Присъда по дело №15178/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	286
Дата:	1 юни 2023 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20221110215178
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 286
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
СъдебниЯница М. Грудева

заседатели:МИЛКО Н. ВУТОВ
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
и прокурора С. Н. Х.С. Н. Х.С. Н. Х.
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ
характер № 20221110215178 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. Д. - роден на 06.06.1993 в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи
като колектор в „Джей Пи Инвест“ , неосъждан, с постоянен адрес: град
Божурище, област София, ул. „Еделвайс“, № 44, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че:
На 07.02.2022 г. за времето от 08:00 до 08:20 часа, в град София, ж.к.
„Люлин“, ул. „Тома“ Давидов“ № 8, от незаключен лек автомобил марка и
модел „Нисан Джук“ с рег. № СВ 5575 ВС, паркиран пред посочения адрес, е
направил опит да отнеме чужди движими вещи – черна чанта за документи,
без марка и модел, на стойност 25,50 лв., ведно с 1 бр. електронно
мултимедийно устройство – таблет, марка „Lenovo“, модел „ТВ2-Х30F“, на
1

стойност 89,50 лева, 1 бр. зарядно устройство с кабел, с надпис „Lenovo max
65 W“ на стойност 18,70 лева, 1 бр. зарядно устройство с кабел, с надпис
„Samsung“ на стойност 20,40 лева, 1 бр. учебник по изобразително изкуство
за 6 – ти клас на издателство „Анубис“ на стойност 16,91 лева, 1 бр. учебник
по изобразително изкуство за 8 – ми клас на издателство „Анубис“ на
стойност 7,56 лева, собственост на Е. Т. Д. и 1 бр. преносим компютър, тип
„Лаптоп“, марка „Lenovo, модел „Thing Pad L 14 Gen 2“ на стойност 699,50
лева, собственост на 22 СЕУ – гр. София, всичко на обща стойност 878,07
(осемстотин седемдесет и осем лв. и 07 ст.) лева от владението на Е. Т. Д., без
нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като опитът
останал недовършен поради независещи от дееца причини – Д. е задържан на
място от полицейски служители на 05 сектор при СДВР- престъпление по
чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.194,
aл.1, вр.чл.18, ал.1 НК вр. чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК се ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. (с установена по делото самоличност) на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 400, 51 (четиристотин лв. и
0,51) лева по сметка на 09 РУ - СДВР.

ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. (с установена по делото самоличност)
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на делото
разноски в размер на 90 (деветдесет) лева по сметка на Софийски районен
съд.

На основание чл.190, ал.2 НПК осъжда подсъдимия И. С. Д. (с
установена по делото самоличност) да заплати сумата от 10 (десет) лева за
служебно издаване на два броя изпълнителни листа, в полза на Държавата и
2

по сметка на СРС.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 286/01.06.2023 г.
ПО НОХД № 15178/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската
районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия И. С. Д. ( с
установена по делото самоличност), за това, че:
На 07.02.2022 г. за времето от 08:00 до 08:20 часа, в град София, ж.к.
„Люлин“, ул. „Тома“ Давидов“ № 8, от незаключен лек автомобил марка и
модел „Нисан Джук“ с рег. № СВ 5575 ВС, паркиран пред посочения адрес, е
направил опит да отнеме чужди движими вещи – черна чанта за документи,
без марка и модел, на стойност 25,50 лв., ведно с 1 бр. електронно
мултимедийно устройство – таблет, марка „Lenovo“, модел „ТВ2-Х30F“, на
стойност 89,50 лева, 1 бр. зарядно устройство с кабел, с надпис „Lenovo max
65 W“ на стойност 18,70 лева, 1 бр. зарядно устройство с кабел, с надпис
„Samsung“ на стойност 20,40 лева, 1 бр. учебник по изобразително изкуство
за 6 – ти клас на издателство „Анубис“ на стойност 16,91 лева, 1 бр. учебник
по изобразително изкуство за 8 – ми клас на издателство „Анубис“ на
стойност 7,56 лева, собственост на Е. Т. Д. и 1 бр. преносим компютър, тип
„Лаптоп“, марка „Lenovo, модел „Thing Pad L 14 Gen 2“ на стойност 699,50
лева, собственост на 22 СЕУ – гр. София, всичко на обща стойност 878,07
(осемстотин седемдесет и осем лв. и 07 ст.) лева от владението на Е. Т. Д., без
нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като опитът
останал недовършен поради независещи от дееца причини – Д. е задържан на
място от полицейски служители на 05 сектор при СДВР- престъпление по
чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като
намира същото за доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Изразява становище, че от събраните по делото доказателства категорично се
установява извършването на инкриминираното деяние и неговия автор. В тази
връзка следвало да се вземе предвид, че действията на подсъдимото лице,
свързани с отнемане на инкриминираните вещи е било наблюдавано пряко и
непосредствено от полицейските служители. Същите, разпитани като
свидетели давали категорични, логични, обективни и непротиворечиви
показания.
По –нататък прокурорът акцентира на обстоятелството, че изхвърлените
от подсъдимия вещи при опита му за бягство съвпадали напълно със
заявените от пострадалото лице. Действието по изхвърлянето им било
възприето пряко и непосредствено от полицейските служители, като вещите
били запазени до пристигане на съответния полицейски екип. Последващите
1

