Определение по дело №218/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 407
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20227070700218
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Видин, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в закрито заседание на

тридесет и първи октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

 

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

 адм. дело №

218

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Враца, представлявано от инж. В.М.Н. - директор против Заповед № РД 02 – 179 / 09.09.2022г. на кмета на община Ново село, обл.Видин, с която е определен за спечелил участник „Павлолес“ ЕООД, в проведени публични търгове с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен – топола и акация, собственост на община с.Ново село, обл.Видин, находяща се в ПИ с идентификатор № 52180.203.49, м.“Куделин“ в землището на с.Ново село, общ.Ново село, обл.Видин.

Твърди се в жалбата, че обжалваната заповед е незаконосъобразна или алтернативно нищожна, поради което и молят съда да я отмени или алтернативно да обяви нищожността ѝ. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по делото – Кмета на община с.Ново село, обл.Видин, не е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата. В приложеното такова по делото посочва, че единственият участник в търга е „Павлолес“ ЕООД, с. Сливата, обл.Монтана, представлявано от Павлин Мирославов Кръстев – управител.

Становището на заинтересованата страна – „Павлолес“ ЕООД, с.Сливата, общ.Лом, обл.Монтана е, че подадената жалба против заповедта е недопустима.

Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, обжалвания акт и представената административна преписка, намира следното:

Подадената жалба според съда е недопустима по следните съображения:

 

 

Доказателствата установяват, че на 31.08.2022г. е проведен публичен търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен – топола и акация, собственост на община Ново село, обл.Видин.

За участие в обявения публичен търг са подадени документи само от „Павлолес“ ЕООД, с.Сливата, обл.Монтана. Документация от други лица не е закупувана и други документи за участие в търга не са регистрирани.

След проверка на документите и поради липсата на други участници в търга, комисията е определила за участник спечелил проведените търгове с явно наддаване за продажба на стояща дървесина на корен – топола и акация, собственост на община с.Ново село, обл.Видин, находяща се в ПИ с идентификатор № 52180.203.49, м.“Куделин“ в землището на с.Ново село, общ.Ново село, обл.Видин, с прогнозен добив за обект № 1 – 2 095 куб. м. и обект № 2 – 90 куб.м. дружеството „Павлолес“ ЕООД, с.Сливата, обл.Монтана.

Заповедта, която се обжалва е издадена на 19.09.2022г., като в същата е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК.

Видно от доказателствата към преписката е, че жалбоподателите не са участвали в търга.

Към жалбата е представен договор за съвместна дейност от 26.11.2003г. между община Ново село и Държавно лесничейство, гр.Видин, чийто правоприемник е „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Враца. Видно от чл.2 от договора е, че той се сключва за срок от 15 години, а според чл.9 договорът се прекратява: „при изтичане на уговорения срок“. В него няма клауза, според която действието му да продължава и след изтичането на посочения в него срок. Оказва се, че срокът на договора е изтекъл на 26.11.2018г., съответно той е прекратен с изтичането на описания в него 15 – годишен срок.

Във връзка с проведения търг до община Ново село от страна на „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Враца е изпратено писмо, с което са уведомили кмета на общината за действащата си банкова сметка. ***.е. жалбоподателите са били уведомени за проведения търг най – късно на 12.09.2022г., когато са уведомили община Ново село за актуалната си банкова сметка. ***.е. срокът за обжалване на заповедта от 09.09.2022г. за тях е изтекъл на 26.09.2022г. Видно от самата жалба е, че тя е датирана от самите жалбоподатели с дата 27.09.2022г. От описаното по – горе е видно, че жалбата е подадена след изтичането на 14 – дневния срок за обжалване, поради което се явява просрочена.

Поради заявеното с жалбата искане за нищожност, което не е обвързано със срок, според съда са налице и други основания за недопустимост, а именно: „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Враца обосновават правния си интерес от обжалването на заповедта на кмета на община с.Ново село, обл.Видин с цитирания по – горе договор за съвместна дейност. Както бе посочено и по – горе в случая за жалбоподателите не е налице и правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като договорът е прекратен и то от 2018г.

Според разпоредбата на чл.71,ал.1 от Наредба № 3 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общ. съвет Ново село, обл.Видин въз основа на резултатите от търга, кметът на общината издава заповед, с която определя лицето, спечелило търга, цената и условията на плащането. А според ал.3 на същия чл.71 от наредбата заповедта по ал. 1 може да се обжалва от останалите участници в търга по реда на АПК. Жалбоподателите не са участници в търга и като такива също нямат правен интерес от обжалването на процесната заповед.

Съгласно нормата на чл.147,ал.1 от АПК, правото на съдебно оспорване на административните актове принадлежи само на онези правни субекти, чиито права са нарушени или застрашени от административния акт, или за които той поражда задължения. Т. е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им, или към постигане на положителни правни резултати. Правният интерес обуславя активната правна легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на административния акт. Липсата на активна процесуална легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването, независимо дали същото е с доводи за незаконосъобразност на административния акт, или е единствено с доводи за нищожност на същия.

Вярно е, че съобразно нормата на чл.120,ал.2 от Конституцията на Република България „гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон“. Тази конституционна норма обаче не дерогира изискването, правото на жалба да се обуславя от наличието на правен интерес. При направеното задължително тълкуване на чл.120,ал.2 от Конституцията по к. д. № 18/1995г., с Решение № 21/26.10.1995 г. Конституционният съд приема, че „чл. 120, ал. 2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези административни актове. Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес“. Конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени непосредствено правата или законните интереси на правните субекти. Правната рамка, която следва да се прилага при позоваването на общата клауза за съдебен контрол на административните актове е доразвита в Решение № 5 от 17.04.2007г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006г., където ясно е посочено, че във всички случаи когато гражданите, позовавайки се на чл.120,ал.2 от Конституцията, атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, трябва да докажат пред компетентния съд, наличието на пряк и непосредствен интерес от оспорването им, т. е. че е налице пряко, непосредствено и лично засягане на техни права и законни интереси.

Правният интерес е процесуално-правно понятие, което се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита против конкретен административен акт. Ако този акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект. Законът изисква правният интерес да е пряк, личен и непосредствен. „Пряк“ интерес означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт, ще се отстрани една щета, или ще се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния акт. Интересът на следващо място следва да е „личен“, т. е. защитата да има за цел охраняване на свои /лични/ субективни права, свободи и законни интереси на субекта. Правният интерес трябва да е и „непосредствен“. Това е налице, когато административният акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за адресата на акта, или създава права на трето лице, които увреждат правата и интересите на конкретния жалбоподател. Наличието на непосредствен и пряк интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждането ѝ. Интересът не може да е хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от други /чужди/ интереси.

Ето защо от всичко изложено по – горе, съдът намира, че за „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Враца в конкретния случай липсва такъв личен, пряк и непосредствен, защитен от закона правен интерес от оспорването на конкретния индивидуален административен акт.

Предвид недопустимостта на оспорването на жалбоподателя не се следват деловодни разноски.

Разноски по делото не се следват и на заинтересованата страна – „Павлолес“ ЕООД, въпреки изхода от делото, поради липсата на доказателства за направени такива, въпреки искането за това.

Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

На основание чл.159, т.4 и т.5 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Враца, представлявано от инж. В.М.Н. - директор против Заповед № РД 02 – 179 / 09.09.2022г. на кмета на община Ново село, обл.Видин, с която е определен за спечелил участник „Павлолес“ ЕООД, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 218/2022г. по описа на Административен съд - Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Производството е проведено с участието на заинтересувана страна „Павлолес“ ЕООД, с.Сливата, общ.Лом, обл.Монтана.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :