549.1335 с площ от
807кв.м., като ПРЕМАХНАТ изградената в имота МАСИВНА ОГРАДА, очертана с
прекъсната синя линия, ПЛОЧА, свързваща постройките на ищците и ответниците,
очертана и защрихована с успоредни зелени линии, както и СТЕНА в височина 1,80м,
изградена от бетонови блокчета и дървена ламперия пред врата на източната страна на
сградата на ищците, очертана и защрихована с успоредни червени линии, всички
обозначени на окомерната скица към подадената уточняваща молба и намираща се на л.32-
33 от Іинст.дело
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че ответниците били изградили
МАСИВНА ОГРАДА от бетонови блокчета с височина 1,70м и дължина 30м по цялото
продължение на имота, както и СТЕНА, която ограничавал достъпът им в източната част от
имота. Изградената от ответниците ПЛОЧА, свързваща постройките на ищците и
ответниците, водела до напукване, рушене и застрашавала конструкцията на сградата на
ищците.
Тъй като ищците не желаели доброволно да преустановят неправомерните си
действия, молят да бъдат осъдени да премахнат посочените обекти.
Молят по пътя на инцидентния контрол съдът да се произнесе по валидността и
законосъобразността на 2 бр удостоверения за търпимост от 2016г, които не отговаряли на
изискванията на чл.127 ал.1 ПЗР ЗУТ.
В писмения отговор ответниците са изложили, че съсобствеността с ищците е
възникнала по силата на плана, тъй като двата съседни непълномерни имота /всеки с площ
под 600кв.м./ били обединени в един под пл.№ 1335 по КП на м-ст“Манол чешма“ от 1988г
и в резултат на трансформирано право на ползване в право на собственост по реда на §4а
ПЗР ЗСПЗЗ. Така телената ограда, съществуваща между имотите ,била заменена още през
2002г с масивна такава от праводателя на ищците - Манол Кертиков и П. В. П. / ответникът/,
които подписали нотариално заверена декларация, обективираща волята им за
разпределение ползването на общия имот съобразно изградената в имота ограда.
3
При придобиването на имота от ищците това положение било заварено и същите
били насяно с разпределение ползването на дворното място и това фактическо положение
не е променено и към настоящия момент. Твърдят впоследствие, че не са били извършвани
нови строителни дейности.
Изложено е още, че по отношение на МАСИВНАТА ОГРАДА е формирана СПН
поради идентичност на предмета с този по гр.д.№ 9240/2013 на ВРС. По него е постановено
решение, влязло в законна сила, с което е отхвърлен предявеният от настоящите ищци
против настоящите ответници иск по чл.109 ЗС за премахването на изградената в имота
МАСИВНА ОГРАДА от бетонни блокчета с височина 1,70м и дължина 30м по цялото
продължение на имота.
За да прекрати производството РС се е съобразил с дадените от ВКС с Определение
№ 137/7.08.2019 по ч.гр.д.№ 2474/2019г задължителни указания за установяване наличието
на идентичност в двата обета при участието на страните по настоящия спор.
От приетото по делото заключение на в.л.Т.Онцов по допуснатата СТЕ се установява
идентитет между двата обекта – масивни огради като местоположение и размери.
Въз основа на това ВРС е приел, че по отношение на МАСИВНАТА ОГРАДА е
формирана СПН, съгласно чл.299 ал.1 ГПК /след допусната поправка на ОФГ относно
правната квалификация на основанието за прекратяване/, тъй като същата е била вече
предмет на спора по гр.д.№ 9240/2013г на ВРС, разрешен с влязло в сила съдебно решение и
с него е отхвърлен искът на настоящите ищци против настоящите ответници за
премахването й, на осн.чл.109 ЗС.
Предвид изложеното по-горе частната жалба се явява неоснователна поради следното
:
На първо място. Посоченото основание е коригирано на чл.299 ГПК по реда на
отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка с Определение №
260141/17.08.2020, на осн чл.247 ГПК.
Дори посочената ОФГ да не бе отстранена, това не е основание за отмяната на
постановеното определение поради погрешна правна квалификация. Последната е била
правилно определена от РС – наличие на една от абсолютните отрицателни процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск, а именно – силата на пресъдено нещо. Без
съществено значение е посоченият номер на правната норма, след като от мотивите на съда
става ясно на какво основание е прекратено производството.
