№ 16.10.2015г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки
Районен съд в публично заседание на
07.10.2015г /седми ОКТОМВРИ две хиляди и
петнадесета / година, в
състав:
Районен съдия:Мария Дучева
СЕКРЕТАР:.. И.Г.
ПРОКУРОР:.................................
като разгледа докладваното от съдия Дучева АНД № 212/2015 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано въз основа на
жалба от Х.Л.С., ЕГН: ********** ***, чрез процесуалния му представител адв.Н.,
против Наказателно постановление № 14-0335-000618/22.04.2015г началника на РУП-Р.,
с което на основание чл.179, ал.2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер
на 200 лева; на осн.чл.174, ал.3 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца , на
осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 10 лв. , за това , че „ на 10.08.2014г около
21,00ч в с.Р. , в югозападната част, т.нар.“Долна махала“ управлява л.а. Ваз
2106, с рег.№ ***, собственост на Л.С. М., като се движи с несъобразена
скорост спрямо пътните условия, напуска
пътното платно в дясно по посока на движението и се блъска с предната част на
МПС в дървен вратник , зад който се намира Л.С. М. . водачът отказва дабъде
изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № TRDN-0067, издаден талон за медицинско изследване № 0402709. Не
представя СУМПС и контролен талон”, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3; чл.100, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Жалбоподателят от Х.Л.С., редовно призован, се явява, Заедно
с процесуалния си представител адв. Н.,
с пълномощно по делото. В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата в
частта относно искането за пълна отмяна на НП. Оспорва фактите и
обстоятелствата, възприети в АУАН и констатациите, отразени в НП. Сочи, че НП
страда от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани в хода на
съдебната фаза и на това основание следва да бъде отменено изцяло.
Административно - наказващият орган Началника РУП - Р.,
при ОД на МВР –Б., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в предвидения от
закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен
интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално
допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен
ефект.
Съдът, след като обстойно прецени
събраните по надлежен ред доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното :
на 10.08.2014 г. оперативният
дежурен при РУП-Р. е получил сигнал за ПТП в с.Р., общ. Р., обл. Б.. Сигналът
бил подаден от оператора на националния телефон за спешни обаждания 112. От
заключението на извършената техническа експертиза се установява, че на
националния телефон за спешни обаждания 112 на два пъти е получен сигнал за възникнало
ПТП в с.Р.. При второто обаждане
подало сигнал лице се е представило като Х. С., съобщавайки, че брат му е блъснал
баща му Л.С. с л.а. Лада с рег. № ***, при което баща му е получил увреждане на
кръста и се нуждае от спешна медицинска помощ. При разпита на пострадалия Л.С. М.
същият е посочил, че бил на двора, когато чул шум от автомобил, който се
опитвал да потегли. Минавал покрай портата на къщата, когато нещо я блъснало,
като тя на свой ред ударила фрезата, която се намирала в близост и впоследствие
него. Не успял да види автомобила и неговия водач, тъй като порталът бил висок
и плътен от дърво, но впоследствие разбрал, че водачът е бил неговия син Х.
Лятив С., който объркал скоростите на автомобила и така блъснал портала. Направил е изрично изявление, че
не желае срещу водача на лекия автомобил да се провежда наказателно
производство. По процесния автомобил л.а.
Лада ВАЗ 2106 с рег. № ***, установен пред дома на пострадалото лице, така и по
портала на дома му отвън име следи от сблъсъка. При пристигане на място на свид.Ч. и Д. се оказало, че нарушителя се е
прибрал в дома си-в съседна къща. При искане от тяхна страна да бъде С. тестван за алкохол същия отказал
под предлог, че се намира в дома си не е водач на МПС. Съгласно показанията на
свид.Ч. и Д. нарушителят е бил във видимо нетрезво състояние-неадекватен, със
завалян говор и е миришел на алкохол. Оказало се , че нарушителят не може да
представи СУМПС и Контролен талон към него.
При описаната фактическа обстановка не
възниква спор относно авторството на деянията и тяхната съставомерност.
Фактическата
обстановка се потвърждава от разпита на свид. Ч., Д., Ш., както и от материалите от ДП 16-140/2014г по описа на РУП-Р.,
приложено по делото.
