Р Е Ш
Е Н И Е
№ 40/28.2.2020г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
на тринадесети
февруари 2020 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ С.
ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар Ст.Панайотова
Прокурор Д.Люцканов
разгледа
докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА АКД №27 по описа на 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по касационна жалба на
Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21, чрез ст.юрисконсулт П. С., против осъдителната
част на Решение №56/20.03.2019г. по адм.д.№27/2019г.
на Административен съд Ямбол, с което Главна дирекция ”Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е
осъдена да заплати на С.Г.В. ***, понастоящем в Затвор Бургас - ***група за
нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на неблагоприятните условия за задържане под
стража по време на престоя в периода от ***в Арест-Ямбол, в размер на 1000
(хиляда) лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.04.2016
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 (десет) лева разноски по
производството. С жалбата се твърди недопустимост на съдебното решение в частта
на осъждането за законна лихва, поради произнасяне свръхпетитум
– такава лихва не е претендирана от ищеца. По
отношение на останалата осъдителна част на решението се твърди неправилно
приложение на закона по съображения, че не е налице сериозно засягане на
личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки
и страдания. Застъпва се теза, че преживяните неудобства
от ищеца в резултат на лошите условия не са достигнали минималната степен на
суровост по смисъла на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Иска се обезсилване на решението в частта, в която касаторът го счита за недопустимо, отмяна в осъдителната му
част досежно обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 1000лв., алтернативно се иска присъденото обезщетение в полза
на ищеца да бъде намалено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът
ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София се представлява от старши юрисконсулт
П. С., редовно упълномощена. Моли да се отмени изцяло решението на АС Ямбол по съображенията в касационната жалба. В случай,
че съдът прецени иска за основателен, алтернативно моли да намали присъденото
обезщетение.
Ответникът по делото С.Г.В. се явява лично и заявява,
че счита обжалваното решение за правомерно и справедливо. Поддържа становището
си в исковата молба за условията, които
са в ямболския арест.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение
за основателност на касационната жалба, по съображения, изложени в становището
на представителя на ВАП, представено при
разглеждане на делото пред ВАС – съществуващите в ареста условия, при които се
изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“ не следва да се
интерпретират като действия на служителите на ГД“ИН“, същите са установени още
при строителството на ареста и не зависят от желанията и действията на
администрацията, нормите на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС са неотносими към претендирания
период, те не следва да влекат последствия за администрацията, още повече, че
всички задържани са били поставени при равни условия. В рамките на изложеното в
него намира, че издаденото решение е постановено в нарушение на материалния
закон и следва да се отмени изцяло.
След като извърши проверка за допустимост на
производството и по същество за наличие
на касационни отменителни основания, съдът счита
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
рамките на 14-дневния срок за оспорване на решението в частта му, в която е неблагоприятно за страната,
поради което е допустима за разглеждане.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
С решението си по делото административният съд е уважил
предявения от В. иск като основателен до размера от 1000 лева – присъдил е обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неблагоприятните условия за
задържане под стража по време на престоя на ищеца в периода от ***в Арест-Ямбол.
Ценил е като доказателство в тази връзка представената справка от Районна
служба“Изпълнение на наказанията“-Ямбол за условията в Арест-Ямбол по време на
задържането на С.Г.В.. От същата е
приел, че спалните помещения не са били с осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, както и не е било извършвано
професионално замерване за степента на осветеност в килиите, за да се установи
дали степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване отговарят на
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Условията в ареста
не са осигурявали възможност и за предвидения постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, доколкото в килиите не е имало самостоятелен санитарен
възел и течаща вода, а достъпът до един общ за 14 килии санитарен възел,
оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане, е ставал по график четири пъти
дневно, но не и през нощта. Приел е също, че размерът на жилищното помещение, не
отговаря на необходимата площ за времето, през което ищецът е бил настанен
заедно с друго лице в килия от 6,38 кв.м., която площ не е достатъчна за
денонощното пребиваване на двама човека, независимо от липсата на конкретни
изискуеми размери, като отделно в помещението е липсвало и предвиденото за
обслужване на задържаните оборудване. Въз основа на тези констатации съдът е
формирал извод, че условията, при което лицето е било задържано са
несъответстващи на чл.43, ал.2 и ал.4 ЗИНЗС (Обн. -
ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), действали към момента на
задържане на ищеца в Арест-Ямбол, които предвиждат, че всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните
лица, както и на чл.20, ал.2 и ал.3 ППЗИНЗС (Обн. -
ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.), които регламентират, че в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради, на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Първоинстанционният
съд е приел за нарушено и уреденото в чл.86,ал.1,
т.1 ЗИНЗС право на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от
един час на ден, което по силата на чл.240 ЗИНЗС е приложимо и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража с
аргумент за непредставени доказателства от ответната страна да е била осигурена
възможност за реализиране на това право. Счел е за неоснователно и възражението
на ответника за техническата невъзможност за изграждане на самостоятелни
санитарни възли и осигуряването на място за престой на открито като е приел, че
това не освобождава ответника от деликтна отговорност.
