РЕШЕНИЕ
№ 1199
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107121 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
/с предишно наименование „Теленор България“/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****, действащо чрез пълномощника си адвокат З. Ц., против М. С. А.с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. ****, с която се претендира
установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2349/05.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4573/2024 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата в общ размер от 946. 65 лв., дължима
съгласно сключен между страните договор за мобилни услуги № ***, заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор, заявление за смяна на собственост и
договор за лизинг от 08.09.2021 г., за дължимостта на които са издадени следните
фактури: № **********/15.03.2022 г., № **********/15.04.2022 г., № **********/
15.05.2022г., № **********/15.06.2022 г. и № *********/15.07.2022 г., включваща
следните задължения: сумата от 669. 15 лв. – главница за непогасени задължения по
договор за мобилни услуги № *** от 08.09.2021 г. за мобилен номер ****, в това
число: 339. 13 лв. за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от
15.02.2022г. до 14.06.2022г., и 330. 02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34.99 лв. всяка), ведно с добавена част
1
от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща
на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 164.38 лв.
между стандартната цена на мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro
128GB Bronze без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
08.09.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от
08.09.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; сумата
от 277. 50 лв. – главница за непогасени задължения по договор за лизинг от 08.09.2021
г. за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze, от които 53.
64 лв. – лизингови вноски за периода от 15.02.2022 г. до 14.06.2022 г. и 223. 86 лв. за
14 бр. предсрочно изискуеми вноски, ведно със законната лихва върху сборната
главница от 946. 65 лв. от подаване на заявлението в съда – 03.07.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните облигационни правоотношения по горните договори,
приложенията към тях и съответните общи условия, съобразно уговорките по които са
дължими претендираните в настоящото производство суми.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК адвокат З. Ж.,
с който се анализира заявена претенция и се сочи, че претенциите са основателни
предвид представените писмени доказателства. В съдебно заседание излага, че иска за
заплащането на неустойката следва да бъде отхвърлен, тъй като липсвали
доказателства за надлежното прекратяване на договора, което се явявало предпоставка
за нейното присъждане.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 4573/20234г. по описа на съда, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е
открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота
на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто
производство.
2
Съществувалите между страните облигационни отношения се установява от
сключените между тях договори, а именно: договор за мобилни услуги № *** от
08.09.2021 г. +**** с месечен абонамент от 29. 99 лв. за срока на действието му от 24
месеца, а след изтичането им по 41.99 лв. Съгласно договора и приложенията към него
ответницата е получила и устройство Redmi Note 1- Pro 128 GB. На същата дата е
сключен и договор за лизинг съгласно който й е предоставено горното мобилно
устройство, платимо на 23 месечни вноски от по 15. 99 лв. всяка, като е приложена
отстъпка от цената на мобилното устройство при сключване на договора в размер на
383. 75 лв., съгласно чл. 5 от договора за мобилни услуги.
Представени по делото са и отделните месечни фактурите, обективиращи
задължения въз основа на горепосочените договори, чието плащане се претендира, а
именно: фактури № **********/15.03.2022 г., № **********/15.04.2022 г., №
**********/ 15.05.2022г., № **********/15.06.2022 г. и № *********/15.07.2022 г.,
включващи следните задължения: сумата от 669. 15 лв. – главница за непогасени
задължения по договор за мобилни услуги № *** от 08.09.2021 г. за мобилен номер
****, в това число: 339. 13 лв. за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 15.02.2022 г. до 14.06.2022 г., и 330. 02 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34.99 лв. всяка), ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер
на 164.38 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi
Note 10 Pro 128GB Bronze без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа
към 08.09.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от
08.09.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; сумата
от 277. 50 лв. – главница за непогасени задължения по договор за лизинг от 08.09.2021
г. за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze, от които 53.
64 лв. – лизингови вноски за периода от 15.02.2022 г. до 14.06.2022 г. и 223. 86 лв. за
14 бр. предсрочно изискуеми вноски.