Самият Х.С. в разпита си по ДП (приложено към делото) потвърждава, че
въпросната вечер се е опитвал да паркира колата, собственост на баща му, в
двора на неговата къща, където имало площадка. Изтървал съединителя на
автомобила и без да искал ударил портала, но без да знае, че по това време баща
му е бил зад него. Видно от заключението по медицинската експертиза вследствие
на инцидента пострадалият получил травма на таза и на лява подбедрица, които
увреждания по отделно и в своята съвкупност са довели до трайно затруднение на
движението в двата долни крайника, т.е. касае се до нанесена средна телесна
повреда.
Тези негови самопризнания направени по досъдебното
производство се потвърдиха от разпитите на свид. Ч. и Д., които потвърдиха, че
пред тях пострадалия от ПТП – Л. М. е казал, че е бил блъснат от автомобила
управляван от сина ми-Х.С.. В този смисъл са и показанията на Х. Шевкет-кметски
намесник на с.Р. , която също свидетества, че пострадалия, както и брата на
нарушителя лично са й казали, че нарушителя е управлявал автомобила,
предизвикал ПТП. Следователно доказан по делото факт е , че Х.С. е управлявал л.а.
Ваз 2106, с рег.№ *** и в този смисъл той е имал качеството водач на МПС и е
бил длъжен да се тества за алкохол. Съдът категорично не споделя защитната теза
на нарушителя, че е бил в дома си и има право да откаже тест за алкохол. Във
времеви интервал от 20-30 мин., след като е извършил ПТП и е наранил баща си
нарушителя е поканен от органи на реда да бъде тестван за алкохол и отказва с
мотива , че се намира в дома си, който е повече от несъстоятелен.
Въз основа на описаната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си
и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба
от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което същата се счита процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се
счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.
В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата
между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода
на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са
били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има
извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е
необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно
спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете
за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при
издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални
правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да
докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено
(спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно
(доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното
наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде
изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в
съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон /съгласно Заповед N: 8121з-47/16.01.2015г на Министъра на Вътрешните
работи, приложена по АНП/. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 07.06.2015г
съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по
жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по
ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа
на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на
Закона за движение по пътищата. Правилно са били преценени и вида и размера на
наказанието.
В хода на настоящото изложение съдът по посочените
по-горе съображения, не може да се съгласи, със защитната теза на
жалбоподателя, че последният е бил в правото си да откаже да бъде тестван с
техническо средство „Дрегер”, т.к. в момента когато му е указано от
проверяващия орган да извърши това той се е намирал в дома си. От разпитите на
свид.Д. и Ч. и приложените материали по ДП /събрани по правилата на НПК, който
съдът кредитира изцяло/ недвусмислено се установи, че С. е управлявал л.а. Ваз
2106, с рег.№ ***, допуснал е ПТП и е ранил баща си. Съдът счита, че
задължението създадено с чл.174, ал.3 ЗДвП се отнася именно до хипотезата,
когато лицето е водач на „моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина” и в това качество откаже да бъде тестван за алкохол. Изложеното в пълна
степен се отнася за жалбоподателя, т.к. в моментът, когато е поканен да бъде
тестван за алкохол нарушителят е имал качеството „водач” на МПС и в това
качество е предизвикал ПТП с материални щети и човешки жертви. От показанията
на свид.Д. и Ч. се доказа и отказа на нарушителя да бъде изпробван за алкохол.
В този смисъл е и приложения към делото талон за медицинско изследване №
0402709.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че от АНО беше
доказано нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, извършено от нарушителя С.. Наложеното наказание съответства на санкционната
разпоредба на чл.174, ал.3 ЗДвП, като текстът сочи точен размер на наказанието
„Глоба“ и „Лишаване от права“, в които смисъл на АНО не е дадена възможност да
съобрази размера на двете наказания в някакви граници съобразно смекчаващите
или отегчаващите вината обстоятелства. Сам законодателят е отчел високата
степен на обществена опасност на нарушението и умишлено не е предвидил наказанието
в някакви граници , а го е посочил като константа- Глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от права за срок от 24 месеца, от които стойности АНО не може да се
отклони по свое усмотрение.
