РЕШЕНИЕ
№ 1271
гр. Перник, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720103542 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 12510/17.06.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 14013/07.07.2022 г. и молба с вх. № 15200/25.07.2022 г., подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД срещу Д. Т. И., с която са предявени следните кумулативно
обективно съединени искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовата страна сумата от 1684 лева, представляваща неизплатена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на
01.10.2012 г. между ответницата и „Обединена българска банка“ АД, сумата от 761,21
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2017 г. до 30.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-30.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 958/30.03.2022 г. по ч.гр.д. № 01625/2022 г. на ПРС.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се посочва, че между Д. Т. И. и „Обединена българска банка“
АД на 01.10.2012 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който ответницата получила сумата от 1844 лева, който се
задължила да върне на 60 месечни анюитетни вноски, считано от 01.10.2012 г. при
16,25 % годишен лихвен процент към момента на сключването и ГПР към същата дата
от 19,13 %. Сочи се, че след преустановяване на плащанията от страна на
кредитополучателката е останала непогасена главница в размер на 1684 лева и
мораторна лихва от 761,21 лева. Релевират се доводи, че на 31.08.2018 г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът
„Обединена българска банка“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията към ответницата
1
по процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответницата било изпратено
уведомление по чл. 99 ЗЗД с писмо с обратна разписка за извършената цесия, което е
останало непотърсено. Поради изложените съображения се моли исковете да бъдат
изцяло уважени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Т. И. е подала отговор на исковата
молба, с който е оспорила исковите претенции като неоснователни. Признава, че през
2012 г. е изтеглила кредит и в един момент е спряла плащанията по него. Прави
възражение за погасяване по давност на вземанията, като твърди, че след 2014 г.
банката не е предприела никакви действия срещу нея за събиране на вземанията по
кредита и оттогава са изминали 8 години, поради което счита, че не дължи плащане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен на 01.10.2012 г. между „Обединена българска банка“ АД и Д. Т.
И., като кредитополучател. По силата на този договор банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя паричната сума от 1844 лв. за покриване на
потребителски нужди, а кредитополучателят се е задължил да го върне за срок от 60
месеца при условията, посочени в договора. В чл. 3, ал. 1 от същия е уговорено, че
кредитът се усвоява по посочена банкова сметка еднократно на 02.10.2012 г. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на Базовия лихвен процент на „Обединена българска банка“ АД за
потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, и договорна надбавка от 9,25 пункта. Уточнено е, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката е в размер на 7 процента, а годишният лихвен
процент възлиза на 16,25 %.
Видно от чл. 4, ал. 4 от договора банката има право да променя БЛП след
съответно решение на нейния комитет за управление на активите и пасивите, който
преразглежда веднъж на три месеца нивото на БКП, като данни за размера му се
публикуват на интернет страницата на ОББ заедно с използваната методология на
определянето му. Информация за промяната и размера на БЛП с указание за датата на
влизане в сила на новия размер се поставя на видно място в банковите салони.
Съгласно чл. 4, ал. 6 в случай, че кредитополучателят престане да получава трудовото
си възнаграждение по сметка в банката, договорената надбавка към БЛП, изполвана за
определяне на лихвения процент, посочена в чл. 4, ал. 1, се променя на действащата
надбавка, валидна за кредитополучатели, които не използват преференциални условия
на кредитиране. Промяната настъпва автоматично и не е необходимо подписване на
анекс към настоящия договор.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че ГПР към датата на отпускане на
кредита, определен съгласно ЗПК, е в размер на 19.13, а в следващата ал. 2 е посочено,
че общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит, при параметрите, залегнали в него, е в размер на 2868,57 лева.
Дължимите от кредитополучателя такси и комисиони са описани в чл. 6, ал. 1 от
договора, като в т. 4 е посочено, че годишната такса за покриване на разходите по
управлението и обслужването на кредита е в размер на 0,5 % върху остатъка на
главницата и се събира ежемесечно след усвояване на кредита.
