Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове: 1. М.И.-Даскалова
2.Станислава Стоева
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия М. И. - Даскалова КНАД №2093 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр.
с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.П.В. от гр.Варна против
Решение №1002/20.07.2022г. на Районен съд-Варна постановено по НАХД №1050/2022г.,
с което е потвърдено НП №21-0460-000979/20.01.2022г. на Началник група в Пето
РУ-Златни пясъци към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 ат ЗДвП на В. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец. С решението В. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено
в нарушение на административно-производствените правила. Неправилно РС не кредитирал
показанията на част от свидетелите при формиране на изводите си за фактите и
обстоятелствата свързани с нарушението. Неправилно съдът преценил, че водачът е
трябвало да спре незабавно при подадения сигнал за спиране от контролните
органи. Излагат се съображения за неправилно приложение на чл.103 от ЗДвП и чл.170 от ЗДвП. Поддържа се
твърдението за погрешно възприемане от водача на указанията на контролните
органи и липса на виновно неизпълнение. Изтъква се, че водачът е спрял
автомобила на първото възможно място – на най-близката спирка, който приет за
безспорен факт от съда обосновавал извода за предприето действие от страна на
водача по изпълнение на указанията. Това можело да доведе най-много до извод за
проявена небрежност от водача и с оглед конкретиката на случая за
квалифицирането му като маловажен. Твърди се незначителност на обществената
опасност на извършеното, поради което за него следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. РС неправилно преценил релевантните факти, заради което приложил
неправилно закона като потвърдил НП, вместо да го отмени. Моли за отмяна на
Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да
бъде отменено. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на група в Пето РУ-Златни пясъци към ОД
на МВР-Варна чрез юрисконсулт депозира отговор със становище за неоснователност
на касационна жалба. Намира Решението на ВРС за постановено в съответствие с материалния
и процесуалния закон. РС обсъдил всички събрани доказателства и достигнал до
правилните изводи за релевантните факти и обстоятелства от значение за случая.
Правилно в решението е заключено, че АУАН и НП са издадени с необходимото
съдържание и в срок, от компетентни органи, в съответствие с изискванията на
ЗДвП и ЗАНН, че в тях нарушението е правилно описано и квалифицирано. Правилно
РС счел, че основателно за случая не е приложен чл.28 от ЗАНН и потвърдил
изцяло НП. Молят касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че жалбата бъде уважена, правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура– Варна намира касационната
жалба за допустима, но предлага да бъде отхвърлена и Решението на РС-Варна да
бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията
в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Необосноваността не е
касационно основание за отмяна съгласно чл.348 от НПК.
РС
е постановил валидно и допустимо решение.
Въззивният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от
незаконен състав. Страните са редовно призовани за съдебното заседание, представлявани
са от пълномощници, които са имали процесуална възможност да изразят становище
по доказателствата и да направят доказателствени искания. По делото са разпитани
допуснатите от съда свидетели – актосъставителя Ц. и свидетеля по съставяне на
акта С. и посочените от защитата свид. Д. И. и свид. П. И.. РС приел
представените от страните писмени доказателства, както и наличните в преписката
доказателства. Правилно е счетено делото за изяснено от фактическа страна и поради
липсата на доказателствени искания от страните, като намерил делото за изяснено
от фактическа страна със събраните писмени и гласни доказателства, РС дал ход
на съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при разглеждане на делото. При постановяване на решението
РС не е допуснал процесуални нарушения. В акта са изложени установяванията на
въззивния съд за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с
проведеното производство пред АНО, въз основа на преценка по отделно, но и в
съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с
установеното са направени правните изводи, въз основа на които оспорването е
отхвърлено и НП е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението е
мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му предвидено в
чл.348, ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
Неоснователно
в касационната жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1
т.1 от НПК на Решението на ВРС. Съгласно чл.220 от АПК проверката за
приложението на материалния закон бе извършена въз основа на установеното от
предходната инстанция, че на 18.12.2021г. около 15:15часа жалбоподателят В.П.В.