На следващо място.
4
За да се приеме, че липсва СПН, следва в обстоятелствената част на ИМ да съдържа
твърдения за обстоятелства, които са новонастъпили след влизането в сила на постановеното
решение. Такива твърдения няма.
Що се отнася до твърдението им, че наличната масивна ограда, минаваща през
средата на имота по неговата дължина, пречела на ищците да достигнат до източната стена
на къщата им, не е ново настъпило обстоятелство предвид изложеното по-горе.
Единственото като новонастъпило обстоятелство може да се разглежда твърдението
им за това, че след събарянето на постройките от ищците се бил отворил отвор в масивната
ограда, който ответниците отново зазидали и така ищците не можейки да достигнат до
източната стена на къщата си, предприели конструктивни промени в собствената си сграда,
като отворили нов вход, срещу който ответниците били издигнали стена от бетонни
блокчета и дървена ламперия с височина от 1,80м, като по този начин отново бил
препятстван достъпът до източната стена на къщата на ищците.
Тези твърдения за новонастъпили факти,обаче, се относими към иска им за
премахването на описаната СТЕНА, явяваща се обект, различен от МАСИВНАТА ОГРАДА.
При това положение следва да се приеме, че липсват наведени твърдения за
новонастъпили факти и обстоятелства, касаещи масивната ограда, с което ответниците да
пречат на ползването на имота от ищците и оттам необходимостта от премахването й.
Що се отнася до изложеното в частната жалба оплакване, че въз основа анализа на
събраните по делото доказателства, РС бил отчел идентичност само по външни белези /с
вече зазидания отвор в оградата/, но пропуснал отчете функционалните различия в двете
огради: едната давала възможност за преминаване през нея, а другата – не, които
функционални различия в оградата безспорно водели до липса на идентичност от обективна
страна в процесната ограда с тази, която е била предмет на делото на ВРС под №
9240/2013г, съдът намира горното за несъстоятелно. От една страна, без значение за
предмета на спора е функционалното различие между двете огради. А от друга страна, дори
и да се приеме за релевантно това твърдение, същото не е било наведено своевременно, тъй
като е заявено за първи път едва с частната жалба, което е недопустимо поради настъпилата
преклузия да се иска изменение на иска в обстоятелствената му част чрез въвеждане на нови
твърдения. Затова анализът на събраните доказателствата не може да подмени фактическите
основания, въз основа на които ищецът търси защита на накърнените си права.
На трето място.
Що се отнася до изложеното в жалбата, че след събарянето на склада и другите
постройки в имота на Пометков и изграждането на склад и барбекю в имота на Пенев, били
настъпили съществени обстоятелства, при които било налице основание да се иска промяна
в първоначално извършеното разпределение правото на ползване в съсобствения имот,
5
което налагало и преразглеждането на въпроса с процесната ограда, е необходимо да се
посочи следното: тези твърдения се заявяват за първи път с частната жалба, което е
недопустимо по изложените по-горе съображения. Освен това, същите биха били относими
към предмета на друго производство – за разпределение на ползването, като между двете
/това по чл.109 ЗС и чл.32 ал.2 ЗС/ липсва връзка на преюдициалност.
Всичко изложено мотивира съда за неоснователност на жалбата и затова
постановеното от ВРС прекратително определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на ВРС-ХХХІХс-в, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 19.06.2020 по гр.д.№ 12169/2018, с което е прекратено
производството по делото в ЧАСТТА по отношение на предявения от Лъчезар Николов
Пометков и от Ж. М. П. срещу П. В. П. и Ж. Й. П. иск за осъждане на ответниците да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост, придобито в режим на СИО, чрез покупко-продажба,
обективирана в НА № 159 том І нот.д.№ 137/2004г, върху идеална част от съсобствения с
ответниците недвижим имот, находящ се в гр.Варна, СО "Прибой", съставляващ ПИ с
идентиф.№ 10135.5549.1335 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008г на ИД на АГКК, с площ 807кв.м., при граници: имоти с идентиф.№№
10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път, като ПРЕМАХНАТ изградената
в имота МАСИВНА ОГРАДА , очертана с прекъсната синя линия на приложената
окомерна скица на ПИ, приложена към уточняваща молба вх.№ 64381/3.10.2018г /л.32-33 от
Іинст.д./, на осн.чл.109 ЗС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7