Съгласно чл. 10, ал. 1 кредитът се издължава на 60 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 45,56 лева, считано от 01.11.2012 г. на 1 число на месеца. При
промяна на лихвения процент банката уведомява кредитополучателя за новия размер
2
на анюитетната вноска, за което не е необходимо подписването на анекс към
настоящия договор. Същевременно в следващата ал. 2 на чл. 10 е предвидено, че в
случаите, когато кредитополучателят е сключил застраховка „живот“ съгласно Раздел
VI на договора, дължимите застрахователни премии в размер на 2,25 лева месечно се
издължават заедно с дължимите месечно вноски по кредита и се прибавят към
посочдния тазмер на погасителните вноски, като кредитополучателят се задължава да
осигури средствата, необходими за заплащане на застрахователните премии. Общият
размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна
премия е 47,81 лева.
В чл. 11 е уточнено, че крайният срок за издължаване на дълга по кредита е
01.10.2017 г.
В чл. 12, ал. 1 и ал. 2 е уговорено, че дължимите суми се издължават чрез
посочена банкова сметка, по която кредитиполучателят е длъжен да осигурява
необходимите средства на посочения падеж, като длъжникът упълномощава кредитора
да извършва служебни операции по погасяване на дълга на падежите. Съгласно чл. 12,
ал. 3 в случаите, когато падежът на погасителните вноски е в неприсъствен ден,
длъжникът се съгласява да осигури средства по разплащателната си сметка,
обслужваща кредита, в предходния работен ден.
Правото на отказ от договора в 14-дневен срок от датата на сключването му е
предвидено в чл. 16 от него.
Съгласно чл. 18 от договора банката има право по всяко време да прехвърли
вземането си изцяло или частично на трети лица.
В чл. 24, ал. 1 е уговорено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи
застраховка „Живот“ за своя сметка и в полза на банката в „ОББ-Алико
Животозастрахователно дружество“ АД. При съгласие кредитополучателят подписва
застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от застрахователя.
Премиите с оглед следващата ал. 2 на чл. 24 се заплащат от кредитополучателя
съгласно уговореното в чл. 10 от договора п осметката обслужваща кредита и
кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие банката да превежда
застрахователните премии от тази сметка по сметка на застрахователя.
Договорът за кредит е подписан на последната му страница от представител на
банката и от ответницата.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че между
„Обединена българска банка“ АД, в качеството на цедент, и ищеца „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД - цесионер, на 31.01.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на парични
вземания, по силата на който ищецът е придобил вземанията на цедента към
ответницата Д. Т. И. по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен на 01.10.2012 г., описани под номер 37455 от Приложение № 1
към договора за цесия.
Представени са също така уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от адв. Ж. Д. до
ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията срещу нея, заедно с
приложена към него обратна разписка, видно от която писмото е останало
непотърсено, както и пълномощно от цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в полза на
адв. Ж. Д. за уведомяване на длъжниците.
В чл.13.5 от договора за цесия са описани приложенията към него, като е
посочено, че приложение № 5 е пълномощно, но такова не е представено по делото,
нито има данни за неговото съдържание. Приложено е единствено приложение № 3 за
потвърждение на извършената цесия на парични вземания по договора за прехвърляне
на парични вземания от 31.01.2018 г., но в това потвърждение липсва
3
индивидуализация на вземането срещу ответницата по процесния договор за кредит.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 01625/2022 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх. № 6254/30.03.2022 г., е издадена
заповед № 958/30.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Д. Т. И. от гр. Перник за вземанията, предмет на предявените искове.
В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение срещу заповедта и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на
следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане и за
заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства,
както и че е придобил процесните вземания по силата на валиден договор за цесия,
сключен с първоначалния кредитор.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Представеното по делото Приложение № 1 към договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018 г., има необходимото съдържание, касаещо
индивидуализирането под номер 37455 на прехвърленото по този договор вземане към
Д. Т. И. по по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен на 01.10.2012 г. между ответницата и „Обединена българска банка“ АД, а
именно- съдържа трите имена и ЕГН на клиента, сключил договор за паричен заем,
номера, датата и вида на договора и общия размер на задълженията. Оттук се налага
изводът, че този документ обективира съвпадането на насрещните волеизявления
между цедента и цесионера процесното вземане към ответницата Д. Т. И. да бъде
прехвърлено по силата на договора за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД. Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи
цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за
изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който
смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г.
