Решение по дело №29/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от С. Р. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №219/09.11.2024 г., постановено по анд №596/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят намира описаните в АУАН и НП административни нарушения за недоказани. В тази връзка сочи, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото контролни органи към ИАРА, въпреки противоречията в тях, а не дал вяра на показанията на свидетеля М. Ю., които опровергавали извършените нарушения. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по касация – Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ – Пловдив при ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са събрани безспорни доказателства за извършените от касатора нарушения на чл.37 и чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, както и че не са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на оспореното решение. По горните съображения счита, че последното следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №596/2024 г. по описа на РС-Кърджали, засегната неблагоприятно от оспореното решение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районния съд е потвърдил Наказателно постановление № 10025/31.05.2024 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на основание чл.73, ал.1 и чл.88 от ЗРА, на С. Р. С. са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.37 от ЗРА; 2. глоба в размер на 1000 лв., за извършено нарушение на чл.88 от ЗРА. С горното решение касаторът е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище в [населено място], деловодни разноски в размер на 80 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел за установено, че на 08.05.2024 г., около 10.00 часа, свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А. – служители на ИАРА, офис [населено място], получили сигнал за незаконен риболов във водите на [река], в района на [населено място], при което се отправили към реката с два служебни автомобила. На място установили спрял лек автомобил с рег. № [рег. номер], а на отсрещния бряг забелязали двама души, които държали въдици в ръцете и с тях извършвали резки движения, представляващи вид косене – търмъчене. След около 15-20 минути наблюдение, единият от служителите - Е. Б. отишъл на отсрещния бряг на реката и оттам тръгнал по пътека към двете лица. В това време колегата му С. Е. също се насочил към тях и след като ги приближил на около 200-250 метра, извадил бинокъл и разпознал двете лица в реката, а именно- С. С. и М. Ю., понеже на същите били отправяни предупреждения за незаконно извършване на риболов. Свидетелят Е. наблюдавал с бинокъла двамата(С. и М.) да замятат въдиците във водите на реката със закачени на тях тройни куки, след което с резки движения дърпали въдицата назад - движения, типични за риболова, наречен косене – търмъчене. Приближавайки двамата мъже на около 100 метра разстояние, свидетелят Е. им извикал няколко пъти „Риболовен контрол! Стойте на място!“, след което С. и М. събрали набързо въдиците си и побягнали нагоре по пътеката на отсрещния бряг, където ги пресрещнал свидетелят Б.. След като последният им се представил, двамата мъже тръгнали да бягат надолу към реката, последвани от служител на ИАРА, който на два пъти им разпоредил да спрат на място за риболовен контрол, но те продължили надолу и избягали. На следващия ден – 09.05.2024 г., по искане на проверяващите служители на ИАРА, двамата били призовани в канцеларията на кварталния инспектор на [жк], където срещу С. С. бил съставен АУАН. Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от приложените писмени доказателства, от показанията на свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А., които кредитирал изцяло, като достоверни и взаимно допълващи се. Показанията на свидетеля М. Ю., били кредитирани само в частта, относно обстоятелствата, че на процесната дата, той и жалбоподателят действително се намирали във водите на [река], в района на [населено място], където отишли с автомобила на свидетеля Ю.. В останалата им част, показанията на М. Ю. не са възприети, като противоречащи на всички останали доказателства по делото, като е прието също, че този свидетел се явява и заинтересован от изхода на делото, тъй като в момента на установяване на нарушението е бил заедно с нарушителя.

При така установените факти, районният съд приел за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.37 от ЗРА, тъй като на 08.05.2024 г. е извършвал любителски риболов в [река] чрез резки движения с въдица, на която е имало закачена тройна кука. Приел, че тези действия представляват „косене (търмъчене)“ по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗРА, а чл.37 от ЗРА, забранявал подобен начин на риболов. Съдът приел за установено също така, че по време на установяване на горното нарушение, след изрични разпореждания на контролните органи на ИАРА, отправени към касатора, с цел извършване на проверка, последният възпрепятствал извършването на проверка - нарушение по чл.88 от ЗРА. По горните съображения е прието, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаните в НП нарушения. Прието е също, че определените санкции са в минимален размер и съответстват на степента на обществена опасност на деянието.

При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, с посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка, били съответни на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. По изложените съображения, районният съд стигнал до извода, че оспореното НП е законосъобразно и потвърдил същото, като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка, касационният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Така постановеното решение е и правилно, като не се установиха нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият съд споделя изложените в оспореното решение изводи за доказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и за липса на съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Установено е по делото, че срещу касатора С. С. е бил съставен АУАН от служител в сектор „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив, а въз основа на акта е издадено НП, за това, че на 08.05.2024 г. е извършвал любителски риболов по метода на косене (търмъчене), нарушавайки правилото на чл.37 от ЗРА, както и че е препятствал извършването на риболовен контрол, с което осъществил състава на нарушение по чл. 88 от ЗРА.

В първата посочена като нарушена разпоредба на чл.37 от ЗРА, е въведена забрана за извършване на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене), като легалната дефиниция на понятието „косене (търмъчене)“ е дадена в §1, т.15 от ДР на ЗРА, според който, това е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби.

Съгласно чл.88 от ЗРА, който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

От показанията на свидетелите Е. Б. и С. Е. - свидетели – очевидци на процесните нарушения се установява по безспорен начин, че касаторът е осъществявал риболов по забранен начин. Използвайки бинокъл, двамата са възприели как С. С. извършва любителски риболов с въдица, с монтирана на нея кука, чрез метода на „косене(търмъчене)“ - административно нарушение по чл.37 ЗРА и основание за налагане на административно наказание по чл.73, ал. 1 от ЗРА. От показанията на горните свидетели се установява също така, че касаторът е препятствал проверката на контролните органи, като въпреки изричните им указания да се насочи към тях, той започнал да се отдалечава от служителите на ИАРА, осъществявайки нарушението по чл.88 от ЗРА. По отношение на относимите факти, горните показания са последователни, логични, еднопосочни и напълно съответстват на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като липсват данни за тенденциозност при извършване на проверката или заинтересованост от изхода на делото. В мотивите към оспореното решение са изложени доводи за причините, поради които съдът не дал вяра на показанията на св.М. Ю., които настоящата инстанция споделя напълно. Тези показания противоречат на всички останали доказателства и единствено подкрепят защитната теза на касатора.

По изложените съображения, настоящият съд намира, че нарушенията, за които е наказан касаторът са установени по безспорен начин от обективна и субективна страна. Районният съд правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, предвид заявеното от ответната страна искане, на основание чл.63д от ЗАНН, касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №219/09.11.2024 г., постановено по анд №596/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА С. Р. С. от [населено място], [жк] [адрес], с [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, град Бургас, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.