действия на подсъдимия били насочени към укрИ.е, като опитът му да осуети
задържането е останал без резултат.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, според прокурора
не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, с
изключение на факта, че същият не е осъждан. Ето защо, представителя на
държавното обвинение пледира съдът да се произнесе с присъда, с която да
признае подс.Д. за виновен и да му наложи справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия –адв. Кръстанов – МАК, след извършване
на собствен анализ на доказателствата по делото, пледира за постановяване на
оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение. Излага аргументи, че
в хода на наказателното производство не са събрани категорични
доказателства, от които да се установи, че инкриминираното деяние е
извършено от подс.Д.. В потвърждение на изложеното сочи, че не са
установени отпечатъци от подсъдимия по автомобила и чантата на
пострадалата, както и че при извършените обиски не е открито техническото
средство, с което е бил заглушен сигнала по заключване автомобила на
пострадалата.
В условията на евентуалност, защитата изразява становище, че в случая
следвало да бъде приложена хипотезата на чл.218б от НК.
Подсъдимият И. С. Д. дава обяснения по обвинението, като в правото
си на последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И. С. Д. е роден на 06.06.1993 в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като
колектор в „Джей Пи Инвест“ , неосъждан, с постоянен адрес: град
Божурище, област София, ********, с ЕГН **********.
На 07.02.2022 г. около 08:00 часа свидетелите И. Й., З. П. и Н. А.–
мл.разузнавачи в отдел „Противодействие на криминалната престъпност“
към СДВР в изпълнение на служебните си задължения се намирали в
гр.София, ж.к. „Люлин 10“, ул. „Тома“ Давидов“ № 8, в близост до детска
градина „Омайниче“. Същите участвали в специализирана полицейска
операция за превенция на зачестили случаи на кражби от автомобили в
районите на училища, детски градини, паркинги и други обществени места.
Свидетелите Й. и П. се намирали на ул.“Тома Давидов“ срещу
централния вход на детската градина, а св. А. се намирал на транспортния
вход на детската градина и обезпечавал визуално района от посока „Орион“.
Полицейските служители И. Й. и З. П. забелязали, че към детската
градина се приближава лек автомобил „Мерцедес“, черен на цвят с рег.№ СВ
22 07 РК. Същият спрял в близост до детската градина, като от пасажерското
място слязъл подс. Д., след което автомобилът продължил движението си.
2

По същото време св. Е. Т. Д., която управлявала лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Джук“ с рег. № СВ 55 75 ВС пристигнала в района и
паркирала автомобила, за да заведе детето си в детската градина. Св.Д.
направила няколко опита да заключи автомобила си, но не успяла. Действията
й били пряко наблюдавани от свидетелите Й. и П., които възприели, че
автомобилът на св.Д. не дал индикация, че се заключва – не премигнали
мигачите и не се прибрали страничните огледала. Св.Д. тръгнала заедно с
детето си към детската градина, а подс. Д. се приближил до предната дясна
врата на незаключениия лек автомобил „Нисан Джук“ и я отворил. Взел
чанта, наподобяваща чанта за лаптоп, в която се намирали електронно
мултимедийно устройство – таблет, марка „Lenovo4, модел „ТВ2-Х30F“,
ведно със зарядно за него с надпис „Lenovo max 65 W“ , зарядно с надпис
„Samsung“, учебник по изобразително изкуство за 6 – ти клас на издателство
„Анубис“ , учебник по изобразително изкуство за 8 – ми клас на издателство
„Анубис“, както и преносим компютър марка „Lenovo“, модел „Thing Pad L
14 Gen 2“, собственост на 22 СЕУ – гр. София, който бил предоставен на св.
Д. за служебно ползване. След като взел чантата, подсъдимият се насочил към
близката спирка на градския транспорт.
Св.Й. веднага тръгнал след подсъдимия, а св. П. заобиколил за да го
пресрещне. Св.Й. дал устно разпореждане: “Стой! полиция!“ Подсъдимият не
го изпълнил и започнал да бяга, като се отправил към обрасла с растителност
местност до бл. 121 в ж.к. „Люлин“.
Св. Й. отново извикал: „Стой! Полиция!“, но вместо да спре подс. Д.
продължил да бяга, което довело до произвеждане на предупредителен
изстрел в безопасна посока със стоп патрон от страна на св. Й.. Подсъдимият
Д. отново не се подчинил на полицейското разпореждане, като продължил да
бяга и в един момент хвърлил на земята чантата с отнетите вещи.
Св. П. останал да пази изхвърлената чанта, а св. Й. продължил да гони
подсъдимия, за да го задържи. Св.Й. задържал подс. Д. с помощта на св.Н. А..
Подсъдимият оказал съпротива при задържането, което наложило използване
на физическа сила и поставяне на белезници.
След задържането на подсъдимия, на място бил повикан екип от 09 РУ
– СДВР, който извършил оглед на местопроизшествието.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и
приета по делото съдебно-оценителна експертиза се установява стойността
на инкриминираните вещи към датата на деяниетео възлизала на 878,07 лв.
(осемстотин седемдесет и осем лева и 07 стотинки). Минималната работна
заплата за страната към тази дата била в размер на 650 (шестстотин и
петдесет) лева.
От заключението на изготвената и приета по делото видео –техническа
експертиза на представените за анализ видеозаписи от процесната дата,
заснети от видеокамери, монтирани на фасадата на жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ж.к.“Люлин“, ул.“Партений Зографски“ № 12,
3

обхващащи района на оградата от северната страна на 95 ОДЗ „Омайниче“ се
установява, че в горния десен край на кадъра се наблюдава да паркира тъмен
на цвят автомобил, отговарящ по общи белези на марка „Мерцедес“, на който
не може да се посочи модела, но се вижда предната регистрационна табела с
надпис: „СВ 22 07 РК“. Наблюдава се как автомобила паркира и след
известно време от предна дясна врата слиза лице, на което не може да се даде
описание. След като слиза от автомобила лицето се насочва към горния край
на кадъра, където напуска полезрението на камерата, а автомобилът
преминава през полезрението на камерата към долния ляв край на кадъра,
след което го напуска.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели в
хода на проведеното съдебното следствие: Е. Д., Г. Б., З. П. и С. Г. (и
приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им
по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК), както и на свидетелите И.
Й. и Н. А.–дадени в съдебно заседание, обясненията на подс.Д.; писмени
доказателства и доказателствени средства– протоколи за оглед на
местопроизшествие (л.7-10, том 1 от ДП), протокол за обиск и изземване
(л.11-12, том 1 от ДП), заповед за задържане на лице (л.22, том.1 от ДП),
протокол за обиск на лице (л.23, том1 от ДП), протокол за оглед на ВД (л.11,
том 2 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.27, том 2 от ДП),
служебна бележка от 22 СЕУ (л.31, том 2 от ДП), приемо-предавателен
протокол (л.32-35 и л.36, том 2 от ДП), дактилоскопна експертна справка
(л.56, том 2 на ДП), справка съдимост (л.22-23, том.2 ДП и л.14 СП), разписка
за върнати ВД (л.98, том 2 ДП); както и способите за доказване -
заключенията на приетите по делото съдебно-оценителна експертиза (л.13-18,
том.2 ДП) и видео –техническа експертиза (л.89-95, том.2 ДП).
Съдът поставя в основата на фактическите си изводи показанията на
свидетелите И. Й., З. П. и Н. А.- полицейски служители, като първите двама
непосредствено са въприели действията както на св.Д., така и на подс. Д.,
когото са разпознали веднага след слизането му от лекия автомобил, а св.А. е
оказал помощ на св.Й. при задържането на подс.Д.. Показанията на тези
свидетели са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът ги
кредитира с доверие. Възпроизведените от свидетелите правнорелевантни
факти, касаещи извършените действия от страна на подс.Д. са преки
доказателства, относно механизма на инкриминираното деяние, осъществено
от подсъдимия, както и последващите му действия по напускане на
местопроизшествието, неизпълнение на полицейско разпореждане,
изхвърляне на чантата с инкриминираните вещи и задържането на
подсъдимия.
По отношение на предмета на престъплението съдът кредитира с
4