При това съдът намира, че съобразно уговорките между страните по горните
договори и ползваните услуги по тях е останала дължима търсената в настоящото
производство главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от
15.02.2022 г. до 14.06.2022 г. в размер на 339. 13 лв., както и сумата от 277. 50 лв. –
главница за непогасени задължения по договор за лизинг от 08.09.2021 г. за мобилен
телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze, от които 53. 64 лв. –
лизингови вноски за периода от 15.02.2022 г. до 14.06.2022 г. и 223. 86 лв. за 14 бр.
предсрочно изискуеми вноски, които всъщност вече са и с настъпил падеж, което
следва да бъде отчетено съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.
3
По отношение на неустойката:
Размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойка при
предсрочно прекратяване е уредено в договора за мобилни услуги, където е посочено,
че в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или
по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора
или по други документи, свързани с него, последният дължи, според буква за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на
сумата от всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, но за не повече от три месеца. В случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят
дължи и възстановяване на част от разликата между ниския и най-високия месечен
абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок договора и б/ в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
В приложимите Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги, налични по ч.гр.д. № 4573/2024 г. на БРС, приложено
към настоящото дело, обаче и по-конкретно в т. 19б, б. „в“ предвиждат, че доставчикът
има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Т.е. основание за
валидно възникване на правото да се претендира плащането на неустойка е
прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения, което
обаче доколко липсва уговорен специален ред или форма, се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно
задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му
същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за
изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно нарочно
волеизявление за прекратяването на договора респ. то да е получено от абоната.
Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът намира,
че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди изтичане
на срока му, а само предсрочното негово прекратяване води до възникване на
уговорените между страните компенсаторни неустойки. Ето защо съдът намира, че по
4
изложените съображения по делото остана недоказано надлежното прекратяване на
процесните договори преди изтичане на първоначалния им срок, което препятства
възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойки за
предсрочно прекратяване на това основание. Следва също така да се отбележи, че
нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето
му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Същото се отнася и
до случаите, в които е предоставено мобилно устройство и се търси съответната
разлика в отстъпката на цената. Потребителят ще дължи само при разваляне на
договора, каквото в конкретния случай не е налице, „такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора“. Ето защо иска за заплащане на
търсената неустойка, като неоснователен следва да бъдат отхвърлен.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в
размер на 328. 94 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да му заплати сумата от 524. 36 лв. разноски в настоящото производство,
съобразно уважената част от исковете и направените разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 125 лв., депозит за особения представител в размер на 200
лв. и 480 лв. с ДДС – изплатено адвокатско възнаграждение.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 853. 30 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че М. С. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: с. ****, дължи на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, част от
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2349/05.07.2024 г. по ч.гр.д. № 4573/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сума в общ размер от 616. 63 лв., представляваща сбор от сумата от 339. 13
лв. – главница за непогасени задължения по сключен между страните договор за
мобилни услуги № *** от 08.09.2021 г. за мобилен номер **** за месечни
5
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 15.02.2022 г. до 14.06.2022 г.,
сумата от 277. 50 лв. – главница за непогасени задължения по сключен между
страните договор за лизинг от 08.09.2021 г. за мобилен телефонен апарат XIAOMI
Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze, от които 53. 64 лв. – лизингови вноски за периода от
15.02.2022 г. до 14.06.2022 г. и 223. 86 лв. за 14 бр. предсрочно изискуеми вноски,
ведно със законната лихва върху сборната главница от 616. 63 лв. от 03.07.2024 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от
616. 63 лв. до пълния заявен такъв от 946. 65 лв. или иска за заплащане на сумата от
330. 02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС (по 34.99 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки
от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора
и с добавена разликата в размер на 164.38 лв. между стандартната цена на мобилен
телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze без отстъпка, съгласно
последно актуалната ценова листа към 08.09.2021 г. и дължимата обща
преференциална цена по договор за лизинг от 08.09.2021 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги, ведно със законна лихва от 03.07.2024
г.
Осъжда М. С. А.с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. ****, да
заплати на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 853. 30
лв. /осемстотин петдесет и три лева и 30 ст./ за направените по делото разноски, от
които 328. 94 лв. за ч.гр.д. № 4573/2024 г. и 524. 36 лв. за настоящото гр.д. №
7121/2024 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6