управлявал л.а. „Нисан Патфайндър“ с ДК №ТХ **** АР по главен път I-9 от
КК“Златни пясъци“ в посока гр.Варна и преминавал в района на т.нар. “Дървен
мост“ покрай намиращите се на мястото служители на Пето РУ “Зл. Пясъци“, когато
свид. С. му подал сигнал със стоп палка. РС установил, че водачът е възприел
сигнала и направил жест с ръка по посока на свидетеля, но след това продължил
движението си. Установено е от съда, че полицейските служители последвали управлявания
от В. автомобил с полицейския автомобил с включени звуков и светлинен сигнал за
спиране. Те го застигнали в района на кръговото кръстовище на спирка „Миньор“,
където той спрял. Установено е, че на въпроса на проверяващите защо не е спрял
при подадения му сигнал, В. отговорил, че преценил, че е било опасно да спре на
указаното му място. РС установил, че за нарушението изразяващо се неспиране при
подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от униформен служител на
МВР на посоченото място и в отказа на В. бил съставен АУАН, който му бил
предявен за запознаване и подпис и той го подписал с общи възражения. Установено
е по делото, че в срока за възражения, писмени такива са постъпили от В. и по
тях била извършена проверка на обстоятелствата около съставяне на акта. Въз основа
на акта началникът на група в Пето РУ-Златни пясъци при ОД на МВР-Варна издал
НП №21-0460-000979/20.01.2022г., в което възприел фактическите констатации и
правни изводи на актосъставителя и за извършеното нарушение на чл.103 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на В. административни наказания
„глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец. РС установил, че НП е връчено на В. и оспорено от него в установения срок.
РС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и потвърдил
НП като правилно и законосъобразно издадено. Той направил решаващите изводи, че АУАН и НП са постановени от компетентни органи, в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити, изискуеми в
чл.42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП правилно била
описана установената и посочена в АУАН фактическа обстановка свързана с
нарушението и извършителя му. Предвид връчването им на нарушителя, той имал
възможността да се запознае със съдържанието им, да разбере в какво е обвинен и
да организира защитата си.
Настоящият
тричленен състав изцяло споделя мотивите в Решението на РС, с които е прието за
безсъмнено и еднозначно доказано, че наказания
В. е имал качеството на водач на МПС, тъй като е управлявал посочения автомобил,
поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.1 изр.2 от АПК. В АУАН и
в НП достатъчно е индивидуализиран с марка и имената на собственика автомобила,
който В. е управлявал преди да му бъде предприета проверка от контролните
органи, поради което се явява водач на МПС, който подлежи на контрол и проверка
за спазване на изискванията на ЗДвП от полицейските служители.
Въз
основа на правилна преценка в съвкупност на доказателствата РС установил от
обективна страна, че В. е възприел подадения му сигнал за спиране със
стоп-палка и не е спрял, а едва след като е бил последван от служителите с
полицейския автомобил с включени звуков и светлинен сигнал за спиране и е бил застигнат
в района на кръговото кръстовище на спирка „Миньор“, той преустановил движението
на управляваното от него МПС и спрял.
При тези безспорно установени факти и
обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, РС
правилно заключил, че Георги В. е водач на МПС, който не е изпълнил
задължението което му вменява чл.103 от ЗДвП и е осъществил от обективна и
субективна страна деянието възведено в административно нарушение в чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Поради това
неоснователни са подъдржаните и в касационната инстанция от представителя на В.
оплаквания за неправилно приложение
на разпоредбите на ЗДвП при съставяне на
акта и издаване на НП, както и от РС при потвърждаване на НП.
Съгласно чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Т.е. водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал
за спиране няма право на преценка, а дължи незабавно да предприемане на плавно
спиране на управляваното от него МПС в най-дясната част на платното за движение
или на мястото, което му сочи полицая. Водач, който в отговор на подадения му
сигнал със стоп-палка не предприеме незабавно такова плавно спиране в
най-дясната част на платното за движение или на мястото, посочено му от
полицая, а продължи движението на автомобила, осъществява от обективна и
субективна страна състава на деянието, възведено в чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП
като административно нарушение – т.е. осъществява отказ да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението.
Правилно РС заключил, че
случая не се отличава по обществената си опасност катко маловажен, поради което
правилно наказващият орган издал НП и не приложил чл.28 от ЗАНН. Фактите и
обстоятелствата при които е извършено нарушението не отличават конкретното
нарушение като такова с явно незначителна обществената опасност.
Правилно РС е потвърдил НП като правилно и законосъобразно и в
частта на вида и размера на наложените с него административни наказания, които
са кумулативно предвидените в чл.175, ал.1 от ЗДвП наказания „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. С НП са
те са наложени в минимума, което съответства на целите на индивидуалната и
генерална превенция в чл.12 от ЗАНН и на обществената опасност на конкретното
деяние и извършителя му.
В обобщение на
изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от
РС. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК. Такова има, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените
съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на
закона са неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил
жалбата без уважение и потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да
бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК, приложим на основание чл.63д, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗАНН касаторът В.П.В. следва да заплати на ответната страна ОД на
МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, което е минималния размер по чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП и
съответства на фактическата и правна сложност на спора.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1002/20.07.2022г.
постановено по НАХД №1050/2022г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
В.П.В. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.