Като краен резултат е формиран извод, че поради незаконосъобразните действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на ареста необходимите
условия са липсвали в пълен обем, което е в пряка причинно-следствена връзка с
негативните му изживявания, изразяващи се в неудобство, болки, унижение и
страдания, и от това са претърпени неимуществени вреди.
Съдът в настоящия си състав счита, че в конкретния
случай не е налице поставяне в неблагоприятни условия на задържаното лице по
време на престоя му в ареста в гр.Ямбол за периода от 27.08.2015г. до
31.03.2016г., който се установява от справката от Районна служба“Изпълнение на
наказанията“-Ямбол(л.33 от делото), които да представляват сериозно засягане на
лицето по смисъла на чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
Според разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4 кв. м. Това нормативно правило е в сила от 7.02.2017 г. и не е
приложимо за исковия период, който го предхожда. Следователно по време на
престоя на задържаното лице в ареста не е съществувал установен минимален
стандарт за жилищна площ. В тази връзка
установената площ на всяка от килиите в размер на 6,38 кв.м. е
съответстваща на необходимата жилищна площ по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС,
предвид обстоятелствата, че за периода
от 27.08.2015 г. до 19.10.2015 г. лицето е било настанено самостоятелно в
килия, а за времето от 19.10.2015 г. до 31.03.2016 г. е било настанено с още
едно лице, т.е. дори и през втория период всеки от задържаните е разполагал с
жилищна площ 3.19 кв.м., която е близка до
впоследствие установения нормативно минимален размер по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че не е налице и нарушение на
изискванията на чл. 20, ал.2 и ал. 3 от ППЗИНЗС, както и на чл.86, ал.1, т.1 от
ЗИНС, което да е с такъв интензитет, че да обосновава непременно извод за
сериозна увреда на лицето, която да се изразява в
болки, унижение и страдания.
Действително конкретните условия на ареста в гр.Ямбол
не позволяват пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване на килиите, нямат самостоятелен санитарен възел и течаща вода, няма
възможнос за престой на открито, но това не
обосновава непременно извод за сериозна увреда на
задържаното лице.На първо място следва да се отчете, че неизпълнението на
всички нормативно предвидени изисквания в пълен обем не е пряка последица от
действие или бездействие на администрацията в ареста, то се дължи от една
страна на причини от технически характер, които се сочат в Справката за
условията в ареста. На второ място от значение е и обстоятелството, че невъзможността
за осигуряване в пълен обем на нормативно предвидените изисквания за
изтърпяване на мярката, се преодолява до голяма степен от създадената
организация в ареста. Вярно е, че килиите нямат самостоятелен санитарен възел и
течаща вода, но в ареста има изграден общ санитарен възел, оборудван с
тоалетна, мивка и място за къпане. Достъп до общата баня и тоалетна се
осигурява по график 4 пъти дневно / в периода на закуска, обяд, след обяд и
вечер/. Къпане се извършва два пъти в седмицата, а ежедневно, при поискване от
страна на задържаното лице се осигурява незабавен достъп до санитарния възел,
до течаща, топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди. Независимо
че достъпът на дневна светлина в килията е опосредстван, приток на дневна
светлина е възможен и осигурен от коридора на ареста, през отвор, разположен
над вратата на арестантската килия с размери: 120 см. - 60 см., и чрез прорез във
вратата, който съответно е с размер: 50 см. - 40 см., и двете отваряеми. Във всяка килия е осигурено и допълнителното
изкуственото осветление, което предоставя достатъчно количество светлина за
четене.