на ВКС и много други. Договорът за цесия е произвел действието си и към датата на
подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на
цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на
длъжника. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе
действие същият /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на
цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил
уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/,
4
но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от
отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008
г. на ВКС и др./. В случая обаче липсва надлежно уведомяване на длъжника, доколкото
уведомлението до него е от цесионера, чрез пълномощник, и му е връчено с връчване
на преписа от исковата молба и приложенията към нея, а не е представено
пълномощно за упълномощаване на цесионера да изпрати уведомление по чл. 99, ал. 3
ЗЗД. По тези съображения следва, че извършеното прехвърляне на процесните
вземания по процесния договор за кредит в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
не е противопоставимо на длъжника- ответник в настоящото производство и исковете
се явяват неоснователни.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че и процесният договор за
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК (в приложимата
редакция от 30.07.2010 г.). Както се посочи по-горе, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора
общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит, при параметрите, залегнали в него, е в размер на 2868,57 лева. В
същото време в чл. 10, ал. 1 е предвидено кредитът да се издължава на 60 месечни
анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса
за управление и обслужване, в размер на 45,56 лева, което прави общо дължима сума
по кредита в размер на 2733,60 лева. Не се твърди и не се установява от представените
по делото доказателства кредитополучателят да е сключил договор за застраховка по
чл. 24 от договора и да дължи освен тази месечна погасителна вноска, още и
застрахователна премия в размер на 2,25 лева месечно. Поради това следва да се
приеме, че не е посочен общ размер на дължимата по договора сума чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК (в приложимата редакция от 30.07.2010 г.).
На следващо място видно от приетия по делото договор, в него или към него
липсва погасителен план. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решение на
съда по дело C‑42/15 член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати
на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да
позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски.
В представения договор освен че липсват точните дати на падежите, те не могат да се
установят лесно и със сигурност. Освен общото посочване, че падежът е на първо
число от месеца съгласно чл. 12, ал. 3 в случаите, когато падежът на погасителните
вноски е в неприсъствен ден, длъжникът се съгласява да осигури средства по
разплащателната си сметка, обслужваща кредита, в предходния работен ден.
Следователно падежите в случаите, когато първо число от месеца е неприсъствен ден,
са на предходния работен ден, което задължава кредитополучателя да следи за
работните дни, за да прецени всеки отделен падеж. Оттук се налага изводът, че
процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (в
приложимата редакция от 30.07.2010 г.) и член 10, параграф 2, буква з) от Директива
2008/48.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор за потребителски паричен кредит е недействителен, поради което съдът следва
по реда на чл. 23 ЗПК да се произнесе относно дължимостта на чистата стойност по
договора за кредит. С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на III-то
гр. отделение на ВКС е прието, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
5
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК.
Поради недействителност на процесния договор за кредит по силата на чл. 23
ЗПК подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат
лихва или други разходи по него, като с доклада по делото като безспорно е отделено,
че размерът на дължимата по договора главница възлиза на претендираната от ищеца
сума от 1684 лева.
При това положение следва да бъде разгледано и направеното от ответника с
възражението по чл. 414 ГПК възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност. По отношение на главницата по договора за кредит е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. С оглед извода за недействителност
на договора за кредит и съобразявайки разясненията на т. 7 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г., Пленума на ВС, съдът приема, че задължението за връщане на
главницата е възникнало на датата на сключване на договора, а не на уговорените със
същия падежи, т. е. погасителната давност е започнала да тече, считано от 01.10.2012 г.
Следователно давността е изтекла на 01.10.2017 г.- преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК. Поради това искът за заплащане на главницата се явява неоснователен
като погасен по давност.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за забава върху
главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, а ответницата не е
представила доказателства за заплащане на разноски, като в представения договор за
правна защита и съдействие от 10.11.2022 г. липсва обективирана разписка за
получаване на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6,
срещу Д. Т. И., с ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. „Т.“, бл. **, ап. *, искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Т. И. дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД сума в размер на сумата от 1684 лева /хиляда шестстотин
осемдесет и четири лева/, представляваща неизплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 01.10.2012 г.
между Д. Т. И. и „Обединена българска банка“ АД, сумата от 761,21 лева /седемстотин
шестдесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 02.10.2017 г. до 30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
958/30.03.2022 г. по ч.гр.д. № 01625/2022 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 01625/2022 г. по описа
на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7