Събраните
по делото доказателства – АНП и възпроизведените от гласните доказателствени
средства, ясно и напълно обосновават извода, че се в останалата си част НП се
отнася за деяния, които представляват нарушение по ЗДвП, извършени са от
жалбоподателя, извършени са виновно, правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно
поведение, при което водач на МПС ,
който е правоспособен не носи СУМПС и
контролния талон към него. От обективна страна извършеното от Х.С. деяния,
консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно : на
10.08.2014г около 21,00ч в с.Р. , в югозападната част, т.нар.“Долна махала“
управлява л.а. Ваз 2106, с рег.№ ***, собственост на Л.С. М., като не носи
СУМПС и контролен талон . Деянието е подробно описано от свид.Д. и Ч., които са
поискали от на нарушителя да им представи съответните документи, а той е
отказал. От субективна страна деянието е извършено от нарушителят виновно при
форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено-опасният му
характер, знаел е, че като правоспособен водач следва да носи и представи при
поискване СУМПС и контролен талон към него и не го е направил. В този смисъл
правилно е наложена и предвидената в
санкционната част на чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 ЗДвП „Глоба” в размер на 10 лева.
Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда
, като санкционно релевантно поведение при което водач на МПС , при избиране скоростта на
движението не се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От обективна страна
извършеното от нарушителя Х.С. деяния, консумира признаците на нарушението по
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно : на 10.08.2014г около 21,00ч в с.Р. , в
югозападната част, т.нар.“Долна махала“ управлява л.а. Ваз 2106, с рег.№ ***,
собственост на Л.С. М., като се движи с несъобразена скорост спрямо пътните условия, напуска пътното
платно в дясно по посока на движението и се блъска с предната част на МПС в
дървен вратник , зад който се намира Л.С. М.. От субективна страна деянието е
извършено от нарушителят виновно при форма на вината пряк умисъл, като деецът е
съзнавал обществено-опасният му характер и е предвиждал настъпването на
обществено-опасните му последици. Дори да допуснем, че деянието е било
извършено при форма на вината непредпазливост, нарушителят не е предвиждал, както твърди, но е могъл и е
бил длъжен да предвиди, че след като дъсчената ограда е плътна и зад нея не се
вижда, то зад нея може да има човек, който да пострада при предприетата
маневра. В този смисъл правилно е наложена
и предвидената в санкционната част на чл.179, ал.2 ЗДвП „Глоба” в размер на 200 лева. Съдът
изцяло споделя мнението на АНО за налагане на Глоба в максималния размер, т.к.
в резултат на предизвиканото ПТП е пострадал човек. Фактът, че ДП е прекратено
по искане на пострадалия, т.к. НК допуска тази възможност, не означава, че
автоматично отпада и административно-наказателната отговорност за нарушението
Предвид изложената и приета за установена
фактическа обстановка по делото, съдът намира, че правилно и законосъобразно
административно наказващия орган е приел в своя акт за виновно нарушени
визираните разпоредби. В настоящия случай, е безспорно , че жалбоподателя е
съзнавал и разбирал, в какво се изразява неговото нарушение. Ясно и напълно
обоснован е факта, че се касае за деяние , което представлява нарушение; това
нарушение е извършено от жалбоподателя; извършено е виновно; правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателя; и
акта и постановлението, касаещи
нарушението са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав безспорно
жалбоподателят е извършил соченото нарушение на правилата за движение по пътищата,
и съвсем правомерно АНО му е наложил следващото му се наказание.
Съдът намира, че определените
спрямо жалбоподателя наказания са в съответствие с обществената опасност на
деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отговарят на целите по
чл.12 от ЗАНН,поради което не може да се приеме, че са налице основания за
отмяна или изменение на обжалваното НП.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-0335-000618/22.04.2015г
началника на РУП-Р., с което на Х.Л.С., ЕГН: ********** ***, на основание на
основание чл.179, ал.2 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева;
на осн.чл.174, ал.3 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца , на осн. чл.183, ал.1,
т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в
размер на 10 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.Б. в 14 дневен срок от съобщението до страните,че е
обявено.
Районен съдия:………….