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав счита, че С.Г.В. по време на престоя си в
Арест-Ямбол за периода от ***не е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на задържането под стража, които да надхвърлят обичайния праг на
търпимост, който се следва от факта на изолация на лицето от обществото, и
могат да се определят като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително
отношение, алтернативно като уронващи човешкото достойнство или пораждащи
чувство на страх, незащитеност или малоценност, какъвто смисъл е вложен в
разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Обжалваното решение следва да се
отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора за отхвърляне
на исковата претенция. В тази връзка следва да се отмени и решението в
осъдителната му част досежно присъдената законна
лихва върху сумата за обезщетение, както и за присъдени в полза на ищеца
разноски, които са от акцесорен характер и са
обусловени от отхвърлянето на исковата претенция. При този изход на спора в
полза на касатора
се следват и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100(сто) лева за всяка от двете съдебни
инстанции, общо в размер на 200(двеста) лева, на осн.
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.Разноските са дължими по арг. от чл.285, ал.1 от ЗИНЗС вр.
с чл.203, ал.2 от АПК, вр. с чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №56/20.03.2019г. по адм.д.№27/2019г.
на Административен съд Ямбол, в частта, в която Главна дирекция ”Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е
осъдена да заплати на С.Г.В. ***, понастоящем в Затвор Бургас - ***група за
нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на неблагоприятните условия за задържане под
стража по време на престоя в периода от ***в Арест-Ямбол, в размер на 1000
(хиляда) лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.04.2016
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 (десет) лева разноски по
производството.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.В. ***, понастоящем в Затвор
Бургас - ***група за нарушение за сумата в размер на 1000 (хиляда) лева във вид
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
неблагоприятните условия за задържане под стража по време на престой в
Арест-Ямбол за периода от ***ОСЪЖДА С.Г.В. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
”Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов”
№21 разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по 100(сто) лева за двете съдебни инстанции, общо в размер на
200(двеста)лева, на осн. чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ не се чете
2./п/
не се чете
Особено мнение на Ваня Бянова-Нейкова,
съдия-докладчик по делото:
Считам обжалваното Решение №56/20.03.2019г. по адм.д.№27/2019г. на Административен съд Ямбол в
осъдителната му част за правилно, с изключение на осъждането за законна лихва
върху сумата на обезщетението за вреди, в която част съдебният акт е произнесен
свръхпетитум поради липса на искова претенция за
лихва. По главния предмет на спора за основателност на иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на неблагоприятните условия за задържане под стража по
време на престоя на задържаното лице в периода от ***в Арест-Ямбол, считам този
иск за доказан по основание.Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС не изключва
преценката по чл.43, ал.2 от същия закон дали арестът разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото
здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, каквато с процесното решение е извършена. Считам за доказано и нарушението
на изискванията на чл. 20, ал.2 и ал. 3 от ППЗИНЗС, както и на чл.86, ал.1, т.1
от ЗИНЗС. В тази връзка се позовавам и на Доклада на Националния превантивен механизъм относно извършени
проверки в арестите в гр. Ямбол, гр. Елхово и гр. Свиленград(19 –23 ЮНИ 2017г.),
който е общоизвестен – в същия е налице констатация, че повече от девет години
Министерството на правосъдието (МП), респективно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) не са предприели действия за реконструкция, преместване или
закриване на ареста в гр. Ямбол, независимо, че в програмата на Министерски
съвет (МС) са предвидени две основни точки по отношение на този арест:1.
Изграждане на място за престой на открито на задържаните лица, със срок:
30.05.2009г., стойност: 50 000лв., източник на финансиране: бюджет 2009г. и 2.
Реконструкция на ареста до 2015г., и със заключение, че условията в ареста в
гр. Ямбол са нечовешки и унизителни спрямо задържаните лица. Не споделям и
извода за наличие на основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника по иска - разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС уреждат
отговорността за разноски на страните и се явяват специални по отношение на
разпоредбите на чл.203 ал.2 от АПК, вр. с чл.10, ал.4
от ЗОДОВ.В тази връзка считам, че при отхвърляне на иска в полза на ответника
се следват единствено деловодни разноски, но не и юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:/п/
не се чете