доверие показанията на свидетелите Е. Д. и Г. Б. –зам.директор на училището,
в което работи св. Д., а именно 22 СЕУ “Г.С.Раковски“, както и приложените
по делото приемо –предавателни протоколи от 12.08.2021 г. и от 24.09.2021
г. (л.32-35 и л.36, том 2 от ДП). От съдържанието на последните се
установява по категоричен начин, че процесният лаптоп марка „Lenovo“,
модел „Thing Pad L 14 Gen 2“ е собственост на 22 СЕУ – гр. София, като
същият е бил предоставен за временно ползване на св.Е. Д. по проект „Равен
достъп до училищно образование в условията на кризи“.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява общата стойност на инкриминираните вещи в размер на 878,07
лв.
На следващо място, съдът възприема като достоверни и показанията на
св.Е. Д. относно фактът, че същата не е успяла да заключи автомобила си,
както с бутона на шофьорската врата, така и с ключа, след което решила, че
има проблеми с електрониката на колата, и побързала да заведе детето си в
детската градина. Изложеното в тази насока от св. Д. се потвърджава и от
показанията на свидетелите Й. и П., които лично са възприели опитите й да
заключи автомобила и обстоятелството, че автомобилът не се е заключил.
Действително, както посочи защитата в доказателствената съвкупност
по делото е налице доказателствена празнота – не е установен начина и
техническото средство, с което е бил заглушен сигналът от дистанционното
на автомобила на св. Д. и същият е останал отключен, такова веществено
доказателство не е намерено и приобщено към материалите на делото. Този
пропуск макар и на лице, не е съществен до толкова, доколкото от останалите
доказателствени източници се установява извършване на инкриминираното
деяние по основния състав на престъплението кражба.
По –нататък, съдът противно на становището на защитата счита, че
макар да не са установени отпечатъци от подсъдимия по автомобила и
чантата на пострадалата, са налице достатъчно доказателства – в частност
показанията на свидетелите очевидци Й. и П. относно авторството и
механизма на изпълнителното деяние, поради което цитираната
доказателствена празнота от защитата, не следва да се възприема като липса
на достатъчно доказателства относно авторството на деянието. Тук следва да
се отбележи, че изложеното подс.Д. в обясненията му, дадени пред съда –че
бил в един магазин, чул изстрели и видял един човек с пистолет, след което
бил задържан, не намира доказателствена опора в събрания и кредитиран
доказателствен материал по делото. Ето защо, съдът възприема тези
обяснения като опит за изграждане на защитна версия на подсъдимия,
отчитайки двойствената им природа, като доказателствено средство и като
средство за защита. Като достоверни съдът възприема обясненията на
подс.Д., че св.С. Г. го оставил в ж.к.“Люлин“ с неговия лек автомобил
„Мерцедес“, тъй като този факт намира потвърждение както в показанията на
5

свидетелите Й. и П., така и в показанията на св.С. Г. (приятел на подсъдимия)
и заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза, което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. В случая следва да
се има предвид, че както подс. Д., така и св.Г. не посочиха конкретни факти и
обстоятелства, поради които подсъдимият е трябвало да стигне до
ж.к.“Люлин 10“ рано сутринта на инкриминираната дата. Подс.Д. в
обясненията си посочи, че бил в един магазин, когато чул изстрели, но не
обясни какъв е бил този магазин, къде се е намирал, имало ли е клиенти в
магазина, както и други факти, които да подлежат на доказване по реда и със
способите на НПК и които да оборят фактите, изложени в показанията на
полицейските служители –преки очевидци на инкриминираното деяние.
Съдът цени като годно доказателствено средство и протоколите за
оглед на местопроизшествие, тъй като са изготвени по правилата на НПК,
съдържат необходимите реквизити, като в случая не е била налице
необходимост от одобрение на тези протоколи. От съдържанието на същите
се установява, че предмет на огледите са били лек автомобил „Нисан Джук“,
бял на цвят с peг. № СВ 55 75 ВС, паркиран в гр. София, ж.к.»Люлин» на
ул.»Тома Давидков» № 8 срещу 95 ОДЗ и черна кожена чанта, находяща се в
тревна площ в ж.к. «Люлин» в близост до бл.121, вх.Д и съдържаща подробно
описаните в протокола за оглед вещи.
Писмените доказателства, събрани и приложени към материалите на
делото изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им
под съмнение.
Изводите си относно чистото съдебно минало на подс. И. Д. съдът
обоснова с приложените по делото справки за съдимост.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени и поотделно, и в
своята съвкупност по един категоричен начин позволиха на съда да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка, въз основа на която бяха изградени
изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че подс.И. С.
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.194, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна - 07.02.2022 г. за времето от 08:00 до 08:20 часа, в
град София, ж.к. „Люлин“, ул. „Тома“ Давидов“ № 8, от незаключен лек
автомобил марка и модел „Нисан Джук“ с рег. № СВ 5575 ВС, паркиран пред
посочения адрес, подс.И. Д. е направил опит да отнеме чужди движими вещи
– черна чанта за документи, без марка и модел, на стойност 25,50 лв., ведно с
1 бр. електронно мултимедийно устройство – таблет, марка „Lenovo“, модел
„ТВ2-Х30F“, на стойност 89,50 лева, 1 бр. зарядно устройство с кабел, с
надпис „Lenovo max 65 W“ на стойност 18,70 лева, 1 бр. зарядно устройство с
кабел, с надпис „Samsung“ на стойност 20,40 лева, 1 бр. учебник по
6

изобразително изкуство за 6 – ти клас на издателство „Анубис“ на стойност
16,91 лева, 1 бр. учебник по изобразително изкуство за 8 – ми клас на
издателство „Анубис“ на стойност 7,56 лева, собственост на Е. Т. Д. и 1 бр.
преносим компютър, тип „Лаптоп“, марка „Lenovo, модел „Thing Pad L 14
Gen 2“ на стойност 699,50 лева, собственост на 22 СЕУ – гр. София, всичко на
обща стойност 878,07 (осемстотин седемдесет и осем лв. и 07 ст.) лева, от
владението на Е. Т. Д., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да
ги присвои, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца
причини – Д. е задържан на място от полицейски служители на 05 сектор при
СДВР.
Предмет на извършеното от подсъдимия деяние са чужди движими
вещи, които към датата на отнемането са притежавали определена парична
стойност. При определяне конкретния размер на същата, съдът даде вяра на
коментираното по –горе експертно заключение на приетата по делото съдебно
–оценителна експертиза.
Изпълнителното деяние на престъплението кражба се характеризира с
извършване на действия, които са насочени към отнемане на вещта от
владението на нейния собственик (владелец или държател), последвани от
действия, чрез които деецът установява свое владение върху вещта.
С извършване на първата група действия, насочени към отнемане на
вещта от владението на друго лице - собственик, владелец или държател, се
поставя началото на изпълнителното деяние на престъплението кражба, което
завършва с установяване на свое владение върху вещта, предмет на кражбата
от страна на дееца. В случая, доколкото подс.Д. не е успял да осъществи
втората група действия, свързани с установяване на свое владение, т. е. да
придобие възможност за безпрепятствено разпореждане, като едно трайно
състояние върху отнетите вещи, се касае за опит за кражба. Преди деецът да е
установил свое владение върху вещите, се прекъсва отнемането им и
възниква отговорност само за недовършен опит за кражба.
Съдът не споделя тезата на защитата, че в конкретиката на настоящия
казус следва да намери приложение хипотезата на чл.218б от НК, по следните
съображения:
Законодателят в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на
понятието "маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за
които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, какъвто е и
настоящия случай. Още в Постановление на Пленума на ВС № 6/1971 г., р.ІІ,
т.7 са дадени указания относно разграничението на маловажните случаи на
кражба от обикновените такива.
Според настоящия съдебен състав, в случая деянието правилно е
квалифицирано като опит за кражба, тъй като по аргумент за противното от
разпоредбата на чл.93, т.9 НК съдът намира, че деянието, извършено от
подс.Д. се явява немаловажен случай, защото с оглед на конкретните
обстоятелства - време и начин на извършване на деянието, въпреки не
7

голямата стойност на инкриминираните вещи, същото не се явява случай,
„представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид”. В коментирания
аспект, конкретиката на приетите и доказателствено обезпечени факти
предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното,
оценено при съблюдаване на комплекса от фактори, значими за тежестта на
противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява
по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на
осъщественото при условията на чл.93, т.9 от НК престъпление и обсъждане
на обективираната в термина „маловажен случай“ законодателна воля, ВКС е
категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в
кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на
деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в
реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет
белези; в липсата или незначителността на настъпилите вреди; в мотивите и
подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на
посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя.
Престъпленията против собствеността, в обсега на които попада и
инкриминираното посегателство по чл.194, ал.1 от НК, с оглед техния
интензитет, обективиран в регистрираната от статистиката напоследък
честота, предвид характеристиките на лимитираните форми на изпълнителни
деяния, начина им на осъществяване и причинения общественоопасен
резултат, засягащ множество хора, сочат на сериозна социална
нетърпимост.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият И. Д. е съзнавал, че отнема вещ, която е
чужда собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа
на закона и е без съгласието на владелеца на вещта. Налице е и специфичното
намерение за противозаконното присвояване на вещта, като специален
субективен признак на престъплението.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.194, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до осем години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия И. С. Д.
съдебният състав отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство -
чистото му съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът възприема мястото и начинът на извършване на деянието – обществено
място, пред детска градина, в светлата част на денонощието, от незаключен
лек автомобил, като деянието е извършено дръзко и целенасочено. В случая
следва да се отбележи, че деянието е останало във фазата на опита, поради
независещи от дееца причини – същият е бил е задържан при опита си за
8

бягство от полицейските служители –свидетелите И. Й. и Н. А., като е оказал
съпротива при задържането си.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав категорично
приема, че не са налице условията на чл. 55 от НК, и наказанието по
отношение на подс. Д. следва да се индивидуализира по реда на чл.54 от НК.
Съдът намира, че за постигане целите на генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 НК, съответно на извършеното престъпление по
смисъла на чл.35, ал.2 от НК се явява наказание „лишаване от свобода” в
размер на една година и шест месеца. Това наказание, според настоящия
съдебен състав се явява справедливо възмездие за извършеното престъпление
и същото следва да окаже необходимото превантивно и превъзпитателно
въздействие по отношение личността на извършителя.
След като прецени, че наложеното наказание „лишаване от свобода” е в
размер до 3 години, подс. Дзибмов не е осъждан на „лишаване от свобода”,
съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето му, не се
налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание. Ето защо,
съдът отложи изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното наказание с оглед възможността да бъде приведено
в изпълнение трябва да послужи, като възпиращ мотив за подс. Д. да извърши
друго престъпление и същото ще изпълни целите си, като окаже
необходимото превантивно и превъзпитателно въздействие по отношение
личността на подсъдимия. Касае се за млад мъж, в трудоспособна възраст,
който е в състояние да осъзнае противоправността на извършеното от него
деяние и да коригира поведението си към спазване на законите в страната.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият И. С. Д. беше осъден да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски в на на 400, 51 (четиристотин лв. и 0,51)
лева по сметка на 09 РУ - СДВР, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 90 (деведесет) лева - сторени в
хода на делото разноски.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подс. Д. беше осъден да заплати и
сумата от 10 (десет) лева за служебно издаване на два броя изпълнителни
листа в полза на Държавата и по сметка на СРС.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Съобщи за изтекли лични данни